РЕШЕНИЕ
№ 1261
гр. Бургас, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120102455 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Д. М. Г., от гр. ...., с която
претендира осъждане на ОД на МВР – ...., код по БУЛСТАТ ...., със седалище гр. ..., да
му заплати сума в размер от 3060 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за изпълнение на специфични служебни дейности – патрулно-постова дейност или
опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип за периода
01.11.2022-31.03.2024 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 18.04.2024
год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане
на деловодните разноски.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: през периода
01.11.2022-31.03.2024 год. е заемал длъжността „......“ при сектор ПП към ОД МВР ...,
със статут на държавен служител; на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, ЗМВР ищецът има
право на допълнително възнаграждение при изпълнение на специфични служебни
дейности; през процесния период е извършвал специфична служебна дейност като
патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален или
линеен принцип, за които не му е изплатено допълнително възнаграждение; не е
издадена и заповед на директора на ОД на МВР – ...за определяне размера на
допълнителното възнаграждение.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове
са чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на
1
деловодните разноски; признал е съществуването на служелно правоотношение между
страните през процесния период; изложил е следните насрещни твърдения: ищецът не
е изпълнявал пряко дейностите по § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР, поради което не му се
дължи допълнително възнаграждение.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че през процесния период страните са били обвързани
със служебно правоотношение, по силата на което ищецът Д. Г. е заемал длъжността
„......“ в Група „..на .., ....“ на Сектор ПП към ОД на МВР – ...– видно и от
представеното от ответника писмо от 15.05.2024 год. Ищецът твърди, че през същия
период е изпълнявал специфични служебни дейности – патрулно-постова дейност или
опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип, поради което му се
държи процесното допълнително парично възнаграждение.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2, ЗМВР, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности,
изброени в § 1, т. 26а от ДР на същия закон. Условията, редът и максималният размер
на това възнаграждение е определен с Наредба № ...-.../2019 год. на Министъра на
МВР, на основание чл. 179а, ал. 1, ЗМВР.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните, която съдът цени като обективна и компетентна. Вещото лице сочи, че през
процесния период по отношение ищеца не са издадени заповеди по чл. 179а, ал. 2,
ЗМВР.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен иск за неоснователен. Ищецът носи тежестта за провеждане на главно и пълно
доказване на обстоятелството, че през целия процес период – или през част от него, е
извършвал специфична служебна дейност по см. на чл. 178, ал. 1, т. 2 във вр. с § 1, т.
26а от ДР на ЗМВР. Такива доказателства по делото не са ангажирани, въпреки
дадените от съда указания с доклада по чл. 146, ал. 1, ГПК и ясното оспорване от
ответника на твърденията на ищеца. Видно от изготвената на 10.06.2024 год. докладна
записка от прекия ръководител на ищеца в Сектор ПП, през процесния период Д. Г. е
осъществявал дейности по контрол на пътното движение и по посещения на ПТП, а
това са преките му служебни задължения по т. II, подт. 4, 18 и 20 от длъжностната
характеристика на ищеца. Данните по делото не могат да обосноват извода дали, кога,
къде и в какво са се състояла извършената от ищеца специфична служебна дейност,
нито от кого му е била възложена тя, вкл. дали е бил командирован за изпълнението й
и с каква продължителност – вж. мотивите на Решение № .../16.01.2024 год. по адм. д.
№ 432/2023 год. на V отделение на ВАС. Според чл. 3, ал. 1, изр. първо от Наредба №
2
..... год., допълнителното възнаграждение се заплаща за действително отработеното
време на специфичната служебна дейност, а в разглеждания казус няма никакви
доказателства за обема на възложената на ищеца специфична дейност и времетраенето
й, с оглед на които, при предоставената му оперативна самостоятелност, работодателят
дължи определяне на конкретния процент за допълнителното възнаграждение –
Решение № .../20.10.2023 год. по адм. д. № .../2023 год. на ...-...и Решение №
../25.10.2022 год. по адм. д. № .../2022 год. на .... – ....... Решението на съда за посочения
релевантен факт не може да почива на предположения, поради което липсва основание
да се приеме, че за процесния период в полза на ищеца е възникнало правото на
допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т 2, ЗМВР.
Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният главен иск е недоказан,
поради което той следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловената акцесорна претенция
за обезщетение за забава.
Неоснователността на исковете налага в полза на ответника да бъдат присъдени
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, на основание чл.
78, ал. 3 и 5, ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1, НЗПП).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. .... за осъждане
на ОД на МВР – ...., код по БУЛСТАТ ...., със седалище гр. ...., да му заплати сума в
размер от 3060 лева, представляваща допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т.
2, ЗМВР, за изпълнение на специфични служебни дейности – патрулно-постова
дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип за
периода 01.11.2022-31.03.2024 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба –
18.04.2024 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ....., на основание чл. 78, ал. 3
и 5, ГПК, да заплати на ОД на МВР – ...., код по БУЛСТАТ ....., със седалище гр. ....
деловодни разноски в размер от 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок, считано от 20.06.2024 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3