Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
гр. Първомай, 18.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 271 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността (ЗС) и чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Р.Г.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. Й.Л.Л., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – П., с адрес за съдебна кореспонденция: ****, моли съда да
осъди ответника И.П.Ш., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. А. Д. Ч., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***:
Ø да преустанови неоснователните си действия по
отглеждане на селскостопански добитък – 20 броя крави и коне, в собствения си
недвижим имот с административен адрес: ***, с които му пречи да упражнява
правото си на собственост върху следния недвижим имот: дворно място, находящо
се в ***, съставляващо УПИ № ***в кв. ** по плана на ***, с площ от ** кв. м.,
а по скица – от ** кв. м., с административен адрес: ***, ул. „***, предназначен
за жилищно строителство, с приложена дворищна и неприложена улична регулация,
при граници: улица, УПИ № ***, УПИ № ***и УПИ № ******, ведно с построените в
него масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м., масивна стопанска
постройка със застроена площ от ** кв. м., навес с площ от ** кв. м. и навес с
площ от ** кв. м., както и
Ø да му заплати сумата от 2 000, 00 (две
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на горепосочените неоснователни действия в периода от месец юли 2018
г. до датата на подаване на исковата молба – 27.05.2019 г.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че през месец юли 2018 г. ответникът започнал и до момента
продължавал да отглежда в нарушение на санитарно-хигиенните норми на
българското законодателство селскостопански добитък – около 20 бр. крави и
коне, в незаконно построена сграда в собствения си недвижим имот, находящ се в ***,
в непосредствена близост до принадлежащия на ищеца гореописан такъв.
Довеждането на животните в обекта провокирало
появата на бълхи, много мухи и кърлежи, а превеждането им от ответника два пъти
всеки ден по асфалтирания общински път покрай двора на ищеца причинявало
оглушителен шум от мученето и звъна на закачените на вратовете им чанове и
оставяло зловонни екскременти и урина.
Изложените обстоятелства пречели на ищеца и на
членовете на семейството му – съпругата му и малолетното му дете, да ползват
спокойно и пълноценно имота, поради което преместили местоживеенето си в наето
жилище в гр. П..
Сочи се, че в причинна връзка с животновъдната дейност
на ответника в периода от месец юли 2018 г. до датата на подаване на исковата
молба – 27.05.2019 г., ищецът изпитвал дискомфорт, стрес, неприятни усещания и
страх от болести.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № ***г., с който ответникът оспорва исковете като неоснователни и
пледира за тяхното отхвърляне с доводи, че в собствения си имот на адрес: ***,
стопанисва легитимен животновъден обект, в който отглежда крави изцяло в
съответствие със законовите изисквания, предприема всички необходими мерки за
спазване на санитарно-хигиенните правила и не допуска замърсяване, смущаващо
правата на живущите в района.
Страните претендират присъждане и на сторените
съдебноделоводни разноски. В открито съдебно заседание чрез пълномощниците си
поддържат процесуалните си позиции, като подробни съображения ищецът излага и в
писмена защита.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
приема от фактическа страна следното:
Във фазата на съдебното дирене са
разпитани свидетелите Г. Р.Й. – баща на ищеца, И. Д. Ш.– съпруга на ответника, С.
Т. И.и Х. Й. И.. Показанията на последните двама се кредитират изцяло като
почиващи на преки впечатления, обективни и синхронизиращи с другите елементи на
доказателствената съвкупност. Първите двама също подробно, последователно и
правдоподобно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните
факти, но поради възможната им заинтересованост от изхода на спора предвид
близката им семейноправна връзка с посочилата ги страна, изявленията им се
преценят по предписанието на чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото,
поради което се ползват с доверието на съда в частта, в която кореспондират
помежду си и с останалите гласни и/или писмени доказателства. Респективно не се
цени, тъй като не намира доказателствена опора, заявеното от свид. Й., че в периода
от края на месец юни или началото на месец юли 2018 г. до 15.08.2018 г. ищецът
и съпругата му са установили местоживеенето си и са отглеждали новородения си
син в имота, находящ се в ***, ул. „***, неподходящите
хигиенни условия за гледане на бебе в който са породили помежду им конфликт, довел
до преместването им в гр. П..
С Договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ****г. по описа на Районен съд
– Първомай (л. 7), ищецът като малолетен, представляван от своите родители в
лицето на свид. Г. Й. и А. Е. Й., придобил от баба си А. В. И.и дядо си Р.Г.Й. правото
на собственост върху недвижим имот, който според актуалната регулационна ситуация,
изобразена в Скица изх. № 391/19.04.2019 г. (л. 8), издадена от Община Първомай,
се индивидуализира като урегулиран поземлен имот (УПИ) № ***в кв. ** по плана
на ***, предназначен за жилищно строителство, с площ от ** кв. м.,
административен адрес: ***, ул. „***, приложена дворищна и неприложена улична
регулация и граници: улица, УПИ № ***, УПИ № ***и УПИ № ******, ведно с построените
в него масивна жилищна сграда със застроена площ от *** кв. м., масивна
стопанска постройка със застроена площ от ** кв. м. и два навеса с площ съответно
от ** кв. м. и ** кв. м.
От месец
август 2018 г. до момента приобретателят съжителствал със съпругата си Л. П. Й.и
сина си Я. Р.Й., роден през 2018 г., в апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***, който наел с Договор от 21.09.2018 г. (л. 59 – л. 60). През 2018 г. и
2019 г., придружаван от членовете на семейството си, почти всяка
събота и неделя в летния сезон, в празнични дни през зимния, както и когато
ползвал отпуск, пребивавал с цел отдих в имота си в ***, в който местодомувала
баба му по бащина линия и който неговият баща посещавал четири пъти седмично,
за да го поддържа и да помага на майка си.
С намерение да
реализира животновъдна дейност ответникът закупил от Е. Д. К., ЕГН:
**********, с Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № ***, дело
№ ***г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд – Първомай и
с рег. № ***по регистъра на Нотариалната камара (л. 34 – л. 25), незастроен
поземлен имот № *** в кв. ** по плана на *** с площ от *** кв. м. и граници:
улица, ПИ № 692, ПИ № *** и ПИ № 708, за който е отреден УПИ № ****** в кв. **
по действащия регулационен план на ***, утвърден със Заповед № ***г., предназначен
за жилищно строителство, с площ от *** кв. м., приложена дворищна и неприложена
улична регулация и граници: улица, земеделска земя, УПИ ***, УПИ ****** и УПИ №
***, а от Община Първомай с Договор изх. № ***г. за покупко-продажба на
недвижим имот, частна общинска собственост (л. 36 – л. 37) – придаваема от
улична регулация част с площ от *** кв. м. от УПИ № ******, граничеща с улица,
земеделска земя, ПИ № *** и УПИ № ***, съгласно Скица изх. № ***г. (л. 25),
издадена от Община Първомай. Впоследствие на мястото на съществуващия в парцела
обор, в който предишният собственик Е. К.гледал две крави, изградил нов с площ
от *** кв. м., тухлени стени, ламаринен покрив, бетонна основа, електро- и
водоснабдяване, разположен с лице към ул. ******” в съседство до къща с прилежащ
двор на адрес: ***, обитавана от свид. И. през зимните и част от пролетните и
есенните месеци, а от майка му целогодишно, и на приблизително 50 м от ищцовия
имот. От края на месец юли 2018 г. до сега с помощта на съпругата си свид. Ш.,
баща си П. Ш. и сина си П. Ш. отглеждал с търговска цел в така построения
животновъден обект, регистриран с № ***, месодайни крави, като първоначално се
сдобил с десет, а постепенно ги увеличил на седемнадесет, три от които телета –
всички, официално идентифицирани с ушни марки според Справка № ***г. за животни
в обект по категории (л. 38 – л. 39), изготвена от Интегрираната информационна
система (ИИС) на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Ветеринарномедицинското
им обслужване, включващо профилактика,
лечение и диагностика на болестите по животните и изпълнение
на мерките от Националната програма за профилактика, надзор, контрол и
ликвидиране на болести по животните и зоонози, възложил на д-р П. С. П.,
представляващ ветеринарно лечебно заведение „П.” ЕООД – П. и вписан в
регистрите на ОДБХ – П. и БВС – П., по силата на сключен с него Договор от
24.10.2018 г. (л. 30 – л. 33) по чл. 137а от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД). В пределите на фермата си, но извън краварника животновъдът
стопанисвал и кокошки, патици и кучета, а за известно време – и кон, и малко
конче.
Ежедневно кравите били третирани
с препарат против кърлежи и извеждани, както следва: през лятото на паша от
08:00 часа до около 19:30 часа, а зимно време, когато били изхранвани със сено
и фураж – между един и три пъти на ден на водопой до чешмата на отсрещния бряг
на реката, като на поне осем от тях, които обикновено се отделяли от стадото,
били закачени чанове. И на отиване, и на връщане се придвижвали по единствения
възможен маршрут – асфалтираната и достъпна за автомобили улица „******”,
покрай входовете към дворовете на адреси № № 46 и **, като всеки път отделяли зловонни
фекалии и урина, създавали оглушителен шум със звънците и мученето си, около
тях кръжали рояци мухи и комари и се носела силна неприятна миризма.
Изпражненията им от платното след
всяко тяхно преминаване по него и от обора два пъти дневно били събирани с лопата
от фермера или негов помощник в ръчна количка и изхвърляни първоначално директно
в дерето на течащата до стопанството река, където започнали да се развъждат много
насекоми и да се разнася воня, а след намесата на сигнализираните по тази
причина от свид. Й. контролни органи – били изсипвани в паркирано до краварника
ремаре, с което, прикачено към трактор, сутрин или следобед на следващия ден
били извозвани до и изсипвани в принадлежаща на семейството на ответника нива
извън регулацията на селото.
Откакто говедата били доведени в
имота му, до този – предмет на искова защита, постоянно достигала както смрад,
така и бълхи, кърлежи и значително повече мухи и комари, които създавали за обитателите
му дискомфорт и през летния сезон им пречили да ползват по предназначение поставения
в двора басейн. Сънят им бил смущаван от шумния вървеж на добитъка, а пред дома
им често оставали непочистени екскременти, които ищецът, баща му и баба му били
постоянно заети да отстраняват. Миризмата и инсектите били неприятни и за свид.
И., но когато веднъж изразил недоволството си от тях пред ответника, последният
му отвърнал, че ще прави каквото пожелае.
Ищецът негодувал срещу
влошаването на чистотата на околната среда и се притеснявал от появата на
заразни болести, особено за своя невръстен син, а видно от Писмо изх. № ***г.
на Кмета на Община Първомай (л. **) подал до него съвместно със съседите си С.
К.и Г. Т. И., живущи на ул. „******” съответно № № 44 и 46, Жалба вх. №
94-01-24/07.09.2018 г. за замърсяването на улицата с биологичен отпадък от двадесет
крави, неприятна миризма от тях и законността на постройката, в която са
настанени. При извършен по повод оплакването оглед на място на 18.09.2018 г. и
справка в архива на общината специалисти от администрацията й – „***” и
техническа служба „***”, констатирали незначително количество кравешка тор в
участъка от ул. „******” № ** до моста на реката, както и че изградените в УПИ №
****** сгради не фигурират в действащия план на селището, поради което до ответника
била отправена препоръка в 14-дневен срок да пристъпи към геодезическото им
заснемане, което да внесе в Служба „К. и Р.” на Община Първомай, и да докаже с
допустимите по ГПК способи годината на построяването им с оглед процедиране по
чл. 195 от ЗУТ. Отделно, служители на общинската Служба „***” съставили срещу
него Протокол за предупреждение № ***г. (л. 65), връчен му по пощата на
27.09.2018 г. по сведение от Известие за доставяне ИД ***(л. 66),
издадено от „Български пощи” ЕАД, в който удостоверили, че в нарушение на чл.
20, ал. 1, т. 9 от Наредбата за чистотата и обществения ред на територията на
Община Първомай (НЧОРТОП) замърсява улицата с кравешки изпражнения, че трябва
да ги почиства и че в противен случай ще бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По възложителство на ответника на
23.11.2018 г. от правоспособни лица било осъществено и документирано в Протокол
от 23.11.2018 г. (л. 28) трасиране, означаване и координиране на границите на
УПИ № ******, а през месец декември 2018 г. – и Геодезическо заснемание (л. 73
– л. 82) на находящата се в границите му едноетажна масивна стопанска сграда с площ
от *** кв. м., строежът на която, съобразно Удостоворение изх. № ***г. (л. 27),
издадено от Главният архитект на Община Първомай, бил признат за търпим по §127
от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
С Писмо изх. № ***г. от Директора
на Регионалната инспекция по околната среда и водите – П. (л. 24) ответникът
бил уведомен, че регистрацията на животновъдния му обект по реда на чл. 137 от ЗВМД
не изисква спазване на този, регламентиран в Закона за опазване на околната
среда (ЗООС) относно инвестиционните предложения по смисъла на §1, т. 17 от ДР
на ЗООС, а с Писмо изх. № ***г. от Кмета на Община Първомай (л. 29) – за констатираната
от нейни представители при обхода им на терен липса на кравешки отпадъци по ул.
„******” в *** и наличие в зеленината между нея и реката на три преграждения –
едно от бодлива тел и две от мрежа.
Със Заповед № 4/24.06.2019 г. на
Кмета на Кметство, *** (л. 48), съобщена на стопанина на същата дата, било разпоредено
кравите му да се движат по посочената улица, която да се почиства от него след всяко
тяхно преминаване.
Проверката на фермата му, която била предприета на
09.08.2019 г. от комисия от главни инспектори при ОДБХ – П. по постъпил сигнал
и отразена в Протокол № ***г. (л. 49 – л. 50), не показала допуснати нарушения
на ЗВМД, нормативните актове по приложението му и европейското законодателство.
Установено било, че кравите се намират в обекта, който е в процедура по чл. 137
от ЗВМД, идентифицирани с ушна маркировка, съответстваща на тази във ВетИС, и с
паспорти, осигурено им е изискуемото се по норматив пространство в помещението,
в което не са открити други животни, сключен е договор с ветеринарен лекар,
който понастоящем е провел съответните профилактични мероприятия, и торта се събира
в контейнер за временно съхранение – триколесно ремарке.
Видно от Удостоверение № ***г. за
регистрация на животновъден обект (л. 61), издадено от Директора на ОДБХ – П.
на основание чл. 137, ал. 6 от ЗВМД по Заявление вх. № ЗЖ-556/08.07.2019 г. и след
положително Становище изх. № ***г. на Кмета на Община Първомай (л. 26), животновъдният
обект на ответника в ***, представляващ говедовъдна ферма за отглеждане по оборно-пасищна
технология на двадесет броя говеда с месодайно направление, отговаря на
ветеринарномедицинските изисквания, съгласно Протокол от ***г. на комисия,
назначена със Заповед № *** г. на Директора на ОДБХ – П., и е вписан в регистъра
на ОДБХ – П. и ИИС на БАБХ – ВетИС, с ветеринарен рег. № ***и нов рег. № ***.
Свидетелите И. и Ш. излагат наблюдения,
че друг жител на селото отглеждал в двора си, отдалечен на около 150 м от ищцовия,
три крави, които също нерядко минавали покрай него при отклоняване от обичайния
си път.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Чл. 109 от ЗС гласи, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Нормата предоставя правна охрана срещу
всяко пряко и/или косвено въздействие или посегателство или вредно отражение върху
съответната вещ, което, без да отнема от притежателя й владението върху нея, препятства
възможността му да я използва според обичайното й предназначение и което същият
не е правно задължен да търпи (в този смисъл Тълкувателно решение №
4/06.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК). В
стремежа си към баланс между обществен и частен интерес в определени хипотези законодателят
му налага ограничения – общи в чл. чл.
50-52 от ЗС, а по препращане от чл. 53 от ЗС – и с отделни закони в преследване
на благоустройствени
и здравни цели. Това по чл. 50 от ЗС запрещава на собственика действия в недвижимия му имот, създаващи
пречки за ползването на съседния – по-големи от обикновените, преценката за което
е винаги конкретна.
Чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е юридически
израз на универсалната забрана за накърняване на чуждите правнозащитени блага
от материално и нематериално естество, неизпълнението на която поражда
отговорността на нарушителя за компенсиране на преките и непосредствени вреди, които
виновно е причинил другиму.
Активно легитимиран да се брани с иска по чл. 109
от ЗС е носителят на вещното право, който по указанието на чл. 154 от ГПК наред
със способа за придобиването му носи тежестта да докаже и че ответникът му пречи
да го упражнява повече от позволеното. Успешното провеждане на претенцията по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предпоставя
пълно доказване от ищеца на елементите от деликтния състав: противоправното
деяние, вредата, причинната връзка между тях и вината, за наличието на която
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция. От насрещната страна се очаква да установи убедително възраженията, на
които се позовава.
От приобщените доказателства се изяснява, че по
силата на Договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № ****г. по
описа на Районен съд – Първомай (л. 7), ищецът притежава УПИ № ***в кв. ** по
плана на ***, находящ се на ул. „******” № **, с площ от ** кв. м. и граници:
улица, УПИ № ***, УПИ № ***и УПИ № ******, застроен с масивна жилищна сграда от
*** кв. м., масивна стопанска постройка от ** кв. м. и два навеса съответно от **
кв. м. и ** кв. м., като през 2018 г. и 2019 г. почти всяка събота и неделя в
летния сезон, в празнични дни през зимния, както и когато ползвал отпуск, пребивавал
в него, придружаван от членовете на семейството си.
От края на месец юли 2018 г. до
приключване на съдебното дирене с помощта на съпругата си свид. Ш., баща си П. Ш.
и сина си П. Ш. ответникът отглеждал за производство на месо и пазарната му
реализация месодайни крави, като първоначално се сдобил с десет, а постепенно
ги увеличил на седемнадесет, три от които телета, в едноетажна масивна стопанска
сграда от *** кв. м., построена в намиращия се на ул. „******” № ** на
приблизително 50 м от ищцовия двор УПИ № ****** в кв. ** по действащия
регулационен план на *** с площ от *** кв. м. и граници: улица, земеделска
земя, УПИ ***, УПИ ****** и УПИ № ***, който закупил с Договор по Нотариален
акт № ***, дело № ***г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен
съд – Първомай и с рег. № ***по регистъра на Нотариалната камара (л. 34 – л.
25) и Договор изх. № ***г. (л. 36 – л. 37). В пределите на парцела си, но извън
краварника животновъдът стопанисвал и кокошки, патици и кучета, а за известно
време – и кон, и малко конче.
През процесния период отглеждането и развъждането на говеда със стопанска цел,
което съобразно §1, т. 24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за
животновъдството (ЗЖ) ги характеризира като „селскостопански
животни”, се урежда от ЗЖ, ЗВМД и Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти (Наредба № 44),
издадена от министъра на земеделието и горите.
В чл. 51, ал. 1 от ЗВМД е записано,
че те подлежат на официална идентификация, а всяко териториално обособено
място, на което се отглеждат, се дефинира от §1, т. 45 от ДР на ЗЖ и от §1, т. 36 от ДР на ЗВМД като „животновъден
обект”, който според направлението си за добив на суровини и храни за
лична консумация или за предлагане на пазара се класифицира съответно от чл.
13, ал. 4 и §1, т. 47 от ДР от ЗЖ като лично стопанство и от чл. 13, ал. 5 и §1, т. 46 от ДР на ЗЖ – като ферма. Респективно този на ответника следва да се
причисли към втората категория.
При уредбата на чл.
13, ал. 3 от ЗЖ, а до изменението му, обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2019 г., в
сила от 12.02.2019 г. – на чл. 13, ал. 5 от ЗЖ, както и на чл. 51, ал. 1 от
ЗВМД, фермата се вписва в нарочен регистър по реда на чл. 137 от ЗВМД и в поддържаната
от БАБХ Система за идентификация на животните и регистрация на животновъдните
обекти с уникален номер. Регистрацията й по регламента на чл. 137 от ЗВМД се
извършва по заявление на собственика или ползвателя й до директора на
съответната ОДБХ и въз основа на положително становище на назначена от него комисия след проверка за съответствието й с
ветеринарномедицинските и зоохигиенните изисквания и мерки за биосигурност,
които досежно говедовъден обект с над девет едри
преживни животни с приплодите им до едногодишна възраст са
систематизирани в чл. 4, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от
Наредба № 44. В меродавната си за казуса
формулировка, обнародвана в ДВ, бр. ** от
22.05.2018 г., в сила от 22.05.2018 г., двете разпоредби предписват да е
изграден съгласно нормативните документи за защита и хуманно отношение
към селскостопанските животни; да е ограден по начин, който гарантира безопасността
му и здравното благополучие на животните и не допуска свободен достъп на хора и
други животни; да е снабден с достатъчно количество вода за пиене от собствени
и/или от обществени водоизточници и да разполага с подходящи условия за
ветеринарномедицинско обслужване и за стационарно лечение, вход с оборудване и
място за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства, обособени места
и/или съоръжения за съхранение на фураж за изхранване на животните и постеля,
санитарен възел, поставен контейнер за съхранение на специфично рисковите
материали за ТСЕ от ЕПЖ и ДПЖ съгласно т. 1 на Приложение V на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2001 г. относно определяне на
правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни
енцефалопатии (OB L 147, 31.5.2001 г.), обособено място (или
контейнер) за временно съхранение на животински трупове, неизползвано за друго,
оградено срещу достъп на други животни или хора и редовно почиствано и
дезинфекцирано, отделни помещения или боксове за животни от различните
технологични групи или обособени зони в тях, съобразно приложение № 2,
съоръжения за добив и помещения за измиване, дезинфекция, съхранение на
инвентара за доене (при случаи, различни от доилна зала и централен
млекопровод) и помещение със съоръжения за съхранение на млякото до предаването
му за преработка, които отговарят на ветеринарно-санитарните и хигиенните
изисквания при добива на сурово мляко, съгласно приложение ІІІ, раздел ІХ, глава І, точка II от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от
животински произход (OB, L 139,
30 април 2004 г.), обособени родилни боксове, места или помещения, обособено място за
временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и
технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на
торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място,
определено от местната административна власт, и добра естествена вентилация или
вентилационна система, предразполагаща адекватен микроклимат.
Собственикът или ползвателят е задължен от:
І. чл. 19 от Наредба № 44 (в редакцията от ДВ, бр. ** от 22.05.2018 г., в сила от 22.05.2018 г.) да: 1) осигурява: 1.1. редовното механично почистване, дезинфекция (обезвреждане на патогенни микроорганизми върху живи или неживи обекти – §1, т. 18 от ДР на ЗВМД), дератизация (унищожаване на вредни гризачи – §1, т. 21 от ДР на ЗВМД) и дезинсекция (унищожаване на вредни насекоми и кърлежи – §1, т. 17 от ДР на ЗВМД) на животновъдния обект (т. 11), включително на всички сгради, обслужващи основното производство и свързаните с него операции, помещенията за съхраняване на фуражите, оборудването (т. 2), транспортните средства, които влизат и излизат от територията на обекта (т. 12); 1.2. достатъчно облекло за еднократна употреба или чисто работно облекло (т. 10); 1.3. съхраняването на фуража и дезинфекционните материали в отделни помещения, защитени от достъпа на животни (т. 10), и 1.4. подходящо обучение на персонала относно изпълнението на изискванията на наредбата (т. 14); 2) съхранява и борави с отпадъците и опасните вещества така, че да предотврати замърсяване на околната среда (т. 3); 3) предоставя за диагностични анализи пробите, взети от животните в животновъдния обект (т. 4); 4) използва разрешени за употреба фуражни добавки и ветеринарномедицински продукти съгласно ЗВМД (т. 5); 5) спазва изискванията за отглеждане на животните, мерките, предвидени в профилактична програма, и предписанията на контролните органи с цел да се сведе до минимум рискът от възникване на заразни болести (т. 13) и тези на чл. 19, т. 5а от Наредба № 44 при транспортиране на органичен тор между животновъдния обект и територията на друга държава членка или друг животновъден обект в рамките на територията на България (т. 5а); 6) уведомява веднага ветеринарния лекар, обслужващ обекта, при съмнение за заразна болест при животните или при поява на отклонения от общото им здравословно състояние (т. 6); 7) отразява посещенията на външни лица в специален дневник (т. 8); 8) води дневник на стопанството (т. 8а) и 9) води и съхранява документация за характера и произхода на фуража, извършените проверки и дезинфекция на обекта и сключените договори (т. 9);
ІІ.
от чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗВМД – да осигурява
ветеринарномедицинско обслужване на животните, като ежегодно в срок до 1
ноември сключва договори по чл. 137а от ЗВМД с регистрирани
ветеринарни лекари за профилактика, лечение и диагностика на болестите по
животните и за изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по
животните и зоонози;
ІІІ. от чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД – да съблюдава нормативните разпоредби за хуманно отношение към животните, основните от които са разписани в чл. 150, ал. 1, т. 2 от ЗВМД и повеляват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му да се осигури място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му; необходимото пространство и свобода на движение; достатъчно количество храна и вода; свободен достъп до местата за хранене и поене; подходящ микроклимат; редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване; незабавно лечение при заболяване или нараняване и подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция.
Данните
по делото сочат, че за сградата на краварника е бил признат статут на търпим
строеж по §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, съгласно Удостоворение изх. № ***г. (л.
27), издадено от Главният архитект на Община Първомай, че настанените в нея крави
са били идентифицирани с ушни марки, фигуриращи към
08.02.2019 г. в ИИС на БАБХ, че ежедневно са били третирани с препарат против
кърлежи и че ветеринарномедицинското им обслужване е било възложено на
ветеринарен лекар, вписан в регистрите на ОДБХ – П. и БВС – П., с Договор от
24.10.2018 г. (л. 30 – л. 33) по чл. 137а от ЗВМД. Отделно, проверката,
предприета на 09.08.2019 г. от екип главни инспектори при ОДБХ – П. и отразена
в Протокол № ***г. (л. 49 – л. 50), не е открила допуснати нарушения на ЗВМД,
нормативните актове по приложението му и европейското законодателство във
фермата, която впоследствие, видно от Удостоверение № ***г. (л. 61), издадено
от Директора на ОДБХ – П., е била регистрирана по порядъка на чл. 137 от ЗВМД
като животновъден обект за гледане по оборно-пасищна технология на двадесет
броя месодайни говеда, вписан в регистъра на ОДБХ – П. и ИИС на БАБХ – ВетИС с
ветеринарен рег. № ***и нов рег. № ***, след констатация по Протокол от ***г.
на комисия по чл. 137, ал. 2 от ЗВМД, че отговаря на ветеринарномедицинските норми,
и позитивно Становище изх. № ***г. на Кмета на Община Първомай (л. 26).
Така наведените
факти не обосновават извод, че самото съществуване и функциониране на
животновъдния обект на ответника е нарушавало важимите през разглеждания времеви
интервал нормативни правила и в частност тези от тях, които, бидейки пряко
насочени към опазване чистотата на околната среда и на общественото здраве,
обезпечават възможността на живущите в селището да си служат необезпокоявано с имотите
си за задоволяване на жилищните си нужди. В коментирания контекст е от значение
да се отбележи, че действалата тогава правна
рамка не е включвала ограничения за капацитета и местоположението на фермата в урбанизираната
територия на ***, доколкото Общинският съвет – Първомай не е бил изпълнил
делегацията на чл. 133, ал. 1 от ЗВМД да
определи с наредба обема на животновъдната дейност и локациите за отглеждане на
селскостопански животни в Община Първомай. Стадното им движение по
улиците на населеното място също не е забранено, а е правно регулирано от чл.
133, ал. 2, т. 8 от ЗВМД, който вменява на кмета или кметския наместник да фиксира маршрута, по който да се придвижват.
Ищцовото твърдение за незаконността на стопанската постройка
е оборено от издаденото от Главния архитект на Община Първомай Удостоворение
за нейната търпимост изх. № ***г. (л. 27), но и да
бе доказано, правният й режим сам по себе си не би могъл да засегне
защитаваното право на собственост. За пълнота е нужно да се спомене, че установеното
от свидетелските показания изхвърляне от фермера в миналото на торови маси в
близкото речно корито, не е релевирано с исковата молба като източник на
неудобства и в подчинение на диспозитивното начало в гражданското
съдопроизводство не следва да се обсъжда.
Както
константно поддържа съдебната
практика на ВКС в Решение № 226/28.06.2010 г. по гр. дело № 347/2009 г., І г.
о., Решение № 324/21.06.2010 г. по гр. дело № 1320/2009 г., ІІ г. о., Решение №
63/01.07.2013 г. по гр. дело № 388/2012 г., I г. о., Решение № 135/31.07.2014
г. по гр. дело № 334/2014 г., І г. о., Решение № 14/09.05.20** г. по гр. дело №
4658/2015 г., I г. о., и Тълкувателно решение № 31/06.02.1985 г. по дело №
10/1984 г. на ОСГК на ВС, дори да
са спазени всички специални нормативи за осъществяването на дадена законово
регламентирана дейност, искът по чл. 109 от ЗС за прекратяването й може да бъде
основателен, ако извършването й създава за собственика на друг имот затруднения
да го използва, което обстоятелство е извън компетентността на разрешилите я
административни органи.
Именно такъв е настоящият случай.
От доказателствените материали се формира представа, че ежедневно между два до шест пъти на ден в зависимост от сезона ответникът или негов близък превежда седемнадесетте си говеда по улица „******” в *** покрай входа на ищцовия имот за отвеждането им до и връщането им от пасище или водоизточник, като всякога те отделят зловонни фекалии и урина, създават оглушителен шум с мученето си и със звънците, закачени на най-малко осем от тях, привличат рояци мухи и комари и излъчват силна неприятна миризма. В резултат до дворното място на № ** постоянно достигат смрад и значително повече насекоми и шум от нормалното, а на пътя пред него често остават животински екскременти, въпреки полаганите от фермера или помощниците му усилия да ги събира след всяко преминаване на кравите. Визираните въздействия смущават битовия комфорт на ищеца и на лицата от семейния му кръг, когато пребивават в имота, и ги обремянава с непрекъснати ангажименти да чистят прилежащата му улична площ.
Действително при оглед на терен представители на Общинска администрация – Първомай са констатирали съответно на 18.09.2018 г. незначително количество кравешка тор в участъка от ул. „******” № ** до моста на реката, а на неустановена дата през месец май 2019 г. – липса на такива по същата улица, но впечатленията им са от инцидентни посещения и не биха могли да опровергаят наблюденията на живущите там свидетели Й. и И., от които съдът черпи осведоменост за обичайната обстановка в района. За занемаряване над поносимото на хигиената във въпросната жилищна зона говори и колективното оплакване на ищеца и негови съседи в Жалба вх. № 94-01-24/07.09.2018 г. до Кмета на Община Първомай.
Освен това неуспехът на ответника да почисти уличното платно от органичните отпадъци нарушава забраната на чл. 20, ал. 1, т. 9 от НЧОРТОП, приета с Решение № 131 на Общински съвет – Първомай, взето на 30.09.2008 г. по Протокол № 15, да не се замърсяват улиците, за която е бил и официално писмено предупреден от общински служители с Протокол № ***г. (л. 65). Доколкото нормата е въведена именно за запазване на здравословна и естетична околна среда за живеене, пренебрегването й е достатъчно да се приеме, че възможността на ищеца да обитава имота си, без да излага здравето си на опасност, е стеснена (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, и Решение № 493/24.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 719/2009 г., І г. о.).
Изтъкнатото
по-горе е довод да се заключи, че макар и разрешено от закона, животновъдното
занятие на ответника безсъмнено влошава
хигиенно-битовите условия в и около имота на ищеца и по този начин му създава
обективни пречки да го ползва за обичайното му употребление за жилищно обитание
от такъв характер и с такава величина и трайност, че надминават предела
на търпимото по разума на чл. 50 от ЗС и налагат
интервенцията на съда (в този смисъл Решение № 135/31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., Решение № 14/09.05.20**
г. на ВКС по гр. д. № 4658/2015 г. на I г. о., Определение №
6/07.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 976/2019 г., II г. о., Определение № 318/17.06.2020
г. на ВКС по гр. д. № 831/2020 г., II г. о.).
Защитата по чл. 109
от ЗС обаче трябва да съответства на естеството и тежестта на неоснователното действие,
т. е. да е достатъчна да го възпре, без да го надхвърля и неоправдано да засяга
правната сфера на ответника (в този смисъл Решение № 139/25.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., Решение № **4/01.12.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1482/2009 г., ІІ г. о., Решение № 430/27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
312/2010 г, ІІ г. о., Решение № 212/17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2014
г., І г. о., Решение № 115/30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3769/2019 г. на I г. о., Определение № 6/07.01.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 976/2019 г., II г. о., Определение № 318/17.06.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 831/2020 г., II г. о.).
В казуса би могло да се
постигне ефективно редуциране на неудобствата за собственика до обикновените по
чл. 50 от ЗС според типа на населеното място с реакция с по-нисък интензитет от
претендираното с петитума цялостно преустановяване на иначе допустимата от приложимото
към релевантния период законодателство дейност по търговско отглеждане на едри преживни животни в урбанизирана територия, като се намали техният брой
(в този смисъл Определение №
6/07.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 976/2019 г., II г.
о.), който именно с оглед физиологичните и поведенческите
им особености е причината неприятните
проявления от преминаването им покрай двора на ищеца да достигат степен,
превишаваща границите на нормалността.
Важно е да се
подчертае, че дори и да попада в обхвата на търсената съдебна намеса и да не рефлектира
върху правото на ответника да развива животновъдство, другата алтернатива за
разрешаване на спора чрез задължаването му да спре да превежда кравите си покрай
ищцовия имот е неприемлива. Това е така, защото, имайки предвид, че оттам
минава единственият възможен маршрут за извеждането им на паша и водопой, би се
оказала в разрез с нормативните изисквания за хуманно отношение към тях и в
частност с това да им бъде обезпечен свободен достъп до местата за хранене и
поене (в този смисъл Решение № 123/04.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3**4/2018
г., I г. о.).
След като съобрази
гореизложеното, както и че до края на съдебното дирене не е бил приет легален определител
за допустимия брой крави в животновъден обект в границите на ***, съдът е мотивиран
да осъди ответника да се въздържа от отглеждане в своя на повече от три. В
останалата част, както и досежно конете, стопанисването на които според
доказателствата е било преустановено, а и не са събрани такива да е пречило на
ищеца да упражнява правото си, искът му следва да се отхвърли.
Доказани в
кумулативна пълнота са предпоставките на вземането му за обезвреда, тъй като от
месец юли 2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 27.05.2019 г., като
пряка последица от виновното поведение на ответника по постоянно генериране от
стадото му на прекомерен шум, миризми, насекоми и зацапване на улицата с
фекалии и урина, което, нарушавайки публичнопозитивната
забрана да не се вреди другиму (в този смисъл Решение № 101/23.09.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5531/2014 г., IV г. о.), а и тази
на чл. 20, ал. 1, т. 9 от НЧОРТОП, се
явява противоправно, е претърпял неимуществени вреди, проявяващи се в
дискомфорт, страх и безпокойство от зарази за себе си и ближните си.
Определен
в съответствие с чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост, след отчитане на вида, тежестта и продължителността на негативните
въздействия върху личността на пострадалия и на икономическата конюнктура в
страната към момента на деликта, паричният еквивалент на причинените му отрицателни
преживявания е 1 000, 00 лева, която следва да
му се присъди. За разликата до пълния й размер претенцията е неоснователна.
При указания
изход на делото в приложение на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК следва да се
възложи в тежест на:
Ø ответника, съразмерно на уважената част от
исковете, заплащането на сторените от ищеца съдебноделоводни разноски от общо 455,
00 лева, от които 80, 00 лева – внесена държавна такса, и 375, 00 лева – адвокатски
хонорар, уговорен и заплатен в размер на 600, 00 лева, съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 10.05.2019 г. (л. 6);
Ø ищеца, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
заплащането на направените от ответника разходи от 75, 00 лева за адвокатско
възнаграждение, уговорено и платено в размер на 200, 00 лева, съгласно Договор
№ 095735/28.08.2019 г. за правна защита и съдействие (л. 51).
Водим от горното, и на основание чл.
235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И. П. Ш., ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. А.
Д. Ч., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за
съдебна кореспонденция***, както следва:
Ø да преустанови неоснователните си действия по
отглеждане на повече от три крави в собствения си недвижим имот с административен
адрес: с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „***, с които пречи на Р. Г. Й.,
ЕГН***, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Й. Л. Л.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да упражнява правото си на собственост върху следния
недвижим имот: дворно място, находящо се в с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив,
съставляващо УПИ № *** по плана на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, с площ
от *** кв. м., а по скица – от *** кв. м., с административен адрес: с. ***,
общ. Първомай, ***, предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна
и неприложена улична регулация, при граници: улица, УПИ № ***, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м.,
масивна стопанска постройка със застроена площ от **., навес с площ от **. и
навес с площ от **,
Ø да заплати на Р. Г. Й., ЕГН***, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. Й. Л. Л., вписана в регистъра
на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата
от 1 000, 00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на горепосочените неоснователни действия в периода
от месец юли 2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 27.05.2019 г.,
както и сумата от 455, 00 (четиристотин петдесет и пет) лева – съдебноделоводни
разноски за държавна такса и
квалифицирана процесуална защита от адвокат, съразмерно на уважената част от исковете, като В ЧАСТТА за отглеждане на до
три крави и коне и за разликата над увежения до пълния предявен размер от
2 000, 00 (две хиляди) лева ОТХВЪРЛЯ съответно иска за преустановяване на
неоснователни действия по отглеждане на селскостопански животни и този за
присъждане на обезщетение за неимуществевни вреди като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Г. Й., ЕГН***, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. Й. Л. Л., вписана в регистъра
на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да
заплати на И. П. Ш., ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. А. Д. Ч., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция***, сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева –
съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от адвокат, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им представители.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(п)
СМ/ЕД