Решение по дело №2148/2019 на Районен съд - Сливен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  40

 

гр.Сливен, 16.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№  2148 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу  която е постъпило в законоустановения срок по чл. 414 ГПК възражение- правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по чл.131 ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.  

В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410  ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 1811/2018 г. на Районен съд  Нова Загора и съдът издал заповед за изпълнение, като  осъдил  ответника М.М.А., ЕГН: ********** *** да заплати на ВиК Сливен следните суми:  105,92 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.11.2017 г. до 30.09.2018 г.; 4,33  лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.11.2018 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26 лв.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответницата, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване на вземането.

Сочи се, че ищеца предоставял на ответника, в качеството му на потребител ВиК услуги в периода от  01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. на обект с адрес в  с. Любенова махала, община  Нова Загора, ул. „Генерал Гурко” № 14, за което били издавани фактури. За този обект, ответникът по делото имал открита партида в регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР  и били в сила от 05.10.2014 г. 

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно 105,92 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.11.2017 г. до 30.09.2018 г.; 4,33  лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26 лв. Претендират се разноски за исковото производство.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от особения представител на ответника адв.  Я. в законоустановения едномесечен срок.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Представя като писмени доказателства във връзка с разпределената му доказателствена тежест карнети и удостоверение по декларирани данни.

В с.з. ответникът редовно призован се не се явява лично, а се представлява от назначения му особен представител адв. Я. ***, която оспорва предявените искове по основание и по размер.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен депозирало на 15.11.2018  г. пред  РС-Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника М.М.А. за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги за периода от  01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. на обект с адрес: с. Любенова махала, община  Нова Загора, ул. „Генерал Гурко” № 14. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. №1811/2018г. по описа на РС- Нова Загора, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение №1281 /20.11.2018 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: 105,92 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.11.2017 г. до 30.09.2018  г.; 4,33 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.

 Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД  предявил настоящия положителен установителен иск – на 18.04.2019 г.  за сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №1281 /20.11.2018 г.  по ч.гр.д. № 1811/2018 г. по описа на РС-Нова Загора. От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми.

Видно от представените от ищцовото дружеството карнети ответникът е клиент на водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на водомера на абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано редовно.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел С., която работи като инкасатор и обслужва абонатите на ищцовото дружество в с. Любенова махала, Община Нова Загора, същата ежемесечно отчита показанията на водомера, монтиран в домакинството на ответника, като в неговото домакинство живеят шестима души. Заявява, че е съставила карнетите, които са приложени като писмени доказателства по делото и че отчита показанията на водомера, когато установи ответника или съпругата му на адреса и не ги отчита, когато няма никой на адреса.

За исковия период  ищцовото дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

         Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да  установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която заповед длъжника е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения двуседмичен срок.

Разгледани по същество исковете са  основателни.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената  тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот  на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените карнети и фактури от ищцовото дружество на ответника редовно са били начислявани потребените количества питейна вода и същите са били надлежно фактурирани.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка С., която работи като инкасатор, показанията на водомера на ответника са били редовно отчитани и е било отразено в съставените от нея карнети действително потребеното количество питейна вода. Независимо, че по делото беше представено удостоверение по декларирани данни, от което е видно, че по отношение на процесния имот не са били декларирани данни за собственик или ползвател от представените по делото писмени доказателства-карнети и от показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че ответникът е ползвател на процесния имот.

Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.  чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан в предявения размера от 105,92 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. за обект в с. Любенова махала, община  Нова Загора, ул. „Генерал Гурко” № 14.

От  основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и  основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 105,92 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизащо на сумата от  4,33 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.11.2018 г.

Върху посочената като дължима главница в размер на 105,92 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2018 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1  ГПК.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи сторените разноски от ищеца в исковото производство в размер на 585 лв. и сторените разноски в заповедното производство в размер на  26 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че  М.М.А., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 сумата в размер на  105,92 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.11.2017 г. до 30.09.2018 г.; сумата от 4,33 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -15.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 26 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1811/2018 г. по описа на РС- Нова Загора, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1281 /20.11.2018 г.  по ч.гр.д. № 1811/2018 г. по описа на РС-Нова Загора.

 ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М.М.А., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на  585 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 1811/2018г. по описа на РС-Нова Загора.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.                 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: