Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 648/8.11.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХII-ти
касационен състав, в публично
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Десислава Ангелова и в присъствието на
прокурор Тихомир Гергов, като разгледа докладваното от съдия Пелова КАД № 820 по описана съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 285 и сл. от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/,
чрез юриск. Р., срещу Решение № 447/10.07.2023г., постановено по адм. дело № 284/2023 г.,
по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта в която ГДИН е осъдена да
заплати на В.Т.А. обезщетение в размер на 100 лева за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно унизително и недостойно
отношение в периода от 22.02.2023 до 27.02.2023 г.
В жалбата се навеждат
твърдения за необоснованост на постановеното съдебно решение – касационно
основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния
жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото
доказателства, а ищецът не е доказал реално претърпени вреди в резултат на
противоправно бездействие на служители на ГДИН. Подробни съображения излага в
представени писмени бележки. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение,
като бъде постановено ново такова, с което исковата претенция се отхвърли
изцяло, като неоснователна и недоказана.
Ответникът по касационната
жалба – В.А., счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, моли
същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, предлага обжалваното съдебно
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по
същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна
проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на
съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в
съответствие с приложимите материалноправни норми. Не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила.
Установена е
следната фактическа обстановка:
Във връзка с твърденията
на ищеца от Затвора – София е изискана информация, като в справка от ИСДВР 1-ва
група се сочи, че В.А. е бил настанен в 24-то спално помещение „чужда
делегация“ в периода от 22.02.2023 г. до 27.02.2023 г. заедно с Г.И.Р.от
Затвора-гр. Ловеч. Посочено е, че спалните помещения в 1-ва група са идентични,
с квадратура 8 кв.м., пригодени за настаняване на двама човека и отговарят на изискванията
на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. Оборудвани са с две легла тип вишки, санитарен възел с
клекало и мивка с течаща вода, 1 бр. маса, 1 бр. стол и прозорец за достъп на
пряка дневна светлина и възможност за проветряване. Санитарните възли са в
единия ъгъл на помещенията и са отделени с висока стена. В групата има общо
санитарно помещение с няколко душа и тоалетни, които се ползват от
пребиваващите по график след изявено от тях желание. Лишените от свобода
ползват собствено спално бельо, като ако не разполагат с такова им се
предоставя. Групата е на централно отопление и спалните помещения през
студените месеци се отопляват посредством радиатори. Храната на лишените от
свобода е съобразена със здравословното им състояние, религиозна принадлежност
и др. Представени са и приемателно-предавателни протоколи за извършена ДДД
обработка.
Представена е докладна от
готвача при Затвора-гр. София, в която е посочено, че всеки лишен от свобода,
който постъпва е длъжен да декларира заболяване ако има такова, за което му се
издава медицинска бележка с назначената му диета от СБАЛЛС гр. София. Сочи, че В.А.
не е запознал ръководството на затвора, че има диабет, съответно не му е
издадена бележка с диабетна диета.
По делото е представена и
справка от ръководител звено при Затвора-гр. София, в която е посочено, че
спално помещение № 24 е с размери 4х2 м. = 8 кв.м. В помещението е обособен
санитарен възел (WC) с размери 0,80м.х0,75м.=0,60 кв.м., който е върху
фундамент, издигнат от нивото на пода на определена височина. Достъпът до него
се осъществява посредством 2 бр. стъпала с размери 0,75м.х0,33м.х2=0,50кв.м.
Последният освежителен ремонт на спалното помещение е направен през м. март
2022 г.
От Затвора-гр. Пазарджик
са представени копие от конвойни документи – призовка, медицински журнал,
конвойна книга и справка за медицински преглед от Затвора-гр. София.
По искане на ищеца по
делото е разпитан в качеството му на свидетел Д.Г.А.. Същият заявява, че е
настаняван многократно в килия „чужда делегация“ в Затвора-гр. София, която е
изключително малка, но никога не са били по едно и също време с ищеца. Сочи, че
от леглото до стената има 20 см., колкото да се изправи човек, като в единия
ъгъл има клекало. Посочва, че в килията няма бутон-сигнализация за връзка в
надзорния състав, чукат по вратата и крещят докато някой им обърне внимание.
Свидетелят Г.И.Р.заявява,
че познава ищеца от престоя им заедно в една килия в Затвора-гр. София. Сочи,
че в нея не е имало кофа и парцал, било мръсно. До тоалетната се стигало по
стъпала, като нямало преграда, всичко било открито. Твърди, че са искали да
ползват друга тоалетна, но не са ги пускали. Сочи, че в килията не е имало
течаща вода, нямало е кранче на батерията, нито бутон за сигнализация, не могли
да спят.
От правна страна
съдът е приел, че ГДИН е надлежен ответник, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС. За
да достигне до крайния си правен извод за частична основателност на исковата
претенция, с която е сезиран, първоинстанционният съд е приел, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника. Изложил е съображения, че в периода от
22.02.2023-27.02.2023 г. ищецът е живял при условията на пренаселеност, като е
пребивавал на по-малко от 4 кв.м. жилищна площ. Прието е, че от представените
справки е видно, че спалното помещение № 24, в което е пребивавал А., е с обща
площ от 8.00 кв.м. като в нея се включва и обособения санитарен възел върху
фундамент, достъпът до който се осъществява посредством два броя стъпала. Прието,
е че през процесния период ищецът е бил настанен в спалното помещение с Герчо
Рангелов, поради което не е спазена разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за
осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м. Относно размера на дължимото обезщетение,
във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът, в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, отчитайки интензитета на негативните
преживявания, продължителността от 6 дни за исковия период и при съобразяване на стандарта
на живот в страната, е
счел, че обезщетението следва да се присъди в размер на 100 лева за целия исков
период.
При вярно
установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни
изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в
обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Решението е правилно.
Въз основа на
приобщения доказателствен материал по делото съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, с оглед нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС е достигнал до правилни и обосновани правни изводи
за частична основателност на исковата претенция.
Настоящият
тричленен съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд, изложени в
атакувания съдебен акт. От представената и неоспорена пред инстанцията по
същество справка, е видно, че килията, в която е пребивавал А. през целия исков
период е с обща площ от 8 кв.м. В тази площ е включена и площта на санитарния
възел. По делото е безспорно установено, че през исковия период в същата килия
е пребивавало и лицето Г. И. Р.. Предвид това обосновано
решаващият съд е приел, че през целия исков
период ищецът е пребивавал в килия „чужда делегация“ в Затвора – София в
условията на пренаселеност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и липса на достатъчно жилищна площ. Според
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното. Съгласно практиката на ЕСПЧ не е
необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици
върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се
установи самият факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Правилен е
изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от настаняването на А. в Затвора – София със статут на „чужда делегация“ .
Несъстоятелно е
твърдението в касационна жалба за необоснованост на оспореното решението.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за
спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В
решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в
исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с
изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение.
Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от
специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието ѝ е приел за доказани твърдени в исковата молба факти.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури, от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани.
Първоинстанционният съд не е
допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в
цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.
Касационната инстанция се
солидаризира изцяло с мотивите на първостепенния съд, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на
подлежащите на доказване, настоящия троен състав на Административен съд – Пазарджик
приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от
доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са
налице.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК,
ХII-ти касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 447/10.07.2023 г.,
постановено по адм. дело № 284/2023 г., по описа на Административен съд
–Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/