РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. Варна, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110201296 по описа за 2022 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на В. Б. Н. от гр. Варна, с ЕГН **********,
против Заповед за задържане на лице № 104/31.03.2022 г., издадена от Н. А.
Д., мл. инспектор при Пето РУ на ОД на МВР - Варна, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателката за
срок до 24 часа.
В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е
неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателката навежда следните
твърдения: заповедта е немотивирана, тъй като не съдържа посочване на
1
фактическите и правни основания за задържане; не е била запозната с правата
си и не й е предоставена възможност да ангажира адвокат, както и да обжалва
незабавно заповедта; не са посочени конкретни данни, наложили задържането
й. Оспорва наличието на правното основание на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР.
Счита наложената й мярка по чл. 72 от ЗМВР за несъразмерна и несъответна
на целта на закона. Намира, че съдържанието на обжалваната заповед не
отговаря на нормативните изисквания и привежда пространни доводи за
нарушения на правата й като задържано лице. Отправя искане за
постановяване на законосъобразно решение.
В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез процесуалния си
представител - адв. З. и адв.И. от ВАК, поддържа жалбата и моли атакуваната
заповед да бъде отменена на изложените в нея основания.
Ответникът - младши инспектор в Пето РУ на ОД на МВР – Варна Н.
А. Д., редовно уведомена, се явява лично и с процесуален представител
(юрисконсулт, представляваща го в качеството му на полицейски орган), като
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресата на заповедта, в
14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
В Пето РУ при ОД МВР – Варна се получило писмо от ЧСИ Н. Д., с
което на осн. чл. 431 ГПК същата е поискала от полицейските органи оказване
2
на съдействие на 31.03.2022 г. в 11:00 часа за извършване на въвод в имот
находящ се в гр.Варна,местност "Долна Трака", № 566 и № 46 във връзка с ИД
№ 93182019 г. с длъжник М. В. П.
Предвид така постъпилото от ЧСИ искане, на мястото на въвода били
изпратени служители на Пето РУ при ОД МВР – Варна, инсп. З. Н., ст.
полицай ВПА Н. Д. и мл. инспектор Р. П. Същите на 31.03.2022 г., около
10.45 часа пристигнали до посочения в обект в гр.Варна,местност "Долна
Трака", № 566 и № 46. След това пристигнала ЧСИ – Н. Д., лицето в чиято
полза следвало да се извърши въвода – Н. Ф., заедно с упълномощения от
него адвокат Х. Х., ВАК. ЧСИ Д. констатирала, че портала е заключен с
катинар и верига и няма достъп до имота. На место била и тъжителката В. Б.
Н. /бивша съпруга на М. В. П. заедно със своя син Д. М. П. /син на М. В. П./.
След разпореждане на ЧСИ Д. и с помощта на водения от нея ключар З. Й.
влезли в имота в който живеел М. В. П. Д. попитала В. Б. Н. в какво качество е
там, като тя и отговорила, че искала да участва като свидетел. Д. и отговорила,
че тя не е страна в изпълнителния процес и трябва да бъде отстранена от нея.
Въпреки казаното от ЧСИ, Н. заявила, че ще присъства на въвода. ЧСИ Д.
устно разпоредила на полицейските служители да не допускат до въвода В. Б.
Н., като следва да бъде допуснат само Д. П. В изпълнение на това
полицейските служители – св.П. и св.Д. заявили на Н., че тя няма да бъде
допусната на извършването на въвода в имота. Последната се опитала да
изблъска св.П., като многократно се опитвала да влезе в имота. Свидетеля
вдигнал с ръце Н. от земята, като в този момент св.Д. П. с двете си ръце го
блъснал в тялото. От удара П. и Н. паднали на земята и се претърколили. Св.
Д. хванала за ръката Н. за да помогне на св.П. да се изправи и да я задържат.
Н. успяла да се обади та тел.112 като заявила, че е била пребита от полицаи.
Полицейските служители отново и заявили, че няма да бъде допусната до
извършване на процесуалните действия от ЧСИ. Св. Донева многократно
разяснила на Н., че полицейските разпореждания са задължителни за
изпълнение и при неизпълнение същата ще бъде задържана. Н. продължила да
блъска с ръце и тяло св.Д., което принудело последната да постави белезници
на Н.. В момента в който Н. била водена към полицейския автомобил на место
пристигнали Д. Т. – началник група ОП МВР – Варна и пол. Инспектор Т. П.,
които били запознато с обстановката от полицейските служители и ЧСИ Д..
3
В. Б. Н. била отведена в сградата на Пето РУ при ОД на МВР-Варна.
Там и бил извършен личен обиск, изготвен протокол за оглед на веществени
доказателства, протокол за доброволно предаване, разписка за върнати пари и
вещи, докладна записка. След това, ответникът изготвил Заповед за
задържане на лице № 104/31.03.2022 г., Опис към протокол за обиск на В. Б.
Н.. В. Б. Н. била освободена в 17, 47 ч. на същата дата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите: З. Н., Н.
Д., Р. П., Хр. Х., Т. Ц., Н. Д., М. П., Г. Н., В. П., както и от приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са
показанията на свидетелите Н. Д., Р. П., Х. Х., Т. Ц., Н. Д. . Съдът не
констатира наличие на основания за съмнение в достоверността на
изявленията на посочените свидетели. Техните показания следва да бъдат
кредитирани, тъй като са последователни, без противоречиви и логични, като
липсват данни свидетелите да са били в някакви особени отношения с
жалбоподателката Н.. Полицейските служители заявяват, че са се представили
надлежно на Н., като многократно и било разяснено, че полицейските
разпореждания са задължителни за изпълнение и при неизпълнение същата
ще бъде задържана, както и че по искане на ЧСИ Д. е отстранена от въвода в
имота. В показанията на посочените свидетели се съдържа информация за
поведението на Н.. Твърденията на П., Д., Н., Ц. се подкрепят и от
приложените писмени доказателства: изготвена съдебно-медицинска
експертиза, отчетен месечен график, докладна записка от Р. П., копие от
дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на Пето РУ
при ОД МВР – Варна, копие от АУАН бл. № 086676, копие от благодарствено
писмо, , удостоверение от човешки ресурси ОД МВР – Варна, копие от
ежедневна ведомост, копие от доклад за проверени лица и превозни средства,
копие от протокол за въвод във влрадение на недвижим имог по изп. Д.№931
от 31.03.2022 г. на ЧСИ Д., копие от ТД № 772/20.07.2010 г. на МП с В. Б. Н.,
справка от камарата на ЧСИ, справки от МВР – дирекция вътрешна сигурност,
4
копие от инф. Карта за дейност на наряд, копие от заповед №5499/31.08.2020
г. на ОД МВР – Варна, указания за работа на пол. Служители с персонална
полицейска камера, приложен 1 бр.CD диск, ипратен от Районен център 112 -
Варна и др..
Потвърждаването по този начин на отделни изявления на свидетелите
П., Д., Н., Ц., подкрепят извода за цялостната достоверност на техните
показания, като по делото не се съдържат доказателства, които да ги
опровергават.
По искане на жалбоподателката е разпитан св. М. П., св.Г. Н. и св.В.
П. които твърдят, че полицейските служители са се държали нелюбезно,
употребили са прекомерна физическа сила. Св. П. е син на В. Н., св.В. П. е
живял в домът на длъжник М. В. П. и е в близки отношения с него. Св. Н. е в
близки и приятелски отношения с В. Н. и М. П., като им е ходила често на
гости. Следователно те не могат да бъдат счетени за непредубедени и
незаинтересувани свидетели.
По делото по искане на жалбоподателката бе изготвена съдебно-
медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че Н. е получила
контузия на дясната раменна става, контузия на главата и гръдния кош,
кръвонасядания по лицето, дясната ушна мида, двете киткови области,
гръдния кош, двете коленни области, дясното рамо.Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
реализирани в гореописаните области. Описаните увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От изготвената съдсъбно-медицинска експертиза се установява, че Р.
П. на 31.03.2022 г. около 11.30 ч. е получил по горната повърхност на лявата
длан, по основите на първи и втори пръст, четири червеникави ожулвания с
приблизително овална форма с диаметър до 0.5 см. По задната повърхност на
долната фаланга на трети пръст на лявата длан личи червеникаво ожулване с
диаметър 0.2 см. Описаните травматични увреждания са резултат на
действието на твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при
5
падане и удар в подлежащата настилка. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обуславили чувство на болка и страдания.
От изготвената съдебно-офталмологична експертиза от д-р М. С. М.,
преподавател в МУ – Варна се установява, че В. Н. не страда от зрително
увреждане. Диагностицираното състояние е хипермртропия и пресбиопия.
Хипермтропията е рефрактивна аномалия, като по отношение на Н. е - плюс
0.75. Пресбиопията е част от физиологичното старение на окото като е
изграден определен алгоритъм за нейното корегиране с диоптрични очила. На
46 г. възраст на която е Н., корекцията е плюс 1.50, което добавено към
необходимите плюс 0.75, означава че за да чете се нуждае от очила плюс 2.25
диоптра. Това означава, че за да чете ситни шрифтове се нуждае от очила за
четене. Без очила би могла да чете само по-едър шрифт.
По делото е изготвена комплексна съдебно-медицинска, психологична
и офтолмологична експертиза от заключението на която се установява, че Н. е
била към момента на инкриминираната дата в тежък стрес, който е провокирал
силни емоции и двигателно неспокойствие, както и съпротиви, които според
нейните лични убеждения, са били правилни в дадения момент. ВЛ
офтолмолог сочи, че при прегледа на Н. очните дъна не се установяват
паталогични изменения, сочи, че за близка дистанция оптималната оптична
корекция е плюс 3.25 диоптъра.
По делото по искане на жалбоподателката бе изготвена съдебно-
криминалистическа експертиза за почерково изследване на документи , от
заключението на която е видно, че съдържанието на текста – „ предявена ми е
в 16 показах нараняванията си не отказвам да подпиша на служителите
предявили ми настоящата бланка но поради липса на очила не зная каква ще
разпиша горното заявих, че съм диабетик и имам множество наранявания по
тялото ухо… В 16.00 ч. отново заявявам, че не виждам не мога да прочета“ е
изпълнен от В. Б. Н..
От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са
6
приложените Заповед за задържане на лице № 104/31.03.2022 г., Декларация-
Приложение № 1 от 10.01.23 г., Протокол за личен обиск на лице от същата
дата, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно
предаване, разписка за върнати пари и вещи, докладна запискаи др., които
потвърждават достоверността на събраните гласни доказателствени средства
и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за
установена по несъмнен начин.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът прие от
правна страна следното:
По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна
мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.
72, ал. 4, предл. 1 от ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания за оспорване,
регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 АПК. Според нормата на чл.
146 АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и
преценка спазена ли е изискваната от закона форма, материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с
целта на закона.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган
ответникът е заемал длъжността младши инспектор към Пето РУ при ОД на
МВР-Варна. Като действащ служител при ОД на МВР ответникът се явява
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на
полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото
7
производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно
която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите,
изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно отв.
К. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – да
задържи лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите
и по начините, посочени в чл. 70. Следователно издалият оспорената заповед
за задържане полицейски орган притежава необходимата материална
компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т.
1 от АПК.
Съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена в
предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в
ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и
разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Заповедта за задържане на лице по
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на
принудителна адм. мярка. Същата следва да има минимално съдържание,
предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в разглеждания случай е налице
посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането и т. н., като е посочено и правото да обжалва законността на
задържането. В заповедта е посочено правното основание за постановяването
й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й
"нападение на полицейски служител при изпълнение на служебните му
задължения".
Фактическите съображения в заповедта се допълват в съпътстващата
я докладна записка, приложена към административната преписка, в която
фактическите обстоятелства, дали основание за задържането, са подробно
описани, поради което не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Обстоятелството, че докладната записка е изготвена след издаване на
заповедта за задържане, не обосновава извод за липса на мотиви, тъй като не
съществува пречка такива да бъдат изложени след издаването на
административния акт, в друг документ към изпратената административна
преписка. Това разбиране е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975
8
г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което неизлагането на мотиви в самия
административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за
издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в
последващ такъв. В този смисъл е и константната съдебна практика,
установена в Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015
г., V о., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г., V о.,
Решение № 7486 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2015 г., V отд.
Изложеното становище се споделя и в практиката на ВАдмС, като в тази
насока са напр. Решение № 2012 от 28.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. д. №
2404/2019 г., Решение № 176 от 15.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
2481/2020 г. и др.
Следва да се отбележи, че предвид ограниченото свободно място,
предвидено в утвърдената бланка на заповед за задържане, е на практика
невъзможно подробно описване в нея на фактическите основания за
задържането, а такива по необходимост следва да бъда изложени в отделен
документ. Да се приеме обратното би означавало всички издадени заповеди за
задържане да бъдат счетени за незаконосъобразни поради ненадлежно
описание на съответните фактически основания, а това очевидно противоречи
на разума и на обществената необходимост полицейските органи да са в
състояние да изпълняват професионалните си задължения.
В тази връзка следва да се изтъкне и че в Решение № 6066 от
10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 316/2017 г., V о. и Решение № 11370 от
29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2015 г., V о., постановени по сходни
случаи, са счетени за законосъобразни обжалваните административни актове,
съдържащи като посочване на фактически основания за задържането текста:
"за установяване на самоличността".
Предвид изложеното съдът намира, че разглеждания административен
акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, като не се
9
констатира наличие на допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила при постановяването му. При това положение, с
оглед разпоредбата на чл. 146 АПК, съдът следва да извърши преценка
допуснати ли са противоречия с материалноправни разпоредби и има ли
несъответствие с целта на закона.
Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи мярката по
чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР е упражнено законосъобразно - при реализиране на
визираните в закона предпоставки.
Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 5, т. 1 от "Европейската конвенция за правата на човека"
ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените
случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона.
В чл. 5 § 1 се изисква на първо място задържането да е
"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан
от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност,
Европейската конвенция бланкетно препраща по същество към националното
право. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт
и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
поголяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72,
10
ал. 1, т. 2 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата
цел.
Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека
принципи по прилагането на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия
случай, сочат, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно
данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес,
който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. / в този
смисъл виж и постулатите, залегнали в ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1385 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 май 2024 година
относно борбата с насилието над жени и домашното насилие на
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮ3/.
В тази връзка е съдебната практика обективирана в дела на
ВАС/Решение № 6138 от 20.05.2016 г., постановено по АД № 13194/2015 г. на
ВАС, Решение № 8909 от 07.07.2017 г. по АД № 5864/2016 г. на ВАС, Решение
№ 2317 от 23.02.2017 г. по АД № 14275/2015 г. на ВАС.
С оглед на изложеното състава приема, че оспорената заповед, като
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване
на административно производствените правила и при точно позоваване на
материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона се явява
правилен и законосъобразен акт. Жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Във връзка с възраженията в жалбата, следва също да се посочи, че
въпросът дали конкретно лице е извършител на определено Д., за което е
образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в
рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе,
приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната
самостоятелност на полицейските органи. (В този смисъл са Решение № 3329
от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд., Решение № 8258 от
6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и др.). Изискването
подозрението да се базира на разумни основания формира съществена част от
предпазната мярка срещу произволни арести и задържания (виж Ipek and
11
Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009 г. виж
Fox,
Campbell and Hartley v. the United Kingdom, решение от 30 август 1990
г., Серия A № 182, стр. 16-17, § 32; Labita v. Italy [GC], № 26772/95, § 155,
ЕСПЧ 2000 IV; и Gusinskiy v. Russia, № 70276/01, § 53, ЕСПЧ 2004 IV).
Накрая Съдът отбелязва, че подозрението трябва да се отнася до конкретно
престъпление (виж Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и
Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г.,
§ 51, Серия A № 145 B). "
В този смисъл виж и еднозначната съдебна практика по такива дела на
Административен съд- Перник, като Решение № 59 от 29.04.2022 г. на АдмС -
Перник по к. а. н. д. № 48/2022 г., Решение № 195 от 11.11.2022 г. на АдмС -
Перник по к. а. н. д. № 197/2022 г. Решение № 113 от 22.07.2022 г. на АдмС -
Перник по к. а. н. д. № 80/2022 г., Решение № 276 от 22.02.2024 г. на АдмС -
Перник по к. а. д. № 565/2023 г. и др.
На следващо място, според принципа на законността, закрепен в
нормата на чл. 4, ал. 2 от АПК, административни актове се издават за целите,
на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на
съразмерността /чл. 6, ал. 2 от АПК/, административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, предвид
конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а е
в съответствие с целта на закона- установяване на самоличността на
жалбоподателката, с оглед съставяне на АУАН.
Спазен е принципът на съразмерност при упражняването на
правомощията на администрацията, тъй като издаването на заповедта е било
единствения начин органът да може да идентифицира лицето и да получи
достъп до необходимите му данни с оглед образуване на административно
наказателно производство, а и задържането е продължило около три часа.
12
Мярката е приложена съобразно нормативните изисквания и наложените
ограничения са с оглед постигане на предвидените в закона цели, поради което
е налице пропорционалност на държавната принуда, а по този начин са
спазени и условията, предвидени в международните актове, като доводите в
обратна насока са неоснователни.
Задържането фактически е започнало от момента на изявлението на
полицейския орган, че жалбоподателката е задържана и е предприето
ограничаване на правото й на свободно предвижване чрез използването на
помощни средства – белезници.
Съгласно чл. 13 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г.
срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в
който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се
отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното
фактическо издаване. Самата заповед представлява привеждане в изискуемата
по закон писмена форма на едно правно действие, предприето от служител на
МВР в хода на изпълнение на дадените му правомощия. Именно за
изпълнението на формалните изисквания по вече осъщественото задържане е
била налице необходимост от продължаването на задържането на лицето в
районното управление за известно време, където е била оформена
обжалваната заповед, извършен е личен обиск, за което е съставен протокол,
задържаната е запозната с правата си по чл. 72, ал. ЗМВР, за което е
попълнила декларация, проведен й е медицински преглед и т. н. Не е налице
нарушение на чл. 11, ал. 8 от Инструкцията. Видно е от данните по делото, че
данните за самоличността на жалбоподателката са установени в кратък срок
след отвеждането й в сградата на районното управление. Поради това не е
била налице необходимост да се съставя заповед за задържане с описание на
характерните белези на лицето. Правилно в случая е съставена директно
обжалваната заповед, в която е отразен часът на фактическото ограничаване
на правото й на придвижване.
Следва да се отбележи също, че при осъществяване на правомощията
по чл. 72 от ЗМВР полицейските органи действат при условията на
13
оперативна самостоятелност, при което контролът на съда се свежда до
критериите, очертани в чл. 146 от АПК (в какъвто смисъл е напр. Решение №
462 от 7.03.2016 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3889/2015 г. ).
Предвид формираните изводи, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на материално-правните и процесуални
разпоредби, и в съответствие с целта на закона, същата се явява
законосъобразна, което обуславя и неоснователността на подадената жалба.
Без правно значение са възраженията, че са използвани физическа сила и
помощни средства, без това да е абсолютно необходимо, както и че не е била
осигурена възможност на жалбоподателката да се консултира с адвокат, тъй
като те не касаят законността на издадената заповед, а евентуално могат да
бъдат предмет на различно производство. В цитираното Решение № 462 от
7.03.2016 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3889/2015 г. се посочва изрично, че
подобни възражения касаят не законосъобразността на издадения
административен акт за задържане на лицето, а действията по неговото
изпълнение. (Отделно от това, както беше посочено по-горе, в случая не се
установява ограничаване на възможността на задържаната да получи
адвокатска защита). След като сочените нарушения са такива, свързани с
изпълнението на заповедта, а не със нейното издаване, съдът не следва да ги
обсъжда в настоящото производство. Действията, извършени в изпълнение на
заповедта не могат да бъдат преценявани при проверката на нейната
законосъобразност.
(В тази насока са цитирани Решение № 7594/2007 г. на ВАС, Решение
№ 4570/2010 г. на ВАС, Решение № 4763/2007 г. на ВАС и др.).
С оглед горното, настоящият състав намира, че заповедта е
материално законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и същата
съответства на целта на закона, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена. В изложения смисъл са и цитираните по-горе съдебни решения, а
също и Решение № 3127 от 21.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2015 г., V
о. и др.
14
Предвид изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
жалбоподателката за присъждане на разноски в настоящия съдебен процес.
Основателно е и следва да се уважи искането на ответника за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 /сто/
лева, определени от съда по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към
които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2,
пр.последно от АПК, Районен съд – Варна,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В. Б. Н. от гр. Варна, с ЕГН **********, против
Заповед за задържане на лице № 104/31.03.2022 г., издадена от Н. А. Д., мл.
инспектор при Пето РУ на ОД на МВР - Варна, с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 4 от ЗМВР й е наложена принудителна административна мярка
"задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА В. Б. Н. да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 100, 00
лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, по сметка на
Районен съд – Варна, сумата в размер на 240.00 /двеста и четиридесет/ лв. за
изготвяне на експертиза по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд - Варна.
15
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16