М О Т И
В И
по присъда № 9/04.06.2020г. по
н.о.х.д.№ 61/2020г.
по описа на Добрички окръжен съд
Срещу подсъдимия Й.П.Й. е
повдигнато обвинение за това, че на 26.07.2017г. в град С., на улица «П. Б.», в
близост до имот с адм.номер 136, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил «Мерцедес С 320» с рег.№ Х576NJB, нарушил правилата за движение
по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДв.П, а именно: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за
пътно превозно средство от категория „В“ – 50 км/ч в населено място“, като
движейки се със скорост 97 км/ч предприел изпреварване на попътно движещия се
мотопед „Пиаджо“, модел „Браво“, с водач И. М.К., ЕГН **********, завиващ в
същото време наляво, при което блъснал с предната дясна част на управлявания от
него автомобил «Мерцедес С 320» с рег.№****, мотопеда, управляван от И. М.К.,
вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на И. М.К., настъпила в
резултат на тежка съчетана черепно-мозъчна-гръдна травма, причинена от удара на
задната част на тялото и главата му в предния капак, обзорния прозорец и тавана
на автомобила - престъпление по чл.343, ал.1 б.“в“ вр.
с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДв.П.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ДОП, като се пледира за признаването
на подсъдимия за виновен в извършване на горевизираното престъпление, с налагане
на наказание „лишаване от свобода”, което след съответната редукция с една трета, да бъде
определено в законоустановения минимум, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването му бъде отложено за срок от три години. Прави се искане и за
постановяването на лишаване на дееца от право да управлява МПС за срок от три
години.
Повереникът на частните
обвинители също пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като прави изявление, че наказанието лишаване от свобода следва да
се определи в законоустановения максимален размер, със съответно редуциране на
същото с една трета, но без приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК –
отлагане на изпълнението му със съответен изпитателен срок. Прави се искане кумулативно
предвиденото наказание лишаване на дееца от право да управлява МПС да е за срок
от 7 години.
Подсъдимият на
основание чл.371, т.2 от НПК прави пълно признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не бъдат
събирани доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия в съдебно
заседание релевира, че са налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и пледира да бъде наложено наказание в законоустановения минимум,
което да бъде съответно редуцирано с една трета и на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от три години. По
отношение на лишаването от право да управлява МПС същият се солидаризира с
искането на прокурора продължителността на срока да е три години.
Подсъдимият се присъединява
към искането на защитника си и при предоставената последна дума заявява, че се
признава за виновен и съжалява за извършеното.
След като обсъди
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно
установено от фактическа страна следното:
На
26.07.2017г., около 16:20 часа подсъдимият Й.П.Й., който е правоспособен водач
на МПС от категории А, АМ, В1 и В, се движел с управлявания от него автомобил –
«Мерцедес С 320» с рег.№ **** по ул.“П. Б.“, в посока от централната част на града към местността
„Орехова гора“. За посочената улица, попадаща в рамките на населеното място, в
покрайнините на града, максимално допустимата нормативно определена скорост на
движение на пътните превозни средства от категория „В“, към която спадал и
управлявания от подсъдимия автомобил, била 50 км/ч. Уличното платно било
двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, разделени помежду им
с единична прекъсната осева линия. Времето било ясно, слънчево, асфалтовата
настилка – суха, без неравности, а пътната отсечка – права. Подсъдимият се
движил в дясната лента за движение със скорост от 97 км/ч, на която съответствала
опасна зона за спиране 83 метра. След като минал покрай Общинско предприятие „С.а“ ЕООД, в
което работил, подсъдимият възприел попътно движещите се пред него в дясната
лента на уличното платно мотопед „Пиаджо“, модел „Браво“, управляван от
пострадалия И.я М.К. и неустановен по делото колоездач. Когато последните се
намирали на отстояние около 100 метра пред управлявания от него автомобил, подсъдимият
видял как пострадалият мотопедист К. изпреварва колоездача, като за целта подал
сигнал с ръка, отклонил се леко вляво към осевата линия, след което отново се
завърнал в средната част на дясната лента. Приближавайки базата на ЗК“Фар“,
подсъдимият решил да предприеме последователно изпреварване на колоездача и на
управлявания от пострадалия К. мотопед „Пиаджо“, модел „Браво“. За целта, със същата
скорост, с която се движил преди това, подсъдимият преминал в насрещната лента
за движение. След като подминал колоездача, подсъдимият наближил движещия се
пред него в дясната лента мотопедист К., с намерението също да го изпревари. В
този момент, движейки се със скорост от 15.5 км/ч пострадалият внезапно
предприел маневра завиване наляво, при което навлязъл в насрещната лента за
движение пред изпреварващия го лек автомобил, управляван от подсъдимия.
Последният рязко завил наляво и аварийно задействал спирачната система, но при
скоростта, с която се движил, не могъл да предотврати последвалия сблъсък между
двете пътни превозни средства. С остатъчна скорост от 84 км/ч, с предната дясна
част на автомобила си, подсъдимият ударил управлявания от пострадалия К. мотопед
в задната му лява част. Ударът настъпил в лентата за насрещно движение на
автомобила, на отстояние на 1 м от разделителната надлъжна линия на пътното
платно. При сблъсъка мотопедът се вклинил в предната част на автомобила, който
продължил движението си, влачейки скачения към него мотопед, като след известно
разстояние окончателно спрял в банкета на насрещната лента за движение. От
удара тялото на пострадалия К. било отхвърлено от мотопеда първоначално на
предния капак на автомобила, откъдето последвало завъртането му и изтласкването
му върху предното обзорно стъкло и тавана на автомобила. Непосредствено след
това тялото на пострадалия отново било отхвърлено напред и нагоре и след
завъртането му, паднало върху пътното платно, където продължило движението си с
плъзгане и търкаляне. В резултат на удара К. получил множество несъвместими с
живота увреждания: съчетана черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на
главата, счупване на черепната основа, контузия на мозъка, субарахноидален
кръвоизлив на мозъка, ожулвания, дълбоки охлузвания с деколман в областта на
главата, голяма разкъсно-контузна рана на главата, контузия на гръдния кош,
двустранно счупване на ребрата по две фрактурни линии до гръбначния стълб,
напречно счупване на гръдната кост, счупване на лява ключица, счупване на
гръбначния стълб в шийния и гръдния отдели, белодробна контузия на задните
ребрени повърхности и др., вследствие на които настъпила смъртта му. Освен
гореизброените увреждания, от удара пострадалият получил и редица други по-леки
такива, съответно: контузия на врата в
задно-дясната му част с дълбоки охлузни наранявания и деколман, анемия на
паренхимните органи, открита луксация на вътрешен глезен на ляв долен крайник и
множество мекотъканни наранявания по главата, крайниците и тялото.
След сблъсъка
подсъдимият Й. излязъл от автомобила си и отишъл при пострадалия К., за да види
какво е състоянието му. Към тях се отправили и очевдиците на случилото се –
свидетелите К. И. Н., В. К. Н. и В. Г. Г.в. Силно притеснен от случилото се и
виждайки състоянието на пострадалия, подсъдимият извикал на свидетелите да се
обадят на „Бърза помощ“, при което свидетелят Георгиев подал сигнал за
инцидента на „ЕЕН за спешни повиквания 112“. Пристигналият на
местопроизшествието екип на ЦСМП констатирал настъпилата смърт на пострадалия.
Съгласно изготвеното
експертно становище по съдебно-медицинската експертиза по делото,
непосредствената причина за смъртта на Илия М.К. се дължи на тежката съчетана
черепно-мозъчна – гръдна травма, довела до централно-мозъчна дисфункция, обусловено
от счупването на черепа с органично мозъчно увреждане и задълбочаване на
острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, поради двустранното
счупване на ребрата, счупването на гръбначния стълб и счупването на гръдната кост
с контузия на белите дробове, като всички увреждания по трупа на пострадалия са
прижизнено причинени и могат да бъдат обяснени с механизма на настъпилото
пътно-транспортно произшествие /ПТП/, а именно удар в задната част на тялото и
главата в предния капак, обзорен прозорец и тавана на автомобила, блъснал
завиващия пред него мотопедист. Вещото лице допълва, че травмите, довели до
смъртта при ПТП са причинени от директния удар от автомобила, нанесен от него в
областта на тялото и главата на пострадалия, като установените деформации по
лекия автомобил в предната му част, по предния капак, предното обзорно стъкло и
тавана, са причинени от контакта на тези повърхности с тялото на пострадалия.
Според заключението
на експертите по изготвената по делото повторна комплексна петорна
автотехническа експертиза /АТЕ/, настъпилото произшествие е в пряка причинна
връзка с поведението на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ – подсъдимият Й.,
изразяващо се в движението му със скорост над максимално разрешената за
населеното място. Подсъдимият е имал техническата възможност да възприеме
мотопеда на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила,
както и да проследи неговото движение. В конкретната ситуация, за подсъдимия
опасността за движението е възникнала към момента, в който пострадалият
мотопедист е предприел маневра завиване наляво. Според направените изчисления,
към момента на възприемане на опасността за движението от водача на автомобила
– подсъдимият Й. се е намирал на разстояние около 57.5 метра от мястото на
удара, а мотопедистът на около 9.4 метра. Дистанцията между двете превозни
средства е била 49.5 метра. В тази връзка вещите лица уточняват, че при движение
на управлявания от подсъдимия автомобил с разрешената за населеното място
скорост от 50 км/ч, опасната му зона за спиране възлиза на 32 метра, т.е.
същата е по-малка от разстоянието, от което водачът на автомобила – подсъдимият
Й. е имал възможност да възприеме опасността на около 57.5 метра. Именно тези
констатации са обусловили категоричния извод на експертите, че при движение на
управлявания от подсъдимия автомобил с максимално разрешената скорост от 50
км/ч и предприето спиране или намаляване на скоростта, удар не би настъпил, тъй
като двата обекта биха се разминали.
От установения
механизъм на настъпване на произшествието може да се изведе и извода, че
пострадалият водач на мотопеда също е допринесъл с поведението си за допускането
му, с предприемането на неправилна маневра за завиване наляво, при вече
предприета маневра изпреварване от водача на автомобил „Мерцедес“, като е
следвало, съгласно чл.37, ал.2 от ЗДв.П („Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно
за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства
и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.“), той да изчака преминаването и завършването на маневрата
изпреварване и след това да предприеме завиване наляво.
Само за пълнота на
изложението, въпреки че тези обстоятелства не са били възведени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се отбележи, че в хода на
досъдебното производство са били назначени химически експертизи, от които е
видно, че и при двамата водачи не е било констатирано наличие на алкохол в
кръвта, както и не са били установени, при изготвянето на тройната АТЕ, технически
неизправности по автомобила и мотопеда към момента на настъпване на ПТП,
предпоставящи реализирането му (заключението не е било оспорено в частта
относно техническото състояние на двете процесни ППС).
Описаната
фактическа обстановка, която не е спорна по делото, се установява от обясненията на подсъдимия Й.П.Й.;
свидетелските
показания; протокол
за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, автотехническите
експертизи; съдебномедицинската експертиза и химически експертизи за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на пострадалия и
на подсъдимия, както и от другите
приложени и приобщени на основание чл.283 от НПК и чл.284 от НПК по делото
писмени и веществени доказателства.
При гореизложената
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От обективна страна подсъдимият Н. Н. А.:
На 26.07.2017г. в град С.а, на улица «П.
Бояджиев», в близост до имот с адм.номер 136, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил «Мерцедес С 320» с рег.№****, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДв.П, а именно: „При
избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно
превозно средство от категория „В“ – 50 км/ч в населено място“, като движейки
се със скорост 97 км/ч предприел изпреварване на попътно движещия се мотопед
„Пиаджо“, модел „Браво“, с водач И. М.К., ЕГН **********, завиващ в същото
време наляво, при което блъснал с предната дясна част на управлявания от него
автомобил «Мерцедес С 320» с рег.№****, мотопеда, управляван от И. М.К.,
вследствие на което причинил смъртта на И. М.К., настъпила в резултат на тежка
съчетана черепно-мозъчна-гръдна травма, причинена от удара на задната част на
тялото и главата му в предния капак, обзорния прозорец и тавана на автомобила.
От
субективна страна подсъдимият Й.П.Й. при извършване на деянието е действал при форма
на вината „непредпазливост” по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК.
Макар да
не е предвиждал реализирането на процесния престъпен резултат, деецът безусловно
е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването му. Същият сам, с оглед неспазване
ограничението на скоростта за пътния участък до 50 км/ч, се е поставил в
невъзможност да предотврати общественоопасните последици, тъй като не е съобразил
скоростта си на движение (управлявал е с превишена
скорост от 97 км/ч/) и не е успял да спре или
да намали скоростта на движение на автомобила, за да предотврати удара между
двете ППС.
Ето защо, с
описаните по-горе действия, подсъдимият Й. от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Причината за извършване
на престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата
правов ред и липсата на самоконтрол.
По отношение на
наказанието:
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с
предвидената в НК санкция, но и със степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от него деяние и данните относно личността му, като
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимият Й.П.Й.
е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
работник по поддръжка на Д. парк в ОП“С.а“ЕООД – град С.а, ЕГН **********.
При определяне на
наказанието настоящият съдебен състав, констатира, че процесното деяние е
извършено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия Й.
обстоятелства, отчетено и от представителя на ОП – Добрич в хода на съдебните
прения. Същият е с чисто съдебно минало, с изградени трудови навици, с добри
характеристични данни по месторабота и няма данни за криминални регистрации към
момента на извършване на процесното престъпно посегателство. Гореизложеното
(наличието на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства) обуславя
наличието на предпоставки за налагане на наказание към законоустановения
минимален размер, при условията на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а от НК.
В тази връзка съдът намира, че налагането на наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което след редуциране с 1/3, води до изтърпяване на санкция
лишаване от свобода за срок от две години, би следвало в достатъчна степен да
изпълни предназначението на генералната и лична превенция, а именно: да бъде
поправен и превъзпитан деецът към спазване на законите и добрите нрави; да му
се въздейства предупредително, както и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото да се въздържат от подобен
род престъпни прояви. Предвид обстоятелството, че престъплението, извършено от
подсъдимия не е рецидивно /същият е неосъждан/, съдът преценява, че за
поправянето му не е наложително да изтърпява ефективно наказанието лишаване от
свобода, тъй като целите, визирани в чл.36 от НК биха били постигнати с
отлагане на
изпълнението му за срок от три години съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Направените възражения
на повереника на частните обвинители, че процесният автомобил е с десен волан и
с „фалшифицирана“ застраховка „Гражданска отговорност“, съдът счита, че не
следва да се приемат като отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото
същите не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен
резултат, както и нямат касателство с личността на подсъдимия. В тази връзка и
не на последно място, следва да се отбележи, че не само липсват ограничения за
управлението на такива МПС /с десен волан/ на територията на Република
България, но и няма ангажирани доказателства по делото относно т.нар. фалшифициране
на горевизираната застрахователна полица, в частност за недобросъвестното й ползване
от страна на дееца.
Независимо, че са
налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства именно значителното
превишаване на стойностите на разрешената максимална скорост от 50 км/ч в
процесния пътен участък ( превишаването е с 47 км/ч ), както и множеството нарушения по ЗДв.П, дават основание
на настоящия съдебен състав да постанови за срок от три години лишаването на
дееца от право да управлява МПС съгласно чл.343г. във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК.
По отношение на веществените
доказателства:
На основание
чл.111, ал.1 от НПК лек автомобил марка «Мерцедес С 320» с рег.№ ****, намиращ
се на съхранение в база на ОД на МВР – С. в с.К.о, след влизане в сила на
настоящия съдебен акт, следва да се върне на собственика му – Й.П.Й., ЕГН **********
или упълномощено от него лице.
На основание
чл.111, ал.1 от НПК мотопед «Пиаджо», модел «Браво», намиращ се на съхранение в
база на ОД на МВР – Силистра, в с.К.о, след влизане в сила на настоящия съдебен
акт, следва да се върне на прекия наследник на пострадалия И. М.К., ЕГН **********
- дъщеря му М.И.К., ЕГН ********** или
упълномощено от нея лице.
На основание
чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства - 1 брой CD-R /л.115, том I-ви от ДП 18/2018г.
по описа на ОСл.О – Бургас/, 1 брой DVD-R /л.151, том I-ви от ДП 18/2018г. по
описа на ОСл.О – Бургас/, 1 брой CD-R
/л.72, том II-ри от ДП 18/2018г. по описа на ОСл.О – Бургас/ и 1 брой CD-R
/л.108, том II-ри от ДП 18/2018г. по описа на ОСл.О – Бургас/, след влизане на
присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.
По отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Й. следва да заплати сторените по делото разноски в
размер на: 132.61 лева по сметка на ОД
на МВР – Силистра; 38.18 лева по сметка на ОД на МВР – Русе и 6 395.40 лева по
сметка на Окръжна прокуратура - Бургас.
Председател: