№ 08.03.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на втори март през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 690 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба, подадена от П.Д.С. с адрес *** срещу отказ за издаване на свидетелство за
управление на МПС, обективиран в Писмо рег. № 122800-26807/ 26.10.2020 г. на началника на сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР – Стара Загора, извършен във връзка със Заявление вх. № 11969 от 14.10.2020 г., подадено от П.С.. Жалбоподатят твърди незаконосъобразност на оспорения отказ, като
издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона –
отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Обосновава оплакванията
си като сочи, че с подаването на заявлението е попълнил съответната декларация
по чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, в която е посочил че мястото на обичайното му пребиваване не е в друга държава, а в България.
Счита, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е
дадена възможност на заявителя да изрази становището си по случая. Твърди, че не му е указано кои изискуеми документи не са приложени
към заявлението с предоставяне на срок за отстраняване на нередовностите. Сочи,
че от
месец юни 2020 година пребивава на
територията на РБ и посещението му в чужбина било инцидентно. С тези доводи от съда се иска да отмени оспорения
отказ на
началника на сектор "ПП"
при ОД на МВР – Стара Загора, претендира присъждане на разноски. В хода на делото
жалбоподателят,
чрез пълномощника си по делото, поддържа оспорването с направените искания, по
доводите развити в жалбата и допълнителни аргументи, изложени в хода на устните
състезания.
Ответникът – началникът на сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител
в съдебно заседание.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 11969
от 14.10.2020 година жалбоподателят е поискал му бъде издадено СМПМС. Към
заявлението са приложени свидетелство за завършено средно образование, удостоверение
за здравословното състояние на водача / кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от 14.10.2020 година, декларация от
14.10.2200 година, от която е вино, че
жалбоподателят декларирал, че не притежава СУМПС, издадено от държава – членка
на ЕС и че е установил обичайното си пребиваване в
РБ по смисъла на §6,т.46 от ДР на ЗДвП. Той е посочил адреса - гр. Стара Заора, ул. „***” № 51, ет.5, ап.14. С
писмо изх.№1228р-12102/14.10.2020г.
началникът на сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Стара Загора е поискал от началника на
Първо РУ Стара Загора да бъде извършена проверка за обичайното пребиваване на
лицето в РБ и дали същият живее на адрес
гр. Стара Загора, ул.”***“ № 51, ет.5
,ап. 14. От докладна записка УРИ 1959р-22676 от 20.10.2020 година се
установява, че на 19.10.2020 година е извършена проверка относно обичайното
пребиваване на лицето и е установено, че
на посоченият по-горе адрес- гр. Стара
Заора, ул. „***” № 51, ет.5,ап.14 се е намирало бивше общежитие „Чавдар“. От
няколко година сградата е необитаема, като от 2-3 години й се извършва ремонт, които продължава и до
сега. Установено е, че С. има посочен настоящ адрес ***. От направената справка
било установено, че С. бил напуснал РБ на 22.09.2020 година през ГКПП Видин
Дунав мост.
Производството по подаденото заявление е
приключило с издаването на Писмо рег. № 1228-26807/ 26.10.2020 г. на началника на сектор "ПП" при ОД на
МВР – Стара
Загора обективиращо
оспорения в настоящото производство отказ за издаване СУМПС. В самото писмо е посочено, че отказът е
извършен във връзка със Заявление вх. № 11969/ 14.10.2020 г., подадено от П.С.. Като правно основание за постановяването му е
посочено, че издаване на СУМПС на заявителя би било в противоречие с разпоредбата на чл. 151,
ал. 1 от ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства. От
фактическа страна издателят му се е позовал на получени при извършена проверка
данни, че адресът на обичайно пребиваване на заявителя по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, не е в
Република България, а в Р Германия. Жалбата е подадена на съда на 10.11.2020 година, а писмото е получено на 28.10.2020 година.
Жалбоподателят представи
удостоверение за настоящ адрес, една
епикриза. Бе извършена и справка за задграничните пътувания на лицето,
обективиран в писмо рег.№ 328200-1588 от 28.01.2021 година на Главна дирекция
„Гранична полиция”.
От събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Радев се установи, че П. от
няколко години работи в Германия, от месец юни 2020 година се е прибирал в РБ.
Той е излизал след тази дата няколко пъти да прибере майка си. Сега той живее
при него от месец 11. 2020 година. Дъщерята на П. е в РБ. В момента той не
работи, но ходи от време на време в Северна България да помага на баща си.
При
така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата, е подадена срещу подлежащ на оспорване акт,
като оспореното писмо освен уведомителен характер, съдържа изричен отказ във
връзка с отправено искане за издаване на свидетелство за управление на МПС. С
това си съдържание писмото обективира издаването на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и като такова подлежи на
съдебен контрол. Оспорването е извършено от надлежна страна, и съобразно
изложеното по-горе, е процесуално допустимо, а разгледана по същество е
основателно.
След извършена
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че оспореният отказ
е издаден от компетентен орган – началника на сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР – Стара Загора, в кръга на нормативно установените с чл. 4, ал. 1
от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР функции. Отказът е издаден в
предвидената писмена форма, като независимо от наименованието на документа в
който е обективиран, същият на практика съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Липсва
ясно отграничена разпоредителна част, но фразата "поради което не следва
да Ви се издава българско СУПМПС, тъй като горното би било в нарушение на чл.
151, ал. 5 от ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО" достатъчно ясно изразява
волята на административния орган да бъде отказано признаването на заявеното
право. В акта липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде
оспорен, но това в случая е без значение, доколкото жалбата срещу него е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, условията и
редът за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство се
определят от министъра на вътрешните работи. С Наредба № I-157 от 01.10.2002
г., министърът на вътрешните работи е определил условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, като в чл. 12, ал. 1, т. 5 от горната наредба
е предвидено СУМПС да се издава и при подмяна поради изтичане срока на
валидност.
Към заявлението от 14.10.2020 г., жалбоподателят е приложил документите, изискуеми съгласно чл. 15,
ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на
МВР, като в декларацията по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредбата е посочила като
свой постоянен адрес и адрес на който е установила обичайното си пребиваване
гр. Стара
Загора, ул. „***” № 51, ет.5, ап. 14,
както и че не притежава СУМПС, издадено от държава-членка на ЕС. Установяването
на обичайното пребиваване на заявителя е въведено като необходимо с оглед
разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която СУМПС да се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиване в Република България, за
което обстоятелство те подписват декларация. Изискването СУМПС да се издава и
подновява от държавата-членка по обичайното пребиване на лицата се съдържа и в
чл. 7, § 1, б. "д" от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни
средства. Съобразно данните, събрани в коментираната по-горе процедура, чието
начало е поставено през месец 08.2020 г. и допълнително установените такива,
административният орган е счел, че именно това изискване не е изпълнено по отношение на П.С.. За обосноваване на този си извод той се е позовал
на първо място на обстоятелството на изготвена доклада записка
и извършената справка за задгранични пътувания, от която е видно, че на 22.09.2020
година лицето е напуснало територията на
РБ.
Справката за
задгранични пътувания обаче не може да претендира за пълнота, доколкото касае
пътувания в ЕС, при които както напускането, така и завръщането на територията на България, не
подлежат на задължителна регистрация. Впрочем следва да се отбележи, че
ответникът не твърди наличието на адрес в чужбина на С..
Подадената от С. декларация по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157/
01.10.2002 г. на МВР, в която като адрес на обичайно пребиваване е посочен този
в гр. Стара
Загора. Вярно е, че това
съдържание на декларацията имплицитно се оспорва от ответника, предвид мотивите
му в обжалвания акт /изрично оспорване не е заявено по реда на чл. 193 от ГПК/,
но предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че то не бе оборено в
настоящото производство. Обратно, наличния по делото доказателствен материал
сочи за вярност на декларираните от С. данни, а редица от заявените в оспорения отказ
обстоятелства останаха изцяло недоказани в настоящото производство. Безспорно
налице са доказателства, че жалбоподателят е живял в Германия, но от месец юни 2020 година
пребивава на територията на РБ. Не е коментирал и факта, че лицето има настоящ
адрес на територията на РБ, а според чл.94, ал.1 от ЗГР това е адресът на който
лицето живее. На последно място,
административният орган изцяло е пренебрегнал втората част от дефиницията на
чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която
независимо от мястото на местоживеене и трудови връзки, при определяне на
мястото на обичайното пребиваване отдава приоритет на мястото на личните
връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. В случая са налице данни
за редовно връщане през последните 7 последователни месеца на жалбоподателя в България, индикация че това е мястото на личните му връзки, представлява и извършената регистрация на
настоящ адрес.
Като краен
извод от изложеното по-горе съдът намира, че административният орган не е събрал годни
доказателства, че обичайното пребиваване на П.С. е извън Република България. Не е налице надлежно
установяване, че
заявилото исканата административна услуга лице, е с обичайно пребиваване извън
България и по-конкретно в Р Германия, т. е. че не е изпълнено изискването на чл. 151, ал.
5 от ЗДвП, респ. на чл. 7, § 1, б. "д" от Директива 2006/126/ЕО. При
това положение настоящият състав намира, че в хода на административното
производство от началника на сектор "ПП" при ОД на МВР – Стара
Загора е допуснато нарушение
на административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на
чл. 35 и чл. 36 от АПК. Въпросното нарушение в случая е съществено, доколкото
недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта и да доведе
издателя му до изводи, различни от формираните. Същото е обусловило и
постановяването на обжалвания административен акт в нарушение на материалния
закон.
Не са
установени по безспорен начин обстоятелства, различни от декларираните от
жалбоподателя пред
началника на сектор "ПП" при ОД на МВР – Стара
Загора, вкл. относно мястото
на обичайно пребиваване. При подаването на Заявление вх. № 11969/ 14.10.2020 г. С. е представил документите по чл. 13, ал. 1, т.
1, 3 и 6 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, изискуеми и при подмяната на
СУМПС, по силата на чл. 15, ал. 2 от същата наредба. По този начин от заявителя са били изпълнени всички нормативно установени
материалноправни предпоставки за исканата от него издаване на СУМПС, което прави незаконосъобразен постановения
отказ от ответника в настоящото производство. Същият следва да бъде отменен и
тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество, преписката
следва да се изпрати на началника на сектор "ПП" при ОД на МВР – Стара
Загора, който да се
произнесе по заявление Заявление вх. № 11969/ 14.10.2020г. подадено от П.Д.С., като се
съобрази и с тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящото решение.
При този изход
на спора и своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
административният орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото, в размер общо на 310, 00 лв., от които 10, 00 лв. внесена държавна
такса и 300, 00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.12.2020 година.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Д.С. с адрес ***
отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС,
обективиран в Писмо рег. № 122800-26807/ 26.10.2020 г. на началника на сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР – Стара Загора.
ИЗПРАЩА делото като преписка на началника на сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара Загора за произнасяне по Заявление вх. № 11969/ 14.10.2020 г. подадено от П.Д.С., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане
на закона, дадено в мотивите на настоящото решение
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара
Загора Търново да заплати на
П.Д.С. разноски по делото в размер на 310, 00 /триста и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: