Р Е Ш
Е Н И Е
№ 618/16.10.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Димитрова
и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 591/2023 г.
по описа на Административен съд Монтана.
С определение
№ 8637/19.09.2023 г. по адм. дело № 8240/2023 г. по описа на ВАС, по реда на
чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, касационното производство е изпратена за разглеждане
на Административен съд Монтана.
С решение
№ 14/12.01.2023 г. по КАНД № 713/2022 г. на АдмС Враца е отменено решение № 109/14.10.2022 г. по АНД № 395/2021
г. на Районен съд Мездра и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД №
20231450200018 на Районен съд Мездра.
Настоящото
производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 АПК. Производството е
касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222,
ал. 1 от АПК.
С решение № 60/09.06.2023 г., постановено по АНД № 20231450200018/2023 г.по
описа на РС Мездра, е потвърдено наказателно постановление № 21-0300-000091/11.05.2021
г. на началник група към ОД на МВР Враца, РУ Мездра, с което на Д.И.К. ***,
за нарушение на чл.5, ал.З, т. 1, чл.137а, ал.1, чл. 100, ал.1, т.1 и чл.147, ал.1, всички от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени административни
наказания: глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП; глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал.4, т.7,
предл.1 ЗДвП; глоба в размер на 10 /десет/ лева, на основание чл. 183, ал.1, т.
1, предл.2 ЗДвП и глоба в размер на 20 /двадесет/лева, на основание чл. 185 ЗДвП.
Това решение е обжалвано с
касационна жалба от административнонаказания, с искане да бъде отменено
решението на въззивния съд, като незаконосъобразно“ като възразява за
компетентността на административнонаказващия орган издал НП, т.к. е записано
„упълномощен със заповед № 8121з-5151/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи“, което е в разрез с разпоредбата на чл.267, ал.2 ЗМВР, а в заповедта е
записано, че министърът е определил длъжностни лица, които да изпълняват
определени функции, т.е. не е налице надлежно упълномощаване и липсва
компетентност на органа издал НП. Иска се от съда да отмени решението на РС Мездра, с което е потвърдено
издаденото НП. Претендират се разноски в производството.
Административнонаказващият орган,/неправилно посочен като РУ на МВР Мездра/
редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно.
Административен съд Монтана, като взе предвид събраните
по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания
в жалбата, както и предвид разпоредбата на чл.227, ал.1 АПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е
правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че при
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона или
съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Административното наказание е
наложено на жалбоподателя, за това, че
при проверка на „ автомобил спрял близо до тото пункта на ул. „Х*** Б*** “ № 59,
контролните органи поискали от водача личните му документи и документите па
автомобила. Същият не представил контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС. Проверката показала, че лекият автомобил е собственост па С***
Ц*** К*** от град Мездра и се управлява от Д.И.К. ***. При прегледа па
документите свидетелят В*** констатирал, че моторното превозно средство не е
преминало годишен технически преглед. Освен това, К. не бил поставил
обезопасителния си колан. По време на проверката и устната комуникация с водача
контролните органи усетили у него мирис на алкохол. По тази причина те поискали
съдействие от свидетеля Л*** П*** -младши автоконтрольор в РУ Мездра. На
мястото посредством техническо средство – таблет, П*** извършил проверка на
данните за самоличността на водача и на автомобила, която показала, че Д.К. е
правоспособен водач на МПС, управляваният от него автомобил не бил издирван,
имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
но не бил преминал технически преглед в съответния срок. Свидетелят П*** изпробвал
водача за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер
ARDN0014, като пробата била положителна и апаратът отчел 0,97 промила алкохол в
издишалия от К. въздух. За констатираните нарушения свид. Петков съставил на
водача АУАН по ЗДвП и му издал талон за медицинско изследване, в който К.
изрично отбелязал, че приема показания нa техническото средство…“ В хода на
производството са положени усилия да се докаже,
че са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателнато
производство с цел отмяна на издаденото НП. Същите са обсъдени от въззивния съд
и правилно от събраните и обсъдени
доказателства, макар и пестеливо изложени, въззивният съд е достигнал до
извода, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лице, управлявало МПС и допуснало
посочените нарушения.
Въззивният съд е положил усилия с цел да
установи фактите по делото, разпитал е всички посочени свидетели, посочил е и
кои показания кредитира и защо. Съдът като обсъдил всички факти и обстоятелства, касаещи
производството, е приел за установено, че административнонаказаното лице е
управлявало л.автомобил с 0,97 промила алкохол в издишалия въздух. Съдът като
съпоставил и обсъдил всички събрани доказателства
в тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил своето решение. Предвид
което изложеното в касационната жалба относно „ незаконосъобразно, поради липса
на компетентност..“ не се споделят от
настоящата инстанция. По разбиране и на настоящия състав безспорно е
установено, че административнонаказаният е управлявал л.автомобил с 0,97 промила алкохол
в издишалия въздух, което е основното, тежко нарушение. При така установените
нарушения, съдът не може да приеме за основателно основното възражение за
несъответствие с разпоредбата на чл.267, ал.1 и ал.2 от ЗМВР“ 1. Актовете за установяване на
нарушенията се съставят от органи на МВР, оправомощени от министъра на
вътрешните работи. 2. Наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.“ , а съгласно
цитираната заповед на министъра на вътрешните работи, е посочено, че определя
компетентността на съответните длъжностни лица, предвид което се твърди липса
на компетентност. По разбиране на настоящият съдебен състав дори да се
възприеме, че със заповедта са определени длъжностните лица, то в същата са
посочени и техните правомощия, т.е. дори да се приеме, че неправилно е изписано
определям, вместо посочения текст на
чл.267 от ЗДВР упълномощавам, ясна и недвузначна е волята на министъра кой може
да съставя АУАН и издава НП по ЗДвП.
Въззивният съд е обсъдил събраните
доказателства и посочил защо приема за установена посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, предвид което съответно
правилно е потвърдил наложеното наказание.
Фактическата обстановка е установена от събраните по делото доказателства,
очевидно става дума за опит да бъде избегнато установяване на административно
нарушение. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено и установено административно нарушение. Т.к. в
касационната жалба не се сочат конкретни касационни основания, изключая
твърдението за липса на компетентност, съдът следва да се произнесе за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно
разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК.
Изложените твърдения в жалбата и в
с.з. относно липсата на компетентност на органите извършили проверката на К. и
съставили АУАН, въз основа на който е издадено НП, са неотносими към настоящото
производство, което касае управление на МПС с 0,97 промила алкохол. Въззивният
съд е обсъдил всички относими доказателства и правилно е постановил, че безспорно е установено извършеното
нарушение. Изложената защитна теза, не може
да промени фактите, подкрепени от
събраните в административнонаказателното производство доказателства, безспорно са
установени фактическите обстоятелства, които безспорно сочат на извършено
административно нарушение. Административнонаказаният е извършил посочените нарушения, а впоследствие са изложени
множество доводи, които очевидно имат защитна теза и са в противоречие с останалите доказателства.
Всички събрани в
административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени
от РС Мездра и същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства
в подкрепа на тази теза, поради което правилно не са приети. В жалбата са
изложени твърдения, които са неотносими или не намират опора в събраните в
производството доказателства и не променят установените от наказващия орган
констатации, предвид което само твърдението на административнонаказаното лице и
неговия адвокат, явно заинтересовани лица, не може да бъде прието като основание за
отмяна на постановеното решение на РС Мездра.
При тези доказателства, правилно административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, което е потвърдено
правилно от РС Мездра.
В производството административнонаказаният е направил опит да обори констатации,
но в производството са събрани са
поисканите доказателства и според настоящата инстанция не може да се твърди съществено нарушение на
производствените правила. Налице са безспорно установени нарушение, нарушител и
неговата вина, поради което и правилно и
законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя.
Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице
извършено административно нарушение, то наказателното постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Поради което и атакуваното решение, като
валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон, следва да бъде оставено
в сила.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/09.06.2023 г., постановено по АНД № 20231450200018/2023
г.по описа на РС Мездра, е потвърдено наказателно постановление № 21-0300-000091/11.05.2021
г. на началник група към ОД на МВР Враца, РУ Мездра, с което на Д.И.К. ***, за нарушение на чл.5, ал.З, т.
1, чл.137а, ал.1, чл. 100, ал.1, т.1 и чл.147, ал.1, всички от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени административни
наказания: глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП; глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал.4, т.7,
предл.1 ЗДвП; глоба в размер на 10 /десет/ лева, на основание чл. 183, ал.1, т.
1, предл.2 ЗДвП и глоба в размер на 20 /двадесет/лева, на основание чл. 185 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: