РЕШЕНИЕ
№ 11744
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110128499 по описа за 2022 година
искове с пр.осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ и регрес по реда на чл. 219, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът - ЗАД „..., моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 597,54 лева,
обезщетение по щета № 0300/21/465/503419 (Банка: „..., BIC: BUINBGSF), ведно със
законната лихва.
Претендира разноски.
Ответникът - С..., оспорва иска (повечето правнорелевантни факти).
Привлича като трето лице – свой помагач: „Н... и „К.. и предявява евентуален иск по
отношение на тях, ако бъде уважен първоначалния такъв.
Ответниците по обратния иск - „Н... и „К.., излагат аналогични на отговора на общината
доводи. Отделно оспорват основателността на евентуалния иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
1. Застрахователят и лизингова компания са сключили застрахователна полица на
20.03.2020г. с срок до 22.03.2022г. Копие с подписи, предвид дежурния и по принцип
неоснователен довод за липса на облигационна връзка, е налично на л. 77. Аргументът е с
1
оглед изпълнението от страна и на двете страни – арг. от чл. 35 и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както
и от чл. 293, ал. 3 и 301 от ТЗ. Отделен е въпросът, че по делото по правило се представя
препис (копие), а не самият договор.
Представен е протокол на КАТ от 18.12.2021г., в който е посочено, че щетата е следствие от
необезопасена дупка (бул. „Ломско шосе“, посока на движение ул. „Васил Левски“ и ул. 107
- 50 см Х 50 см / има подробна схема – т.е. доводът за неясно местоположение на дефекта на
платното е неоснователен) в пътното платно. Ответникът и неговите помагачи следваше,
съобразно изричните указания в доклада, да установят нещо различно, а и евентуалното
съпричиняване. Такива доказателства не бяха ангажирани.
В тази връзка - до доказване на обратното от страната, която има интерес за това,
протоколът обвърза съда с фактите, които установява (през време на действието на договора
за застраховка и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил /застраховка
„Каско”/ е бил увреден вследствие на ПТП). Налице е оборима презумпция, за описаните в
него факти: Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална доказателствена
сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното
изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено
значение. Настоящият състав споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и
материалната доказателствена сила на съставения от органите на МВР протокол за
станалото ПТП; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.: Протоколът за
Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.).
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Твърдението на
длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си спомня отразените в документа
факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила
удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая не е оспорена
автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя
или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на
актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е
съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в
тази хипотеза.
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение №
372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
2
- обезвредата възлиза на 597,54 лева, като се има предвид, че л.а. е и гаранционен –
на 1 година, 8 месеца и 25 дена експлоатация, считано към момента на ПТП.
- увредите са пряка последица от инцидента.
Представен е снимков материал (л. 17), от който е видно, че л.а. не е увреден в
степен, че да не може да се движи (Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II
г.о. на ВКС: снимките и фотолентите не са писмени доказателства по смисъла на чл. 231, ал.
1, б. "а" ГПК, тъй като не материализират писмени изявления; Законът не урежда нарочно и
отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се
приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото, или от който
могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно
връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на
веществено доказателство - Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на
ВКС; и Огледът е способ да се съберат веществени доказателства, които не могат да бъдат
представени в съда и приложени към делото. Затова протоколът за оглед трябва да бъде така
съставен, че да отрази пълно и точно събраните веществени доказателства, чието
онагледяване може евентуално да стане и с нарочна окомерна скица, като показанията на
свидетелите, заключението на вещото лице и становищата на страните се свързват със
събраните веществени доказателства. Иначе втората инстанция не е в състояние да провери
обосноваността на изводите на съда от извършения оглед - р. 1510-77-I). Задната лява гума е
сменена с репатрак (резервна помощна гума).
2. Общината е сключила договор от 23.07.2019г. с „.., БУЛСТАТ ..., представлявано
от ... - управител, със седалище и адрес на управление: гр. София, ... 3, ел. адрес за
кореспонденция: ..., с Договор № ..., чрез представляващите го дружества:
- „Н..., ЕИК ..., представлявано от Й. Х. Й. - управител, със седалище и адрес на
управление: гр. ...;
- „К.., ЕИК .., представлявано от ... управител, със седалище и адрес на управление:
гр. ...
двете с общ адрес гр. ... чрез ю.к. П...
Негов предмет е ремонт на бул. „Ломско шосе“ (и то цялото), тъй като е пътната настилка е
била компрометирана (л. 35 и л. 57, като последният документ е подписан двустранно).
Срокът за осъществяване на дейността е до 10.07.2021г.
Не се спори, че общината е приела изпълнението към м.08.2021г.
от правна страна:
1. Съгласно чл. 5 от Закона за пътищата, пътищата са общинска и държавна собственост (с
изключение на частните такива). Републиканската пътна мрежа е държавна собственост – но
в случая не става въпрос за такава мрежа, доколкото ПТП е настъпило в рамките на гр.
София.
3
Основният предмет на договор за застраховка КАСКО е щета от ПТП. Неизправността на
пътя, причинила щети, е хипотеза покрита от полицата. Сблъсък с неподвижен предмет
обхваща и „дупка”. Юридически и лингвистично тя е предмет („предмет”: съществително,
всяко материално явление – „Съвременен тълковен речник на български език, ІІІ издание,
издателство „Gaberoff) – чл. 9 от ЗНА. Става въпрос за липса на материя, която е обособена в
самостоятелно понятие от езика (аналогично е и омисивното поведение – т.е. е липса на
поведение, при задължение за такова). В тази връзка и § 1, т. 19 от ЗДП - "Препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 от
ЗП). Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД). Твърди се
неизпълнение от страна на работещите в общината на отредените им задължения –
поддръжка на системата от пътища, в резултат, на което е налице деликт, осъществен чрез
омисивно деяние – т.е. чрез бездействие.
Задължението за поддържане на пътната настилка в изрядно състояние е на ответника, а не
на неговият подизпълнител. Последният действа от името на общината, като всяка негова
грешка или пропуск, юридически се приема за такава на ответника, което не означава, че
последният няма право на регрес.
Скоростта представлява евентуална хипотеза на съпричиняване и се установява от
ответника – това не е сторено. Според Решение от 21.02.2012г. по гр.д. № 7603/2010г. на
СГС: шофьорът има право да предполага, че се движи по нормално поддържан път,
независимо от общоизвестните факти за състоянието на пътната мрежа. Т.е., вариантът за
освобождаване от отговорност на СО е само неизправност на пътя, маркирана със
съответните пътни знаци (нещо, което очевидно не е било сторено).
При застраховка „Каско“ по принцип е трудно мислимо да се претендира каквото и да е като
се избегне заинтересованост на лицето, в чиито права встъпва застрахователя. Това, само по
себе си, не е процесуален проблем – съдът може да има или не доверие на увредения
собственик, съобразно дадените от него, ако това е необходимо, показания. В случая
„такива“ са дадени пред орган на КАТ, което е допустимо от закона. Протоколът на КАТ,
както вече бе посочено по-горе, освен другото е и официален документ, чиято функция е да
удостовери именно тези обстоятелства (в тази хипотеза е излишно съдебното събирането
на гласни доказателства – то се спестява).
Според чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи
за: повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход (в случая е успяло да се придвижи и то, както бе
4
отбелязано в „от фактическа страна“ – лесно и без технически затруднения, в съответствие с
правилата за движение и тези за експлоатация на увреденото МПС).
Съобразно изложеното, искът на застрахователя е основателен.
Облигационната връзка между ответника и ДЗЗД е с частен характер – това е договор
за изработка (чл. 258 и сл. от ЗЗД). Протоколите установяват само, че общината е приела без
забележки дейността на изпълнителя, но те не обвързват никого (да се разбира – което и да
е трето лице). Става въпрос за частни документи, които нямат, за разлика от протокола за
ПТП, нормативно уредена презумпция за вярност. Юридически те могат да се възприемат
като писмено свидетелско показание (Р. № № 231 от 23.07.2012г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. №
1576/2010г.; Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.; и Решение № 102 от 31.03.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК), при абстрахиране от иска срещу ДЗЗД. Това
е така, тъй като ищецът на можа да зададе въпроси в о.с.з. на работниците на изпълнителя
(евентуални свидетели), какво точно е поддържано и какъв оглед е сторен (задълбочен или
не), към момента на подписване на документа. А от гледна точка на ответника – писмено
изражение на собствените му възражения (писането не доказва нищо в полза на този, който
го е писал, но то е доказателство против него - Scriptum pro scribente nihil probat, sed contra
scribentem).
2. поради сбъдване на вътрешното процесуално условие – уважаване на обуславящата
претенция, следва да се разгледа и обратния иск.
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който
заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между
тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на
III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която
се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се
произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. №
3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията .. Надлежни страни по материалното
правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по
правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата
молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не
съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е
необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по
материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл,
дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което
ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно
оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по
съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство. Няма
процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва,
че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба -
други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази хипотеза е налице
5
нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и
петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Изложеното е във връзка с довода, че се оспорвало .конституирането на двете дружества (л.
51).
Страните (общината и ДЗЗД) са сключили валиден договор за изработка (чл. 258 и сл. от
ЗЗД). Съгласно нормата на чл. 266 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
Ищецът по този иск има задължения, вменени му от нормата на чл. 264 от ЗЗД, според
която, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При
приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Ако не направи
такива възражения, работата се счита приета. Следователно приемането на извършената
съгласно договора работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, е не само едно фактическо, но и
едно правно действие (Решение № 1661 от 06.12.1999г. по гр.д. № 972/99г., V г.о.). Арг. в
тази насока е и нормата на чл. 262 от ЗЗД.
Както бе посочено по-горе, предмет на ремонта е цялата улица, съответно доводите, че
някакво друго дружество имало задължения към част от нея, са неоснователни.
Възможни са няколко линии на разсъждение:
1. общината е приела изпълнението без да осъществи реален контрол. Това, за съжаление е
възможно, предвид ноторно известните обстоятелства по ремонтите в столицата, но не може
да се предположи, тъй като българският правопорядък задължава съда да предполага (до
доказване на обратното) добросъвестно поведение.
2. ако се изключи първата възможност, то тогава става въпрос за некачествено положен
асфалт, който се е компрометирал впоследствие (след приемането).
В тази хипотеза приемането не санира некачественото изпълнение от страна на ДЗЗД.
- договор от 23.07.2019г.;
- срок до 10.07.2021г.;
- приемане м.08.2021г.; и
- инцидент на 18.12.2021г.
Адекватното процесуално поведение от страна на общината и на ДЗЗД би било, както
многократно е обръщано внимание от този състав по тези дела, е да се констатира на
съответното място дали в момента е налице дупка, дали асфалтът е ремонтиран, евентуално
кога.
Ако там няма дупка, като за това следва да се ангажират доказателства – гласни и/или
снимков материал, то това би означавало, че служителят на КАТ е бил заблуден. Ако такава
6
е налице, вече би следвало да се прецени дали контролът на общината е осъществен или
става въпрос за новопоявил се дефект.
Процесуланата позиция, основана на принципно бланково оспорване на повечето
релевантни факти, без полагане на малко адекватна грижа за собствения интерес, при
наличен Протокол за ПТП води до подобен резултат.
И този иск е основателен, като това се отнася и до разноските, за които е осъдена общината.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски – 710 лева.
На основание чл. 78, ал. 1, и ал. 8 от ГПК на общината се дължат разноски от страна на
третите лица, сторени във връзка с обратния иск – 400 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ, С..., гр. ..., да заплати на ЗАД „..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. ..., съд.адр.: гр. .., адв. Г. Б. М., САК, e-mail: ... следното:
- сумата от 597,54 (петстотин деветдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) лева,
обезщетение по щета № 0300/21/465/503419 (Банка: „..., BIC: BUINBGSF), ведно със
законната лихва, считано от 31.05.2022г. до окончателното ù изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 710 (седемстотин и десет) лева, сторени деловодни разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 219, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258, във
вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД (регрес), „Н..., ЕИК ..., представлявано от Й. Х. Й. - управител, със
седалище и адрес на управление: гр. ...; и „К.., ЕИК .., представлявано от ... управител, със
седалище и адрес на управление: гр. ... двете с общ адрес: гр. ... чрез ю.к. П., да заплатят при
условията на солидарност (чл. 304 от ТЗ) на С..., гр. ..., следното:
- сумата от 597,54 (петстотин деветдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) лева,
обезщетение по щета № 0300/21/465/503419, ведно със законната лихва, считано от
31.05.2022г. до окончателното ù изплащане;
- сумата от 710 (седемстотин и десет) лева, сторени деловодни разноски по първия иск и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 400 (четиристотин) лева, сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение по
обратния иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8