РЕШЕНИЕ
№ 1674
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300503133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника В. Д. М./Н./, ЕГН: **********, с адрес: гр.П.,
ул.***, ет.5, чрез адвокат С. М., против Постановление за разноски, инкорпорирано в
удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022 г. ведно със сметка № ********** от 09.11.2022
г. по изп.дело № 572 от 2022 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег.№ 819 с район
на действие районът на ОС Пловдив, в частта, с която са начислени такси по т.26 от
ТТЗЧСИ за изпълнение на задълженията на ТД на НАП, такси в размер на 72 лева с ДДС за
налагане на запори и такса в размер на 24 лева с ДДС за връчване на покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/.
В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните действия
на ЧСИ. Поддържа се, че удържаните за сметка на длъжника такси не са били необходими за
изпълнение на вземането на взискателя и се твърди, че длъжникът не отговоря за тях.
Посочва се, че била удържана такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за принудителното изпълнение на
несъществуващо вземане на ТД на НАП. Възразява се, че е налице свръхобезпеченост и
явна несъразмерност с размера на задължението по изп.дело. Поддържа се, че в
производството по принудително изпълнение са удостоверени неверни обстоятелства от
страна на призовкаря, че изходираната на 01.11.2022 г. покана за доброволно изпълнение е
връчена при отказ. Намира се, че въпреки наличните данни по изп.дело за изпълнение на
задълженията към Община Пловдив и ТД на НАП, на 09.11.2022 г. съдебният изпълнител е
превел към ТД на НАП сумата от 1881,78 лева, в резултат на което били начислени такси по
т.26 от ТТРЗЧСИ. Излага се съображението, че длъжникът е изпълнил задълженията си в
срока за доброволно изпълнение дори и да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение
е връчена при отказа, който като факт се оспорва. От това се заключава, че длъжникът не
дължи таксите за наложените запори на банковите сметки и на трудовото възнаграждение,
тъй като тези такси и разноски не са били необходими и не били довели до изпълнение на
задълженията. Искането към съда е да отмени постановлението за разноски в частта му
относно начислените такси по т.26 от ТТЗЧСИ за изпълнение на задълженията на ТД на
1
НАП, таксите в размер на 72 лева с ДДС за налагане на запори и таксата в размер на 24 лева
с ДДС за връчване на ПДИ. Претендира сторените разноски. Прави доказателствено искане
за допускането на свидетел -призовкаря на ЧСИ Мурджанова предвид оспорване наличието
на отказ от страна на жалбоподателката за получаване на ПДИ. Прилага: пълномощно и
договор за правна помощ и съдействие; Удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022 г.,
Сметка № 0*** от 09.11.2022 г. и данъчна фактура, издадени по изп.д.№ 572/2022 г. на ЧСИ
Мурджанова; Справка от имотен регистър; Справка от регистъра на Българската адвокатура
и регистър Булстат; Справка от ТД на НАП.
Ответната страна по жалбата – взискателят Община Пловдив, Дирекция „Местни
данъци и такси“ не взема становище.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и материалите по
приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 572 от 2022 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег.№
819 с район на действие районът на ОС Пловдив е образувано въз основа на Акт за възлагане
събирането на публични общински вземания № 1576/18.10.2022 г.срещу задълженото лице
В. Д. М., ЕГН: **********, както следва: вземане за данък върху недвижимите имоти в
размер на 985, 45 лева, лихва към 18.10.2022 г. в размер на 372, 57 лева и законна лихва
върху посоченото вземане до пълното му погасяване; вземане за такса за битови отпадъци в
размер на 922, 63 лева, лихва към 18.11.2022 г. в размер на 337, 07 лева и законна лихва
върху посоченото вземане до пълното му погасяване.
На 01.11.2022 г. е изходирана покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжника, на
която връчителят е отбелязал, че адресът е посетен на 01.11.2022 г. в 10.00 ч., на 02.11.2022
г. в 15.00 ч. и на 04.11.2022 г. в 15 ч. и е налице отказ за получаване на ПДИ.
По делото са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Първа
инвестиционна банка“АД, „Юробанк България“ АД и в „Изипей“АД, както върху трудовото
възнаграждение на М., получавано от „Ди ес бус“ЕООД със запорни съобщения от
01.11.2022 г.
Постъпило е Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни
мерки от 03.11.2022 г.издадено от ТД на НАП - Пловдив, в което са удостоверени
задължения на М. от 6 259, 23 лева. С разпореждане от 04.11.2022 г. съдебният изпълнител е
присъединил държавата за събиране на вземането от 6 259, 23 лева на осн.чл.458
ГПК.Съобщение до длъжника за последното е било изпратено на 04.11.2022 г., което се е
върнало с отбелязването за отказ на длъжника да получи същото.
На 09.11.2022 г. по изп.дело е постъпило писмо от взискателя, с което е уведомил ЧСИ
за погасяване на вземането от длъжника с платежни документи от 03.11.2022 г. и 04.11.2022
г. с искане за прекратяване на делото и вдигане на наложените обезпечения.
С разпореждане от 09.11.2022 г. съдебният изпълнител е констатирал, че въз основа на
наложените запори е постъпила сумата в общ размер на 2594, 65 лева, както и че вземането
на Община Пловдив от 2 526, 00 лева е заплатено директно на взискателя. Съдебният
изпълнител е разпоредил с постъпилата сума от 2594, 65 лева да се погасят следните
вземания: 184, 20 лева с ДДС - дължими обикновени такси и разноски по ТТРЗЧСИ, сред
които и за налагането на запори по т.9 от Тарифата в размер на 72 лв. с ДДС и по т.5 от 24
лв. с ДДС за ПДИ; пропорционална такса по т.26 б ТТРЗЧСИ върху вземането на общината
за данъчни задължения - 276 лева с ДДС, както и от остатъка от сумата да се удържи
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ и разноски по т.31, б.б /за банкови такси и
комисионни/ от ТТРЗЧСИ и разликата от 1881,78 лева да се преведе за частично погасяване
на публичните задължения на НАП.
От приложено преводно нареждане от 09.11.2022 г. се удостоверява превеждане на
сумата от 1 881, 78 лева по сметка на ТД на НАП - Пловдив.
По делото са издадени фактура № **********/09.11.2022 г. и сметка № ********** от
09.11.2022 г., в които са включени спорните такси по т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и
връчване на ПДИ от 24 лева с ДДС, по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запори от 72 с ДДС и
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане в полза на НАП
от 226, 50 с ДДС / 188, 75 лева без ДДС/.
Въз основа на искане от съдебния изпълнител на 11.11.2022 г., по делото е постъпило
2
Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 14.11.2022
г.издадено от ТД на НАП - Пловдив, в което е удостоверено липсата на задължения на М.
според актуалните данни в НАП към 14.11.2022 г.
На 16.11.2022 г. е постъпила молба от длъжника М. с искане за прекратяване на
производството на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК, за вдигане на наложените запори и за превод на
постъпилите суми от запорите. Към молбата е представена електронна справка от НАП за
липса на задължения към 08.11.2022 г.
С Постановление от 16.11.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил производството
на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
С удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022 г. съдебният изпълнител е уведомил
длъжника за постъпили суми от наложените запори, както и че на 09.11.2022 г. по сметка на
НАП ТД Пловдив е преведена сумата от 1 881, 75 лева. На длъжника е указано, че в случай
на междувременно погасяване на публичните задължения директно към НАП и има
надвнесена сума, следва да поиска от НАП ТД Пловдив връщане на сумата. Удостоверени са
удържаните такси и разноски по изп.дело. Това удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022
г. е връчено на М. на 21.11.2022 г.
С Постановление от 24.11.2022 г. съдебният изпълнител е допуснал поправка на
постановление от 16.11.2022 г. като в диспозитива на последното да се чете, че приключва
изп.производство. Постановлението от 24.11.2022 г. е връчено на Михалева на 28.11.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна - длъжник по
изпълнението и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК, подадена е на 28.11.2022 г. в законоустановения двуседмичен срок по чл.436, ал.1
ГПК от връчване на удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022 г., в което са инкорпорирани
оспорените такси. Ето защо, жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Направеното доказателствено искане за допускане до разпит на призовкаря на ЧСИ
Мурджанова, следва да се оставят без уважение, тъй като не е необходимо за разрешаването
на правния спор по делото, който е изяснен от фактическа страна от материалите по
представеното копие от изп.дело.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
По правило отговорността за разноски се понася от страната,която с поведението си е
станала причина за завеждане на делото.В този контекст и съобразно разпоредбата на чл. 79,
ал.1, т.1 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство носи отговорност за разноските
по изпълнението и тогава, когато е платил доброволно след започване на изпълнителното
производство. В случая длъжникът не е платил изискуемите публични общински вземания
и с поведението си е провокирал образуването на изпълнителното производство.
Следователно последното е наложило извършването на разноски по изпълнението,
включително за изготвянето и връчване на ПДИ и налагането на обезпечителни мерки.
Поради това, по общите правила за разпределение на отговорността за разноски, длъжникът
е длъжен да понесе сторените разноски въпреки доброволното издължаване след образуване
на изп.дело. С оглед на изложеното е ирелевантно обстоятелството дали длъжникът е
платил преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, респективно и в срока за
доброволно изпълнение, след като плащането е извършено след образуване на
изпълнителното производство. В предвид изложеното оспорването на верността на
отразяването в ПДИ за отказа на длъжника да получи същата е неотносимо към
отговорността му за оспорените разноски в изпълнението. Неоснователни са доводите,че
разноските от 24 лева за изготвяне и връчване на ПДИ и 72 лева за наложените запори
върху вземанията на длъжника от Първа инвестиционна банка“АД, „Юробанк България“ АД
и в „Изипей“АД, както върху трудовото възнаграждение, не са били необходими. Както се
посочи, след като длъжникът своевременно не е платил дължимите си публични задължения
и това е довело сезирането на ЧСИ за принудителното им събиране, последното е наложило
и направата на сторените разноски по изпълнението. По аргумент от разпоредбата на чл. 79,
ал.1, т.1, предл. 2 от ГПК, при заплащане на дълга след започване на изпълнителното
производство, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, независимо дали
изпълнението е извършено по сметка на съдебния изпълнител или пряко на взискателя.
Неоснователен е и доводът за свръхобезпеченост и несъразмерност на наложените запори,
3
тъй като същите са наложени преди плащането на дълга с цел обезпечаване на
принудителното изпълнение, предвид и размера на задълженията към взискателя и
удостоверения в издаденото удостоверение от ТД на НАП - Пловдив от 03.11.2022 г.
Същевременно запорите са наложени в съответствие с разпоредбата на чл.442 от ГПК,
според която длъжникът по парично задължение отговаря с цялото си секвестируемо
имущество и за удовлетворяване на дълга по делото е допустимо прилагането на няколко
изпълнителни способа, както и преминаването от един способ към друг. Ето защо
неоснователни се оспорва отговорността на длъжника за таксите по т.5 от ТТРЗЧСИ в
размер на 24 лв. с ДДС за изготвяне и връчване на ПДИ и по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на
72 лева за налагането на запори.
Неоснователно е и оспорването на удържаната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от ЧСИ за
събиране на вземането на държавата от 1881,78 лева, която според сметка № ********** от
09.11.2022 г. е в размер на 226, 50 с ДДС / 188, 75 лева без ДДС/. Публичното задължение е
надлежно удостоверено с постъпилото по делото Удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки от 03.11.2022 г.издадено от ТД на НАП - Пловдив за
сумата в размер на 6 259, 23 лева. Представеното удостоверението по чл.191, ал.4 ДОПК
представлява официален документ и съдебният изпълнител е бил длъжен да се съобрази с
удостоверените в него данни за размера на публичните задължения. Съдът намира, че
доколкото сумата от 1881,78 лева е била преведена на ТД на НАП - Пловдив въз основа на
разпореждане 09.11.2022 г., а удостоверението е било издадено на 03.11.2022 г., не се е
следвало изискването на друго такова преди извършване на превода. Следователно
неоснователен е изводът, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е била удържана за несъществуващо
задължение с позоваване представената справка от 08.11.2022 г.с молба от 16.11.2022 г.
Последната е била впоследствие представена, поради което не обвързва съдебният
изпълнител, който при извършване на превода се е съобразил с удостовереното задължение
в удостоверението по чл.191, ал.4 ДОПК от 03.11.2022 г. Доколкото съдебният изпълнител е
събрал надлежно удостоверено публично задължение на същият се дължи такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, поради което неоснователно се оспорва нейното удържане от ЧСИ.
В аспекта на изложеното се налага извод, че не се установява незаконосъобразност на
обжалваните изпълнителни действия, поради което жалбата ще се остави без уважение като
неоснователна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В. Д. М./Н./, ЕГН: **********, с
адрес: гр.П., ул.***, чрез адвокат С. М., против Постановление за разноски, инкорпорирано
в удостоверение с изх.№ 28843 от 17.11.2022 г. ведно със сметка № ********** от
09.11.2022 г. по изп.дело № 572 от 2022 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег.№
819 с район на действие районът на ОС Пловдив, в частта, с която са начислени такси по
т.26 от ТТЗЧСИ за изпълнение на задълженията на ТД на НАП, такси в размер на 72 лева с
ДДС за налагане на запори и такса в размер на 24 лева с ДДС за връчване на покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/, както и доказателствените искания, като неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4