Делото е образувано по повод
постъпил в съда обвинителен акт с изх.№пд39/14/02.09.2014 г. на Районна прокуратура – гр. Айтос, съставен по досъдебно
производство №16-169/2013 г.
по описа на РУП – с.Р., област Б..
С този обвинителен акт Районна прокуратура – гр.
Айтос е повдигнала обвинение на Х.М.К.,
род. на *** ***, с постоянен адрес: с. Г., кв. “***” № 573 и настоящ с. Ч.,
общ. Р., обл. Б., български гражданин, неграмотен, неженен, дървосекач,
осъждан, ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.195, ал. 1, т.2, вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
а именно за това, че на неустановени точно дати в периода от 30.07.2013 г. до
първата половина на месец август 2013 г. от местностите “Харманлар ардъ” и
“Чингене конак”, находящи са в землището на с. С., обл. Б., в условията на
продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи, а именно един брой кобила,
червена на цвят, средна на ръст с бяла ивица на челото от основата на ушите до
ноздрите широка около 4 см., с бяла
окраска на трите крака в областта на копитата, като предния десен крак е без
окраска, на десет годишна възраст, бременна в третия месец на стойност 1 050,00
лв., собственост на Д.Е. *** и един брой червен на цвят мъжки кон, на 15-16
годишна възраст, с бяло петно на задния ляв крак на стойност 750,00 лева
собственост на Х. ***, от владението на собствениците им, без ничие съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като същите са били без постоянен
надзор и общата стойност на откраднатите животни възлиза общо на стойност
1800,00 лв.
По
време на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – гр. Айтос
поддържа обвинението и пледира за определяне на наказание по реда на чл.54 от НК или по вид „лишаване от свобода“ около предвидения минимум от една година,
но с приложение на чл.66, ал.1 от НК .
Защитникът
на подсъдимия намира предложението на прокуратурата за подходящо, а наказанието
– за справедливо. Подс.К. се признава за виновен, съжалява за извършеното.
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс.К. е осъждан два пъти през 2001 г. за извършени
кражби, като до инкриминираната с обвинителния акт дата е изтекла давността по
чл.88а, ал.4 във връзка с ал.1 и чл.82, ал.1, т.4 от НК. Ето защо към
30.07.2013 г. К. е бил вече реабилитиран на основание посочените разпоредби.
В периода от 30.07.2013 г. до първата половина на месец
август 2013 г. подс.К. се занимавал със събиране на билки и поради това се
намирал в местността „Харманлар ардъ“ в землището на с.С., община Р., област Б..
Там той видял кобила вързана с въже, което било със забит в земята кол.
Животното било оставено без надзор да пасе. К. отвързал кобилата и я отвел до
намиращата се в близост негова каруца и заедно с нея потеглил за гр.Сунгурларе.
В това населено място той продал кобилата на непознат човек, а получените пари
купил храна и дрехи на семейството си. Животното било собственост на лицето Д.Е.
***.
В кратък период след това, подс.К. се движел в местността
„Чингене конак“, намираща се също в землището на с.С.. Там попаднал на оставен
без надзор мъжки кон, завързан с въже, закрепено за земята посредством забит
кол. К. отвързал животното, вързал го с негово въже и потеглил пеш за
гр.Сунгурларе. Когато наближил гробищата на населеното място, подсъдимия
пренощувал, а на следващата утрин закарал коня до чешма, за да го напои. Там
видял приближаването с бързи стъпки на група мъже, предположил, че между тях е
и собственика на коня и избягал. Измежду мъжете в групата действително бил
собственика на коня Х. ***, кмета на същото населено място св.Осман и полицай.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от
страните.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът изгради установеното от фактическа страна въз
основа на събраните по делото доказателства, установени чрез:
Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите дадени по време на
досъдебното и съдебното производство;
Писмени доказателствени средства: Протоколи за разпит на свидетели; Справки за съдимост;
Заключение на вещото
лице по изготвената по време на досъдебното производство оценъчна експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства
съдът намери подсъдимия Х.М.К., род.
на *** ***, с постоянен адрес: с. Г., кв. “***” № 573 и настоящ с. Ч., общ. Р.,
обл. Б., български гражданин, неграмотен, неженен, дървосекач, осъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН, в това, на неустановени
точно дати в периода от 30.07.2013 г. до първата половина на месец август 2013
г. от местностите “Харманлар ардъ” и “Чингене конак”, находящи са в землището
на с. С., обл. Б., в условията на продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи, а именно един брой кобила, червена на цвят, средна на ръст с бяла
ивица на челото от основата на ушите до ноздрите широка около 4 см., с бяла окраска на трите
крака в областта на копитата, като предния десен крак е без окраска, на десет
годишна възраст, бременна в третия месец на стойност 1 050,00 лв., собственост
на Д.Е. *** и един брой червен на цвят мъжки кон, на 15-16 годишна възраст, с
бяло петно на задния ляв крак на стойност 750,00 лева собственост на Х. ***, от
владението на собствениците им, без ничие съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като същите са били без постоянен надзор и общата стойност на
откраднатите животни възлиза общо на стойност 1800,00 лв., с което е извършил
престъпление по чл.195, ал. 1,
т.2, вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна:
Изпълнителното деяние на извършеното от подсъдимия престъпление
се изразява в противозаконно отнемане на движими вещи – две животни, т.е. в установяване
на фактическа власт върху тези вещи и отнемането по този начин на възможността
собственика им да се разпорежда с тях.
Налице е квалифициращ признак на извършеното от подсъдимия
престъпление и то се състои в това, че и двете животни са били оставени без
постоянен надзор.
Характерно също така е, че двете деяния съставляват продължавано
престъпление:
-
двете деяния осъществяват
поотделно един и същ състав на престъпление;
-
извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината на подс.К., при което
-
последващото деяние се явява
от обективна и субективна страна продължение на първото.
От субективна страна:
Престъплението е извършено от Ахмед виновно, при форма на
вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимият е искал
постигането на престъпния резултат и е направил всичко, за да довърши замисъла
си. Характерна за настоящия случай е упоритостта на подс.К. да измине едно сравнително
голямо разстояние първо с каруца, а след това пеш; да преспи на открито и след
това да избяга при вида на приближаващи с бърза стъпка мъже.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
По отношение на подс.К. съдът намери чистото му съдебно
минало за смекчаващо вината обстоятелство и поради това не намери основание да
не приложи чл.66, ал.1 от НК. Що се отнася до срока на наказанието „лишаване от
свобода“ по отношение на подсъдимия, съдът съобрази следното.
Прилагайки чл.58а, ал.1 от НК, съдебния състав намери, че
първоначално наказанието следва да е за срок от една година и шест месеца, а
след това до намали с една трета до една
година.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:________________________