Р Е Ш
Е Н И Е
София, 02.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 5226 по описа
за 2016 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и
248 от ГПК.
Първоначално е образувано по искова молба от А.М.И., ЕГН **********
против „Г. Ф.“ с цена на иска 67 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и 4 290 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
По делото е постановено решение № 8734 от 19.12.2019 г. на Софийски
градски съд, ГО, І-3 състав, с което Г. Ф., *** е осъден да заплати на Н.А.Б., ЕГН **********
/конституирана на мястото на починалия в хода на делото ищец/, чрез адв. Д.С. ***, съдебен адрес:***, на основание чл. 288, ал.
1 от КЗ /отм./обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя в размер 28 020 лв.,
ведно със законна лихва, считано от 25.02.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата и разноски по делото по компенсация, съответно: адвокатско
възнаграждение 1 180 лв. и 20 лв. депозит за в.л.
С решението искът е отхвърлен в частта за разликата на претенцията за
неимуществени вреди до 67 000 лв. и за сумата 4 290 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Н.А.Б. е осъдена да заплати на Г. Ф. разноски - ю.к. възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска в размер 830 лв., а Г. Ф. е осъден да
заплати по сметка на СГС д.т. съобразно уважената част от иска в размер 1 121
лв.
С молба вх.№ 33500 от 16.03.2020 г. процесуалният представител на ищеца –
адв. С. е поискала поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в диспозитива на решението, както и
изменението му в частта за разноските.
В молбата се твърди, че в решението е допусната ОФГ, като вместо за
справедлив размер да е определена сумата от 100 000 лв., неправилно е било
записано 10 000 лв. На следващо място заявява, че и математически не бил
правилно изчислен размера на обезщетението, тъй като съдът го е определил в
размер 28 020 лв., а правилният размер, който се следвал на ищцата е бил
34 020 лв.
Моли решението да бъде поправено в горепосочения смисъл. На следващо
място счита, че неправилното изчисляване на размера на обезщетението е дал
отражение и в частта за разноските, като моли същите да бъдат справедливо
преизчислени, съобразно по-високата цена на уважения иск.
В срока за отговор третото лице
помагач на ответника Х.Г.И., взема становище по молбите, като счита същите
за недопустими и неоснователни с подробно изложени в тази насока съображения.
ОТВЕТНИКЪТ Г. Ф. не взема становище по молбите.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като
обсъди доводите на молителя и се
запозна с доказателствата по делото, приема
за установено следното:
1. По молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка.
Съдът намира, че молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка е допустима, а по същество – основателна.
Действително в диспозитива
на решението съда е допуснал грешка при изчисляването на справедливия размер на
обезщетението. Това е така, тъй като при определен за справедлив размер на
обезщетение за сума в размер на 100 000 лв., като се извади сумата от
30 000 лв., представляваща 30% съпричиняване и
сумата, платена от ГФ в размер на 35 980 лв. е равно на сумата от 34 020
лв., а не 28 020 лв. /100 000 – 30 000 – 35980 = 34 020 лв./
В конкретния случай действително се
касае до техническа грешка, поради което молбата на адв.
С. се явява основателна, а допуснатата неточност от съда следва да се поправи
по надлежния ред в посочения по-горе смисъл, който отразява действителната воля
на съда.
2. По молбата в частта за изменение на
решението в частта за разноските.
От представените по
делото доказателства се установява, че молителката е направила искане за
присъждане на разноски в размер на 3 000 лв. адвокатски хонорар и 400 лв.
внесен депозит за САТЕ. Представен е и списък по чл. 80 ГПК. В последното по
делото съдебно заседание, процесуалния представител на ответника не е възразил
за прекомерност на адвокатския хонорар и разноските.
В настоящият случай,
иска е уважен за сумата от 34 020 лв., като за разликата до 71 290
лв. е отхвърлен. Така разноските в полза на ищцата следва да са 1 431,62
лв. – адвокатски хонорар и 190,88 лв. за експертизи, съобразно уважената част
от иска.
По разноските на
ответника:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК в редакцията й 24.01.2017 г. е процесуална, като същата е
задължителна за съда, независимо от това кога са възникнали материалноправните
отношения по даден спор и следва да се прилага и по висящите производства.
Съобразно последната й редакция /ДВ бр. 8/2017 г./ размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 от ЗПП
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв. Съгласно ал. 2 от същия член за защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал. 1.
Съдът, като
съобрази броя на проведените съдебни заседания, материалния интерес и събраният
и приложен доказателствен материал, намира, че
дължимото юрисконсултско възнаграждение на ответното
дружество следва да бъде определено в размер на 100 лв.
Ответното дружество
следва и да заплати ДТ в размер на 1 360 лв.
По изложените
съображения, СГС, І ГО, 3 състав
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение
№ 8734 от 19.12.2019 г. по гр.дело № 5226 по описа за 2016 г. на СГС, І-3 с-в,
като първият абзац на диспозитива на решението следва
да се четат по следния начин:
„ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на Н.А.Б., ЕГН **********,
чрез адв. Д.С. ***, съдебен адрес:***, на основание
чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, претендирани пряко от застрахователя в размер 34
020 лв., ведно със законна лихва, считано от 25.02.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата и разноски по делото, съответно: адвокатско възнаграждение
1 431,62 лв. и 190,88 лв. депозит за в.л.“.
ИЗМЕНЯ Решение № 8734
от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 5226 по описа за 2016 г. на СГС, І ГО,
3-ти с-в на основание чл. 248 от ГПК, като третият и четвъртият абзац на диспозитива на Решението да се четат по следния начин:
„ОСЪЖДА Н.А.Б. да
заплати на Г. Ф. разноски - ю.к. възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
иска в размер 100 лв.“
„ОСЪЖДА Г. Ф. да
заплати по сметка на СГС д.т. съобразно уважената част от иска в размер 1 360
лв.“
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: