Присъда по дело №109/2019 на Районен съд - Елхово

Мотиви към  Присъда № 11 от 05.02.2020 година, постановена по НОХД № 109/2019 година по описа на РС-Елхово:

 

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против С.Г.Ч., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес-*** Б, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в ПГМСС „Ернесто Че Гевара“ – с.Бояново, неосъждан, ЕГН **********, е повдигнато обвинение по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на неустановен час в периода от 13.00 часа на 16.10.2018 година до 11.00 часа на 17.10.2018 година, от частен имот - къща, находяща се в град Елхово, област Ямбол, улица „***“ №10, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /счупване стъклото на прозорец/, отнел чужди движими вещи - пари в банкноти на стойност 400 лева от владението на собственика им П.Х.В. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

В съдебното заседание участващият по делото прокурор от ЯРП поддържа повдигнатото против подсъдимия Ч. обвинение, като намира същото за доказано от обективна и субективна страна въз основа на събраните писмени и гласни доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Вангелова и заключенията на вещите лица по назначените и изслушани дактилоскопни експертизи. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК при наличието на смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия и невисоката стойност на предмета на престъплението. Прокурорът намира, че с налагане на наказание „пробация“ с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК.

Подсъдимият участват лично и със служебен защитник в съдебната фаза на наказателното производство. Не се признава за виновен по предявеното против него обвинение, като отказва да дава обяснения във връзка със същото.

Защитникът на подсъдимите – адв. Г. пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Позовава се на вътрешни противоречия в показанията на св. В., както и на противоречия между показанията на този свидетел и показанията на св.. Твърди се, че по делото липсват доказателства, сочещи на това, че подсъдимият е преминавал в близост до имота на св. В., че е влизал в стаите на къщата на св. В. и е взел портфейл от джоба на панталона на свидетеля В.. Според защитникът изготвените и изслушани експертизи са изпълнени с противоречия, като в съдебно заседание е било необходимо да се правят редица уточнения във връзка с отстраняването на тези противоречия. Твърди се, че на посочените в обвинителния акт дати – 16 и 17 октомври 2018 година, подсъдимият е посещавал учебните занятия в село Бояново, като е излизал от дома си и след това се е прибирал незабавно. В подкрепа на тезата си за постановяване на оправдателна присъда, защитникът се позовава и на свидетелските показания на св. К. и св. Ч., в които се съдържат данни, че през инкриминирания период подсъдимият е извършвал ремонтни дейности в имота на св. К..

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят П.Х.В. живеел сам в къща на един етаж, находяща се на ул. „***“ №10 в гр. Елхово. През месец октомври 2018 година св. В. получил пенсията си в размер на 517 лева. Част от тази сума в размер на 500.00 лева св. В. поставил в черно портмоне от изкуствена кожа. Портмонето поставил в задния джоб на панталон, който бил закачен на закачалка в коридора на къщата. На 16.10.2018 година около 13.00 часа св. В. взел от портмонето сумата от 100.00 лева, която предал на св., за да заплати консумираните от него ел. енергия и вода. Портмонето, в което останала сумата от 400.00 лева, св. В. отново поставил в задния джоб на панталона, намиращ се на закачалка в коридора на къщата.

В неустановен час в периода от 13.00 часа на 16.10.2018 година до 11.00 часа на 17.10.2018 година подсъдимият Ч. влязъл в имота на св. В. с цел извършване на кражба. Подсъдимият отишъл в югозападната част на къщата. С ръка счупил стъклото на едното крило на прозореца на стаята, която св. В. ползвал като склад, след което извадил с ръце от прозореца счупените стъкла и ги поставил от външната част на къщата до стената. През получилият се отвор подсъдимият влязъл в стаята, а от там в коридора на къщата, където видял намиращият се на закачалката панталон на св. В.. Подсъдимият извадил от задния джоб на панталона портмонето с намиращите се в него 400.00 лева и лична карта и по обратния път напуснал къщата на св. В..

На 17.10.2018 година около 09.00 часа св. заплатила дължимите от св. В. суми и около 11.00 часа посетила имота на св. В. за да му върне остатъка от парите и картончето за сметки. В. отишъл да остави парите в портмонето, намиращо се в джоба на панталона му и установил, че последното липсва. След като установил това св. В. влязъл в една от стаите, разположени южно от коридора и установил, че чекмеджето на гардероба е отворено. Видял, че едното крило на прозореца на гардероба е отворено, като липсвало монтираното на него стъкло. След като установил липсата на портфейла с намиращите се в него пари и лична карта, св. В. уведоми за това св., както и органите на полицията.

След подадения от св. В. сигнал за извършената кражба, на 17.10.2018 година за времето от 15.40 часа до 16.51 часа бил извършен оглед на местопроизшествие на ул. „***“ №10 в гр. Елхово, представляващо къща с двор, за което процесуално – следствено действие е съставен протокол за оглед на местопроизшествие, приложен на л. 3-5 от ДП. При огледа е установено, че в стая, разположена в югозападната част на къщата, е монтиран на западната стена двукрилен прозорец с размери 120/130 см. Установено е, че лявото крило на прозореца е без стъкло, а дясното крило е намерено в отворено положение. До югозападната стена на къщата са намерени 3 бр. стъкла с неправилна форма, с бяла боя по краищата, опрени в зида. При извършените замервания е било установено, че прозорецът се намира на височина 127 см. от нивото на земята. При извършения оглед са установени и иззети две дактилоскопни следи, една от стъкло на дясно черчеве на взломен прозорец отвън и една от дясно черчеве на взломен прозорец отвътре.     

Видно от заключението на вещото лице А.Ч. по възложената му дактилоскопна експертиза, обективирано в Протокол №12 от 22.10.2018 година, поддържано в съдебно заседание, неоспорено от страните по надлежния ред и възприето от съда като обективно и компетентно, се установява, че дактилоскопна следа /дланов отпечатък/, оставена върху стъклото на дясно черчеве на взломен прозорец отвън, иззета от местопроизшествието с протокола за оглед, е оставена от дясната длан на подсъдимия С.Ч..     

От заключението на вещото лице И.К. по възложената му дактилоскопна експертиза, обективирано в Протокол № 14 от 10.12.2018 година, поддържано в съдебно заседание, неоспорено от страните по надлежния ред и възприето от съда като обективно и компетентно, се установява, че дактилоскопна следа, снета от дясно черчеве на взломен прозорец отвътре, е оставена от ляв безименен пръст на подсъдимия С.Ч..

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че към момента на извършване на деянието същият не е осъждан.

От приложената на л.29 и 30 от ДП характеристична справка на непълнолетният подсъдим С.Ч., изготвена от инспектор ДПС при РУ – Елхово, е видно, че подсъдимият се води на отчет в ДПС – гр. Елхово от 30.06.2011 година, като за периода от 12.06.2011 година до 14.1.2016 година са били регистрирани шест негови противоправни деяния, пет от които за противоправно отнемане на чужди вещи.

По отношение на подсъдимия в МКБППМН за този период са били разгледани четири възпитателни дела, по които са му наложени възпитателни мерки „Предупреждение“, „Поставяне под възпитателски надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи“, „Поставяне под възпитателски надзор на обществен възпитател“, „Забрана да се среща и да преустанови контакти с лицето Стоян Тончев Бъдев“ и „Задължаване да се извини на пострадалия“.

От показанишята на св. К., допуснат до разпит по искане на защитата на подсъдимия, се установява, че в периода от средата на м. октомври 2018 година до 21.10.2018 година С.Ч., след приключване на учебните занятия, за времето от около 15.00 часа до 17.30 – 18.00 часа е извършвал ремонтни дейности по покрива на къщата на свидетеля, в присъствието на последния и майката на подсъдимия. Установява се, че по време на тази си дейност за посочения по – горе времеви интервал, подсъдимият не е напускал имота на св. К.. В подкрепа на показанията на св. К. за извършване на ремонтни и други дейности от страна на подсъдимия в имота на св. К. през периода от средата на м. октомври 2018 година в продължение на около 4- 5 дни са и показанията на св. Ч. – майка на подсъдимия Ст. Ч.. От показанията й се установява, че посещенията от страна на подсъдимия в имота на св. К. са се осъществявали след приключване на учебните занятия /от около 15.00 часа/ и са продължавали до около 18.00- 19.00 часа.

От изисканата и представена по делото справка от учебното заведение, в което подсъдимият е бил ученик през  2018/2019 година – ПГМСС „Ернесто Че Гевара“ с. Бояново, се установява, че в дневника на класа на датите 16 и 17 октомври 2018 година ученикът не е имал отразени извинени и неизвинени отсъствия, но съгласно справката това не означава, че ученикът е присъствал до края на учебните занятия във всеки учебен час на посочените дати, тъй като е възможно да е бил освободен от класен ръководител или учител  по уважителни причини.

Изложената по – горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства– показанията на свидетелите П.В., А., Б.К., Ив. Ч., Протокол за оглед на местопроизшествие от 17.10.2018 година с фотоалбум към същия,  Протокол №12 от 22.10.2018 година и Протокол № 14 от 10.12.2018 година за извършени две дактилоскопни експертизи, Характеристична справка, изготвена от инспектор при ДПС – гр. Елхово, справка за съдимост на подсъдимия, Справка от ПГМСС „Ернесто Че Гевара“ с. Бояново, справки от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив.

В подкрепа на изложената фактическа обстановка на първо място са показанията на св. В. и св., от които се установява предмета на кражбата – пари в банкноти на стойност 400.00 лева, мястото на извършване на деянието, периода от време, през който е извършено деянието. От показанията на двамата свидетели се установява, че кражбата на сумата от 400.00 лева, намираща се в портфейл на св. В., поставен в джоб на панталон, закачен на закачалка в коридора на къщата, е била извършена в периода от 13.00 часа на 16.10.2018 година /когато св. В. е взел от портфейла сумата от 100.00 лева и ги е предал на св. / до 11.00 часа на 17.10.2018 година /когато св. В. е установил липсата на портфейла с намиращите се в него 400.00 лева. От показанията на св. В. се установява, че през този период от време същият е напускал дома си по различни поводи, както и това, че имота му не е бил посещаван от други лица в негово присъствие.

Авторството на деянието се установява по безспорен начин от изслушаните по делото две дактилоскопни експертизи, установяващи, че намерените и иззети при огледа на местопроизшествие от 17.10.2018 година две дактилоскопни следи от вътрешната и външната страна на стъклото на дясно черчеве на взломен прозорец, са оставени от подсъдиимят С.Ч. – от дясна длан и ляв безименен пръст на подсъдимия. Доводите на защитникът на подсъдимия за противоречия в експертизите не се възприеха от съда. От разпита на вещото лице К. в съдебно заседание се установява, че при изготвяне на експертизата е била допусната техническа грешка, която е отстранена в съдебно заседание при разпита на вещото лице, като същият е посочил изрично това обстоятелство. Други противоречия в експертизите не се установиха от съдебния състав, включително и не се посочиха от защитата на подсъдимия.  

Видно от показанията на св. В., същият не познава подсъдимия, по делото не са налице доказателства, сочещи на това подсъдимият Ч. да е посещавал имота на св. В. със знанието и с разрешението на св. В. не само в инкриминирания период, но и в предходен такъв. Счупването на стъклото на прозореца на имота на св. В. съвпада по време с времето на извършване на кражбата на сумата от 400.00 лева, собственост на свидетеля В.. Намерените две годни дактилоскопни следи, оставени от подсъдимия от външната и от вътрешната страна на стъклото на прозореца, сочат по недвусмислен начин на това, че подсъдиимят Ч. се е намирал в имота на св. В. по време, съвпадащо с извършването на кражбата, предвид липсата на доказателства стъклото на прозореца да е било счупено преди или след извършване на деянието.

Показанията на свидетелите К. и Ч. не опровергават на направеният от съда извод относно авторството на деянието от подс. Ч.. Този извод не се опровергава и от представената по делото служебна бележка от учебното заведение, в което е бил ученик подсъдимият Ч. към момента на извършване на деянието. Посещението на учебни занятия през процесния период и извършваните дейности в имота на св. К. от страна на подс. Ч. не водят до извод, че подсъдимият не е извършил деянието, предвид установените и иззети дактилоскопни следи в имота на св. В.. Изследвайки показанията на свидетелите К. и Ч. се налага логичният извод, че за подсъдимият е съществувала реална възможност след приключване на учебните занятия и на дейността му в имота на св. К., да излиза в града, включително и да посети имота на св. В. и след счупване на стъклото на прозорец да проникне в жилището на св. В. и да извърши кражбата на сумата от 400.00 лева. Предвид отказа на подсъдимия да даде обясненишя във връзка с предявеното му обвинение, което е негово процесуално право, е налице невъзможност да бъде изследвана вероятността извършител на кражбата да е друго лице, а не подсъдиимя Ч., при наличните по делото доказателства и най – вече намерените и иззети дактилоскопни следи.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият С.Г.Ч. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на неустановен час в периода от 13.00 часа на 16.10.2018 година до 11.00 часа на 17.10.2018 година, от частен имот - къща, находяща се в град Елхово, област Ямбол, улица „***“ №10, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /счупване стъклото на прозорец/, отнел чужди движими вещи - пари в банкноти на стойност 400 лева от владението на собственика им П.Х.В. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Налице е извършено съставомерно деяние от подсъдимият Ч. по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е отнел чужди движими вещи от владението на собственикът им П.Х.В.. По отношение на предмета на кражбата, съдът прие, че са налице безспорни доказателства за извършена кражба от подсъдимия на пари в банкноти на стойност 400.00 лева.

С изнасянето на вещите – пари, от имота на св. В., където са били съхранявани, е било прекратено владението на собственика и вещите са били поставени във владение на подсъдимия. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е прекъснал владението върху вещта на собственикът й е установил свое владение върху тях, като без значение за съставомерността на деянието е това какво е направил с отнетите пари подсъдимия след извършване на кражбата.

От доказателствата по делото се установява наличието на квалифициращият признак на чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимият чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъклото на прозореца на имота на св. В.. Прозорецът представлява преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като е предназначено и служи да ограничи достъпа на трети лица до имота. Чрез счупването на стъклото на прозореца подсъдимият е проникнал в имота на св. В.. Налице е повреждане на преграда, тъй като е осъщественото въздействие върху прозореца го е направило временно негодно да изпълнява функциите си на преграда.

От субективна страна: Деянието е осъществено от подсъдимият умишлено, тъй като е съзнавали общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Налице е съзнание у подсъдимия относно всички елементи – обективни и субективни от фактическия състав на престъплението, в което е признат за виновен.

Подсъдимият С.Ч. е роден на *** година, т.е. към момента на извършване на деянието – м. октомври 2018 година същият е бил навършил 16 – годишна възраст, т.е. същият е бил непълнолетен. Същият е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

Причините и условията за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред, стремежът му към противоправно облагодетелстване, заниженият родителски контрол, обкръжаващата го среда и приятелски кръг.

При определяне вида и размера на наказанието, следващо се на подсъдимия, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимия С.Г.Ч. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.

След редукцията на предвиденото наказание по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради непълнолетието на подсъдимия, предвиденото наказание е до три години лишаване от свобода.

При определяне на наказанието съдът се съобрази със степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид чистото му съдебно минало, със степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната и стойността на предмета на престъплението.

Съдът намери, че наказанието на подсъдимият Ч. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. «б» от НК – при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива съдът отчете възрастта на подсъдимия към момента на извършване на деянието – 16 години и 6 месеца, обстоятелството, че същият към момента не е осъждан, невисоката стойност на предмета на престъплението – сумата от 400.00 лева, която е под размера на една минимална работна заплата за страната към момента на извършване на деянието.

Предвид на това и на основание чл.55, ал.1, т.2, б. «б» от НК съдът замени предвиденото за извършеното от подсъдимият Ч. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК наказание «Лишаване от свобода», за което след редукцията му по чл.63, ал.1, т.3 от НК законът не предвижда специален минимум, с наказание «пробация» като наложи на подсъдимия Ч. задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно: „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.

Съдът намери това наказание по вид и размер е съответен на степента на обществена опасност на дееца и на деянието и би постигнало целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначен защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях следва да заплати. Предвид на това, съдът осъди подсъдимият С.Г.Ч., ЕГН **********, като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка и законен представител И.Г.Ч., да заплати направените по делото разноски както следва: сумата от 195.47 лева в приход на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол и сумата от 70.32 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово, както и по 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Веществените доказателства – дактилоскопни следи, приложени в запечатан плик на л.45 от делото, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени. 

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.

 

 

 

                                             Председател:........................

                                                                 /Яна Ангелова/