РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч,
17.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 17 по описа за 2022 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от ТД на НАП – гр. Велико Търново чрез Д.И. – упълномощен юрисконсулт, против
решение № 106 от 28.09.2021 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 672 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд, с което втори
наказателен състав е отменил Наказателно постановление № 562161 - F582917 от
19.02.2021 година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново в Централно управление на НАП, като незаконосъобразно.
В касационната жалбата /КЖ/ се излагат доводи,
че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Касационният жалбоподател счита изводът на
съда за извършено нарушение за правилен, но неправилно е преценил случая като
маловажен, тъй като обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не
обосновава извод за маловажен случай на извършеното административно нарушение.
Сочи, че нарушението е формално, на просто извършване и за съставомерността му
не се изисква настъпването на вредни последици, както и че обстоятелствата по
извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН. В заключение моли да бъде отменено изцяло решението на РС
Ловеч и постановено друго решение, с
което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпило е писмено възражение по касационната
жалба, с което ответника оспорва същата и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание касаторът не изпраща
представител. В депозирано по делото становище с вх. № 750/15.02.2022 г.
поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът
ЕТ ”Теекс - С.С.”*** – редовно призован, в съдебно заседание явява се лично
управителя С.С. и оспорва КЖ. Моли съда да потвърди решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно и отхвърли жалбата като
неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Споделя извода за маловажност на нарушението, до който е
стигнал РС и счита, че решението следва да се потвърди.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите на страните и като извърши
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен
контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба
основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1
от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява
неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата
на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Предмет
на разглеждане пред Районен съд - Ловеч е било издаденото от касатора въз
основа на АУАН серия АN, № F582917 от 12.12.2020 г., Наказателно постановление
№ 562161 - F582917 от 19.02.2021 година, с което е наложено на ответника в
настоящото производство административно наказание имуществена санкция в размер
на 600 лева, на основание чл.185 ал.2 предложение последно, във връзка с
чл.185, ал.2 от ЗДДС, изр. 2-ро, във вр. с чл.185 ал.1 – за нарушение на
нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС.
Административнонаказателната
отговорност е ангажирана с оглед установеното при проверка на 07.12.2020 г. в експлоатираният
от ответника обект- книжарница, че всяка промяна на
касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното
устройство чрез операцията „служебно въведени” суми в касата. Инсталираното и
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство притежава функциите
„служебно изведени” и „служебно въведени”. Наличното фискално устройство модел „Датекс
DP-150” с регистрационен номер 4130354 в НАП, индивидуален номер (ИН) на ФУ DT753742
и ИН на фискалната памет 02753752 е разчетена наличност в размер на 15.06 лв.,
видно от ДФО „Х” № 0002090. Касовата наличност установена в обекта, преброена
по банкноти и монети, вписана в опис на паричните средства от Р.С. е в размер
на 54.00 лева. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата
наличност към момента на проверката е в размер на + 38.94 лв. не е отразена в
наличното в обекта ФУ, чрез функцията „служебно въведени”. Съставен е акт за
нарушение № F582917 от 12.12.2020 г.. Установеното от контролните органи е
квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Проверката е документирана в Протокол за извършена
проверка № 0372747/07.12.2020 г., в който подробно са отразени констатациите от
проверката. По съставения акт жалбоподателят е вписал като възражение, че
сумата от фискалния отчет е
реалната сума от продажбите, както и че сумата, която е описана е заедно с
лични пари, които съхранява в личната си чанта, тъй като преди няколко месеца
са й откраднали голяма сума в банкноти, поради което е действала инстинктивно и
сега отново е обособена каса в обекта. Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ било издадено обжалваното НП. Наказващият
орган се произнесъл и по въпросите за маловажност на случая, като е приел, че
не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е
с висока степен на обществена опасност.
Първоинстанционният съд е проявил
процесуална активност и е събрал относимите доказателства по предвиденият в НПК
процесуален ред, въз основа на които правилно е установил фактическата
обстановка. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно
постановление е приел, че от обективна страна формално е налице нарушение по
чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, но същото съставлява маловажен
случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счел е, че в конкретния случай наказващият
орган не е съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект
други нарушения на данъчното законодателство не са били констатирани, че не се
касае за целенасочено поведение от страна на търговеца, целящо да увреди
интересите на фиска. Посочил е за показателен в това отношение фактът, че за
извършената от проверяващите инспектори контролна покупка е бил издаден касов
бон. Като разликата не се дължи на извършена продажба, което говори за това, че
жалбоподателят не е имал за цел укриването на обороти. При това, няма реално възникнала щета за
фиска, както и препятстване на правилната отчетност на дейността на ЕТ. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство е преценил и ниската стойност на
установената разлика в наличността. С оглед на което е направил извод, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.
Решението
е правилно.
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства.
Законосъобразни и правилни са изводите на
този съд за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, довели до отмяна
на издаденото НП. В случая осъщественото конкретно деяние обективно отговаря на
признаците на административно нарушение, но същото е маловажен случай. При
извършената проверка не са установени каквито и да било други нарушения на
фискалната политика от страна на ЕТ ”Теекс - С.С.”, липсват и доказателства за
предходни такива. Няма данни на дружеството да са налагани наказания по Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства и по ЗДДС. Установеното нарушение не води до
неотразяване на приходи, т.е. извършеното деяние формално покрива признаците на
административно нарушение, но по същество липсват вредни последици от него. С
нарушението не са засегнати в сериозна степен обществените отношения с оглед
изложената по-горе фактическа установеност, които са регулирани от ЗДДС и
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, т.к. от една страна няма реално възникнала щета за фиска,
като за извършената от проверяващите инспектори контролна покупка е бил издаден
касов бон, респ. не е налице препятстване
на правилната отчетност на дейността на дружеството и от друга - АНО не е
съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект други нарушения
на данъчното законодателство не са били констатирани, което обстоятелство до
голяма степен навежда на извод за по-скоро проявена недостатъчна прецизност от
търговеца, а не толкова на целенасочено поведение от негова страна, целящо да
увреди интересите на фиска. С оглед на това, правилно РС е приел, че при
фактическата установеност визираното деяние в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, макар да осъществява
формално признаците на административно нарушение се явява маловажно. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство обосновано е преценено и ниската
стойност на установената разлика в наличността. Наред с липсата на констатирани отегчаващи
отговорността обстоятелства, като нарушението, както се посочи по-горе е
извършено за първи път. При това санкцията, дори в минималния си размер би
имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо
действие, предвид и икономическата обстановка в страната.
Безспорно,
в Закона за административните нарушения и наказания не е предвиден законен
критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност
на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. По смисъла на чл.93
т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, деянието е маловажен случай
когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случай
на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните
последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства
В
чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма
следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005 г.,
Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд
категорично се е произнесъл, че преценката на административнонаказващият орган
за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи, съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята
юрисдикция, когато решава правния спор.
Позоваването в касационната жалба на формалността
на нарушението не води до извода за неприложимост на института на маловажността,
тъй като законодателят не е изключил възможността да бъде прилаган този
институт по отношение на формалните нарушения.
Изложеното в НП, че извършеното нарушение
спрямо други нарушения се явява такова с по-висока степен на обществена
опасност само поради факта, че става въпрос за нарушаване на данъчното
законодателство и спазване на фискалната дисциплина не обосновава извод, че
наказващият орган е извършил правилна преценка за приложимост на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, поради което твърденията на касационният жалбоподател в този
смисъл са неоснователни и недоказани.
По тези съображения не се
оправдаха фактически и от гледната точка на закона оплакванията в касационната
жалба за неправилно приложение на закона.
С оглед гореизложеното, настоящият състав, при
извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице
касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, предполагащи
отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Мотивиран така и на основание
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл.221
ал.2 предложение първо от Административно процесуалния кодекс, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148 от 29.11.2021 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 672 по описа за 2021
година на Ловешкия
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.