Р Е Ш Е Н И Е
№ 892
гр. Русе, 09.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6630 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 410, ал.1 КЗ.
Постъпила е искова
молба от ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против Община Русе, в която се
твърди, че на 15.01.2019г. И.Д.Р. е управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****
в гр. Русе. По време на движението си на кръстовището на бул. „****“ и ул. „****“
управляваният от Р. автомобил преминал през несигнализирано и необезопасено препятствие
- шахта на пътното платно, в
резултат на което е настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети,
изразяващи се в увреждане на автомобила. За последния на 10.12.2018г. между
ищцовото дружество и собственика му „Балканкар Плевен“ АД е сключен договор за
застраховка „Каско“ под формата на застрахователна полица № ****. По подадено
от собственика на автомобила заявление, пред застрахователя била образувана
застрахователна преписка № **** (реф.№ ****/19). След извършения оглед на
автомобила било установено че са увредени: подкалник PVC преден десен, кора под
двигател предна част, кора под двигател задна част, охладител АСК, праг десен,
като общият размер на щетите – сбор на части, консумативи и труд за тяхното
възстановяване възлязъл на 2609,83лв., която сума на 21.02.2019г. ищцовото
застрахователно дружество изплатило на търговеца, извършил ремонта - „Адея
Русе“ ЕООД.
Ищцовото дружество
счита, че съгласно чл.31 ЗП и чл. 48, т.2 от Правилника за прилагането му,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява и е
задължение на съответните общини. В случая община Русе не е изпълнила
задължението си да поддържа посочения път, или да го обезопаси по някакъв
начин, поради което следвало да понесе отговорността за причинените при
произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала
предпоставки за настъпването му. В случая намиращата
се на пътното платно шахта представлявала препятствие, което не било
сигнализирано и проявеното бездействие от страна на служители на ответника се намирало в пряка причинна връзка с настъпване
на вредите по автомобила. На основание чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
С оглед на това, застрахователят
депозирал заявление по чл.410 ГПК, с което претендирал регресната си претенция
от ответника. Последният възразил срещу издадената заповед за изпълнение в
срока по чл.414 ГПК. Поради това се иска в настоящото производство на основание
чл. 422 ГПК да бъде признато за установено задължението на Община Русе към ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в размер на 2609,83лв., представляващо изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за виновно
причинени имуществени вреди на лек автомобил „****“ с рег. № *** при ПТП на
15.01.2019г. в гр. Русе на кръстовището на бул. „****“ и ул. „****“, ведно със
законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 09.09.2019г. до окончателното й изплащане, за което
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на Районен съд Русе.
Претендират се и направените разноски в двете производства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява
становище за недопустимост на предявеният иск, тъй като причина за посоченото в
исковата молба пътнотранспортно произшествие не било състоянието на пътя, а
шахта за експлоатацията на която общината не носи отговорност, а евентуално
такава следва да бъде реализирана от съответния „В и К“ оператор или топлопреносното
предприятие. В условията на евентуалност се излага и становище за
неоснователност и недоказаност на предявеният иск. Оспорва се Община Русе да
има задължение за поддържане и ремонт на намиращите се на пътното платно шахти
и тяхното състояние. Оспорва се и описаните в исковата молба щети да са
причинени по посочения от ищеца начин, както и описаната фактическа обстановка
в исковата молба да се доказва от представените доказателства. В условията на
евентуалност се счита, че е налице съпричиняване на уврежданията от страна на
водача на посоченото МПС, който управлявал същото с несъобразена скорост. Ако
същият е бил шофирал с по-ниска скорост би могъл да предотврати процесното ПТП.
По тези съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
По искане на
ответника на негова страна по делото са конституирани като трети лица помагачи
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе и „Топлофикация – Русе“ ЕАД. В
съдебно заседание процесуалните представители на двете дружества изразяват
становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2018г.
между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „Балканкар Плевен“ АД е сключен
договор за застраховка „Каско“ под формата на застрахователна полица № ****
относно лек автомобил „****“ с рег. № **** със срок на валидност от
13.12.2018г. до 13.12.2019г.
На 15.01.2018г. е
съставен констативен протокол за ПТП за реализирано такова със застрахования
автомобил в гр. Русе на кръстовището на бул. „****“ и ул. „****“. Според
отбелязването в протокола, автомобилът е управляван от водача И.Д.Р. и причина
за настъпването му е преминаване през необезопасена и сигнализирана шахта на
ВиК. Като видими щети по автомобила в протокола е отбелязано „декорация и теч
на масла от двигател и скоростна кутия“.
По подадено от
собственика на автомобила заявление за настъпилото произшествие, пред
застрахователя е образувана застрахователна преписка № **** (реф.№ ****/19).
След извършения оглед на автомобила е установено че са увредени: подкалник PVC
преден десен, кора под двигател предна част, кора под двигател задна част,
охладител АСК, праг десен, като общият размер на щетите – сбор на части,
консумативи и труд за тяхното възстановяване е оценен на 2609,83лв., която сума
на 21.02.2019г. застрахователното дружество е изплатило на търговеца, извършил
ремонта - „Адея Русе“ ЕООД.
Свидетелят И.Д.Р.
установява, че в деня на произшествието – 15.01.2019г. е управлявал процесния
автомобил в гр. Русе посока от „*** към улицата където е ***“. Бил сам и се
движел бавно, с 20-30км.ч. тъй като имало сняг и лед. Преди завоя на пътя в
близост до общежитията на университета, към 08.00 часа колата пропаднала и се
чул удар, успял да спре 3-4 метра след това. Видимо по колата нямало нищо, но
след като се опитал да я запали не успял. Той се притеснил и позвънил на тел.
112. Половин час по-късно пристигнали полицейски служители. Свидетелят огледал
мястото на инцидента и видял дупка и шахта без капак. „Отдолу било като ров,
защото имало дъно… нямал спомен да е било шахта, останал с впечатления, че е
пропаднал капака надолу“. Според свидетеля, имало дупка в асфалта с дълбочина
около 25 см. Ако състоянието на шахтата било така както е на представените към
протокола за ПТП снимки, то според свидетеля нямало да се удари по описания
начин. Според него не е преминавал през кръгла шахта, която да няма капак.
Полицаите огледали мястото. Свидетелят закарал автомобила в сервиз, където било
установено, че е счупен радиатора на маслото на автоматичната скоростна кутия
на автомобила.
Свидетелят З.В.Г. установява,
че е съставил представения по делото констативен протокол за ПТП (след като му
е предявен). Не си спомня за конкретния случай, но запознавайки се с изготвения
протокол заявява, че вероятно сниманата шахта е били причината за
произшествието по данни на водача, затова и тя била снимана. Други от значение
за случая знаци и обозначения ако е
имало са щели да бъдат снимани.
Съгласно
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, пазарната
стойност на щетите нанесени на лекия автомобил съвпадат с изплатените за
ремонта му и претендирани за възстановяване от застрахователя. Според вещото
лице не е възможно при преминаване на автомобила през сниманата шахта и
неравности около нея (4-5см) да бъдат причинени описаните за обезщетяване щети
по автомобила. Възможно е същите да бъдат причинени от парче асфалтобетон,
което се вижда на снимките до шахтата. Според разясненията на вещото лице в
съдебно заседание, при увреждания от парчето асфалтобетон по-вероятно е те да
се намират към задната част на автомобила, а не там където са описани настъпилите.
По депозирано от
ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№****/2019г. по
описа на РС – Русе и срещу ответната община е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 2609,83лв. представляваща регресна претенция за
изплатеното застрахователно обезщетение по горепосочената застрахователна
полица, ведно със законната лихва върху нея считано от 09.09.2019г., 52,20лв.
държавна такса и 321,34лв. адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е
депозирано в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника и на осн. чл. 415,
ал.1 т.1 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен
иск за претендираното вземане.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
Съгласно чл. 410,
ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случая се
установява от представените по делото писмени доказателства наличието на
валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско” между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил, който е бил в сила към момента
на реализиране на процесното ПТП.
За да бъде уважена
регресната претенция на застрахователя, следва да бъде установено по делото, не
само, че е изплатено застрахователно обезщетение, а и каква е причината за
настъпване на обезщетената вреда, съответно в случая и чия е отговорността за
настъпването й. За установяването на механизма на настъпилото произшествие
следва да се анализират ангажираните за него доказателства – констативен
протокол за ПТП, свидетелски показания и заключението на вещото лице, изготвено
изцяло въз основа на първите две.
Според чл. 125а,
ал. 1 ЗДвП, службите за контрол на МВР издават протокол за посещението на
мястото на ПТП. По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ
документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, същият има обвързваща
доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице (например за констатираното и възпроизведено в
документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства
след настъпването му или претърпените вреди, както и за обстоятелството, дали
от участниците в произшествието е взета кръвна проба за алкохол и какъв е
резултата от нея). Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното
произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на съставителя на акта (по смисъла на чл. 125 от ЗДвП, посещението
на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо).
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 9 от Наредба № І-167/24.10.2002 г. за
условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, съгласно
който е допустимо издаване на протокол за ПТП дори и в случай, че органите на
МВР изобщо не са посетили мястото на произшествието. Т.е. това е аргумент, че
законът не е предоставил на органите на МВР удостоверителна компетентност
относно обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие
и за отразения в протокола за ПТП механизъм на настъпването му, документът няма
обвързваща доказателствена сила.
Следователно,
отразеният механизъм в представения по делото протокол за ПТП, още повече, че е
оспорен от насрещните страни, за да бъде приет за доказан, следва да се
установява от други доказателства по делото.
Свидетелските
показания на съставилия констативния протокол по никакъв начин не допринасят за
изясняване на обстоятелства извън отразените в протокола.
Показанията на свидетеля
И.Р., управлявал автомобила са неточни и противоречиви и въз основа на тях не
може да бъде установен механизма на произшествието. Отразената причина за ПТП
отбелязана в констативния протокол вероятно е по негови данни или поне се е
съгласил с нея към момента на подписване на протокола. Същевременно в
показанията си твърди, че сниманата от полицейските служители шахта не е
причината за произшествието или ако е тя тогава е била без капак. На
изготвените към протокола снимки не се вижда нито ров, нито голяма дупка (или
поне такава която да не е наводнена, за да се види нейната дълбочина), нито
шахта без капак или с изваден, увреден такъв. Също така посочения от свидетеля
час на произшествието не съответства на твърдението му че полицейските служители
са посетили мястото половин час по-късно (в случай разминаването между
показанията и протокола е 8,00 часа до 14,30 часа).
Заключението на
вещото лице също не изяснява механизма на произшествието, а единствено отрича
възможността да е настъпил след преминаване върху заснетата шахта (на каквото
се основава исковата претенция) и описва възможни (хипотетично) други механизми
за настъпването му, които не са установени по делото.
Анализът на
доказателствата не дава основание да се приеме, че е доказан механизма и
мястото на произшествието. Това от своя страна е пречка за уважаване на
предявения регресен иск на застрахователя, поради неговата недоказаност.
Противното разбиране, при което въпреки липсата на точно установяване на
механизма на настъпване на процесното ПТП исковата претенция бъде уважена, би
била възпрепятствана възможността на ответната община, отговаряща за
поддържането на пътя да реализира от своя страна отговорността на пряко
виновните лица, включително и срещу привлечените по делото трети лица помагачи.
За разлика от застрахователното дружество по застраховка „Каско“, което следва
да покрие настъпилите вреди и без установено конкретно виновно поведение (било
то на водача или на друго лице), отговорността на поддържащата пътя Община би
могла да бъде реализирана само при доказаност на факта (а не при
предположение), че вредите са настъпили вследствие (като пряка причина) от неизправност
на пътя.
По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен като недоказан, без
да бъдат обсъждани възраженията касаещи недоказаност на неговия размер.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД
“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ” гр.София, ЕИК *********, представлявано от
изп. директори Недялко Чандъров и Иво Груев, със съдебен адрес ***, против ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК000530632, с адрес гр.
Русе, пл. “Свобода” №6, представлявана от кмета Пенчо Милков иск за установяване дължимостта на
сумата от 2609,83лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за виновно
причинени имуществени вреди на лек автомобил „****“ с рег. № *** при ПТП на
15.01.2019г. в гр. Русе на кръстовището на бул. „****“ и ул. „****“, ведно със
законната лихва върху претендираната главница, за която сума е издадена Заповед
№****/11.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе, като недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.София ЕИК ********* да заплати на ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК000530632, с адрес гр.
Русе, пл. “Свобода” №6 сумата от 300лв. разноски за
настоящото производство.
Решението е
постановено при участието на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе и
„Топлофикация – Русе“ ЕАД, като трети лица помагачи на страната на ответника
Община Русе.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия: