Решение по дело №16824/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.   София,

15.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О., ІІ Б състав

в публично

заседание на

дванадесети  ноември

две

хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

Прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

16824

по описа за

2017г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на С.С.С. срещу решение от 12.09.2017г. на СРС, 118 състав, постановено по гр.д. № 2364/16г. ,  с което  срещу него са уважени   искове  по чл.422  от ГПК във  вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422  във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ.

Жалбоподателят  твърди, че     първоинстанционното решение е незаконосъобразно, тъй като е погасил изцяло претендираното вземане. Изслушаната счетоводна експертиза  е взела предвид отношенията между него и ищеца в предходен момент, а не към датата на последното съдебно заседание.   В него изрично е заявил, че  няма задължения към топлофикационното дружество, за което е представил  съобщения към фактури, от които се вижда, че към датата на приключване на делото няма задължения.  Погасяването му е станало в периода след изготвяне на допълнителното заключение и преди провеждане на последното съдебно заседание.

  Затова моли въззивния съд да отмени  решението на СРС    и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли  предявените искове.

Ответникът  по жалбата „Т.С.“ ЕАД не взема становище по нея.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото  доказателства в първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с искове по чл.422 във вр. с  чл.415,ал.1 от ГПК  във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ  и чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди,че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което е уважено. В предвидения от закона срок ответникът е подал възражение. Ищецът твърди, че  той е клиент на топлинна енергия за   апартамент без номер, находящ се в гр.София, ул. „******.   Ползвал е топлинна енергия за периода м.04.2013г. до м.04.2015г. и  дължи сумата  от 918, 49 лв., представляваща стойността на  ползвана топлинна енергия и лихва за забава върху нея в размер на 23,85 лв. за периода 30.06.2013г. до 23.09.2015г., както и такса за дялово разпределение от 79, 09 лв. за горния период и лихва за забава върху последната от 12, 28лв. за периода 30.06.2013г. до 23.09.2015г.   Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ  продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия  са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на продавача. Ответникът е използвал доставената топлинна енергия, видно от приложеното извлечение от сметки. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите  в сграда  етажна собственост се извършва по системата на дялово разпределение при наличието на договор. Затова моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че  дължи сумата от 918, 49лв. за консумирана топлинна енергия за периода м.04.2013г. до м.04. 2015г., както и лихва за забава в размер  на 23, 85 лв. за периода от 30.06.2013г. до 23.09.2015г., както и 79, 09 лв. за горния период и лихва за забава върху последната от 12, 28лв. за периода 30.06.2013г. до 23.09.2015г.    Претендират се законната лихва върху главницата   от 06.10.2015г. до окончателното й изплащане,   разноски  по делото.

От представените    извлечение от сметка, данъчни фактури за исковия период   се установява, че ответникът е  ползвал  топлинна енергия  на  определена  стойност.

Въз основа на заявление от 06.10.2015г., депозирано от ищеца пред СРС, е издадена заповед за изпълнение  срещу него за исковите суми.

          По делото е представен договор от  31.10.2001г.  сключен между етажните собственици и „Т.С.“ ООД ,  протокол от  ОС на ЕС от 30.10.2001г. и списък  към него, в който фигурират името и подписа  на ответника  Ст. С..   

          С молба- декларация от 05.11.2001г. Ст. С. е поискал от ищеца откриване на партида за  процесното топлоснабдено жилище.

Приети са общи условия, действали през исковия период.

По делото са приети съдебна спогодба от 15.01.29145г., удостоверение за отказ от наследство на Р.С.С.от 20.01.1994г.

В хода на съдебното дирене са приети писмени доказателства, представени от  третото лице – помагач.

Съдебно – счетоводната експертиза е  посочила размера на неплатената ТЕ и тя е 918,49 лв. и 60,73 лв. такса за дялово разпределение.  Лихвата за забава върху главницата за ТЕ от 11, 77 лв. Вещото лице е посочило, че има  плащане за процесния период  в размер на 169, 81 лв. главница и 51, 34 лв. лихва.

Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно.

В хода на процеса са събрани и  други писмени доказателства.

Районният съд е уважил частично иска по  чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и  е отхвърлил  изцяло исковете за лихва за забава. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция е допусната счетоводна експертиза, която след извършена проверка в счетоводството на дружеството е установила, че Ст. С. е платил 169, 81 лв. главница  и 55, 88 лв. лихва за  задължения от процесния период.

Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане  са искове  по чл.422 във вр. с   чл.415, ал.1 от ГПК във вр вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ и чл.422 във вр. с  чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.    Искът по   чл.422  от ГПК   е положителен установителен иск.  С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. Чрез него се търси защита на предявеното вземане като със сила на  пресъдено нещо се признае за установено, че то съществува. Така се постига и стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за принудителното събиране на вземането на кредитора. Видно от делото по заповедното производство е, че  длъжникът е депозирал в срока по чл.414 от ГПК възражение, което обоснова и наличието на правен интерес от предявяване на  установителния иск по чл.422 от ГПК в полза на ищеца. ./ Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС,  Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/10г., ІІ т.о. на ВКС,  Р № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г.  на ІV г.о.  на ВКС всички по реда на чл.290 от ГПК/.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата – чл.269 от ГПК.

Съдът намира, че между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия, който е бил валиден към исковия период.  Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди. Съгласно чл.106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на топлинна енергия  за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно пар.1, т.42 от ДР на  ЗЕ потребител на  енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Съгласно пар.1, т.2а от ЗР на ЗЕ и измененията на чл.153, ал.1 от ЗЕ в сила от 17.07.2012г. собственикът или титулярът на вещно право на ползване е клиент на топлинна енергия. В смисъла на горните легални определения Ст. С. има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот  и период.

По силата на закона между потребителя/клиента и топлопреносното предприятие възниква договор за доставка на топлинна енергия при публично известни общи условия. Облигационното отношение между страните се презумира от закона, без да е необходимо подаването на заявление- декларация. Тя не е основание за възникване на облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия./ Р № 35 /21.02.2014г. по гр.д. № 3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/. 

 Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката  продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР.  На основание чл.58 от ОУ от 2014г. те са задължителни за всички потребители  и от влизането им в сила. Ответникът  не е  възразил срещу Общите условия, поради което  следва да се счита обвързан от тях.

 В действащия  Закон за енергетиката/ЗЕ/ е предвиден начинът на определяне на  количеството потребена топлинна енергия.   Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите  на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост,  които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Според чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост  се извършва по система за дялово разпределение. От доказателствата по  делото се установява, че  в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на жалбоподателя,  е  въведено дялово разпределение.

Основният спорен въпрос по делото е дали  въззивникът е платил изцяло задълженията си към топлофикационното дружество.  Счетоводната експертиза, изготвена пред СРС, така и тази, депозирала заключение пред  СГС, е установила плащания относими към исковия период в размер на 169, 81 лв. главница и 55, 88 лв. лихва. Останалите извършени погасявания  са за нововъзникнали задължения след процесния период. Следователно задълженията на жалбоподателя за доставена до имота му топлинна енергия  са в размер на 809, 41 лв.

Поради горните мотиви решението на районния съд трябва да бъде  потвърдено в обжалваната част.

Разноски на страните не се дължат.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ :

         

ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.09.2017г. на СРС, 118 състав, постановено по гр.д. № 2364/16г. ,  с което  са уважени   искове по чл.422   във вр. с чл.415 от ГПК във   вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД  и чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ .

          В останалата част решението е влязло в сила.

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: