Р Е Ш ЕН И Е
№ 378
гр. Плевен, 29.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм. дело №851/2020г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал.1, вр.чл.4 от ЗОДОВ, вр. чл. 45, вр.чл. 52, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.203 и сл.от АПК.
Производството по адм.д. №851/2020г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на искова молба от О.Ц.П.,***,
против ОДМВР- ПЛЕВЕН, с която се твърди, че на 25.10.2017г., ок. 18.30 часа, на
бул. „Хр. Ботев“, е задържан от двама униформени служители на МВР, с патрулен
автомобил, откаран е в УМБАЛ- Плевен за кръвна проба за алкохол, след което е
бил откаран в Първо РУ- ОДМВР-Плевен. Твърди се, че в сградата на РУ, тези
двама полицейски служители, заедно с трети служител, са му нанесли побой, при
който са му нанесли множество удари по лицето и гърдите, с юмруци, ритници и
полицейски палки. Твърди се, че в резултат на побоя е припаднал и се е събудил
в килия. Посочва, че е бил задържан до 15,30ч. на 26.10.2017г. Твърди се, че на
следващия ден - 26.10.2017г, след като е освободен, е постъпил по спешност в
Отделение по гръдна хирургия УМБАЛ – Плевен, където незабавно е опериран;
изписан е на 31.10.2017г. Твърди се, че на 14.11.2017г, повторно е постъпил по
спешност в същото отделение, където му е направена втора операция; изписан е на
27.11.2017г. Твърди се, че в резултат на побоя, на ищеца са нанесени множество
травми, кръвонасядания и отоци по лицето и тялото, хронична белодробна болест и
др. /описани в ИМ/. Твърди се, че в резултат на намалените дихателни функции,
на ищеца е призната 20% ТНР, въз основа на ЕР на ТЕЛК №2522/17.08.2018г. Твърди
се, че болките и страданията от побоя продължават и понастоящем, като е получил
и тежка психотравма, изразяваща се в постоянен страх, нарушение на съня,
кошмари и халюцинации. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника ОД МВР- ПЛЕВЕН, да заплати сумата от 70 000лв.- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат от нанесения на 25.10.2017г., от
страна на служители на ответника, побой, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането.
Ответникът по жалбата, чрез
юрк. П. Ф., изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявеният
иск, тъй като по делото не се установява фактическият състав за ангажиране
отговорността на ответника. Посочва също, че във връзка със случая на
25.10.2017г, ищецът П. е бил задържан и е бил осъден, което е отразен в
свидетелството на съдимост. Посочва, че поради това е била употребена физическа
сила и помощни средства при неговото задържане, тъй като същият е бил силно
агресивен и е оказал съпротива на органите
на реда. Посочва, че по делото не са събрани доказателства, че описаните от
ищеца вреди, са настъпили в резултата от действия на служители на ответника,
както и не са доказани самите вреди. Претендират се разноски- юрк.
възнаграждение. Допълнително, от страна на ответника, въз основа на
предоставената му възможност, е представена писмена защита, в която се посочва,
че не е установено извършването на незаконосъобразно действие спрямо ищеца, от
страна на служителите на ответника и не е налице пряка причинно следствена
връзка между посочените увреждания и действия на полицейските служители.
Излагат се съображения за приложението на чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ. Евентуално се
посочва, че претендираната сума е завишена, като се оспорва и началния момента на претенцията за лихва за забава.
Контролиращата страна- ОП- Плевен, представлявана от прокурор Иван Шарков, изразява становище за неоснователност на предявеният иск и предлага на съда да го отхвърли. Излагат се съображения за липсата на причинно- следствена връзка между действия на държавен орган и вредите .
Съдът, като съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото безспорно се установява, видно от
приложената пр. пр.
№В-131/2018г. по описа на РП- Плевен, че
въз основа на Заповед за задържане на лице №316зз-203/25.10.2017г. на мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“, при ОДМВР- Плевен, на основание чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл. 270, ал.1, чл. 343б, ал.1, чл. 131, ал.1, т.12
от НК /пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба,
осуетява полицейска проверка, управлява МПС във видимо нетрезво състояние,
нанася лека телесна повреда на полицейски орган по хулигански подбуди/, ищецът О.Ц.П.,
считано от 18,30 часа на посочената дата-25.10.2017г., е задържан за срок до 24
часа, в помещението за временно задържане на Първо РУ- ОДМВР- Плевен. Заповедта
е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с подписа на един свидетел. Безспорно
е по делото също, а и видно от отразеното в заповедта, че П. е освободен в
15,10 часа на 26.10.2017г., удостоверено с неговия подпис. По делото няма
данни, а и твърдения, заповедта за задържане да е обжалвана от ищеца; съдът
приема този факт за ирелевантен, доколкото претенцията не се основава на
незаконосъобразен адм. акт. По делото се
установява също, съобразно показанията на разпитаните в рамките на пр.
пр. №131/2018г. по описа на РП- Плевен и по ДП№2149/2017г. по описа на РП-
Плевен, че П. при задържането си е буйствал, което е наложило използването на
физическа сила от страна на полицейските служители, на поставяне на белезници.
По делото се установява също факта на съставяне на
АУАН, със съставител мл. автоконтрольор Д. Х., против ищеца П., за това, че на
25.10.2017г, в 18,00 часа, в гр. Плевен, на бул. „Хр. Ботев“, до №160, като
водач и управляващ л.а. „Форд Ка“, отказва да му бъде извършена проба за
алкохол с техническо средство Дрегер- нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП;
отразено е, че лицето е във видимо нетрезво състояние и е агресивен. Установява
се, че е издаден талон за медицинско изследване и лицето е отведено в ЦСМП,
където му е взета кръвна проба. Видно от приложеното заключение се установява,
че П. е имал концентрация на алкохол в кръвта от 2,94 промила. По делото се
установява също, видно от приложеното в кориците на пр. пр.№В-131/2018г. по
описа на РП- Плевен, че след издаване на
заповедта за задържане, на ищеца П. е извършен медицински преглед,
отразен в лист за преглед на пациент в КДБ/СО. Видно от неговото съдържание се
установява, че ищецът П. е прегледан, във времето от 19,05 часа до 19,50 часа
на 25.10.2017г, с посочена основна диагноза- „откриване на алкохол в кръвта“;
отразено е, че лицето е във видимо нетрезво състояние, в съзнание, контактен,
психо- моторно възбуден; липсват данни за остро заболяване в момента на
прегледа и може да бъде задържан от органите на МВР.
По делото се установява, че с влязло в сила
Постановление от 26.04.2018г, на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, е отказано
образуването на досъдебно производство и е прекратена преписка № В-131/2018г.
по описа на РП- Плевен.
По делото се установява, видно от приложеното НОХД №982/2018г.
по описа на ПлРС, че въз основа на влязло в сила споразумение, ищецът О.П. е
признат за виновен, за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, че
на 25.10.2017 г., в гр. Плевен, бул. „Христо Ботев“, управлява МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда- 2,94 промила, установено по
надлежния ред; за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК- за това, че на
25.10.2017г, в гр. Плевен, бул. „Христо Ботев“, №160, противозаконно пречил на
органите на властта- М. Н. и Д. Х., и
двамата на длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП– ОДМВР- Плевен, да изпълнят задължението
си по служба – а именно съставяне на
АУАН по ЗДвП; за престъпление по чл. 131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2
от НК, за това, че на 25.10.2017г, в гр. Плевен, в сградата на УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“, ЦСМП, причинил лека телесна повреда на М. Н., при изпълнение на
служебните му задължения, изразяваща се в охлузвания по лицето и тялото. На
подсъдимият П. е наложено едно общо най- тежко наказание от една година
лишаване от свобода, изтърпяването на която е отложено с тригодишен изпитателен
срок, глоба от 500лв., в полза на Държавата и е лишен от право да управлява МПС
за срок от две години, считано от 25.10.2017г.
По делото се установява също, видно от приложеното към
исковата молба, медицинско удостоверение №376/26.10.2017г, издадено от съдебен
лекар, факта на извършване на преглед на ищеца П., при който са установени:
кръвонасядане на лявата лицева половина, с размери 9/6см; кръвонасядане с оток
на клепачите до степен затваряне на очната цепка, множество и на значителна
площ двойно- ивицовидни кръвонасядания по гърба- 9 броя, с различна посока и с
размери 10-12/3-3,5 см.; охлузвания на китките с ширина 5-6 мм. Съдебният лекар
е отразил, че уврежданията са в резултат на тъпи травми и отговорят да са
причинени по начин и време, както се съобщава от освидетелствания- на
25.10.2017г, ок. 19,30 часа- удари с юмрук, палка- предмет, стеснена,
ограничена действаща повърхност. Отразено е, че описаните увреждания са
причинили разстройство на здравето- временно и неопасно за живота. По делото се
установява също, видно от представената история на заболяването №38762
/л.70-л.93/, че ищецът П. е постъпил в Клиника по хирургия- Отделение по гръдна
хирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен, в 22,36 часа на
26.10.2017г., изписан на 31.10.2017г; извършена двустранна торакоцентеза, с
наложени дренове. Съдът констатира, че върху епикризата, на 09.11.2017г. от
страна на съдебния лекар д- р Д., е направено отбелязване, че изливът на въздух
в гръдната кухина, пневмоторакс и подкожен ефизем, съставляват разстройство на
здравето, временно опасно за живота. По
делото, от страна на ответника, няма оспорване истинността на направеното
отбелязване, както и на неговото авторство. По делото се установява също, видно
от приложената епикриза и история за заболяването №41219 /л.39-69/, че ищецът О.П.
е постъпил повторно в Клиника по хирургия- Отделение по гръдна хирургия към
УМБАЛ „Д-р Г. Странски, гр. Плевен, на 14.11.2017г, изписан на 27.11.2017г.;
проведено е спешно оперативно лечение, при установен пневрален излив в ляво.
По делото се установява също, видно от приложеното ЕР
на ТЕЛК№ 2522/17.08.2018г. че на ищецът, за срок от две години, е определена 20
% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: друга уточнена хронична
обструктивна белодробна болест, при предходно определена 54%
неработоспособност.
По делото е изслушана и приета СМЕ, от заключението по
която, изготвено въз основа на приетите по делото писмени доказателства, се
установява следното: ВЛ е съобразило описаното в съдебно- медицинското
удостоверение /обсъдено от съда по- горе/ и е установило, че така, както са
описани, всички травми, са нанесени в сравнително кратък интервал от време и
тяхната давност е между половин и едно денонощие, като този срок е
приблизителен и не противоречи на съобщеното от ищеца. Медико- биологичната
квалификация на описаните в медицинското удостоверение външни травматични
увреждания, е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
ВЛ е констатирало, че в удостоверението не са описани симптоми на принудителна
поза, поради силни болки, затруднено или много учестено дишане, посиняване или
други данни за тежко състояние или опасност за живота. Вещото лице е обсъдило приложените
История на заболяването и епикриза за престой на ищеца в УМБАЛ Плевен, от
26.10.-31.10.2017г., и е посочил, че поставената окончателна диагноза на ищеца съставлява
контузия на гръдния кош, с проникване на въздух в двете гръдни кухини,
проникване на въздух и под кожата на гръдния кош и счупване на 4-то и 5-то
ребро в дясно. Вещото лице е установило, че П. е бил опериран на 26.10.2017г.,
в 23,30 часа, като според оперативния протокол е извършена торакоцентеза –
проникване с хирургичен инструмент в гръдната кухина и последваща аспирация на
въздушната колекция и дренаж; изписан на 31.10.2017г. с подобрения. ВЛ е
посочило, че тези диагнози – счупване на ребра, пневмоторакс и подкожен ефизем
са травматични и е налице пряка причинна връзка между нанесения побой на
25.10.2017г. и последващата хоспитализация, и извършена гръдна операция в 23,30
часа на 26.10.2017г. ВЛ е посочило, че непосредствено след нанесения побой, О.П.
е почувствал силни болки и страдания, но общото му състояние в началото е било
сравнително добро, поради компесаторните възможности на организма и „стягането“
на тялото в резултат на самия инцидент. Постепенно и сравнително бавно, общото
състояние на П. е започнало да се влошава и освен болки, се появили задух и
затруднено дишане. ВЛ е посочило, че медико-биологичната квалификация на
поставените в Гръдна хирургия диагнози, е разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Направената гръдна операция е била навременна и необходима. ВЛ
посочва, че без операцията е било възможно, в срок до около едно денонощие, да
настъпи смърт от дихателна недостатъчност, поради задълбочаване на
пнемвоторакса и ефизема. ВЛ е посочило, че повторната хоспитализация на ищеца
на 14.11.2017г., представлява късно възпалително усложнение на травматичните
увреждания, наложили първоначалната хоспитализация, които обаче са наслоени
върху предшестващо хронично болестно състояние на белите дробове (хронична
обструктивна белодробна болест ХОББ). ВЛ посочва, че подобни усложнения не са
задължителни, но са възможни в медицинската практика. ВЛ е посочило, че поради
тази причина, е възможна в някаква степен, причинна връзка между първоначалните
травми от побоя на 25.10.2017г. и тази втора хоспитализация и операция, но тази
връзка не е пряка, а минава през редица други състояния и междинни звена, върху
които оказват влияние наличието на предшестващи белодробни заболявания. ВЛ е
посочило, досежно трите амбулаторни листа, издадени от лекар специалист по
белодробни болести, от м. юни и м. юли 2018г., че в същите, като водеща
диагноза е записана бронхиектатична болест, а като придружаващо заболяване –
състояние след плеврален излив. ВЛ посочва, че диагнозите „ХОББ, бронхиектазии
и пневмосклероза“ не са травматични, а болестни изменения на белите дробове и
са хронични. ВЛ е посочило, че не е налице пряка причинно-следствена връзка
между диагнозите „ХОББ, бронхиектазии и пневмосклероза“ и здравното състояние
на ищеца, отразено в посочените 3 амб. листи и компютърна томография от
05.07.2017г. ВЛ е констатирало, че в посочената компютърна томография,
приложена към ИМ, са констатирани стари фрактури 10-то и 11-то ребро в ляво. По
отношение на ЕР на ТЕЛК от 17.08.2018г. ВЛ е посочило, че се касае за
преосвидетелстване при предходно определена 54% ТНР и е налице подобрение. При
изслушване на ВЛ в съдебно заседание, ВЛ изрично посочва, че по отношение на
втората хоспитализация и операция, от медицинска гледна точка, няма как да се
прецизира, до каква степен се дължи на причинената травма и в каква на
предшестващите възрастови хронични болестни изменения. ВЛ посочва, че ищецът
има хронично възрастово болестно изменение на белите дробове, които му
определят някаква лека степен на дихателна недостатъчност, но в резултат на
получената травма, при която има две счупени ребра, засегнали най-вероятно
плеврата или паренхима на белия дроб, е създадено едно остро състояние, което
заплашва живота и е довело до значително по-тежка дихателна недостатъчност, в
резултат на което се е наложило да бъде опериран. ВЛ посочва, че към извършване
на втората операция е имало някакво намаление на дихателната функция, но тя е
била значително по-малко. ВЛ посочва, че това е едно късно усложнение, което е
овладяно. По отношение на ЕР на ТЕЛК посочва, че ищецът е имал от преди
белодробни заболявания, които са хронични и е възможно 6-8 месеца след травмата,
те в някаква степен да са се
задълбочили, като уточнява, че хроничните заболявания на ищеца са от преди
травмата. ВЛ посочва, при поставен въпрос от страна на процесуалния
представител на ответника, че в резултат на поставяне на белезници е възможно
да се получат охлузвания по ръцете, но няма друг начин, освен удари с твърд,
тъп предмет с тясна издължена вътрешна повърхност да се получат
кръвонасяданията по гърба, описани от съдебния лекар. ВЛ уточнява, че след като
има ефизем, със сигурност в резултат на счупване на 4-то и 5-то ребро е налице
засягане на плеврата или паренхима на белия дроб, довело до нарушаване на
херметизацията. ВЛ конкретизира, че освен от счупени ребра, няма как това
увреждане да се получи. ВЛ посочва, след
предявяване от страна на съда на амб. лист от 25.10.2017г., за извършен преглед
на ищеца в ЦСМП, че липсват данни за общо заболяване в момента на прегледа.
По делото е изслушана и приета и съдебно-психологична
експертиза, от заключението по която се установява, че след проведения личен преглед на ищеца не са
открити психофизиологични травматични промени, възникнали в резултат на
действията на полицейските органи. ВЛ посочва, че от събраните данни, чрез
психодиагностично интервю, сочат на липса на симптоми за изживяна психотравма.
ВЛ е посочило, че данните от интерпретацията на психометричните методики
свидетелстват за отсъствие на посттравматичен стрес и ниско ниво на ситуативна
и генерализирана тревожност. В заключение посочва, че у ищеца няма причинена
психотравма и в последствие възникнал посттравматичен стрес.
По делото, като свидетели са разпитани лицата М.М., А.М.
и Е.Й., от показанията на които се установява следното: св. М. посочва, че се
познава с ищеца П. и е негов съсед. Посочва, че именно той е взел П. ***, след
като той му се е обадил. Посочва, че след това го е закарал до Съдебна
медицина, тъй като е бил много зле и не е можел да стои на краката си. Посочва,
че очите на П. са били целите насинени и пълни с кръв, и той не е можел да
вижда. Посочва, че цялото му тяло е било синьо, а ръцете- надути, като
уточнява, че П. се е съблякъл пред него. Посочва също, че травмите на П. са бил
навсякъде и конкретно – по гърба, който също е бил син и са личали удари от палки.
Св. М. посочва, че след прегледа, го е прибрал в дома му в с. Пелишат. Посочва,
че след това е разбрал, че друг съсед е извикал линейка и П. е закарал в
болницата в гр. Плевен, където е лекуван. Св. А. М.- също съсед на П.
посочва, че той е извикал линейка, след като е видял П. у
дома му. Посочва, че П. е бил обезобразен и в синини, не е можел да диша и е
имал хрипове. Св. М. посочва, че П. е сподели, че го болят ребрата. Св. Й.
посочва, че е виждал П. след първата операция- в болницата, и след втората- у
дома му. Посочва, че е бил зле и не е
можел да диша и да говори.
Така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава /Глава 11/, като ал.2 изрично препраща, за неуредените
въпроси за имуществената отговорност по ал. 1, към нормите на ЗОДОВ. Съобразно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. По силата на чл. 204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Съдът намира, че в случая, от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, в т.ч. и заключението по СМЕ, се установяват всички
елементи на фактическият състав, по смисъла на цитираните по- горе норми, въз
основа на който, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, за вреди,
причинени на ищеца П., като резултат от незаконосъобразни действия на неговите
служители.
Съдът намира за безспорно установено наличието на първия
елемент от фактическият състав- незаконосъобразно действие, от страна на
служителите на ответника, извършено в рамките на осъществено задържане на ищеца
О.П., въз основа на Заповед за задържане на лице №316зз-203/25.10.2017г. на мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“, при ОДМВР- Плевен, изразяващо се в
нанасяне на побой на същия. Безспорно е по делото е установено, че към момента
на задържането, П. е бил в нетрезво състояние, с 2,94 промила алкохол в кръвта,
установено по надлежния ред. Релевантно по делото е обстоятелството, че въз
основа на установеното при извършеният медицински преглед, на 25.10.2017г, в
ЦСМП, за което е издаден амбулаторен лист, обсъден и от ВЛ в с.з., не се
установяват наличие на травматични увреждания на П., респ. негови оплаквания.
Такива оплаквания и увреждания са налице при освобождаването на П. в 15,10 часа
на 26.10.2017г, удостоверени от съдебен лекар,
в издаденото от него медицинско удостоверение за пред съда, съобразно
което същия е с кръвонасядане на лявата
лицева половина, с размери 9/6см; кръвонасядане с оток на клепачите до степен
затваряне на очната цепка; множество и на значителна площ двойно- ивицовидни
кръвонасядания по гърба- 9 броя, с различна посока и с размери 10-12/3-3,5 см. Категорични
в тази насока са и показанията на св. М. и св. М., обсъдени по- горе, които
съда изцяло кредитира с доверие като правдиви, логични и последователни и
кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства. В този смисъл,
съдът приема, че по делото безспорно се установява, че описаните в мед.
удостоверение №673/2017г., травматични увреждания, са причинени именно в
рамките на полицейското задържане на П., в сградата на Първо РУ, като резултат
от упражнена физическа сила и помощни средства, в нарушение на изискванията на закона.
ЗМВР, в чл. 85 и сл. предвижда, че при изпълнение на служебните си задължения,
полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства, само
когато това е абсолютно необходимо и при точно посочени хипотези, а именно при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане
на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски
орган; 3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя
живот или на живота и здравето на други лица; 4. оказване съдействие на други
държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на
Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват
задълженията си; 5. нападения срещу граждани и полицейски органи; 6.
освобождаване на заложници; 7. групови нарушения на обществения ред; 8.
нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства; 9.
освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен
орган; 10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал.
2. Според чл. 86, ал. 2 и ал.3 от ЗМВР, използването на физическа сила и
помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на
нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. В случаите по
чл. 85 от ЗМВР, полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила.
Нормите на чл. 86, ал.4- ал.7 от ЗМВР предвиждат, че при използването на
физическа сила и помощни средства, полицейските органи вземат всички мерки за
опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени, а използването
им се преустановява незабавно след постигане на законната им цел. Съобразно
нормата на чл.88, ал.1 от ЗМВР, планирането и контролът на използването на
физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по
чл. 85 – 87, включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за
живота и здравето на гражданите. В случая, от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че към момента на вземането на кръв за проба за
алкохол, в ЦСМП, П. е причинил лека телесна повреда на полицейския служител
Мартин Неделчев, при изпълнение на служебните му
задължения, изразяваща се в охлузвания по лицето и тялото, за което е бил
осъден с влязла в сила присъда. Безспорно се установява също, че спрямо П. е
упражнена необходимата физическа сила, с цел поставяне на белезници на ръцете и
укротяване- охлузвания по ръцете, като резултат от поставени белезници, са
установени от съдебния лекар. Съдът намира за установено обаче, че спрямо П. е
упражнена неправомерна физическа сила- побой, след неговото задържане и
установяване в помещението за временно задържане на Първо РУ- Плевен, а не по
повод задържането, което евентуално да попада в хипотезата на чл. 85, ал.1, т.5
от ЗМВР. Съдът констатира, че в показанията на разпитаните по ДП№ 2149/2017г.,
медицински сестри от ЦСМП, не се сочи, от страна на полицейските служители да
са използвани помощни средства- полицейска палка, за укротяване на П. и
поставяне на белезници на ръцете му, вкл. и след удара, което е нанесъл на
полицая. Като резултат от побоя, след задържането му в сградата на Първо РУ, са
нанесени и травматичните увреждания, описани в медицинското удостоверение-
кръвонасядане на лявата лицева половина, с
размери 9/6см; кръвонасядане с оток на клепачите до степен затваряне на очната
цепка. Съдебният лекар е отразил, че уврежданията са в резултат на тъпи травми,
тези в областта на лицето имат нехарактерна форма, но механизма на тяхното
получаване може добре да бъде обяснен с нанасяне на удари с ръце/ юмруци/ и
отговорят да са причинени по начин и време, както се съобщава от
освидетелствания. ВЛ по СМЕ при изслушването му в с.з. е категоричен, че 9- те
броя ивицовидни кръвонасядания по гърба, са резултат от удари с твърд, тъп
предмет с тясна издължена вътрешна повърхност и не може да бъдат резултат от
поставянето на белезници на ръцете на задържания. Както бе посочено, от
медицинския преглед към момента на неговото задържане, не са установени
травматични увреждания. Именно в резултат от побоя, на ищеца П. са счупени две
ребра- 4-то и 5- то в ляво, които са се разместили и са причинили увреждане на
белия дроб. ВЛ по СМЕ е категоричен, че е налице пряка причинно- следствена
връзка между нанесения на 25.10.2017г. побой. и настъпилите травматични
увреждания- счупване на ребра,
пневмоторакс и подкожен ефизем, преценени като временно опасни за живота,
подробно описани по- горе. Това от своя страна, както посочва ВЛ по СМЕ, е
наложило извършването на животоспасяваща операция на 26.10.2017г, като ВЛ
изрично е посочило, че без нея, е било възможно, за период от около едно
денонощие, да настъпи смърт. С оглед заключението на ВЛ по СМЕ следва да се
приеме, че към момента на постъпване на ищеца в болница на 26.10.2017г, е била
налице дихателна недостатъчност, съобразно твърденията в исковата молба.
Съдът счита, съобразно заключението на ВЛ по СМЕ, и
останалите събрани по делото доказателства, че не може да бъде прието, като пряк
и непосредствен резултат, от нанесеният на 25.10.2017г., побой над ищеца П., респ.-
в пряка причинно- следствена връзка с него, повторното постъпване в болница на
ищеца, на 14.11.2017 година. ВЛ по СМЕ изрично посочва, че такава пряка връзка
не е налице, а е обусловена от наличието на предшестващи белодробни заболявания-
ХОББ, бронхиектазии и пневмосклероза. Както
бе посочено по- горе, повторната хоспитализация на ищеца представлява късно
възпалително усложнение на травматичните увреждания, наложили първоначалната
хоспитализация, които обаче са наслоени върху предшестващо хронично болестно
състояние на белите дробове (хронична обструктивна белодробна болест ХОББ), без
да може да се посочи конкретна степен на влияние. Както бе посочепо по- горе,
на обезщетяване подлежат само преките и непосредствени вреди. Съдът приема
също, че белодробни заболявания на ищеца- ХОББ, бронхиектазии и пневмосклероза,
не са в причинно- следствена връзка с побоя на 25.10.2017г. и в тази връзка
твърденията му са неоснователни. По отношение на тези заболявания, ВЛ е категорично,
че същите не са травматични, а хронични, и датират преди датата на инцидента.
По делото неоснователни и недоказани са и твърденията на ищеца, за намалена
трудоспособност, в резултат на побоя. В тази насока, съобразно заключението на
ВЛ и представеното по делото в оригинал ЕР на ТЕЛК №2522/17.08.2018г, със срок
на валидност две години- до 01.08.2020г, съдът приема, че определената
неработоспособност на ищеца, е по повод неговите хронични белодробни
заболявания и не е в причинно- следствена връзка с травматичните увреждания.
Следва да се посочи, че с посоченото ЕР, на П. е определена 20 % трайно
намалена неработоспособност, при предходна от 54 %, като по делото няма
представено актуално- след изтичане на срока на посоченото – 01.08.2020г, ЕР на
ТЕЛК, за определяне на актуален размер на неработоспособността на П.. За
неоснователни и недоказани съдът приема и твърденията на ищеца, за получен
тежък психострес и психотравма, в резултат от побоя на 25.10.2017г. Категорично
в тази насока е заключението на ВЛ по СПЕ, която съда кредитира изцяло с
доверие, като обективно.
С оглед изложеното, съдът приема, че са налице и
останалите елементи от фактическият състав за ангажиране отговорността на
Държавата. По делото безспорно се установи факта на настъпване на неимуществените
вреди- подробно описаните по-горе травматични увреждания- кръвонасядане на
лявата лицева половина, с размери 9/6см; кръвонасядане с оток на клепачите до
степен затваряне на очната цепка, счупване
на на 4- то и 5- то ребро, довело до пневмоторакс и подкожен ефизем, наложили
животоспасяваща операция на 25.10.2017г. Безспорно е по делото и наличието на
причинно- следствена връзка между незаконосъобразните действия на служители на
ответника и описаните вреди.
При определяне размера на вредите, по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, съдът съобрази следното: Нормата на чл. 4 от ЗОДОВ постановява, че
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. На обезщетение
подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага
с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай
същите да бъдат възмездени. Както бе посочено, в тази насока претенцията на
ищеца е неоснователна. По делото не се доказаха и други, по- леки душевни
страдания, извън психостреса и психотравмата. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със
субективното усещане за причинена вреда. В нормата на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ е
предвиден критерий, който отново затвърждава принципа за справедливост при
определяне размера на обезщетението и той е когато пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, обезщетението да се намалява. В конкретният случай,
с оглед на събраните по делото доказателства, съда приема, че ищецът П. е
предизвикал агресия у полицейските служители, като самият той е бил агресивен и
е причинил лека телесна повреда на единият от полицаите. Това обстоятелство
обаче не може да се приеме като такова по смисъла на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ,
доколкото е налице нарушение на правилата по чл. 85-88 от ЗМВР, досежно
употребата на физическа сила и /или помощни средства, спрямо лицата и
физическата сила /побоя/ е извършен, след задържане на лицето и установяването
му в съответното помещение, довело до животозастрашаващо състояние. С оглед
изложеното, съдът намира, че в случая не
е налице хипотезата на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ.
Съдът намира, съобразявайки естеството и характера на
причинените страдания, обективното състояние на ищеца, произтичащо от
конкретните незаконосъобразни действия на служителите на ответника и при
неустановяване на всички изведени в исковата молба обстоятелства, на които се
основава предявеният иск, възрастта на ищеца, съдът намира, че справедливо е
обезщетяване на причинените вреди, със сума общо в размер на 10 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането- 25.10.2017г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 70 000лв., искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Съдът намира, че доколкото претенцията се основава на деликт,
то и на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД, началния момента на лихвата за забава, е
датата на увреждането.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, който е специален закон спрямо ГПК, следва ответника да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата от 10лв.- държавна такса, както и в полза на
АдмС- Плевен, сумата от 776лв.- разноски, от която 700лв.- разноски за ВЛ по
изготвените експертизи и 76лв.- разноски за допуснатите от съда свидетели.
Съобразно нормата на чл. 9а, ал.2 от ЗОДОВ, разноски по тези дела не са внасят
предварително и този въпрос се решава с оглед изхода на спора. Ищецът, на
основание чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ, вр. чл. 37 от ЗПрП, дължи на ответника,
разноски- юрк. възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска- или
сумата от 171лв., при претендиран размер на
възнаграждението от 200лв. След
извършена компенсация служебно от съда, следва ищецът да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 161лв. –разноски по делото.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 1, ал.1, вр.чл.4 от ЗОДОВ, вр. чл.
45, вр. чл. 52, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.203 и сл.от АПК, ОДМВР- ПЛЕВЕН, ДА ЗАПЛАТИ НА О.Ц.П., ЕГН **********,***,
сумата от 10 000лв. /десет
хиляди лева/- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
нанесен побой на 25.10.2017г, по време на задържането му в сградата на Първо РУ
ОДМВР- Плевен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 25.10.2017г,
до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер
от 70 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ, вр. чл. 37 от ЗПрП
О.Ц.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
НА ОДМВР- ПЛЕВЕН сумата от 161лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ОДМВР- ПЛЕВЕН, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд- Плевен, сумата от 776лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба, в 14- дневен срок от получаване на съобщението, пред Върховен административен съд..
АДМ. СЪДИЯ:/П/