Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Цв. ПАВЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 666 по описа на съда за две
хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 107/05.11.2018 г. по гр. д. №
3 243/2018 г. по описа на ВКС, I ГО, е обезсилено решение №
92/28.02.2017 г. по в. гр. д. № 696/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд,
като делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по
прилагане на закона.
Въззивният съд е сезиран с жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д.Г.Т. срещу решение №
123/20.06.2016 г., постановено по гр. д. № 497/29014 г. по описа на РС – гр. Самоков, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Г.Р.Т.
иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне
изградената между имот № …………………, собственост на ответника, и имот №
…………,
собственост на И. Д., плътна тухлена ограда в частта й,
с която е навлязла в ищцовия недвижим имот с
идентификатор ………………. по
дължината й от 80 сантиметра.
Във въззивната
жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението на районния съд с
искане да бъде отменено то и да бъде постановен нов акт по съществото на спора,
с който искът да бъде уважен. Поддържа се, че ищецът бил освободен от тежестта
да доказва, че извършените в имота му действия от ответника му пречат да
упражнява правата си. Безспорно установеният факт, че част от процесната ограда, построена без строителни книжа, навлиза
в имота на ищеца, бил достатъчен за уважаване на предявения иск. Претендират се и разноските по
производството.
Въззивамата страна оспорва въззивната
жалба.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лица, с интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото дакозателства, прие за установено следното.
Твърди се в исковата молба, устна конкретизация на
претенцията в проведеното на 16.10.2014 г. заседание и молба за уточнение на иска от 28.11.2018 г.,
извършено пред окръжния съд, че ищецът Д.Г.Т. е собственик на поземлен имот с
идентификатор ……………. по
одобрената КККР на с. Д., община С., който съставлява УПИ ………. по
действащия регулационен план, а ответникът – собственик на имот с идентификатор
…………. по ККР, който
съставлява УПИ ………….. по действащия регулационен план. Твърди се, че
ответникът изградил масивна плътна тухлена ограда между собствения си имот с
идентификатор …………… и съседен
имот с идентификатор ……………, собственост на трето за процеса лице
(И. Д.), която е
удължена и заема площ от около 17 кв. см в имота на ищеца – частта, заключена
между точките АВГДЕБА на скицата, приложена към молбата за уточнение от
28.11.2018 г. (л. 9 от въззивното
дело – в. гр. д. № 666/2018 г. на СОС).
Изложени са твърдения, че по одобрения регулационен
план на с. Д., община С., имот с
идентификатор ………….. съставлява
УПИ …………….
Иска се осъждане на ответника да премахне тази част от
оградата между имота на ответника с идентификатор ……………. и имота с идентификатор ………………, навлизаща
в имота на ищеца с идентификатор ………………., която заема площ от около 17 кв.
см от имота на ищеца – частта, заключена между точките АВГДЕБА на скицата,
приложена към молбата за уточнение от 28.11.2018 г. (л. 9 от въззивното дело – в. гр. д. № 666/2018 г. на СОС).
Ответникът в срока и по реда на чл. 131 ГПК е оспорил
предявения иск с възражението, че процесната ограда,
включително частта, която се иска да бъде премахната, е изградена изцяло по
регулационната линия между УПИ ………….., собствен на ответника, и съседните
УПИ …………, собствен
на ищеца, и УПИ ………….
Съдът след
преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното.
С договор за дарение, оформен с
нотариален акт № 84/2007 г., ищецът придобил правото на собственост върху УПИ с
площ по скица 672 кв. м. с идентификатор ……………... по кадастралната карта, одобрена
със заповед № …-.-../…………….. г. на
изпълнителния директор на АК, с трайно предназначание
– урбанизирана територия, при граници и съседи: …………….., …………….., …………………, ……………. и …………….., ведно с
построените в имота едноетажна жилищна сграда и масивна стопанска сграда.
От разрешение за строеж № 80/16.07.2013 г., издадено
от община С., се
установява, че на ответника Г.Р.Т. е разрешено да извърши строителство на
масивна плътна ограда с височина 2.20 м в УПИ .., кв. .., нов идентификатор …………., по
регулационната граница с УПИ … и УПИ ...
Съгласно заключенията на изгответните
в производството пред районния съд основна и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, съответно от 11.11.2014 г. и 02.02.2015 г., на вещите лица И. Т. и К. Н. и устните им разяснения, както и
приложените към заключенията скици, между имот с идентификатор ……………. (идентичен с УПИ .. в кв. ..) и имот с идентификатор ………….. (идентичен с УПИ .. в кв. ..) по кадастралната карта на с. Д. е изградена
плътна масивна тухлена ограда, която започва от уличната регулация и достига до
границата с имота на ищеца с идентификатор …………., навлизайки в най-северния си край
в него (имота на
ищеца), като
образува „зъб“ с площ от около 40 кв. сантиметра. Съдът не обсъжда заключението
на вещото лице К. Н. в останалата част, тъй като тя не касае предмета на
спора. От заключението на вещото лице М. към съдебно-техническата експертиза,
изслушана в производството пред въззивния съд, което
съдът като компетентно изготвено кредитира изцяло, както и скицата към това
заключение, се установява, че това отклонение на оградата е в рамките на
допустимите стойности от 0. 4 метра съгласно чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредба № 3
от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
От показанията на свидетелите К. Т. и Ив. Д.се
установява, че ответникът е изградил ограда от тухли между своя имот и този на
свидетеля Д.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и
правилно.
Искът по чл. 109 ЗС предоставя
защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не
накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според неговото предназначение от неговия собственик.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът е собственик на процесния
имот с идентификатор …………….. (правото на собственост е придобито
по силата на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № ../…. г.), а ответникът - собственик на
съседния имот, представляващ имот с идентификатор ……………….. Както бе изяснено, ответникът не
оспорва правнорелевантното обстоятелство, че е изградил
между своя имот и имот с идентификатор ………………. масивна ограда. Спорен остава
въпросът дали е налице неправомерно действие - изграждане на част от оградата в
имота на ищеца, вместо по протежението на имотната граница.
От заключенията на изслушаните съдебно-технически
експертизи и изводът на вещото лице М., че отклонението на оградата е в рамките
на допустимите стойности от 0. 4 метра съгласно чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредба
№ 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри, съдът обосновава извод, че спорната част от
оградата е разположена именно по имотната граница между имоти с идентификатори …………. и ………….., съответно ……………… и ………………., поради
което извод за навлизане в имота на ищеца е изключен.
Тъй като изводите на въззивния
съд за неоснователност на предявения иск съвпадат с тези на районния в
обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва
да се присъдят разноските по в. гр. д. № 696/2016 г. по описа на СОС в размер
на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, както и разноските в касационното
производство в размер на общо 630 лева, както и разноските в настоящото
производство в размер на общо 800 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/20.06.2016 г.,
постановено по гр. д. № 497/2014 г. по описа на РС – гр. Самоков,
с което е отхвърлен предявеният от Д.Г.Т. срещу Г.Р.Т. иск с правно основание чл.
109 ЗС за осъждане на ответника да премахне тази част от оградата между имота
на ответника с идентификатор …………… по одобрената КККР на с. Д., община С., и имот с
идентификатор ……………, навлизаща
в имота на ищеца с идентификатор ………….., която заема площ от около 17 кв.
см от имота на ищеца – частта, заключена между точките АВГДЕБА на скицата,
приложена към молбата за уточнение на иска от 28.11.2018 г., която скица, приподписана от настоящия съдебен състав представлява
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН: **********,***, да
заплати на Г.Р.Т., ЕГН: **********,***, сумата от 400 (четиристотин) лева - разноски по в. гр. д. №
696/2016 г. по описа на СОС за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 630
(шестстотин и
тридесет) лева - разноски в касационното производство, както
и сумата от 800 (осемстотин) лева - разноски
в настоящото въззивно производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен
срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: