РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20221880100344 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник
на управителя, против Е. М. С. от с. И., общ. С., ул. „....” № , ЕГН **********.
Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи
съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и
се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение - 04.03.2022 г. По постъпилото
заявление е образувано ч.гр.д. № 131/2022 г. по описа на Районен съд Своге и
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
72 от 07.03.2022 г. за следните суми : 389,21 лева – главница, ведно със
законната лихва от 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
49,60 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 30.12.2018 г. до
26.11.2021 г., както и 145 лева – разноски по делото, от които 25 лева за
заплатена държавна такса и 120 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Вземането е във връзка с незаплатени от абоната суми за ползване на В и К
услуги, съгласно Общите условия одобрени с Решение ОУ 09/11.08.2014 г. на
ДКЕВР, за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва
за периода от 30.12.2018 г. – 26.11.2021 г. от „Водонсабдяване и
канализация“ ЕООД гр. София, ЕИК : *********, дължими съгласно чл. 31,
ал. 2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение ОУ 09/11.08.2014 г. на
ДКЕВР.
Цената на исковете е 389,21 лева – главница и 49,60 лева - лихва за
1
забава, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат
от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава
върху главницата, считано от 04.03.2022 г. до окончателното изплащане и
направените разноски. Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове
са допустими, като вземанията са индивидуализирани в издадени тридесет и
шест броя фактури.
На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от
доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. Е. М. С. не се
явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез пълномощник, с писмено становище с вх. № 1217 от
25.04.2023 г. е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение по
реда на чл. 238 ГПК.
По делото са приети писмени доказателства представени от
дружеството - ищец.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение,
предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание – с разпореждането от 28.06.2022 г., с Определението на съда по чл.
140 ГПК от 14.03.2023 г. и с призовката от същата дата.
Исковете са допустими, а с оглед на представените и приети по делото
писмени доказателства – вероятно основателни. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. В хода на процеса, на 31.01.2023 г.,
ответникът е заплатил 100,28 лева – главница по неплатени месечни фактури,
дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за
периода от 30.12.2018 г. до 26.11.2021 г. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът е длъжен да вземе предвид този факт, настъпил след предявяването на
иска, тъй като е от значение за спорното право.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 495 лева, от които
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева с ДДС и 75 лева –
заплатена държавна такса. Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС задължава
съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в
общ размер на 145 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Е. М. С. от с. И., общ. С., ул.
„...” № , ЕГН **********, че дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Рожен” № 15, представлявано от ... И. Г. И., сумата от 288,93 лева –
2
главница, представляваща незаплатена от абонат с № 95273 цена за ползване
на В и К услуги за периода от 30.12.2018 г. – 26.11.2021 г. и сумата от 49,60
лева – мораторна лихва, дължима за периода от 30.12.2018 г. до 26.11.2021 г.,
заедно със законна лихва върху главницата, считано от 04.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Е. М. С. от с. И., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Рожен” № 15,
представлявано от ... И. Г. И., сумата от 495 лева – направени разноски по
гр.д. № 344/2022 г. по описа на Районен съд Своге.
Осъжда Е. М. С. от с. И., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Рожен” № 15,
представлявано от ... И. Г. И., сумата от 145 лева – направени разноски по
ч.гр.д. № 131/2022 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239,
ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която
то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 ГПК,
пред Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
3