Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
31.07.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в закрито съдебно
заседание на тридесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева, и. административно дело №
1226 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 248 и чл. 250
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК
Образувано е по молба вх. № 4480/09.07.2019г.
от М.Ф.И. чрез адв. Д.А. и от адв. Д.А., в която се съдържа искане съдът да
допълни Решение № 436/24.06.2019г.
по АД 1226/2018г. по описа на Административен съд Хасково, като посочи
конкретно датата, от която се присъжда законната лихва, както и да постанови
отделен диспозитив, за това че съда отхвърля искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Сочи се, че с последното
съда се е занимал в мотивите си, но е пропуснал да се произнесе изрично в
диспозитива.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2 и чл.
250, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК на страните е съобщено за направените от
ищеца и неговия процесуален представител искания, като в срока за отговор такъв
не е постъпил.
Съдът
намира, че не се налага провеждането на открито заседание с призоваване на
страните, по арг. на чл. 250, ал.2 от ГПК, а направените искания по реда на чл.
248 и чл. 250 от ГПК могат да се разгледат едновременно в закрито съдебно
заседание.
С оглед изложеното в молба вх. №
4480/09.07.2019г., следва да се посочи, че направените искания за допълване на
постановеното по делото решение са процесуално допустими, но неоснователни по
същество, предвид което същите следва да бъдат оставени без уважение. За да
стигне до този извод, съдът взе предвид следното:
Нормата на чл. 250 от ГПК дава възможност на
страната да поиска постановеното от съда решение да бъде допълнено, ако съда не
се е произнесъл по цялото искане, т.е по целия спорен предмет. Спорният предмет се определя в исковия процес
според твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и насрещните
възражения на ответника. В исковата молба ищеца наред с поисканото обезщетение
за претърпени неимуществени вреди е поискал присъждане на законната лихва върху
тази сума от 07.04.2017г. до окончателното й заплащане. Направено е и искане за
присъждане на разноски, съгласно представен по делото списък /л.7/, инкорпориращ
претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал.2 от ЗАдв на адвоката и държавна такса и банкова комисионна на
ищеца.
С постановеното по настоящото дело Решение №
436/24.06.2019г. съдът се е произнесъл по искането за присъждане на законна
лихва, като е присъдил последната считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за претърпени от М.Ф.И. неимуществени вреди от нарушения на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС. Въпреки липсата на конкретно
посочена с цифри датата, в постановения от съда диспозитив е налице пълно
произнасяне по предмета на делото и предявения от ищеца иск. Липсата на
конкретно изписване с цифри датата на подаване на исковата молба в съда, а
именно 10.12.2018г., не води на извода за пропуск на съда да се произнесе по
целия предмет на спора. Ето защо искането да се посочи конкретно датата, от
която се присъжда законната лихва следва да бъде оставена без уважение. За
пълнота може да се посочи, че липсата на изрично посочена с цифри дата не е
пречка за изпълнение на съдебното решение, доколкото същата е видна от
поставения върху исковата молба печат с вх. № 7854 от дата 10.12.2018г.
Искането за постановяване на изричен
отхвърлителен диспозитив за неуважената част от направената по основния иск,
претенция за разноски, също се явява неоснователно. Следва да се посочи, че съгласно нормата на
чл. 236, ал.1, т.5 и т. 6 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, задължителни реквизити на
съдебното решение, са това което постановява съда по съществото на спора и в
тежест на кого се възлагат разноските. Съда се е произнесъл по направеното
искане за разноски, като е постановил осъдителен диспозитив, в частта която е
приел в мотивите си за доказана по основание и размер. Липсата на изричен
отхвърлителен диспозитив по отношение неприсъдената от съда претенция за
разноски, не води на извод за липса на произнасяне по предявената претенция за
разноски, в който случай е приложима нормата на чл. 248 от ГПК за допълване на
решението в частта му за разноски. В случай, че страната или разполагащия със
самостоятелни права да оспорва съдебното решение, процесуален представител на
същата /съгласно приложеното по делото пълномощно/ не е доволен от постановеното
по делото решение в частта за разноски, същият разполага с процесуална
възможност да оспори решението, в тази му част пред касационната инстанция,
като такова оспорване вече е предприето от страна на М.Ф.И. чрез адв. Д.А. и от
адв. Д.А. с касационна жалба вх. № 4478/09.07.2019г., приложена по настоящото
дело. Ето защо липсата на изричен отхвърлителен диспозитив не представлява
липса на произнасяне от страна на съда по цялото искане за разноски, доколкото
произнасяне по разноските има, както и са налице мотиви на съда относно размера
на уважената им част. Предвид изложеното молбата и в тази и част следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Ф.И. чрез адв. Д.А. и на адв. Д.А.,,
обективирано в молба вх. № 4480/09.07.2019г., за допълване на постановеното по
делото Решение № 436/24.06.2019г. като посочи конкретно датата, от която се
присъжда законната лихва, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Ф.И. чрез адв. Д.А. и на адв. Д.А.,,
обективирано в молба вх. № 4480/09.07.2019г., за постановяване в Решение №
436/24.06.2019г. по АД 1226/2018г. по описа на Административен съд Хасково, на
отделен диспозитив, за това че съда отхвърля искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв., като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
Административен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: