№ 588
гр. Благоевград, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200501155 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 8950/16.10.2024 г.
подадена от Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес в с. С. и В. Д. М., ЕГН
**********, с адрес в с. С., против Решение № 237/01.10.2024 г., постановено
по гр.д. № 61/2023 г. по описа на РС - С., с което е признато за установено по
отношение на въззивниците, че А. А. А., с ЕГН ********** от с. С., е
собственик на недвижим имот представляващ УПИ ІХ /урегулиран поземлен
имот девети/ за жилищно строителство в квартал 15 /петнадесети/, по
действащия подробен устройствен план на с. С., целият с площ от 573 кв. м.
/петстотин седемдесет и три квадратни метра/, при съседи по скица: улица,
УПИ - Х, УПИ - VІІІ, улица, съгласно договор № 66 - 03/02.03.2021 г. за
продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, надлежно
вписан в Службата по вписванията при Районен съд-С. с вх.рег. № 940
/дв.вх.940/09.04.2021 г., акт №1641, том 3, дело №390 от 2021 г., като на
основание чл.108 ЗС жалбоподателите са осъдени да предадат на ищеца
владението върху процесния имот. В жалбата се възразява, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно, като се навежда възражение за
придобивна давност върху спорния имот, тъй като се изтъква, че ответниците
1
го своили от 2010 г. насам. Последните направили и постъпки за учредяване в
тяхна полза на право на строеж от страна на Община С., но в тази връзка търг
не бил проведен. Считат, че Районен съд - С. достигнал до неправилни
фактически изводи, а оттам и до правни такива, тъй като съдебният състав не
обсъдил всички доказателства по делото. С жалбата се представят писмени
доказателства и се иска ангажиране на свидетелски показания, като се
посочва, че тези доказателствени източници не били ангажирани в хода на
първоинстанционното производство поради обективни причини. С петитума
на жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова, с
което процесният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор към въззивната жалба от А.
А., действащ чрез адв. Д. А., в който се оспорват възраженията на
въззивниците, тъй като според тази страна актът на първата съдебна
инстанция бил правилен и законосъобразен, като се твърди, че ответните
страни инициирали процедура за снабдяване с титул за собственост върху
процесния имот едва след като ищецът го закупил, а те от своя страна не се
явили на организирания от общинската администрация търг. Изрично се
възразява срещу искането на въззивниците за допускане и приемане на
доказателства, защото същите не били нито новооткрити, нито
нововъзникнали. Тази страна също претендира присъждане в нейна полза на
адвокатско възнаграждение.
Окръжен съд - Благоевград, съобразявайки исканията и възраженията на
страните, както и при прегледа на приетите по делото писмени
доказателства и извършените от страна на първоинстанционния съд
процесуални действия, обективирани в съответните за това актове,
установява следното:
Пред Районен съд - С. е представена искова молба на А. А. А., с ЕГН:
********** от с. С., обл. Благоевград, насочена против ответните страни, сега
въззивници в настоящото производство, с която на основание чл. 108 ЗС се
иска установяване право на собственост на конкретно въведено с
обстоятелствената част на молбата придобивно основание - договор за
покупко-продажба №66-03/02.03.2021 г., сключен от страна на ищеца А. с
Община С., вписан в Служба по вписванията при Районен съд - С. с дв. вх.
2
940/09.04.2021 г. Ищецът навел твърдения, че именно на 02.03.2021 г. закупил
на търг от страна на Община С. процесния имот, описан по-горе в настоящите
мотиви, като до момента на сключване на договора за покупко-продажба
имотът се ползвал около година и половина без правно основание от
ответниците Д. Д. М. и В. Д. М., което обстоятелство пораждало правния
интерес от образуване на настоящото гражданско производство срещу тях. В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците на представили писмен отговор,
същите били и редовно призовани в открито съдебно заседание, където обаче
не се явили и не били представлявани. С атакуваното в настоящото
производство решение от страна на първоинстанционния съд е прието от
фактическа страна, че действително с договор №66-03/02.03.2021 г. за
продажба на недвижими имот частна общинска собственост А. А. А., ЕГН:
********** закупил от Община С. урегулиран поземлен имот за жилищно
строителство в кв. 15 по действащия подробен устройствен план на с. С., обл.
Благоевград, одобрен със Заповед №298/22.01.1957 год. и Заповед №
1150/06.10.1976 г., с площ от 573 кв. м., за сумата от 2 900 лева. По делото
били изслушани и гласни доказателства, които според съда потвърждавали
обстоятелство, свързано с покупко-продажбата на процесния недвижим имот,
като от показанията се доказвало още, че ответниците заградили спорния имот
и не допускали ищеца в него, въпреки многократните молби за това от страна
на последния. От правна страна съставът към Районен съд - С. счел, че ищецът
доказал соченото придобивно основание, а ответниците не предавали
владението върху имота, върху който не притежавали права, поради което
уважил изцяло иска.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията, залегнали в нормата на чл. 269
ГПК, намира въззивната жалба, инициираща настоящото производство да е
допустима и редовна, а атакуваното с нея решение валидно и допустимо,
доколкото е постановено при съблюдаване на всички процесуални
предпоставки, обуславящи решаването на правния спор. По същество жалбата
е неоснователна, а установените от първата инстанция фактически положения
се следват от приетите по делото писмени доказателства и изслушаните
свидетелски показания, като между приобщените доказателства противоречия
не се наблюдават, същите по еднопосочен начин обосновават твърденията в
исковата молба за деривативния способ, въз основа на който ищецът се
легитимира като собственик върху процесното място, както и относно
3
фактическата власт, която се упражнява от ответниците по делото върху него.
Ето защо на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, като единствено следва да се
добави, че възраженията в жалбата относно аналитичната дейност на съдебния
състав към РС - С. са неоснователни, доколкото съдът не е придавал на
доказателствата значение, което те не предполагат, още повече и както се
посочи, всички гласни и писмени доказателства по категоричен начин
установяват правнорелевантните факти и не оставят възможност за различно
тълкуване, в който случай би било основателно възражението за неправилна
оценка на същите. В обстоятелствената част на въззивната жалба не са
релевирани никакви възражения относно допуснати от страна на
първостепенния съд процесуални нарушения във връзка с хода на процеса, в
който случай би било възможно съдът да разсъждава върху приложението на
чл. 266, ал. 3 ГПК по отношение на доказателствените искания, отправени с
въззивната жалба, които съдът отказа да уважи с определението по реда на чл.
267, ал. 1 ГПК. В случая по отношение на тях не се твърди те да са
нововъзникнали такива по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, нито пък да е
била налице обективно непреодолима невъзможност за тяхното ангажиране
пред първостепенния съд (чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК), и е видно от твърденията
във въззивната жалба, че не се касае за писмени доказателства, които да не са
били притежавани от въззивниците, още повече че приложената
административна преписка е инициирана тъкмо от тях. В тази връзка в
Решение № 182 от 08.11.2013 г. по гр .д. № 1959/2013 г. по описа на ВКС е
прието, че преценката на съда дали са налице такива обективни причини,
препятстващи своевременното ангажиране на доказателствата, е конкретна
във всеки отделен случай и се извършва въз основа на твърденията на
страната и данните по делото. Въпреки че липсват възражения в тази насока,
следва да се обърне внимание, че по отношение на ответниците е редовно
реализирана процедурата по чл. 131, ал. 1 ГПК, нещо повече, били са
призовани и за датата на първото открито съдебно заседание, в което също са
могли да посочат и представят доказателства преди приемане на окончателния
доклад, но те не са се явили, като в тази връзка не се твърди и доказва към
онзи момент те да са били препятствани да сторят това. Съгласно Решение №
328 от 15.05.2014 г. по гр.д. № 805/2012 г., IV г.о. на ВКС ако страната е
пропуснала да заяви обстоятелство или да посочи доказателство поради
4
собственото си поведение, тя не може да поправи собственото си бездействие
във въззивното производство, какъвто е и процесният случай. Обратното би
обезсмислило процесуалните правила, въвеждащи преклузии пред
възможността на страните за ангажиране на доказателства в хода на процеса
след релевантните за това моменти. Ако едва сега въззивният съд разгледа
възражението за придобивна давност, релевирано за първи път с въззивната
жалба, то съдът ще допусне процесуално нарушение, доколкото не са налице
предпоставките за това, с оглед приетото в т. 4 към ТР № 1 от 2013 г. по т. д. №
1 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното, решението на Районен съд - С. следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба срещу него
оставена без уважение. При този изход на спора разноски се следват в полза на
въззиваемия, който представя доказателство за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева, като срещу този размер възражение в
срок по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено от страна на
въззивниците.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 237 от 01.10.2024 г. по гр. д. № 61 по описа за
2023 г. на Районен съд - С..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Д. М., с ЕГН ********** ,с
постоянен адрес с. С., ул. “Соколова скала“ № 15 и В. Д. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес в с. С., ул. “Соколова скала“№15, да ЗАПЛАТЯТ на А. А.
А., ЕГН ********** от с. С., общ. С., сумата от 1 200,00 лева /хиляда и
двеста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от
съобщаването му на страните, пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6