№ 164
гр. Велико Търново , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20204110201745 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. М. М. с ЕГН **********, от ******, против
наказателно постановление № 20-1275-001456 от 12.08.2020 год., издадено от
ВПД началник на Сектор "ПП" при ОД на МВР -В. Търново, с което за
извършено от М. административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 750.00 (седемстотин и
петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три)
месеца. В жалбата си М. сочи допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на НП, като моли пълната му отмяна като незаконосъобразно.
Твърди, че друго лице е управлявало автомобила към момента на извършване
на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв. Ц.Б. от АК Разград – редовно упълномощена. Адв. Б. поддържа
изцяло жалбата, като прави доказателствено искане за допускане до разпит на
едно лице в качеството на свидетел и моли съдът да даде възможност на
жалбоподателя да даде лични обяснения. Съдът уважи това искане и разпита
1
водения свидетел Д.М.М.. По същество процесуалния представител на
жалбоподателя моли процесното НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и излага доводи в тази насока, а именно, че
жалбоподателя не е управлявал процесния автомобил към момента на
констатиране на нарушението.
Въззиваемата страна РУ – Велико Търново, редовно призована, не се
представлява и не заема становище.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 27.02.2020 год. в 19.34 ч. с автоматизирано техническо средство
"ARH CAM S1" с фабр. № 11743СВ, на ПП І-4, км. 106+200 в посока към гр.
София е засечено и заснето управление на л.а. "Тойота Авенсис" с рег. №
****** със скорост от 111 км/ч при ограничение за населено място от 50
км/ч, въведено с пътен знак "Д-11". След приспаднат толеранс от -3 км/ч е
определена наказуема скорост от 108 км/час.
След извършена проверка в масивите на КАТ е установено, че
въпросният автомобил "Тойота Авенсис" с рег. № ****** е собственост на
"*****" ЕООД със седалище в с. Л. и със законен представител М. М. М. с
ЕГН **********, от ******. На М. била предоставена декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП,
като на 04.06.2020 год. М. е попълнил саморъчно тази декларация, в която е
посочил, че на 27.02.2020 год. в 19.34 ч. л.а. "Тойота Авенсис" с рег. №
****** е бил управляван лично от него. На същата дата на М. е била връчена
и покана № 6-75164 CAM S1 - 27.02.2020 год., в която същия е поканен да се
яви в тридневен срок в Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново за
съставяне на АУАН по ЗДвП.
В указания срок М.М. не се е явил в Сектор "ПП", при което на
22.06.2020 год. св. Г. К. С. в присъствието на свидетелите А. С. К. и С. Д. Й. и
в отсъствието на М., съставил срещу последния АУАН № 1454 (бланков №
0283102) затова, че на 27.02.2020 год. в 19.34 ч. в с. Ново село, на ПП І-4, км.
106+200 в посока към гр. София е управлявал л.а. "Тойота Авенсис" с рег. №
******, собственост на "*****" ЕООД със законен представител М.М. със
скорост от 111 км/ч при ограничение за населено място от 50 км/ч, въведено с
2
пътен знак "Д-11". Наказуема скорост след приспаднат толеранс от -3 км/ч е
108 км/час. Нарушение с № 2020-02--0063919 е установено с АТСС "ARH
CAM S1" с фабр. № 11743СВ, като собственикът М.М. се самопосочва като
водач на МПС в декларация по чл. 188 от ЗДвП. М. не се явява на изпратена и
получена покана с № 6-75164 CAM S1 - 27.02.2020 год., АУАН е съставен в
отсъствието на М. в Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
АУАН е бил връчен по съответния ред на М. на 15.07.2020 год., който
го е подписал без възражения.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са
били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на М..
Въз основа на така съставения АУАН, на 12.08.2020 год. ВПД
Началник на Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново е издал процесното
НП № 20-1275--001456, с което на М. М. М. с ЕГН **********, от ******, за
извършено от него административно нарушение по административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 750.00 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 (три) месеца. НП е било връчено лично на М. на
23.10.2020 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Г. К. С. и свидетелите при съставяне на АУАН – А. С. К. и
С. Д. Й., както и водения от жалбоподателя свидетел Д.М.М.. Свидетелят С.,
потвърждава в показанията си пред съда, че е установено нарушение по ЗДвП
на посочената дата, час и място с АТСС, след което е била изпратена
декларация до представляващия фирмата, чиято собственост е автомобила, в
която управителят се е самопосочил, че той е управлявал автомобила на
посочената дата и час, като след като жалбоподателя не се е явил в указания в
поканата срок, е съставил срещу него АУАН за допуснато от него нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Свидетелите К. и Й. потвърждават, че са свидетели
3
по съставянето на акта, като не са работили по преписката, а само са били
запознати от С. с обстоятелствата по нея.
Свидетелката М. твърди пред съда, че на 27.02.2020 год. заедно с брат
си - жалбоподателя М.М., са били тръгнали за София, като са пътували с
процесния автомобил "Тойота Авенсис" с рег. № ******, който е служебен на
фирмата и бил управлява от брат й М.. Твърди, че преди гр. В. Търново
видели фирменият им камион закъсал на пътя. Спрели да му помогнат, като
ходили за части във Велико Търново и после пак се върнали до камиона.
Твърди, че тъй като бързали за гр. София поради неотложен ангажимент, брат
й М. трябвало да проведе служебни разговори по телефона, поради която
причина М. се качила да управлява автомобила и тя управлявала до гр.
София. Заявява, че вероятно е допуснала превишаване на скоростта, тъй като
бързали да стигнат навреме за среща в гр. София. Твърди, че автомобила е
служебен и се управлява както от брат й М., така също често и от нея като
служител във фирмата. Твърди, че си спомня за датата поради инцидента с
повредения камион.
Жалбоподателя дава лични обяснения пред съда, в които твърди, че
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП му е била връчена от кварталният полицай
на с. Л., който го е търсил няколко пъти, но не го е намерил. Твърди, че когато
са се видели, кварталиня полицай му е връчил поканата, но много бързал,
като и самия М. е бързал. М. попитал каква се полага за това нарушение и
кварталния му споменал някаква сума, при което М. директно подписал
декларацията, като вписал в същата, че той е управлявал автомобила без да се
замисля за датата и дали изобщо той е управлявал автомобила на тази дата.
Твърди, че тъй като този автомобил е служебен, същия се управлява както от
него, такта и от сестра му и баща му, които работят във фирмата, поради
което приел, че въпросната глоба ще бъде заплатена от семейството и е без
значение кой е управлявал. поради това М. лекомислено попълнил
декларацията, като вписал, че той е управлявал автомобила на посочената
дата и час. Заявява, че впоследствие като установил, че е наложено наказание
"Лишаване от право да управлява МПС", се замислили за датата и си
спомнили въпросната ситуация, за която твърди св. М. пред съда. Това обаче
се случили след попълването на декларацията и след като получил екземпляр
от наказателното постановление. Заявява, че при попълването на
4
декларацията изобщо не се е замислял нито за дата, нито за това кой е
управлявал.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
От формална страна наказателното постановление е законосъобразно –
притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от
компетентен орган. По същество обаче се установява, че неправилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност са жалбоподателя
М. за соченото нарушение.
От гласните доказателствата по делото се установява обстоятелството,
че на посочените в наказателното постановление място, дата и час процесния
автомобил, с който е извършено нарушението не е бил управляван от
жалбоподателя М.М.. В тази насока са твърденията на самия М. пред съда,
които се потвърждават от показанията на свидетелката М.. Вярно е, че св. М.
е сестра на жалбоподателя и има правен интерес да твърди, че именно тя е
управлявала автомобила на 27.02.2020 год. в 19.34 ч., но същата е
предупредена от съда за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК за
лъжесвидетелстване, а освен това по делото няма събрани данни и
доказателства които да оборват нейните твърдения и твърденията на
жалбоподателя. Контролните органи са издали АУАН, въз основа на който е
издадено и процесното НП само въз основа на данните от АТСС и
попълнената от М. декларация. Данните от АТСС касаят само мястото, датата
и часа на извършеното нарушение, но не се съдържат никакви данни за водача
на автомобила с който е извършено нарушението. Контролните органи не са
събрали никакви други доказателства относно авторството на деянието, а са
използвали само информацията от данните в декларацията по чл. 188 от
ЗДвП. Тези данни обаче се опровергават от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, които оборват данните от АТСС и
декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Жалбоподателя описва една достоверна
версия за това, че е попълнил в декларацията данни, че именно той е
управлявал автомобила към момента на извършване на нарушението, но
действителност това обстоятелство не отговаря на реалността.
Жалбоподателят твърди, че е попълнил декларацията и е вписал
5
обстоятелството, че той е управлявал автомобила поради факта, че
автомобила се управлява по принцип от лица от семейството и е без значение
на кого ще бъде наложено наказанието, тъй като глобата ще бъда заплатена от
средства на самото семейство. Именно това обстоятелство е накарало М. да
впише в декларацията тези данни без да се замисля нито за дата, нито за това
кой е управлявал автомобила. Впоследствие обаче заедно със семейството са
си припомнили случая, който са запомнили поради настъпила повреда на
техен товарен автомобил и са си спомнили обстоятелството, че именно
сестрата на жалбоподателя - св. М. е управлявала автомобила на процесната
дата и час.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление,
следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за
реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка
приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН: „Когато се
установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган
издава наказателно постановление, с което налага съответното
административно наказание”. Следователно за налагане на административно
наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение,
кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде
НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В
този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В случая обаче, при така твърдените от жалбоподателя и св. М.
обстоятелства и липсата на данни и доказателства които да ги опровергават,
съдът приема, че действително на 27.02.2020 год. в 19.34 ч. процесния
автомобил с който е извършено нарушението по ЗДвП е бил управляван не от
6
жалбоподателя, а от св. М.. Поради това съдът намира, че неправилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на М.М. за
констатираното нарушение. В настоящата хипотеза не са налице категорични
доказателства за това, че жалбоподателя М. е управлявал автомобила към
момента на извършване на нарушението и съответно, че той е извършител на
това нарушение.
Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1275-001456 от 12.08.2020
год., издадено от ВПД началник на Сектор "ПП" при ОД на МВР -В. Търново,
с което за извършено от М. М. М. с ЕГН **********, от ******
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 750.00 (седемстотин и петдесет) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца – като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7