Решение по дело №1383/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 448

 

гр. Пловдив, 15 януари 2024 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1383 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от С.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-117/25.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № О-15-999-00-**********/16.03.2023 г. и Разпореждане № О-15-999-00-**********/16.03.2023 г.  на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, с които на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване съответно по болничен лист № Е20201177056 и по болничен лист № Е20201375121.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноските по делото.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище вх. № 25449/19.12.2023 г. по описа на съда. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. На 27.05.2020 г. и на 22.06.2020 г. в ТП на НОИ - Пловдив от осигурител "АТЛАНТИКА 111" ООД, ЕИК *********, за С.М.С. са подадени удостоверения-приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, с данни относно правото на парично обезщетение съответно по болничен лист № Е20201177056 с период от 11.05.2020 г. до 30.05.2020 г. вкл. и по болничен лист № Е20201375121 с период от 31.05.2020 г. до 29.06.2020 г. вкл.

В т. 1 на удостоверенията-приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, осигурителят "АТЛАНТИКА 111" ООД, е декларирало, че към деня на настъпване на временната неработоспособност С.М.С. е осигурен за риска “общо заболяване и майчинство”.

Съгласно Регистър "Трудови договори” има подадено уведомление от “АТЛАНТИКА 111” ООД, за сключен трудов договор от 13.02.2006 г. със С.М.С. на длъжност "Управител строителство".

По данни от Регистъра на осигурените лица, от “АТЛАНТИКА 111” ООД е подадена декларация образец № 1 за периода от месец февруари 2006 г. до месец май 2020 г. вкл. с декларирани данни относно осигурителния статус на С.М.С. и код за вид осигурен 01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

Във връзка с извършване на проверка относно съхранението на трудовоправната документация на осигурител “АТЛАНТИКА 111” ООД, на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО по горецитираните удостоверения с разпореждания № Д-15-999-00- **********/01.06.2020 г. и № Д-15-999-00-**********/30.03.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив е спряно производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

Oт контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на осигурител “АТЛАНТИКА 111” ООД са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-01281078/12.01.2023 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2022 г. вкл. с код за вид осигурен - 01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, подадени за С.М.С.. Обстоятелствата, поради които се е наложило заличаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, са липса на търговска дейност на дружеството и непредставена първична документация, въз основа на която са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Задължителни предписания № ЗД-1-15-01281078/12.01.2023 г. са връчен на адресата им, не са оспорени в законоустановения срок и са влезли в сила.

Съгласно доклад № 1006-15-141#3/08.03.2023 г. на началник сектор КР на ТП на НОИ - Пловдив след процедура по служебно заличаване на данни по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г., данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за М.С., ЕГН ********** за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2022 г. са заличени.

С Разпореждане № М-15-999-00-**********/15.03.2023 г. и Разпореждане № М-15-999-00-**********/15.03.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, производствата по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособно поради общо заболяване, спрени с Разпореждане № Д-15-999-00-**********/01.06.2020 г. и Разпореждане № Д-15-999-00-**********/30.03.2021 г., са възобновени.

С оглед изложеното, от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив е прието, че С. няма качество на осигурено лице към началото на временната неработоспособност поради общо заболяване, констатирана с болничен лист № Е 20201177056 с период от 11.05.2020 г. до 30.05.2020 г. вкл. и с болничен лист № Е20201375121 с период от 31.05.2020 г. до 29.06.2020 г. вкл. - последният “продължение” на временна неработоспособност установена с първичния болничен лист (№ Е20201177056), поради което С. няма право на парично обезщетение. При тези данни са издадени процесните Разпореждания № 0-15-999-00- **********/16.03.2023 г. и № 0-15-999-00-**********/16.03.2023 г.

6. Посочените разпореждания са обжалвани от С. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-117/25.04.2023 г. ги е потвърдил.  За да постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, се е позовал на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, чл. 10, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 40, ал. 1 от КСО , и на НПОПДОО, въз основа на които е приел, че за възникване на общественото осигуряване е необходимо упражняването на трудова дейност. В този смисъл, трудовото правоотношение е предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното такова, но последното не възниква автоматично въз основа на него.

Все в тази насока е посочено, че липсата на търговска дейност на “АТЛАНТИКА 111” ООД през 2020 г., включително непредставянето на първичната документация, сочат на извод за липсата на упражняване на трудова дейност в това дружество от С.М.С.. При това положение е формиран крайният извод, че последният няма качеството на осигурено лице в “АТЛАНТИКА 111” ООД към началната дата на временната неработоспособност, констатирана с процесните болнични листове (№ Е20201177056 и № Е20201375121), съответно няма право на претендираното въз основа на тези болнични листове парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

7. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени Ревизионен доклад (РД) № Р-16001620003342-092-001/19.05.2021 г. и Ревизионен акт (РА) № № Р-16001620003342-012-001/16.06.2021 г., издадени от ТД на НАП Пловдив, за извършена на “АТЛАНТИКА 111” ООД ревизия с обхват установяване на задължения за Корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. и за ДДС за периода от 01.12.2014 г. до 20.07.2018 г. Представен е също така и Протокол № П-16001619186045-073-001/10.04.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, за извършена проверка на обекти за търговска дейност на дружеството и наличие на финансов ресурс за плащане на РЗ и ЗОВ на персонала, обхващаща периода от 2014 г. – 2019 г.

ІV. За правото: 

8. Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е постановено от материално компетентен орган на осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Процесните разпореждания са издадени от компетентен орган – ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни и направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

9. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са предпоставките за отказа на административния орган да отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност по цитираните по-горе болнични листове.

10. Разрешаването на настоящия административноправен спор налага да се съобрази следното:

Настъпването на социалния риск временна неработоспособност поражда право на осигуреното лице да получи, а за осигурителния орган - задължение да извърши съответни осигурителни плащания. Временната неработоспособност е състояние на увреждане на здравето, което прави осигуреното лице неспособно да полага труд и с това го лишава от обичайните му трудови доходи. Критерият, както при всички обезщетения в осигурителната система, е загубеният доход.

Според чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

От така цитираната законова разпоредба се налага извод, че правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване възниква при следните две кумулативно дадени условия: 1. лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2. да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск.

Наличието на втората предпоставка за отпускане на процесното обезщетение не е спорна между страните.

Спорът се концентрира относно наличието на първата предпоставка.

В тази връзка следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „осигурено лице” дава разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО (ред. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.). Тази дефиниция гласи, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

С оглед конкретиката на настоящия казус, относимо за разрешаването на настоящия административен въпрос е изречение второ от цитираната разпоредба, чието тълкуване налага да се приеме, че за да е налице продължаване на осигуряването на лицето и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО, самото осигуряване трябва да е възникнало и да съществува към момента на настъпването на социалния риск временна неработоспособност. Отговор на въпроса кога възниква осигуряването, дава нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО и това е денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Казано с други думи, фактическият състав, при чието проявление възниква осигуряването, включва упражняване на трудова дейност и внасяне или дължимост на осигурителни вноски. В настоящия случай липсва първата предпоставка, даваща основание да се приеме, че за жалбоподателя е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО.

11. Основанията за този извод са следните:

11.1. Налице са влезлите в сила Задължителните предписания № ЗД-1-15-01281078/12.01.2023 г., които не са изпълнени от техния адресат, поради което данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за С.М.С. (с вид осигурен 01, декларация обр. № 1), за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2022 г., са служебно заличени на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., а съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения се извършва въз основа именно на тези данни (по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО). В случая, ако жалбоподателят не е бил съгласен с така издадените задължителни предписания, е имал правната възможност да оспори същите по предвидения в закона ред, но очевидно не е сторил това. Формалната законна сила на влезлия в сила административен акт (Задължителните предписания № ЗД-1-15-01281078/12.01.2023 г.) безусловно обвързва както съда, така и административните органи на ответна администрация.

11.2. Установените по делото факти водят до несъмнен извод за липса на фактически осъществявана от дружеството-осигурител търговска дейност към деня на настъпването на осигурителния риск (временната неработоспособност на С.) Следователно няма как С.С. реално да е упражнявал трудова дейност, което изключва възможността същият да е бил осигурено лице по смисъл на § 1, т. 3 от ДР на КСО. В тази насока от страна на жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било доказателства. Нещо повече, констатира се, че в ТР не е обявен ГФО за 2020 г., по делото не са представени ведомости за работни заплати, липсват данни за конкретно сключени сделки през процесния период, за притежавани/стопанисвани от осигурителя търговски обекти и/или осъществявано от него производството на стоки, не се установява и извършване на строителна дейност, няма реализирани приходи, а отразените разходи са единствено за начисления свързани с трудови възнаграждения.

Казано с други думи, липсват каквито и да било данни, които биха могли да създадат сигурно убеждение у съда, че С. фактически е осъществявал твърдяната трудова дейност. Решението не може да почива на предположения, а единствено и само на несъмнени факти и обстоятелства, каквито в случая не се установяват.

Този извод не се променя включително от представените по делото от страна на жалбоподателя РД № Р-16001620003342-092-001/19.05.2021 г. и РА № Р-16001620003342-012-001/16.06.2021 г., издадени от ТД на НАП Пловдив, за извършена на “АТЛАНТИКА 111” ООД ревизия, доколкото последната е с обхват установяване на задължения за Корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. и за ДДС за периода от 01.12.2014 г. до 20.07.2018 г., т.е. ревизията не обхваща процесния период (2020 г.) Аналогично е положението и с представения Протокол № П-16001619186045-073-001/10.04.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, за извършена проверка на обекти за търговска дейност на дружеството и наличие на финансов ресурс за плащане на РЗ и ЗОВ на персонала, която каза се обхваща периода 2014 г. – 2019 г., също извън началната дата на временната неработоспособност – 11.05.2020 г.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че наличието на сключен трудов договор, сам по себе си не може да обоснове наличие на осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО към началната дата на временната неработоспособност на жалбоподателя – 11.05.2020 г.

Упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде доказано от С. при условията на главно и пълно доказване в процеса. В случая такова успешно доказване не е проведено.

13. Тези съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-117/25.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърдените с него Разпореждане № О-15-999-00-**********/16.03.2023 г. и Разпореждане № О-15-999-00-**********/16.03.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, съответно за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

14. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националния осигурителен институт, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-117/25.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № О-15-999-00-**********/16.03.2023 г. и Разпореждане № О-15-999-00-**********/16.03.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, с които на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване съответно по болничен лист № Е20201177056 и по болничен лист № Е20201375121.

ОСЪЖДА С.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: