№ 16506
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110167713 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 30474/29.01.2025 г. от ищеца, с което се иска
да се измени Определение № 2331/16.01.2025 г. по гр. д. № 67713/2024 г. по
описа на СРС, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е
прекомерно. Сочи, че не съответства на закона. Моли съда да го намали.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът подава отговор. Моли съда да
остави без уважение молбата по чл.248 ГПК. Твърди, че съдът се е съобразил
с разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Счита, че възнаграждението е правилно
определено. Твърди, че от страна от ответника има извършени действия, които
определят възнаграждението в този размер.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
акта в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
1
разноските.
Определението е връчено на страната на 22.01.2025 г. ( л. 85 от делото),
поради което срокът за обжалване изтича на 29.01.2025 г. Молбата по чл.248
ГПК е подадена на 27.01.2025 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. Г.. След извършена
процедура по чл.131 ГПК, съдът е насрочил съдебно заседание и е изготвил
проект за определение на основание чл.140 и чл.146 ГПК. Преди първото по
делото съдебно заседание, ищецът е оттеглил исковата претенция, на
основание чл.232 ГПК.
Съдът е уважил молбата като е прекратил производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на ИМ, с която е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78,
ал.8 ГПК в размер на 540.00 лева.
С оглед прекратяване на производството, на основание чл.78, ал.4 ГПК
съдът е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 540.00 лева.
Съгласно задължителните указания, обективирани в Определение №
6590/02.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3517/2025 г. на СГС, молбата е допустима,
въпреки липсата на списък с разноски, тъй като се касае по възражение за
прекомерност за противната страна, а не са присъждане на разноски в полза на
страна, която иска изменение.
В задължителните указания на въззивния, въззивният съд задължава
първоинстанционният съд да приеме възражението по чл.78, ал.5 ГПК, защото
последната процесуална възможност на страна да го направи не е с молбата за
оттегляне на иска, а с молбата по чл.248 ГПК. Така въззивният съд е указал на
първоинстанционният съд да приеме, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е
допустимо.
Настоящият съдебен състав приема следното:
Едва с молбата по чл.248 ГПК, ищецът прави възражение по чл.78, ал.5
ГПК. Съдът няма задължение да намалява претендирано възнаграждение без
направено възражение. Нито с исковата молба, нито с молбата по чл.232 ГПК,
заявителят е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът не може
служебно да намалява претендираните от страните възнаграждения за
2
юрисконсулт или адвокат. С оглед диспозитивното начало съдът приема, че
страната следва да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК най-късно преди
произнасяне на съда с краен съдебен акт, като в процесния случай е молбата
по чл.232 ГПК. Направено е такова възражение едва в срока по чл.248 ГПК.
Ето защо съдът приема същото за недопустимо, защото е пропуснат срокът.
Съдът не е обвързан от възражения, въведени след постановяване на краен
съдебен акт. В този смисъл е т.11 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС.
При това положение съдът не може да уважи възражението по чл.78,
ал.5 ГПК, ако е направено в срока по чл.248 ГПК. Съдът не може да измени
акта си по чл.248 ГПК, поради процесуално опущение на страната. Съдът е
длъжен да съобрази всички факти и обстоятелства и възражения, които се
намират по делото към датата на постановяване на акта, но не и след това. Ето
защо възражението е преклудирано и не следва да се вземе предвид от съда.
Действайки по вътрешно убеждение и по силата на закона, който
установява принципът, че възраженията следва да се направят преди
произнасяне на съда, настоящият съдебен състав приема, че молбата е
неоснователна. Това е така, защото е недопустимо възражението по чл.78, ал.5
ГПК да се предявява едва с молбата по чл.248 ГПК, а същото следва да бъде
направено с исковата молба, с молбите по чл.232, чл.232 ГПК или до
приключване на съдебното дирене в последното о.с.з. Същото ще действа
дисциплиниращо на страните и техните процесуални представителя да не
допускат процесуално опущение.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба с вх. №
30474/29.01.2025 г. от ищеца, с което се иска да се измени Определение №
2331/16.01.2025 г. по гр. д. № 67713/2024 г. по описа на СРС, в частта за
разноските, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
3
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4