№ *995
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502145 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул.”България” №
49, бл.53Е, вх.В, заявена чрез пълномощника юк.Радина Илиева срещу Разпореждане №
6601/07.10.2021г. постановено по ч.гр.д. № 6832/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с
която заповедният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК относно претендираното вземане срещу длъжника ЦВ. ХР. ХР. с ЕГН-
********** от с. Р., ул.Д. № *, общ.Бургас за заплащане на договорна лихва
/възнаграждение/ в размер на 1172,04лв. за периода от 20.03.2020г. до 03.04.2021г.; сумата
от 309,36лв.-представляваща лихва за забава, начислена за периода от 21.01.2020г./датата на
изпадане на длъжника в забава/ до 03.04.2021г./ датата на предсрочната изискуемост/ и за
законната лихва за периода от 03.04.2021г. до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнинеи-28.09.2021 за разликата от уважената сума от 143лв. до
претендираните такива от 380,13лв..
Намира същото за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение
на материалния закон. По-конкретно посочва, че в обхвата на общите разходи по кредита,
които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни
услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит. Изтъква, че предвид това
следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват
част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на
ГПР. Т. е. дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва
1
да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че
заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с
правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част досежно
възнаградителните лихви, обезщетение за забавено плащане и законна лихва, като бъде
постановено друго, с което да се постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираните суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в законовия срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.
гр. д. № 6832/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд, е образувано по заявление на
"Профи кредит България" ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК против длъжника за
заплащане на суми на основание сключен между страните договор за потребителски кредит
№ 30041559457/27.12.2019г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на
3000лв. със срок на погасяване 36месеца при равни погасителни вноски, по който се твърди,
че длъжникът е заплатил две вноски и е преустановил погашенията.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед №
2722/07.10.2021г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за претендираната
главницата, мораторна лихва и законна лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и за част
от направените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане № 6601/07.10.2021г., съдът е отхвърлил заявлението
по чл. 410 от ГПК за заплащане на договорна лихва /възнаграждение/ в размер на 1172,04лв.
за периода от 20.03.2020г. до 03.04.2021г.; сумата от 309,36лв.-представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 21.01.2020г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до
03.04.2021г./ датата на предсрочната изискуемост/ и за законната лихва за периода от
03.04.2021г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнинеи-
28.09.2021 за разликата от уважената сума от 143лв. до претендираните такива от 380,13лв.,
както и за сумата от 849,97лв., представляваща назаплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга “Фаст“, за сумата от 2748,34лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и за разноски съответно на отхвърлителната
част.
Заповедният съд е мотивирал отказа си досежно договорната лихва с мотив, че
клаузата в договора, регламентираща договорната лихва в размер от 41,00 %е
недействителна, тъй като е прекомерен и поради това противоречи на добите нрави.
2
Досежно претендираните възнаграждение за предоставени услуги „Фаст“ и „Флекси“ е
прието, че по естеството си представляват допълнителни услуги, уговорени в противоречие
на закона, по-конкретно на разпоредбата на чл.10а ЗПК, поради което и на осн.чл.26, ал.1
ЗЗД, вр.чл.10а, ал.2 от ЗПС са нищожни, а досежно претендираната лихва за забава е
прието, че се дължи считано от 03.04.2021г.-датата на обявяване на предсрочна изискуемост
на целия договор, а не от датата на която е изпаднал в забава поради неплащане на
погасителната вноска съгласно погасителния план.
Приложени са към заявлението заверени преписи от договор за кредит
„Стандарт“ с № 30041559457/27.12.2019г., декларации, общи условия към договора,
погасителен план. Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на
длъжниците сумата от 3000лв., която следва да бъде върната на 36 месечни погасителни
вноски, всяка от по 144,32лв. с падеж всяко 20-то число от съответния месец, ГПР-49,15%,
ГЛП 41,00%, лихвен процент на ден 0,11%. Уговорени са допълнителни услуги Фаст за
приоритетно разглеждане с цена от 900лв. и Флекси гъвкав погасителен план на стойност от
2910лв. и дължима месечна погасителна вноска за последните от 105,83лв.. Така общото
задължение по кредита е достигнало крайна стойност от 9005,33лв. с включени
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Разпореждане № 6601/07.10.2021г. по ч.гр.д. № 6832/21г. по описа на БРС се
обжалва само в частта с която е отхвърлено заявлението на частния въззивник досежно
договорната лихва и лихва за забава.
Настоящата инстанция си счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо
договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на
заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така
следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая
съдът счита, че частната жалба е основателна досежно претендираните възнаграждения и
лихви, а обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в обжалваната част по
следните съображения:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4
от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно
и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Правилно е отхвърлено заявлението досежно допълнителните услуги, макар
разпореждането да не е обжалвано в тази му част. Видно от договора клаузата досежно
закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ е включена с оглед приоритетно разглеждане и
3
изплащане на потребителския кредит и е уговорено „възнаграждение“, в размер на 900 лева.
Тази клауза урежда предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с
възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да
предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото
дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна
на заемополучателя.
Досежно втората допълнителна услуга наименована „Флекси“ се установява, че
включва възможност за гъвкав погасителен план, за която възможност е уговорено
„възнаграждение“, в размер на 2910лв лева. Налице е противоречие с добрите нрави - видно
от представените приложения, сумата по кредита е 3000 лева, а цената на допълнителния
пакет е близка до заетата сума. Нещо повече, следва да се посочи и че, с уговарянето на
посоченото допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна, за която съдът е длъжен служебно да следи.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът обаче не
допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 ГПК досежно допълнителните услуги, обаче
не дава възможност на съда в рамките на заповедното производство да преизчислява и
намалява размерите на главницата и лихвите. Този въпрос- относно размера на
задължението подлежи на изследване от исковия съд при разглеждане на делото по
същество. Още повече, че в конкретния случай претендираните суми са посочени в
заявлението поотделно като остатъчни задължения по договора за кредит и споразумението
за допълнителни услуги. Тук следва да се допълни, че съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4
ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този
размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на
възнаградителната лихва. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави. В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен.
Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която
4
страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е
налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен
заем, уговорена в размер на 41,00%., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това
уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. От съдържанието на
посочената разпоредба може да се направи извод, че при забава на длъжника кредиторът има
право да получи мораторна лихва, като страните предварително са уговорили падежите на
всяка от погасителните вноски, поради което не следва кредитодателят да отправя покана за
всяка вноска, тъй като падежът за плащането е уговорен отнапред и при пропускането му
задълженият изпада в забава за съответната дължима сума. По тези съображения следва да
се присъди лихва за забава от датата на изпадане в забава на длъжника поради пропускане на
плащанията за съответните вноски по погасителния план до обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем, и съответно от тази дата до депозиране на заявлението в съда като за
втория период лихвата се начислява вече върху стойността на целия кредит.
Ето защо по относно претендираното вземане за договорна лихва /възнаграждение/
в размер на 1172,04лв. за периода от 20.03.2020г. до 03.04.2021г.; сумата от 309,36лв.-
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 21.01.2020г./датата на изпадане на
длъжника в забава/ до 03.04.2021г./ датата на предсрочната изискуемост/ и за законната
лихва за периода от 03.04.2021г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнинеи-28.09.2021 за разликата от уважената сума от 143лв. до
претендираните такива от 380,13лв. е редовно и подлежи на уважаване.
Изложеното налага частична отмяна на обжалваното разпореждане в посочените
му части, ведно с присъждане на разноските сторени от жалбоподателя за д.т. от 15лв и
юк.възнаграждение от 50лв за въззивното производство.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.413, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 6601/07.10.2021г. постановено по ч.гр.д. №
6832/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която заповедният съд оставил без уважение
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираното
вземане срещу длъжника ЦВ. ХР. ХР. с ЕГН-********** от с. Р., ул.Д. № *, общ.Бургас за
заплащане на договорна лихва /възнаграждение/ в размер на 1172,04лв. за периода от
20.03.2020г. до 03.04.2021г.; сумата от 309,36лв.-представляваща лихва за забава, начислена
за периода от 21.01.2020г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.04.2021г./ датата
на предсрочната изискуемост/ и за законната лихва за периода от 03.04.2021г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнинеи-28.09.2021 за разликата от
уважената сума от 143лв. до претендираните такива от 380,13лв., КАТО ВМЕСТО това
ПОСТАНОВЯВА:
5
Длъжникът ЦВ. ХР. ХР. с ЕГН-********** от с. Р., ул.Д. № *, общ.Бургас да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за
потребителски кредит „Стандарт“ с № 30041559457/27.12.2019г., следните суми: договорна
лихва /възнаграждение/ в размер на 1172,04лв. за периода от 20.03.2020г. до 03.04.2021г.;
сумата от 309,36лв.-представляваща лихва за забава, начислена за периода от
21.01.2020г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.04.2021г./ датата на
предсрочната изискуемост/ и за законната лихва за периода от 03.04.2021г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнинеи-28.09.2021 за разликата от
уважената сума от 143лв. до претендираните такива от 380,13лв..
ОСЪЖДА ЦВ. ХР. ХР. с ЕГН-********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* сумата от д.т. от 15лв и юк.възнаграждение от 50лв.,
представляващи сторените разноски за въззивното производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6