Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Габрово, 20.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 109 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
/Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./.
Съдът е сезиран с жалба от „*****“
ЕООД – гр. Дряново против Решение за определяне на
финансова корекция с рег. № BG05M9OP001-2.104-0005/6 от 18.05.2023 година на
Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно - постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, в нарушение на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона. Развиват се доводи за недоказаност от страна на административния орган на изпълнение на фактическия състав на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013, тъй като никъде в оспорения акт не е посочено нарушение на приложимото право или вреда/възможност за нанасяне на вреда на бюджета на Съюза; несъответствие на фактическото основание за осъществяване на нередността с фактическия състав на това основание; неверифицирани разходи не подлежат на възстановяване, респ. по отношение на тях не може да бъде налагана финансова корекция; липса на мотиви в оспорения акт, тъй като Решение за верификация № 2.104-0005/4 от 24.04.2023 година не е част от производството по издаване на процесното решение, поради което изложеното в него не може да послужи като мотиви за налагане на финансовата корекция. Прави се искане за отмяна на оспореното решение. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващата страна „*****“ ЕООД
– гр. Дряново се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, като съображения са
развити в хода по същество и в депозирано по делото писмено становище /л. 47/.
По повод претенцията за заплащане на направените по делото разноски се представя
списък /л. 48/.
Ответната страна Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен
процесуален представител – служител с юридическо образование, оспорва се жалбата,
по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, като доводи са
развити в хода по същество, както и в депозиран по делото писмен отговор /л.
33-38/; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, указан от административния орган в оспорения акт. Решението е издадено на 18.05.2023 година /л. 18/, а жалбата срещу него е депозирана в съда на 31.05.2023 година /л. 1/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между Министерство на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, определена за Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, „*****“ ЕООД – гр. Дряново и МИГ-Дряново-Трявна-В сърцето на Балкана е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР 2014-2020 чрез водено от общностите местно развитие, процедура чрез подбор, № BG05М9ОР001-2.104 МИГ „Дряново-Трявна-в сърцето на Балкана“, мярка ОПРЧР 03 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи на територията на общините Дряново и Трявна“ /л. 18/.
По повод постъпило искане за окончателно плащане е издадено Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег. № BG05M9OP001-2.104-0005/4 от 24.04.2023 година, издадено от Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и Ръководител на Управляващия орган на ОПРЧР 2014-2020, с което е определен общ размер на верифицираните разходи 0.00 лева; на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е определен общ размер на неверифицираните разходи 67 921.50 лева; на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕСИФ са определени неверифицирани разходи в размер на 20 237.46 лева, поради обстоятелствата, изложени в т. VIII от решението, отнасящи се до неизпълнение на одобрени индикатори, свързани с постигане целите на програмата, което представлява нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ; във връзка с мотивите в т. VIII от решението /предстоящо определяне на финансова корекция/, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ на оспорващото дружество е указано, че в 14-дневен срок от получаване на писмото може да представи възражение относно основателността и размера на финансовата корекция, като представи аргументи и доказателства /л. 58-86/. Между страните не съществува спор, че горепосоченото Решение за верификация не е оспорено по съдебен ред и е влязло в сила.
Дружеството е представило възражение /л. 89-135 и л. 18/, в което се развиват доводи против констатациите, съдържащи се в Решението за верификация, с искане за преразглеждане на фактите, обстоятелствата и документацията по дейностите, и даване възможност за представяне на допълнителни документи и разяснения по изпълнението на дейностите.
След разглеждане на постъпилото възражение и въз основа на извършения фактически и правен анализ, Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, позовавайки се на извършен подробен анализ на представените документи, заключения, изведени с мотивите към тях в Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег. № BG05M9OP001-2.104-0005/4 от 24.04.2023 година, приемайки възражението на оспорващото дружество за неоснователно, е издал оспорения административен акт Решение за определяне на финансова корекция с рег. № BG05M9OP001-2.104-0005/6 от 18.05.2023 година, с който поради извод за неизпълнение на одобрени индикатори, свързани с постигането на целите на програмата, представляващо нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, на основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. /наричана по-долу за краткост „Наредбата“/“Наредбата за посочване на нередности“/, е определил финансова корекция в размер на 100 на сто спрямо допустимите засегнати от нарушението разходи.
По аргумент от чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Основанието е извършена нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 година, представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Според практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/, както и на Върховния административен съд на Република България, нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването ѝ и санкцията при проявлението на хипотезата ѝ. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.
В случая органът е посочил като основание състава на нередност, визиран в чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, съгласно която разпоредба финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори.
За да обоснове крайния си извод, административният орган е изложил от фактическа страна, че не са постигнати индикаторите за резултат, като неизпълнението се равнява на 90 %; в решението се съдържа анализ, макар и лаконичен, на извършеното по дейности от 1 до 6.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Видно от съдържанието на Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег. № BG05M9OP001-2.104-0005/4 от 24.04.2023 година, издадено от Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и Ръководител на Управляващия орган на ОПРЧР 2014-2020, бенефициерът е уведомен за стартиралата процедура по определяне на финансова корекция за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, представляваща нередност по т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата, като му е предоставена възможност за депозиране на възражение. Такова е депозирано, като е прието за неоснователно, видно от мотивите на оспорения в настоящото производство административен акт за налагане на финансова корекция. При издаването на процесното решение е спазено и изискването за писмена форма съгласно чл. 59, ал. от АПК и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като актът съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на оспорващата страна за ненадлежно мотивиране на акта предвид обстоятелството, че част от мотивите се съдържат в Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег. № BG05M9OP001-2.104-0005/4 от 24.04.2023 година, издадено от Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и Ръководител на Управляващия орган на ОПРЧР 2014-2020, което е отделен индивидуален административен акт и не е част от процедурата по издаване на решение за определяне на финансова корекция. Възражението е неоснователно, тъй като предвид съдържанието на т. 4 от разпоредителната част на решението за верификация не може да се приеме, че то представлява акт, който не е част от процедурата по издаване на процесното решение за определяне на финансова корекция; решението за верификация е връчено на бенефициента, т.е. той е запознат с неговото съдържание; в процесния акт има изрично позоваване на това решение, като то не е било оспорено по съдебен ред, т.е. представлява стабилен административен акт, като предвид всички тези обстоятелства не може да се приеме, че органът не е изложил мотиви за решението си за определяне на финансова корекция или че е накърнено правото на адресата да узнае фактическите и правни основания за определената му финансова корекция, нито пък е препятстван съдебният контрол за законосъобразност, дължим в настоящото производство. Настоящият съдебен състав приема, че процесното решение е издадено и от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, предвид представената по делото Заповед № РД-03-2 от 01.12.2020 година на Министъра на труда и социалната политика /л. 16-17/ и разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266 от 10.11.2009 година. Фактът на неизпълнение на одобрените индикатори и процентът на неизпълнение се установява от събраните по делото доказателства, като оспорващата страна не е оборила констатациите на административния орган нито в административната фаза, нито в съдебната фаза на производството. Във връзка с възраженията на оспорващото дружество, съдържащи се в писмено становище /л. 47/, следва да се отбележи и това, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ не предвижда кумулативно неизпълнение на одобрените индикатори. Напротив, всяко едно неизпълнение на индикатор по договора за предоставяне на БФП представлява самостоятелно материално основание за определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал., 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.
С разпоредителната част на обжалвания административен акт се определя финансова корекция в размер на 100 /сто/ на сто спрямо допустимите засегнати от нарушенията разходи. Безспорно е, а и това се установява от представените по делото доказателства, че по искането за окончателно плащане е налице влязъл в сила отказ за верификация, който не е обжалван и към датата на издаване на обжалвания административен акт, е влязъл в сила. Както твърди и оспорващата страна, към датата на издаване на процесния акт няма допустими и верифицирани разходи.
Верификацията на разходите и финансовата корекция са два самостоятелни способа за гарантиране законосъобразността на предоставянето и на разходването на безвъзмездната финансова помощ от бенефициерите. Финансовата корекция цели да възстанови състоянието на бюджета на Съюза от преди извършването на нередността по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, а верифицирането на разходите цели да установи допустимостта на разходите, извършени във връзка с изпълнението на проекта, в съответствие с правилата за допустими разходи. В хипотеза, когато в рамките на периода за произнасяне по искане за плащане управляващият орган започне и процедура по администриране на сигнал за нередност и по определяне на финансова корекция, се поставя въпросът за верификацията на остойностеното евентуално финансово влияние на твърдения регистриран сигнал, доколкото той би представлявал нередност и с оглед на това за него би била дължима финансова корекция, и следователно нейният размер не би трябвало да бъде изплащан на бенефициера. Именно поради този характер на финансовата корекция и произтичащото пряко от Регламент № 966/2012 задължение на управляващия орган да спазва принципа на добро финансово управление в чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е предвидена изрично възможността за отказ от верификация на съответната сума, представляваща определения размер на финансовата корекция по нередност, за която е започнала процедура по администриране. Финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕСИФ, който е неправомерно разходван. В случая тази цел няма как да бъде постигната, тъй като такива средства няма предвид влязлото в сила Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег. № BG05M9OP001-2.104-0005/4 от 24.04.2023 година, издадено от Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и Ръководител на Управляващия орган на ОПРЧР 2014-2020. В този смисъл и основата, върху която е наложена финансовата корекция, се явява незаконосъобразно формирана, в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, вр. чл. 1, ал. 1, чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
В горния смисъл е Решение № 4525 от 28.04.2023 година на ВАС по адм. д. № 11808/2022 година, VII отделение.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение за определяне на финансова корекция с рег. № BG05M9OP001-2.104-0005/6 от 18.05.2023 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона, което обуславя извода за незаконосъобразност на акта и съответно основателност на оспорването.
Направеното искане от процесуалния представител на оспорващата страна в настоящото производство за присъждането на направените по делото разноски като своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се уважи за сумата от 2361.90 лева /две хиляди триста шестдесет и едно цяло и 90 ст./ лева, от които 161.90 /сто шестдесет и едно цяло и деветдесет ст./ лева дължима и внесена държавна такса /л. 23/ и 2200 /две хиляди и двеста/ лева уговорено и платено в брой адвокатското възнаграждение съгласно посоченото в Договор за правна защита и съдействие /л. 49/ и списък на разноските /л. 48/, като съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение за определяне на финансова корекция с рег. №
BG05M9OP001-2.104-0005/6 от 18.05.2023 година на Ръководителя на Управляващия
орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020.
ОСЪЖДА Министерството на труда и
социалната политика да заплати на „*****“ ЕООД – гр. Дряново с ЕИК ********* сумата
от 2361.90 лева /две хиляди триста шестдесет и едно цяло и 90 ст./ лева
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно оспорване и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: