Р Е Ш Е Н И Е
№ 524
град Бургас,
07.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
XLIX – ти граждански състав
на седми януари
две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен
Дойков
при
секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 5608 по описа за 2019година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ******, ******, представлявано от управителя ******чрез
юрисконсулт ******против Н.Д.С., ЕГН **********,***. Твърди се, че на
29.01.2015г. между „4 финанс“ ЕООД, представено на пазара с търговската марка
„Вивус“ и ответницата бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл.
6 от ЗПФУР. Сочи се, че договорът бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3
вр. чл. 2 от ЗПФУР. За целта кредитополучателят бил подал заявка за отпускане
на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на посочена интернет
страница, където се намирали и общите условия на дружеството, стандартен
европейски формуляр и цялата преддоговорна информация. Проект на договора се
представял на страницата, а след натискане на бутон „попиши“ се считало, че
ответникът е подписал всяка страница и Общите условия. Претендира се, че с
договора за кредит на Д. е дадена в заем сумата от 300.00лева с падежна дата
28.02.2015г. Сумата е била отпусната по банкова сметка ***. Допълнителни лихви
и такси не са били начислени. Заемната сума не била върната в уговорения срок,
за което съгласно общите условия се начислявала наказателна лихва – 10.01%.
Изпратени били и два броя напомнителни писма, всяко от което се таксувало по
10.00лева. Ответникът не бил погасил дадената в заем сума. На 01.02.2018г.
„4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД сключили помежду си договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/ 01.02.2018г., по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на ищеца. С посочения договор е било
прехвърлено цялото вземане – главница в размер на 300.00лева, 448.98лева
наказателна лихва за периода от 29.05.2015г. до 31.01.2018г. , 20.00лева такси
за събиране. Претендира се осъждане на ответницата за сумата от 300.00лева,
представляваща главницата по вземането. Претендират се направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени доказателства.
Ответникът Н.Д.С.,***, редовно призована, не депозира
писмен отговор, не прави доказателствени искания, не сочи доказателства.
Предявените
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество представител не се явява , като юриск. ******депозита
изрична молба, с която не възразява делото да се разгледа в отсъствие на
представител на дружеството. Предявеният иск се поддържа. Претендира се за
присъждане на разноските по делото, за което представя нарочен списък по чл. 80
от ГПК. Претендира се за постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата
Н.Д.С.,***, редовно призована, не се явява, не се представлява, не взема
отношение по предявените искове. Не е направено искане за разглеждане на делото
в нейно отсъствие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако
ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да
постанови неприсъствено решение. Тези последици са указани на ответника с
разпореждане на съда от 16.07.2019г., връчено редовно на 02.10.2019г.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение по делото, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и
предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
От представените
по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че между „4 финанс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София и Н.Д.С.,***.01.2015г.
е бил сключен договор за кредит № **********. Кредиторът е дал в заем сумата от
300.00лева на С., която е била преведена по банкова сметка *** „Уни Кредит
Булбанк” АД. Сумата не е била върната на кредитодателя. На 01.02.2018г.
„4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД сключили помежду си договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/ 01.02.2018г., по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на ищеца. Въпреки опитите на ищеца по делото да
събере вземането си , сумата е останала неизплатена. Следва да се приеме, че
иска е основателен и доказан, съобразно представените доказателства.
С оглед установената вероятна основателност на
исковете и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и не
се яви в съдебно заседание, респ. не изпрати представител, без да направи
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е уведомен за
последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът намира,
че в случая са налице предпоставките на
чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се
мотивира по същество.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодните разноски за
настоящото производство, възлизащи на 50.00лева за заплатената държавна такса и
сумата 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН **********,***, на
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ******, ******, представлявано от управителя ****, сумата
от 300.00лева/триста лева/, представляваща неплатена главница по Договор за
кредит № ********** / 29.01.2015г., сключен от С. с „4 финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, за който на 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ
България“ ЕООД са сключили помежду си договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/ 01.02.2018г., по силата на който вземането е прехвърлено в полза
на ищеца, както и законната лихва от 15.07.2019г.
– датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК ******, ******, представлявано от управителя ***, сумата от 50.00лева/петдесет
лева/ за заплатената държавна такса и сумата 150.00 лева/ сто и петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК
настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
Съдия:
подпис/не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.