О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 513
гр. Пловдив, 07.03.2018 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно
заседание на 07.03.2018 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Писова в. ч. гр. д. № 414/2018
год. по описа на ПОС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 9190/12.02.2017 год. от Р.Р.О., ЕГН **********,
чрез пълномощника й адв. С.М. против, определение № 1082/01.02.2018 год.
постановено по гр.д. № 113/2018 год. на
РС Пловдив, ХVІ гр.с., с което е производството по делото е прекратено като
недопустимо.
В частната жалба се излагат
съображения за неправилност и необоснованост на определението. Иска се отмяната
му и връщане на делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
На осн. чл.129, ал.3 от ГПК
препис от жалбата не се връчва на другата страна.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба
и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
защото:
Пред ПРС жалбоподателката е предявила
отрицателен установителен иск против ЕОС ФАЙНЪНС ООД, регистрирано в Г., поради
изтекла погасителна давност по изп. лист издаден на 21.12.2012 год. въз основа
на Заповед за изпълнение № 11 456/15.11.2012 год. по ч.гр.д. №
18 260/2012 год. на ПРС в негова полза, против нея – л.21 по делото на
ПРС.
В изпълнение на разпореждане №
1199/04.01.2018 год. на ПРС с молба вх. № 3719/18.01.2018 год., приета от ПРС с
разпореждане от 19.01.2018 год. като уточнение на исковата молба, видно от
описаните и приложени приложения към нея са представени доказателства:
На л.12 и сл.по делото на ПРС е
пълномощното, с което ЕОС ФАЙНЪНС
ООД упълномощава ЕОС МАТРИСК ООД, ЕИК *********
във вр. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 28.04.2009
год. между ПНБ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като продавач и ЕОС ФАЙНЪНС ООД като
купувач съгл. приложен списък.
Тъй като по делото на ПРС не е
приложено ч.гр.д. 18 260/2012 год. на ПРС, по което се е провело
заповедното производство по издадения изп. лист от 21.12.2012 год. от
цитираното по-горе следва, че между
жалбоподателката и ПНБ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД има сключен Договор
за кредит, вземането по който ПНБ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД продава на ЕОС
ФАЙНЪНС ООД с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания сключен на 28.04.2009 год. между тях.
До
тук не се оспорва цесията между ПНБ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като продавач и
ЕОС ФАЙНЪНС ООД и изпълнителния лист издаден в полза на последния, а се твърди,
че вземането по него е погасено от датата на издаването 21.12.2012 год. до
датата на подаването на исковата молба, респ. до датата на връчване на поканата
за доброволно изпълнение от страна на ЧСИ Константин Павлов по изп.д. №
20178240409681, съгл. представените 3 съобщения от него - на л.7, л.8,
нечетливи и на л.26 по делото на ПРС – идентични.
Не става ясна датата на връчването на
тази покана. От същата обаче е видно, че взискател по нея е ЕОС МАТРИСК ООД,
ЕИК *********, а не упълномощителят му по горецитираното полномощно, без дата.
На л.18 по делото на ПРС е представена
молбата на жалбоподателката до ЧСИ Константин Павлов за изготвяне на копие по изп. дело 9681/2017
год. Логично е да се приеме, че приеме, че копията по това дело са всички
приложени от л.19 до л.26 вкл. и описани в молба молба вх. № 3719/18.01.2018
год. и приета от ПРС с разпореждане от 19.01.2018 год. като уточнение на
исковата молба.
На л. 19 и л.20 от тези приложения е
молбата на ЕОС МАТРИСК ООД, ЕИК *********, за образуване на изп. дело по изп.
лист издаден на 21.12.2012 год. въз основа на Заповед за изпълнение №
11 456/15.11.2012 год. по ч.гр.д. № 18 260/2012 год. на ПРС в полза
на 21.12.2012 год. въз основа на Заповед за изпълнение № 11 456/15.11.2012
год. по ч.гр.д. № 18 260/2012 год. на ПРС, против жалбоподателката – л.21 по делото на ПРС.
Като основание за нов взискател се сочи
Договор за цесия от 29.02.2017 год. между ЕОС ФАЙНЪНС ООД и ЕОС МАТРИСК ООД,
ЕИК *********. Към молбата обаче освен описаните приложения не са описани
цитирания договор за цесия и приложенията към него за редовното му връчване на жалбоподателката. С молбата си
на л.18 по делото на ПРС жалбоподателката ги е изискала от ЧСИ, но те не са
представени от него.
Възникна въпроса защо – дали защото той
не е пожелал да ги даде или защото те не са били налични при него.
Жалбоподателката-ищца твърди, че тя не
е уведомена за тази цесия.
Ако тя действително не е уведомена и
ако Договора за цесия и приложенията му не се намирам при ЧСИ, как ищцата да
определи кой е последния взискател и да насочи иска си срещу него.
Наличието на молбата на л.19 и 20 и на поканата да доброволно изпълнение на
л.26, са основание да се приеме, че цесията е действителна и не легитимират ЕОС
МАТРИСК ООД, ЕИК ********* като взискател.
В същото време изп. лист от 21.12.2012
год. въз основа на Заповед за изпълнение № 11 456/15.11.2012 год. по
ч.гр.д. № 18 260/2012 год. на ПРС е дейстивелен и по него може да се
предприеме изпълнение във всеки един момент от посочения носител на правото на
вземане - ЕОС ФАЙНЪНС ООД.
Следователно жалбоподателката има правен интерес да докаже по отношения
на носителя на това право, че то е погасено по давност към датата на завеждане
на иска.
Следователно, определението за
прекратяване на производството поради липса на правен интерес е неправилно.
Същото е преждивременно постановено, без да е извършена размяна на книжа и да е
наличен отговор на исковата молба от ответника посочен в нея.
Възможно е и такъв да не постъпи, но
това не прави иска недопустим поради липса на правен интерес, а при наличните
доказателства по делото на ПРС да прояви необходимото съдействие предвидено в
изр.2 на чл.7, ал.1 от ГПК.
Ето защо извода на ПРС, че от данните по делото е налице
задължение на жалбоподателката към нов кредитор взискател е неправилно, тъй
като не е безспорно установено – Договор за цесия не е наличен по делото
Неправилно е и съждението на съда по
отношение разпоредбата на чл. 439, ал.2 от ГПК – правната квалификация се дава
от съда, а не от страните, респ. ищцата; в петитума на исковата молба е посочен
чл.493 от ГПК, без да е визирана алинея, няма такава конкретизация и в молбата
приета от съда за уточняваща исковата молба.
На последно место въпроса за пасивната
процесуална легитимация, според правната доктрина и съдебната практика е въпрос
по основателността на иска, а не по допустимостта му.
Водим от горното Пловдивски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 1082/01.02.2018
год. постановено по гр.д. № 113/2018
год. на РС Пловдив, ХVІ гр.с., с което е производството по делото е прекратено
като недопустимо.
ВРЪЩА гр. д. № 113/2018
год. на РС Пловдив, ХVІ гр.с., на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: