№ 187
гр. Бургас , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500832 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 436 от ГПК, във връзка с чл. 435, ал. 1 т. 1 ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 13896/27.04.2021 г. по описа на ЧСИ Делян Николов с
рег. № 804 на КЧСИ по изп.д. № 178/2021 г. по описа на съдебния изпълнител, подадена от
Й. Х. Т., ЕГН **********1 и Л. Й. Х., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.
**** **** ул. **** № * чрез адв. Стоя Арнаудов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал
Гурко“ № 7а, ет. 1, офис 1А против Разпореждане изх. № 14888/12.04.2021 г. по изп. дело №
202180404000178 по описа на ЧСИ Делян Николов, с което съдебният изпълнител е отказал
да образува изпълнително производство срещу длъжниците Х. К. Л. и И. Л., граждани на
*** ****** ********** на основание издаден изпълнителен лист № 334/28.03.2014 г. по
гр.д. № 747/2013 г. по описа на Районен съд Несебър.
В жалбата се сочи, че на 10.03.2021 г. от името на жалбоподателите, в качеството им
на взискатели, е подадена молба с вх. № 8459 по вх. регистър на ЧСИ Делян Николов, ведно
с посочения по - горе изпълнителен лист, с която е поискано срещу длъжниците Х. К. Л. и
И. Л., граждани на **** ****** ****** да бъде образувано изпълнително производство. За
да обосноват местната компетентност на съдебния изпълнител, към който е отправено
искането, молителите са изложили твърдения за притежавано от длъжниците право на
собственост върху няколко недвижими имота, находящи се в с. Кошарица, община Несебър,
които същите били придобили по силата на влезли в сила постановления за възлагане от
публична продан. Според жалбоподателите, длъжниците са станали собственици на
1
имотите, независимо от обстоятелството, че постановленията за възлагане не са вписани в
Имотния регистър, като аргументи за това черпят от разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК.
Считат, че вписването в случая има оповестително действие, но не е елемент от фактическия
състав на уредения в ГПК придобивен способ в резултат на успешно проведена публична
продан. Вписването или не на влезлите в сила постановления за възлагане не е от значение
за определяне на местната компетентност на съдебния изпълнител съгласно чл. 427, ал. 1 т.
6 от ГПК. За да се приеме, че всеки един ЧСИ с район на действие ОС Бургас е местно
компетентен да образува изпълнително производство срещу длъжниците, е достатъчно да са
налице двете посочени в чл. 427, ал. 1 т. 6 от ГПК предпоставки , а именно: длъжниците да
нямат постоянен адрес в Република България и да притежават имущество в района на
действие на съответния съдебен изпълнител. Според жалбоподателите, съдебният
изпълнител незаконосъобразно е смесил правилата за определяне на местната
компетентност с правилата относно изпълнение върху недвижими вещи като конкретен
изпълнителен способ. Законът не предвиждал като предпоставка при определяне на
местната компетентност наличието на практическа възможност да бъде насочено
принудително изпълнение върху притежаваното от длъжника имущество. Такава преценка
освен това можело да бъде направена едва образуване на изпълнителното производство, но
не и преди това. Освен това по делото можело да се предприемат и други изпълнителни
способи, а също така е възможно и длъжникът да погаси задълженията си още в срока за
доброволно изпълнение. По изложените съображения, жалбоподателите молят за отмяна на
оспореното разпореждане и за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
Съдебният изпълнител, в изпълнение на разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК , е
изложил писмени мотиви по подадената жалба, която намира за неоснователна. Посочва, че
длъжниците са немски граждани и същите нямат регистриран адрес на територията на
Република България. Макар по делото да били представени преписи от влезлите в сила
постановления за възлагане, с които Х.Л. и И. Л., в качеството им на наддавачи са
придобили от проведена публична продан недвижими имоти, същите не биха могли да
обосноват приложение на разпоредбата на чл. 427, ал. 1 т. 6 от ГПК, поради това, че не са
вписани в Службата по вписванията и съответно са непротивопоставими на трети лица. В
случая, от невписаните актове права черпил не купувачът, а трети лица, каквито са
настоящите взискатели. В допълнение към изложеното се сочи, че след като не са вписани
посочените постановления за възлагане, то за съдебният изпълнител ще е невъзможно да
впише възбрана върху имотите по причина, че липсва вписан придобивен акт по партидата
на длъжниците Х. К. Л. и И. Л..
Съдът, като съобрази доводите на страните и приложените по изпълнителното дело
доказателства, счита за установено следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица, против подлежащ на
съдебен контрол акт на съдебния изпълнител – отказ да се образува изпълнително
2
производство, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за ОСНОВАТЕЛНА .
Видно от приложените книжа по изпълнително дело № 178/2021 г. по описа на ЧСИ
Делян Николов, същото е инициирано по молба на взискателите Й. Х. Т. и Л. Й. Х., с която
е отправено искане за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците Х. К.
Л., роден на ********** г. и И. Л., родена на ********** г. , и двамата с адрес: **** ****
**** , град Б., ул. Ф. № *.
Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен изпълнителен лист,
издаден въз основа на Решение № 208/24.11.2014 г.. по гр.д. № 747/2013 г. по описа на
Районен съд Несебър, с който длъжниците Х. К. Л. и И. Л., и двамата немски граждани са
осъдени да заплатят на взискателите Й. Х. Т. и Л. Й. Х. сума в размер на 1522 лева,
съдебноделоводни разноски по делото.
В молбата, взискателите са посочили, че длъжниците притежават имущество в
Република България и в подкрепа на това са представили 8 /осем/ броя постановления за
възлагане на недвижим имот, издадени на 11.09.2019 г. по изп. дело № 20098010400260 по
описа на ЧСИ Трифон Димитров. По силата на издадените постановления Х.Л. и И. Л. са
придобили недвижими имоти, находящи се в с. Кошарица, ул. „23 –ти септември“ № 23 и
подробно индивидуализирани във всяко едно от постановленията.
Видно от приложените постановления за възлагане, същите са влезли в сила на дата
14.10.2019 г. , но няма данни да са вписани в имотния регистър.
С оглед на това на 12.04.2021 г., ЧСИ Делян Николов е постановил обжалваното
понастоящем разпореждане, с което е отказал да образува изпълнително производство, като
е посочил, че макар в действителност с влизането в сила, а не с вписването на
постановлението за възлагане купувачът да се счита за собственик на имота, то след като
същото не е вписано, съдебният изпълнител не би могъл да впише възбрана, тъй като липсва
вписан придобивен акт по партидата на Х. К. Л. и И. Л..
Въззивният съд като съобрази материалите по делото и приложимите законови
разпоредби, намира, че отказът на съдебният изпълнител да образува изпълнително
производство е незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 427, ал. 1 т. 6 от ГПК, молбата за изпълнение се подава
до съдебния изпълнител, в чийто район се намира имуществото на длъжника, върху което е
насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на
Република България. В случая, не се повдига спор относно наличието и на двете визирани от
закона предпоставки, обуславяща местната компетентност на съдебния изпълнител, а
именно липсата на регистриран в страната ни адрес на длъжниците и наличие на
имущество, намиращо в района на действие на съдебния изпълнител, до който се отправя
3
молбата за изпълнение. В тази връзка безспорно се установява, че длъжниците Х.К. Л. и И.д
Л. са придобили право на собственост върху няколко недвижими имота, находящи се в с.
Кошарица, община Несебър, което населено място попада в района на действие на ЧСИ
Делян Николов. Придобитото право на собственост се удостоверява от приложените към
молбата по чл. 426 от ГПК 8 броя постановления за възлагане, за които и съдебният
изпълнител посочва в разпореждането си, че пораждат вещнотранслативно действие от
момента на влизането им в сила, а не от вписването им в Службата по вписванията. Тази
последица е изрично предвидена от закона чрез нормата на чл. 496, ал.2 от ГПК, според
която купувачът от публичната продан придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота, считано от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане. Спорният
въпрос в случая е дали, за да се установи наличието на втората предпоставка по чл. 427, ал.
1 т. 6 от ГПК, а именно налично имущество на длъжниците в района на съдебния
изпълнител, е необходимо постановленията за възлагане да бъдат вписани в службата по
вписванията.
Съдът не споделя изложените в тази връзка мотиви на съдебния изпълнител,
според които изпълнително дело не следва да се образува, тъй като поради невписването на
постановленията за възлагане, не би било възможно да бъде вписана възбрана върху
притежаваните от длъжниците имоти. На първо място посочената от съдебният изпълнител
последица е с хипотетичен характер, тъй като не се сочи да са предприети конкретни
действия по вписване на възбрана върху имотите и същите да са останали без резултат
поради отказ от съдията по вписванията. Следва да се посочи, че дори да бъде постановен
такъв отказ, то съдебният изпълнител е легитимиран да обжалва същия, съобразно
разрешението, дадено в т. 8 от ТР № 7/2012, ВКС, ОСГТК. Нещо повече, в т. 6 от
цитираното тълкувателно решение касаещо въпроси, свързани с вписванията, бе посочено,
че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ относно
това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава
до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и
има ли предвиденото в ПВ съдържание. Проверка за наличието на други обстоятелства
съдията по вписванията и съдът в производство по жалба срещу отказ не могат да правят,
освен ако в закон изрично е уредено друго.
В Определение № 179 от 21.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1467/2016 г., IV г. о. на ВКС,
съдът е приел, че „в закона не съществуват правила, които да обуславят вписването на един
акт от вписването или невписването на друг акт. Всеки акт се вписва по реда на
постъпването му, а при възникването на правен спор правните последици от вписването на
отделните актове се преценяват според тяхната поредност, когато правата по вписаните
актове се конкурират. Съдията по вписванията и съдът в производство по жалба срещу отказ
не могат да преценяват какви са последиците от вписването на съответния акт и дали
правата по този акт се конкурират с правата по друг вписан или невписан акт – вписването
на възбрана върху имота не е пречка по-късно да бъде вписан акт, с който собственикът
прехвърля собствеността върху същия имот; вписването на акт за прехвърляне на имота не е
4
пречка след това по партидата на прехвърлителя да бъде вписан следващ акт за прехвърляне
на същия имот или възбрана върху него“.
В допълнение следва да се посочи, че в хода на изпълнението са възможни
различни начини на развитие на производството. На първо място, възможно е след
изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжниците, същите да заплатят
доброволно дължимите от тях суми. Възможно е също така да се установят и други
притежавани от длъжниците имущества или вземания, като в този случай приложение ще
намерят правилата или на чл. 427, ал. 2 – за препращане на делото на съответния съдебен
изпълнител, в чийто район се намират имуществата или на чл.427, ал.3 от ГПК, според
която, ако се установява парични вземания изпълнителното дело не се препраща. Това
налага извода, че условие за определяне на местната компетентност на съдебния изпълнител
е единствено формалното наличие на притежавано от длъжника имущество в неговия район
на действие, което условие в случая е изпълнено.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното разпореждане за отказ на
образуване на изпълнителното производство, поради липса на местна компетентност за
незаконосъобразно и като такова следва да го отмени.
По искането за присъждане на разноските, съдът намира същото за неоснователно.
По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан
правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане
на делото -чл.78 ал.1-3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка на действията на
самия ЧСИ, като отмяната на постановения от него незаконосъобразен акт не следва да има
за последица натоварване на насрещната страна в изпълнителното производство с разноски.
Освен това за ангажирането на отговорността на съдебния изпълнител е предвиден и
самостоятелен исков ред.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказът на ЧСИ Делян Николов да образува
изпълнително производство срещу длъжниците Х. К. Л. и И. Л., граждани на **** ******
******, обективиран в Разпореждане изх. № 14888/12.04.2021 г. по изп. дело №
202180404000178 по описа на ЧСИ Делян Николов.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателите Й. Х. Т., ЕГН **********1 и Л.
Й. Х., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. **** **** ул. **** № * чрез адв.
Стоя Арнаудов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 7а, ет. 1, офис 1А за
присъждане на разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6