НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 95/26.3.2020г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното
гр. дело №12/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1, чл.92 ЗЗД. Ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София, ЕИК *********, твърди, че
между „Фератум България” ЕООД и ответника Т.И.М., ЕГН **********,
е сключен Договор за кредит №316592 от 06.11.2015 г., чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ и отношението е реализирано при спазване изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, ЗЗД и Закона за електронния документ и електронния подпис,
както и Закона за електронната търговия. Твърди, че вземането е
прехвърлено от „Фератум България” ЕООД в
полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от
01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 г. Твърди още, че съгласно сключения
договор за кредит, кредиторът е предоставил на ответника кредит в размер 700.00
лв, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер 161.00 лв за срок от 360 дни. Твърди също, че на 06.11.2015
г. между отв. Т. М. и „Фератум Банк” ЕООД (гарант) е сключен Договор за
гаранция с №316592. Съгласно чл.5 от Общи условия, които се прилагат към
Договор за гаранция с №316592, сключен между отв. Т. М. и „Фератум Банк” ЕООД,
кредитополучателя се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на
гаранция в размер 539.00 лв. Сочи, че датата на последната вноска по кредита
била на 31.10.2016 г. Сочи още, че съгласно разпоредбата на чл.10 (т.1-т.8) от
Общите условия ответникът дължи и административна такса за събиране на
вземането в размер 40.00 лв, поради изпадане в забава и невръщане на която и да
е от дължимите вноски по кредита до 20 дни след съответната падежна дата.
Заявява, че ответникът е извършил плащания по кредита в размер 120.00 лв.
Поради това, че отв. Т. М. не е извършил плащане на дължимите суми, ищецът
предявил в РС Варна заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу отв. Т. М. и образувано ч. гр. дело.
Ищецът твърди, че към настоящия момент ответникът дължи сума в общ размер
1353.58 лв, от която 677.40 лв – главница; 134.31 лв – договорна лихва за
периода от 06.12.2015 г. до 31.10.2016 г.; 40.00 лв – административна такса за
събиране на вземането; 468.29 лв – такса за гаранция; 33.58 лв – мораторна
лихва върху непогасена главница за периода от 01.11.2016 г. до 17.05.2018 г. -
датата на подаване на заявлението в съда, поради което предявил в РС Варна заявление по
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв.
Т. М. и образувано ч. гр. дело. Моли съда, да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 677.40 лв – главница; 134.31 лв – договорна
лихва за периода от 06.12.2015 г. до 31.10.2016 г.; 40.00 лв – административна
такса за събиране на вземането; 468.29 лв – такса за гаранция; 33.58 лв –
мораторна лихва върху непогасена главница за периода от 01.11.2016 г. до
17.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението,
до окончателното изплащане. Претендира и заплащане на направените разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като взе
предвид, че с връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение
№1,
ведно с Определение №269 от 12.04.2019 г., са му указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено
решение, като искът бъде уважен в предявения размер.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и направеното искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в разноски, от
които 377.07 лв в исковото
производство (27.07 лв д. т. и 350.00 лв
възнаграждение за юрисконсулт) и 77.07 лв в заповедното
производство (27.07 лв дт т. и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт).
Мотивиран
от гореизложното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.И.М., ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД гр. София, ЕИК *********, сумите: 677.40 лв шестстотин
седемдесет и седем лева, 40 ст.), ведно със законната лихва от датата на предявяване
– 25.05.2018 г., до окончателното плащане,
представляваща главница по Договор за кредит №316592
от 06.11.2015 г.; 134.31 лв (сто
тридесет и четири лева, 31 ст.),
представляваща договорна лихва за периода от 06.12.2015 г. до
31.10.2016 г.; 40.00 лв (четиридесет
лева 00 ст.), представляваща административна такса за събиране на вземането; 468.29 лв (четиристотин
шестдесет и осем лева, 29 ст.), представляваща такса за гаранция; 33.58 лв (тридсет и три лева,
58 ст.), представляваща мораторна лихва върху непогасена главница за
периода от 01.11.2016 г. до 17.05.2018 г., за
които суми е издадена Заповед №3791 от 29.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №8074/2018 г. по опис на РС Варна, на
основание чл.422, вр. чл.124, ал.1, вр. чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Т.И.М.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД гр. София, ЕИК *********, сумата 454.14 лв (четиристотин петдесет
и четири лева, 14 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски, от които
377.07 лв в
исковото производсто и 77.07 лв в заповедното производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: