№ 358
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20201001002545 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 76306 от 01.06.2018г. по описа на СГС на А.
Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“
АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, и „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, срещу Решение № 996/21.05.2018г.,
постановено по т.д.№1478/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, с което са
отхвърлени предявените от синдиците на Корпоративна търговска банка АД /н./, ЕИК
*********, срещу И. А. М., ЕГН **********, и Р. Й. М., ЕГН **********, искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.119, ал.1 вр. чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ, чл.26,
ал.2, пр.3 ЗЗД, вр. чл.59, ал.2 ЗБН, чл.59, ал.5 и ал.3 ЗБН, за обявяване за нищожно
на изявление за прихващане, обективирано в уведомление 30.10.2014г., поради
противоречие със закона и поради липса на форма, а евентуално - за обявяването му за
относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник поради
извършването му след началната дата на неплатежоспособността и поради знание за
настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането, предмет на
прихващане.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
по подробно изложени съображения, и искат същото да бъде отменено, и бъде
постановено решение, с което да бъдат уважени предявените от тях искове по поредността
1
на предявяване.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК И. А. М., ЕГН **********, и Р. Й. М., ЕГН
**********, са представили отговори, в които поддържат становището за неоснователност
на жалбите, съответно за правилност на обжалваното решение.
С молба от 17.07.2020г. „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД
/в несъстоятелност/, ЕИК *********, представлявана от синдиците А. Н. Д.
и К. Х. М., чрез Е. М. - Б.- главен юрисконсулт /пълномощно на л.161 от делото/, е
заявила, че поддържа депозираната от синдиците на „КТБ“ АД / н./ въззивната
жалба.
С решение № 11315 от 10.09.2020г., постановено по т.д.№1478/2017г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-20 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение от 21.05.2018г., като вместо „ ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр.чл.119, ал.1 вр. чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ, чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, вр. чл.59, ал.2 ЗБН“, се чете
„ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците в качеството им на представляващи „Корпоративна
търговска банка“ АД /н./ искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.119, ал.1
вр.чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ, чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, вр. чл.59, ал.2 ЗБН“.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка
с атакувания съдебен акт, намира следното:
С искова молба вх.№ 52364 от 20.04.2017г. по описа на Софийски градски съд
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
и „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, са
предявили срещу И. А. М., ЕГН **********, и Р. Й. М., ЕГН **********, обективно
евентуално съединени установителни и конститутивни искове за прогласяване за нищожни
по отношение на кредиторите на несъстоятелността по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.119, ал.1
вр. чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ, чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, вр. чл.59, ал.2 ЗБН, на извършено
прихващане, обективирано в изявление за прихващане с вх. № 10064/30.10.2014г. на „КТБ“
АД /н./ отправено от И. А. М. до Банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер
на 26 000 USD, придобито от ответника чрез цесия, съгласно съобщение с вх.
№10063/30.10.2014г. според което Е. В. Р., с ЕГН **********, е прехвърлила на И. А. М.
вземането си в размер на 26 000 USD, произтичащо от сключен на 08.08.2013г. Анекс №
113768 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка при условията на ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН БЕЗСРОЧЕН ДЕПОЗИТ.
В случай на отхвърляне на главния иск, е предявен първи евентуален иск с правно
основание чл.59, ал.5 ЗБН, за обявяването на за относително недействително по отношение
кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ извършено
прихващане, обективирано в изявление за прихващане с вх. № 10064/30.10.2014г. на „КТБ“
АД /н./ отправено от И. А. М. до Банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер
на 26 000 USD, придобито от ответника чрез цесия, съгласно съобщение с вх.
2
№10063/30.10.2014г. според което Е. В. Р., с ЕГН **********, е прехвърлила на И. А. М.
вземането си в размер на 26 000 USD, произтичащо от сключен на 08.08.2013г. Анекс №
113768 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка при условията на ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН БЕЗСРОЧЕН ДЕПОЗИТ. Прихващането е
извършено срещу задължение на И. А. М. по Договора за банков кредит в лева от
10.04.2012г. и Договора за банков кредит от 12.03.2013г.
В случай на отхвърляне на главния иск и първия евентуален иск, е предявен втори
евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, за обявяването на за относително
недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна
търговска банка“ АД /н./ извършено прихващане, обективирано в изявление за прихващане с
вх. № 10064/30.10.2014г. на „КТБ“ АД /н./ отправено от И. А. М. до Банката, с вземане по
изявлението за прихващане в размер на 26 000 USD, придобито от ответника чрез цесия,
съгласно съобщение с вх.№10063/30.10.2014г. според което Е. В. Р., с ЕГН **********, е
прехвърлила на И. А. М. вземането си в размер на 26 000 USD, произтичащо от сключен на
08.08.2013г. Анекс № 113768 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка при условията на ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН БЕЗСРОЧЕН
ДЕПОЗИТ. Прихващането е извършено срещу задължение на И. А. М. по Договора за
банков кредит в лева от 10.04.2012г. и Договора за банков кредит от 12.03.2013г.
Ответниците И. А. М., ЕГН **********, и Р. Й. М., ЕГН **********, са оспорили
предявените искове, като недопустими, евентуално неоснователни, по подробно изложени
съображения.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, че като общоизвестно не
подлежи на доказване обстоятелството, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ
Корпоративна търговска банка АД /н./ е поставена под специален надзор, с решение по
протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнета банковата лицензия на банката, а с
решение от 22.04.2015 г. е открито производство по несъстоятелност за КТБ АД /н./, като
определената начална дата на неплатежоспособността е 20.06.2014г.
Безспорно между страните е, че: 1/. М. е имал качеството на кредитополучател по
договори за кредит от 10.04.2012 г. и 12.03.2012 г., а М. - поръчител по договора от
10.04.2012г.; 2/. М. е придобил чрез договор за цесия, сключен с Е. Р., лихвоносно вземане
по договор за депозит в размер на 26 000 щ.д., като банката е уведомена за прехвърлянето на
30.10.2014г.; 3/. на 30.10.2014г. банката е получила изявление от М. за прихващане на
придобитото чрез цесия вземане със задължения по процесните договори за кредит.
Искът по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.119, ал.1 ЗКИ е приет за неоснователен
по следните мотиви:
Ищецът обосновава нищожност поради противоречие с императивната забрана по
време на действие на мярката на специален надзор по чл.116, ал.1, т.2 ЗКИ да се извършват
действия, насочени към изпълнение на задълженията на банката. Към процесния момент
банката е била поставена под специален надзор и спрямо нея е приложена горепосочената
3
мярка „спиране изпълнението“, но законът обявява за нищожни само тези действия и
сделки, насочени към нарушаване на забраната, които са извършени от банката - съгласно
чл.119, ал.1 ЗКИ нищожни са действията, извършени от банката, в нарушение на
мерките на специален надзор /за разлика от действията, извършени след отнемане на
лиценза, които са нищожни, независимо от кого изхождат - чл.3, ал. 3 ЗБН). В случая автор
на сделката е кредитополучателят и това не изпълнява фактическия състав на релевираната
нищожност.
Не води до противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и обстоятелството,
че активното и пасивното вземане са нееднородни или че липсва изискуемост. Посочените
обстоятелства биха били пречка пред настъпване на погасителния ефект, а не основания за
нищожност - те съставляват част от фактическия състав на сделката и тяхната липса не може
да означава нарушаване на императивна правна норма.
Искът по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН е приет за неоснователен по
следните мотиви:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН установява форма за действителност на изявленията
за прихващане, но само когато те са извършени след откриване на производството по
несъстоятелност (изявлението се отправя до синдика и приложимостта му към квесторите,
аргументирана в писмената защита на ищеца, не може да бъде изведена по аналогия поради
наличието на различен правен режим, установен за прихващанията, извършени преди
откриване на производството по несъстоятелност). Към момента на процесното изявление
(преди отнемане на лиценза на банката) изискване за форма не е установено.
Искът по чл.59, ал.5 ЗБН е приет за неоснователен по следните мотиви:
По подробно изложени мотиви съдът е приел, че § 8 противоречи на чл.1, ал. 1, изр.2
от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. Правомощията на съда в този случай са определени
в чл.5, ал.4, изр.2 от Конституцията на Република България - ратифицираните и
влезли в сила международни договори, какъвто е и ЕКЗПЧОС, имат сила пред тези норми на
вътрешното законодателство, които им противоречат. Тази разпоредба установява два
принципа - на примата и на непосредственото действие, въз основа на които съдът, сезиран
с иск, по който приложимият закон от вътрешното право противоречи на международен
договор, е длъжен (а не „има право“) да приложи международния договор вместо нормата
от вътрешното законодателство. Това е прието и в Решение на КС № 7/1992г. по к.д.
№6/1992г. - единственото условие, за да има пряка приложимост и предимство нормата от
международния акт, е тя да е обнародвана, което в настоящия случай е сторено с ДВ
80/1992г. Този извод следва и от чл.13 ЕКЗПЧОС, съгласно който „всеки, чиито права и
свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни
вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори
и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители
на официалните власти.“. Такова вътрешноправно средство е предвиждането на
непосредственото действие на примата в чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България.
4
Поради горното, съдът е приел, че е длъжен да не приложи § 8 към процесиите
отношения. Действителността на сделката, вкл. относителната й действителност, следва да
се определи от правилата, действали към момента на извършването й. Неотносим е
моментът, към който ищецът е могъл да упражни правото си на иск - този момент има
процесуално-правен характер и спрямо него не може да се определят материално-правните
предпоставки за възникване на правото, предявено с иска. Действителността на процесното
прихващане следва да се преценява съобразно уредбата, действала към 30.10.2014г. Според
така определената за приложима правна уредба на чл.59, ал.5 ЗБН прихващането не може да
бъде обявено за относително недействително, тъй като субектът, който е автор на сделката,
не е „длъжникът“ - до изменението на чл.59, ал.5 ЗБН относителната недействителност е
разпростирала действието си само спрямо волеизявления, направени от банката. Не би
могло да се приеме, че с последващото изменение се променя само моментът, към който
следва да е направено прихващането - след изменението на чл.59, ал.5 ЗБН е променен
изрично и субектът на сделката /кредитор или банката/, докато преди изменението
разпоредбата има приложение само спрямо изявления, изходящи от банката-длъжник. Ако
законодателят влагаше еднакъв смисъл в понятието „длъжник“ в разпоредбата преди и след
изменението й през 2014г., то не би използвал различна терминология за обозначаване на
извършващия изявлението.
Искът по чл.59, ал.3 ЗБН е приет за неоснователен по следните мотиви:
Активното и пасивното вземане, предмет на процесното възражение за прихващане,
са придобити преди 22.04.2015г.
С оглед момента на придобиване на вземането - преди вписване на решението за
отнемане на лицензията, не може да се приложи презумпцията на чл.59, ал. 4 ЗБН и в тежест
на ищеца е да докаже знанието. Обемът на релевантното знание е дефиниран в
чл.59, ал.3 ЗБН като знание за настъпила неплатежоспособност, т.е. всяко знание
относно опасност от неплатежоспособност е ирелевантно и не осъществява състава на чл.59,
ал. 3 ЗБН.
В случая ищецът иска да докаже знание за настъпила неплатежоспособност чрез три
факта: 1/. поставяне на банката под специален надзор, при което са преустановени
плащанията и 2/. това е получило силен обществен отзвук, както и 3/. липса на друга
икономическа логика за извършеното придобиване на вземането и за прихващането освен
желанието да се избегне удовлетворяване в хода на универсално принудително изпълнение.
Поставянето на банката под специален надзор - не е достатъчен за доказване на
знание за настъпила неплатежоспособност. Съгласно чл.115, ал.1 ЗКИ в редакцията към ДВ
бр.27/2014г. поставянето под специален надзор се извършва, когато е налице опасност от
неплатежоспособност. Ето защо самият факт на поставяне под специален надзор - дори
когато този факт е получил обществен отзвук или не би могъл да не е узнат от клиент на
банката поради постановената мярка „спиране на плащанията“ - не може да се свърже със
знание за настъпила неплатежоспособност, тъй като настъпилата неплатежоспобност не е
5
задължителен елемент от поставянето под специален надзор.
Когато законът е създал презумпция за знание въз основа на един факт, при
реализирането на който откриването на производство по несъстоятелност е неизбежно,
какъвто е фактът на отнемане на лицензията /чл. 37, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 8, ал. 1 ЗБН/, съдът не
може да разпростре последиците на тази презумпция единствено при доказване на друг
общоизвестен факт, представляващ по-несигурен източник на информация относно
възможната неплатежоспособност, без да са налице други доказателства за знание.
Знанието за неплатежоспособността не следва и от обявения доклад на БНБ относно
анализа и оценката на активите на КТБ – разчитането на данните и в частност формирането
въз основа на тях на извод относно настъпила неплатежоспособност предполага наличие на
специални знания, каквито не могат да се презюмират у ответника. Този извод не се
променя и от качеството на М. на служител на банката - видно от представения трудов
договор, неговата длъжност „деловодител, куриер, архивист“ не предполага участие в
управлението на банката, нито наличие на знания, с които би могъл да оцени данните в
доклада като такива за „вече настъпила неплатежоспособност“. Дори да се приеме, че с
допълнителното споразумение към трудовия договор на М. е предоставен достъп до
документи, от които пряко следва информацията за неплатежоспособността, то това е
ирелевантно, тъй като датата на споразумението /20.11.2014г./ следва датата на извършване
на процесното прихващане.
По тези причини съдът е приел, че е доказано единствено знанието за съществуваща
опасност от неплатежоспособност, което не е достатъчно да обоснове основателност на
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК
от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни
6
правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и
допустимо.
Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявените искове и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на обжалваното решение.
Предвид възраженията във въззивнната жалба следва да се има в предвид
следното:
На 20.06.2014г. е прието Решение № 73 на Управителния съвет на Българска Народна
Банка, с което на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7,
във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД /н./ е поставена под специален надзор.
На 16.09.2014г. е прието Решение № 114 на Управителния съвет на Българска
Народна Банка, с което на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.1, във
връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, срокът, за който „КТБ“ АД /н./ е поставена под специален
надзор, е удължен до 20.11.2014 г. Решението е вписано по партидата на банката в
Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 18.09.2014 г., вписване №
20140918142617.
На 06.11.2014г. е прието Решение № 138 на Управителния съвет на Българска
Народна Банка, с което на основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т.1,
чл.103, ал.2, т.25 и чл.151, ал.1 ЗКИ, „КТБ“ АД /н./ е отнет лиценза за извършване
на банкова дейност, поради отрицателния собствен капитал на банката и е взето решение да
бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по
несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. Решението е вписано по партидата на
банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 07.11.2014 г., вписване
№ 20141107140740.
С Решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. по описа на СГС, ТО,
VI-4 състав, считано от 22.04.2015г., е открито производство по несъстоятелност,
като банката е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряване на
имуществото. Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при
Агенция по вписванията на дата 22.04.2015г., вписване № 20150422120046.
С Решение № 1443 от 03.07.2015г. по т.д. № 2216/2015г. по описа на САС, ТО,
III състав, постановено в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./, е
отменено първоинстанционното решение, в частта по отношение на определената начална
дата на неплатежоспособност и е определена за начална дата на
неплатежоспособност на банката датата - 20.06.2014г. Решението е вписано по
партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата
08.07.2015г., вписване №20150708150128.
С Решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по
конст.д. № 9/2020г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 –
7
4, § 6, ал.1 и 2, § 7 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност / обн., ДВ, бр. 22 от
2018г.; доп., бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, чл.60а, ал.1 от Закона за
банковата несъстоятелност /ДВ, бр.22 от 2015г.; доп., бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019
г./, § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност
/ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г./ и чл.60б, ал.1, 2 и 3 от Закона за банковата
несъстоятелност /ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./, което ще бъде
съобразено от съда, в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.6 ЗКС и Решение № 3 от
28.04.2020г. по конст.д. №5/2019г. на Конституционния съд на Република България.
С определението по чл.374, ал.2 ГПК съдът е съставил проектодоклад и е обявил
обстоятелствата, които не подлежат на доказване, като общоизвестни –
посочените по-горе решения на УС на БНБ и на съда, с които е определена
начална дата на неплатежоспособност – 20.062014г, както и фактите, които не се нуждаят от
доказване, на основание чл. 153 ГПК – 1. /качеството на ответниците като кредотополучател
и служител на банката /за М./ и поръчител по договор за банков кредит/за М./; 2./
придобиването от кредитополучателя на вземане срещу КТБ АД/н./, произтичащо от
договор за влог; 3./ отправяне от цедента на уведомление за цесията и получаването му от
банката на 30.10.2014г.; 4./отправяне от кредополучателя на изявление за прихващане на
задълженията по договора за банков кредит с придобитото чрез цесия вземане и достигане
на изявлението за прихващане до банката на 30.10.2014г.
По предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.119,
ал.1 ЗКИ и чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН:
Според практиката на ВКС, която настоящият състав на съда споделя – паричният
характер на двете вземания - вземането на прихващащия кредитор, придобито чрез договора
за цесия, и вземането на банката, произтичащо от договора за банков кредит, е достатъчен,
за да се квалифицират вземанията като еднородни по смисъла на чл. 103 ЗЗД.
Обстоятелството, че активното вземане е уговорено в евро/в случая в щатски долари/, а
пасивното в щатски долари /в случая в лева/, не е основание да се отрече еднородността на
вземанията и правната възможност да се извърши прихващане помежду им с последиците
по чл.104, ал.2 ЗЗД /В този смисъл са Решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о. и Решение № 143 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2343/2019 г., II т. о., ТК/.
При съобразяване на горното се налага извод за неоснователност на поддържаните
основания в исковата молба и възраженията във въззивната жалба за липсата на еднородност
на вземанията, като основание за нищожност на атакуваното прихващане по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че разпоредбата на чл.116, ал.2,
т.2 ЗКИ, действаща към момента на извършване на процесното прихващане, урежда
възможността за налагане на забрана по отношение на действия на банката – да изпълнява
задълженията си, а не по отношение действията на кредитори на банката, предвид
разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗКИ, действаща към момента на извършване на процесното
8
прихващане, поради което поддържаните основания в исковата молба и възраженията във
въззивната жалба в тази насока, като основания за нищожност на атакуваното прихващане
са неоснователни. В допълнение следва да се отбележи, че императивната норма на
чл.119, ал.1 ЗКИ, действаща към момента на извършване на процесното прихващане,
като уреждаща последицата нищожност на действия и сделки, извършени от банката в
нарушение на чл.116, ал. 2, т. 1-4 ЗКИ, не може да се тълкува разширително, същата касае
само действия на банката и не се прилага за действия на трети лица, съконтрахенти на
банката, включително по извършване на прихващания, в който случай приложение намира
специалното правило на чл.59 ЗБН. Предвид изложеното не може да бъде споделено и
разбирането за приложението на разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗКИ, изведено по
тълкувателен път, предвид целите на надзорната мярка спиране – а именно запазване на
ликвидните активи, които са налице към момента на налагането на специалния надзор.
В исковата молба ищецът е основал твърденията си за нищожност, поради липсата на
изискуемост на вземането с нарушение на чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ, действаща към момента на
извършване на прихващането, а във жалбата той мотивира липсата на изискуемост на
вземането с нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗБН, поради което възраженията се
явяват преклудирани и като такива са неоснователни. В допълнение следва да са отбележи,
че разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗБН не урежда момента, от които настъпва изискуемостта на
вземането на кредитора в банковата несъстоятелност, както поддържа въззивника, а срока
в който кредиторите могат да предявят писмено своите вземания пред синдика - в срок
два месеца от вписването на решението по чл.13, ал.1, което е допълнителен аргумент за
неоснователност на възражението.
Атакува се извършено прихващане, обективирано в изявление с входящ на Банката
№10064 от 30.10.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН - Изявлението за прихващане се отправя
до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
Установена е форма за действителност на едностранното изявление на
кредитор за извършване на прихващане, неспазването на която влече
предвидените в чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД правни последици –
едностранното волеизявление е нищожно. Разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на
правните сделки не могат да се тълкуват и прилагат разширително /в този смисъл
Определение № 60536 от 4.11.2021г. на ВКС по т.д.№2315/2020г., II т.о., ТК;
Определение № 69 от 15.02.2022г. на ВКС по т.д.№2499/2020г., II т.о.,ТК/, т.е. извършени
прихващания, адресирани до банката, на която към този момент синдик не е назначен, не
могат да се третират като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност.
При съобразяване на установеното от фактическа страна, цитираната практика на
ВКС, която настоящият състав на съда споделя, и обстоятелствата, на които ищците са
основали исковете си, след като към 30.10.2014г. не е открито производство по
несъстоятелност на Банката и синдик не е назначен, изискванията за форма, приложими към
изявления, които следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки,
9
каквото е прихващането, преди назначаването на синдик са неприложими и
предявеният иск е неоснователен.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр.чл.119, ал.1 ЗКИ и чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН, са неоснователни, съответно
възраженията във въззивната жалба са неоснователни, поради което в тази част обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По предявеният първи евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН:
Според непротиворечивата практика на ВКС - преценката за относителна
недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща
към момента на извършването му, доколкото такава е налице /В този смисъл решение №
60133 от 3.02.2022г. на ВКС по т.д.№1538/2020г., I т. о., ТК; решение № 19 от 15.03.2022г.
на ВКС по т. д. № 638/2020г., II т. о., ТК и мн. др./.
При съобразяване на цитираната практика на ВКС, която споделя, настоящият състав
на съда приема, че действителността на процесното прихващане следва да се преценява
съобразно уредбата, действала към 30.10.2014г., както е приел и първоинстанционния съд.
В съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК и решение № 8 от 27.05.2021г. на
Конституционния съд на Република България по конст.д. № 9/2020г., което следва да бъде
съобразено, в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.6 ЗКС и решение № 3 от 28.04.2020г.
по конст.д.№ 5/2019г. на Конституционния съд на Република България, настоящият състав
на съда приема, че след като е отпаднало придадeното обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН,
в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за правоотношения,
възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014г. В случая фактическият състав на
атакуваното прихващане извършено от ответника - кредитора в хипотезата на чл.59, ал.1
ЗБН е реализиран с изявление достигнало до Банката при действието на предходната
редакция на чл.59, ал.5 ЗБН /ДВ бр. 92/2002г./ - вх.№ 10064 от 30.10.2014г., която не
предвижда като основание за относителна недействителност, прихващане, извършено от
кредитор, поради което предявеният иск на това основание е неоснователен.
След постановяването на решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на
Република България по конст.д. № 9/2020г., което следва да бъде съобразено, в изпълнение
на разпоредбата на чл.14, ал.6 ЗКС и решение № 3 от 28.04.2020г. по конст.д.№ 5/2019г.
на Конституционния съд на Република България и чл.130, ал.2 ЗСВ, не е необходимо
излагането на допълнителни аргументи по отношение на придаденото обратно действие на
разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, съответно по приложението на закона в хипотезата на
извършено прихващане преди 28.11.2014г., какъвто е и настоящият случай.
Изложените съображения за неправилност на обжалваното решение поради
неправилното приложение на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН след изменението й, което е в сила
от 28.11.2018г., и са неправилни предвид цитираната по-горе непротиворечива съдебна
практика, определяща приложимата правна норма в случая, което като краен резултат е
направил и първоинстанционния съд. По същите съображения не може да бъде споделено и
10
развитото съображение във въззивната жалба, че от момента на откриване на
производството по несъстоятелност, действията на кредиторите, по едностранните
изявление за прихващания, се превръщат в неправомерни, тъй като с осъществяването им се
създава привилегировано положение по отношение на един кредитор, чието вземане се
удовлетворява изцяло, като се избягва реда, предвиден в закона.
Предвид изложеното предявеният първи евентуален иск с правно основание
чл.59, ал.5 ЗБН е неоснователен, съответно възраженията във въззивната жалба са
неоснователни, поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По предявеният втори евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН:
Атакува се извършено прихващане от ответник с негови насрещни задължения към
Банката, обективирано в изявление с входящ на Банката №10064 от 30.10.2014г., на която
дата по отношение на банката следва да се приеме, че кредиторът е придобил вземането с
което прихваща, на основание договор за цесия без достоверна дата по смисъла на чл. 181,
ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН – Прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е
придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност, а съгласно ал.4 - Счита се, че кредиторът е знаел,
че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след
датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл.36, ал.2 от Закона за кредитните
институции.
В случая активното и пасивното вземане, предмет на процесните възражения за
прихващане, са придобити преди 22.04.2015г. - датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.
На 06.11.2014г. е прието Решение №138 на Управителния съвет на Българска
Народна Банка, с което на основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т.1, чл.103,
ал.2, т.25 и чл.151, ал.1 ЗКИ, „КТБ“ АД /н./ е отнет лиценза за извършване на банкова
дейност, поради отрицателния собствен капитал на банката и е взето решение да бъде
подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по
несъстоятелност на основание чл.9, ал.6 ЗБН. Решението е вписано по партидата на
банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 07.11.2014г.,
вписване № 20141107140740.
От изложеното следва извод, че не може да бъде приложена презумпцията по
чл.59, ал.4 ЗБН, тъй като вземането към банката е придобито от кредитора преди датата на
вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на
11
банкова дейност на основание чл.36, ал.2 от Закона за кредитните институции, като към тази
дата е отправено и изявлението за прихващане до банката, което се атакува в настоящето
производство.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав на съда споделя,
знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал. 3 ЗБН не може да се
обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под
специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1
ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се
разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен
орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл.36, ал.2 ЗКИ /редакция преди изм.
обн. ДВ бр.62/2015г./, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова
дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се
санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия
състав на чл.59, ал.3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички
допустими доказателствени средства / В този смисъл решение №51 от 21.07.2020г. по т.д. №
3109/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д.№ 1920/2018 г. на ВКС, I
т. о., решение № 112/28.10.2020г. по т. д.№1721/2019г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
161/17.12.2020г. по т.д.№3089/2018г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 131/21.12.2020 г. по т. д. №
751/2019 г. на ВКС, І т.о., решение № 130 от 15.01.2021г. по т.д.№ 2597/2018г. на ВКС, II т.
о., решение № 142 от 21.01.2012г. по т.д.№ 1904/2019г. на ВКС, II т.о., решение по т.д.№
2387/2018г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 60134/15.12.2021г. на ВКС по т.д.№ 558/2018г.,
I т.о. и Решение № 60157 от 3.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 462/2020 г., I т. о., ТК/.
Ищците са основали исковете си на ноторно известни според тях факти - Решение №
73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка и Решение № 74 от
22.06.2017г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, обявени по партидата на
банката в търговския регистър и отразени в медиите; Решение № 114 от 16.09.2014г. на
Управителния съвет на Българска Народна Банка; наличието на предпоставките по
чл.36, ал.2 ЗКИ, като от обявяването на тези факти в търговския регистър и средствата за
масова информация, е изведен извод че третите лица, включително и кредитора – ответник
в настоящето производство, са получили знание, че банката е изпаднала в състояние на
неплатежоспособност.
При съобразяване на твърденията на ищците, че кредиторът ответник е придобил
вземането си към банката на 30.10.2014г., което не е спорно межгу страните, настоящият
състав на съда приема, че следва да преценява наличието на материалноправните
предпоставки на чл.59, ал.3 ЗБН към посочената дата.
Според Решение № 143 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2343/2019 г., II т. о., ТК,
правните изводи на което настоящият състав на съда споделя – „Дори да се приеме,
че публикуваните в периода 11.08.2014г. - 27.10.2014г. документи и съобщения, на които се
позовават синдиците, съдържат категорично изразено становище на Централната банка за
окончателно установена неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД и
12
за предстоящо иницииране на производство по несъстоятелност на банката,
разгласяването на тази информация не е достатъчно за извода, че към датата на придобиване
на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел за настъпилата
неплатежоспособност на банката. Фактът, че преди придобиване на вземането Централната
банка е оповестила публично становището си за установено състояние на
неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, би могъл да се преценява
единствено като индиция за знание по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, доколкото като кредитор
и длъжник на поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи
за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ.
Уважаването на иска по чл.59, ал.3 ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно
доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване
на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е
могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. Отделен е въпросът дали на
ответника, който е физическо лице, може да се вмени като дължима грижата да следи
публикациите на интернет - страницата на БНБ и въз основа на тях да изгражда
субективните си представи за реалното икономическо състояние на банката, както и за
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на нея. В
контекста на обсъждания проблем следва да има предвид становището, изразено в мотивите
към решението по т.д. №1920/2018г. на ВКС, І т.о., че в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН
законът би следвало да санкционира само недобросъвестното възползване от
достъп до обективно формирано от БНБ становище за неплатежоспособност преди
формализирането му в акт за отнемане на лицензията за банкова дейност.“
В случая не са ангажирани други доказателства освен посочените, поради което при
съобразяване на цитираната практика на ВКС настоящият състав на съда приема,
че атакуваното прихващане не е извършено при наличие на знание, релевантно за уважаване
на иска по чл.59, ал.3 ЗБН, и поради недоказване на субективния елемент от фактическия
състав предявеният иск е неоснователен.
Във въззивната жалба са преповторени съображенията на ищците от исковата молба,
като е обърнато внимание и на допълнителни факти – публикувано писмо №
БНБ98639/11.08.2014г. на интернет страницата на БНБ на 11 август 2014г.; публикувано
прессъобщение на сайта на БНБ от 27.10.2014г. към което е приложен и публикуван доклад
на БНБ за „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка
“ АДС и търговска банка „Виктория“ ЕАД до Народното събрание на Р.България.
Преповтораните факти и обстоятелства от исковата молба не могат да обосноват различен
извод от направения, предвид изложените по-горе мотиви, поради което са неоснователни.
Допълнително посочените факти не следва да бъдат обсъждани, тъй като са могли да бъдат
ангажирани в първоинстанционното производство, а и ищците не са основали на тях иска
си, поради което е преклудирана възможността да бъдат посочени за първи път във
въззивното производство, предвид забраната по чл. 266, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме, че
същите следва да бъдат обсъдени по същество от въззивната инстанция същите не
13
обосновават различен извод от направения, по изложените по-горе мотиви, поради което
възражението основано на тях е неоснователно.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН е
неоснователен, съответно възраженията във въззивната жалба са неоснователни, поради
което в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция и на основание чл.62, ал.2,
изречение последно, предложение второ ЗБН „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“
АД / в несъстоятелност/, ЕИК *********, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на сумата от 1 893,02 лв. - държавна такса за въззивното
производство, и сумата от 1 893,02лв. – държавна такса за първоинстанционното
производство, дължими на основание чл.1, вр. с чл.77 ГПК, и чл.18, ал.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
С тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 996/21.05.2018г., постановено по т.д.№1478/2017г. на
Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, и решение № 11315 от 10.09.2020г., постановено
по т.д.№1478/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав.
ОСЪЖДА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, да заплати на Софийски апелативен съд сумата от 1 893,02 лв.
/хиляда осемстотин деветдесет и три лева и две стотинки/ - държавна такса за въззивното
производство, и сумата от 1 893,02лв. /хиляда осемстотин деветдесет и три лева и две
стотинки/ - държавна такса за първоинстанционното производство,
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал. 1 ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14