Решение по дело №1680/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на „Т.-95“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, [жк], [улица]км, представлявано от Б. Т., против Решение № 32-994288/04.09.2024г. на директора на ТД Митница Русе, с което е отказано да бъде приета митническата стойност на стоките по митнически декларации с MRN номера конкретно изброени в колона 2 на Таблица № 1 от мотивната част на решението, определена е нова митническа стойност на стоките, нова данъчна основа, разпоредено е коригиране на данните в митническите декларации в ЕД 4/11 - Фактурна стойност - съгласно данните от колона 5 на Таблица 1; ЕД 8/6 — Митническа стойност - съгласно данните от колона 8 на Таблица 1; „Задължения“: А00 - съгласно данните от колона 8 на Таблица 1; дължим размер - съгласно данните от колона 12 на Таблица 1; В00 - съгласно данните от колона 9 на Таблица 1; дължим размер - съгласно данните от колона 13 на Таблица 1 и са установени допълнително публични задължения за събиране за стоките поставени под режим „допускане за свободно обръщение“ с посочените митнически декларации, както и лихви за забава, считано от датата на възникване на задължението.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество се иска отмяна на решението. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж., която поддържа жалбата на сочените в нея основания. Ангажира доказателства. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Териториална дирекция Митница Русе, не изпраща представител. С представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение (л.479-481).

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС) и чл. 84, ал.1, т.2 от Закона за митниците (ЗМ) на „Т. -95“ ЕООД е била извършена проверка за установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на митнически режим допускане за свободно обращение, мерките на търговската политика на ЕС, както и изпълнение на задълженията му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение. Резултатите от проверката са обективирани в Доклад за служебно ползване № [рег. номер]/1/6А/04.11.2022 г., рег.№ 32-379088/04.11.2022 г., изготвен от отдел „Последващ контрол“ към ТД Митница Бургас.

Според констатациите на проверяващите, описани в доклада за служебно ползване, в периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2022 г. дружеството- жалбоподател „Т. -95“ ЕООД е декларирало стоки под режим допускане за свободно обращение, като е подало 43 броя митнически декларации за 43 броя МПС внос от Конфедерация Швейцария.

От представените 43 броя митнически декларации е установено, че към датата на приемането им митническата стойност на стоките е била определена на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в който е регламентиран методът за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, а именно действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. За всички стоки е бил деклариран код 1 „Договорна стойност на внесените стоки“. Валутата, декларирана в ел. д. 4/10 - кл. 22.1 била CHF (швейцарски франк). В ел. д. 3/1 - кл. 2 били декларирани различни износители, като по-голяма част от тях били физически лица с държава на изпращане Конфедерация Швейцария. В ел. д. 4/1 - кл. 29 за 43 броя митнически декларации било декларирано условие на доставка EXW „(Ех Works) - Франко завод/склад“. Във всички 43 броя митнически декларации, приети през проверявания период, „Т.-95“ ЕООД декларирал в ел. д. 4/17 – кл. 36 преференция с код 100 „Тарифна уредба на общо основание“.

В хода на проверката бил извършен анализ на счетоводната отчетност на дружеството за проверявания период, при който било установен висок риск относно декларираната митническа стойност на стоките, допуснати за свободно обращение през проверявания период от „Т.-95“ ЕООД. Извършена била проверка на съхраняваните при лицето първични счетоводни документи за придобиване на автомобилите – фактури и договори за покупка на автомобилите, в част от които били установени редица несъответствия /т.4.2.1 от доклада/. В представени на проверяващите писмени обяснения управителят на дружеството-жалбоподател заявил, че няма разписани изрично разходни касови ордери, разписки или други документи, както и че няма разплащане по банков път.

Проверка била извършена и по отношение първичните счетоводни документи за транспорт. Според проверяващите, предвид декларираното в митническите декларации условие на доставка „EXW (Ех Works) - Франко завод/склад“, на основание чл. 71, § 1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. към договорната стойност на стоката следва да се прибавят разходи за транспорт до мястото на нейното въвеждане на територията на Съюза. Липсват представени/приложени към митническите декларации разходооправдателни документи за извършен какъвто и да е международен транспорт. В тази връзка проверяващите констатирали, че за транспортиране на стоките до Република България били използвани услугите на фирми ,,Милита” ЕООД и „Бул Старс” ЕООД /Таблица № 5 от доклада за служебно ползване/. Посочено е, че за митническите декларации от 17.05.2022 г. с номера 22BG004205023406R, 22BG004205023407R0, 22BG004205023408R0, 22BG004205023409R9, 22BG004205023410RL, 22BG004205023411RO, 22BG004205023412RG с превозвач „МИЛИТА“ ЕООД липсва международна товарителница. При изискване на документите, такава не била представена нито от „Т.-95“ ЕООД, нито от „Милита“ ЕООД, нито от ТД Митница Русе. Представен бил договор за превоз на автомобили между „Т.-95“ ЕООД и „МИЛИТА“ ЕООД от дата 01.11.2021 г. и с крайният срок на договора - 01.11.2022 г. Проверяващите установили само една издадена фактура за международен транспорт от „Милита“ ЕООД - № 7856/16.05.2022 г. с посочено основание - „Транспорт на автомобили в ЕС“ 7 бр.- х 245 лв. = 1715 лв. и „Транспорт на автомобили извън ЕС“ 7 бр. х 110 лв.. = 770 лв. От така даденото основание, според проверяващите, не ставало ясно за кои точно автомобили бил отнесен този транспорт. Фактурата била осчетоводена като платена на каса, но нямало РКО. В чл. 25 от договорът било посочено, че транспортът на автомобили в ЕС е фиксиран на 600 лв. на МПС, а извън ЕС / в зависимост от местоположението/ - 150/200 лв. Не било уточнено кое е това местоположение и как ще се определя, кога се начислява 150 лв. и кога 200 лв. Констатирано било, че по митническите декларации от 24.11.2021 г. до 18.04.2022 г. включително, били декларирани разходи за транспорт, както следва: извън ЕС - 150 лв., в ЕС - 500 лв. Сумата от 500 лв. обаче, не съвпада с тази от горецитирания договор.

Относно митническите декларации от 17.05.2022 г. с № 22BG004205023406R1, 22BG004205023407R0, 22BG004205023408RO, 22BG004205023409R9, 22BG004205023410RI, 22BG004205023411R0, 22BG004205023412RG били декларирани разходи за транспорт, както следва: извън ЕС - 200 лв., в ЕС - 600 лв. Към всеки курс за транспорт направен от „Милита“ ЕООД имало „Договор - заявка за автомобилен превоз на товар“, в който т.11 Навло (размер/срок) било написано по договор, което според провевяващи следва да значи, че за транспорт на автомобил в ЕС трябва да се приема сумата от 600 лв. транспорт за едно МПС. Съобразно така констатираното било прието, че договорът буди съмнение за своята легитимност.

Фирма „БУЛ СТАРС“ ЕООД представила „Договор - заявка за автомобилен превоз на товар“ от 11.07.2022 г. От него било видно, че в т.11 Навло (размер/срок) било написано 4 000 лв. Дружеството представило и фактура № **********/19.09.2022 г. на обща стойност 4 000 лв., която била извън проверявания период. В нея не бил отразен начина на плащане. Датата на получаване на стоката и дата на данъчното събитие съвпадали - 19.09.2022 г. Във фактурата, на първи ред било записано като основание международен транспорт от Лугано, Швейцария до Ведежио, Швейцария за стойност от 1 000 лв., което е транспорт извън ЕС. На втори ред било записано като основание международен транспорт от Ведежио, Швейцария до Бургас, България за стойност от 3 000 лв., което е транспорт в ЕС. От така представената информация не ставало ясно за кои точно МПС е този транспорт, по коя митническа декларация или номер на рама. Доставката на автомобилите била извършена с превозно средство, автовоз, с регистрационни номера съответно [рег. номер]/[рег. номер]. Същите номера фигурирали в „Договора заявка за автомобилен превоз на товар“, както и в международна пътна товарителница от 14.07.2022 г. С тази товарителница били доставени 8 /осем/ на брой автомобили, които в табл. 5 от доклада фигурират под номера от 36 до 43 включително. Следователно за транспорт извън ЕС според фактурата, би могло да се приеме по 125 лв. на автомобил / 8 бр. х 125 лв. = 1 000 лв./. За транспорт в ЕС съответно по 375 лв. на автомобил / 8 бр. х 375 лв. = 3 000 лв./. Тази информация обаче, според проверяващите, не кореспондира с митническите декларации. В тях били дадени разходи, както следва: за транспорт извън ЕС - 200 лв. и в ЕС по - 600 лв. за автомобили с номера от 36 до 43 включително съгласно табл. № 5.

Във връзка с описаното, проверяващият екип счел, че не са налице еднозначни доказателства за размера на митническата стойност, съответно за метода на нейното определяне /чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013/ въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена. Проверяващият екип не приел и вида на сделката, декларирана в ел. д. 8/5 - кл. 24 от МД с код 11 за всичките 43 /четиридесет и три/ на брой МПС допуснати до свободно обращеиие, а именно: „Окончателна покупка/продажба“, защото нямало доказателство за реално плащане.

В доклада за служебно ползване е посочено, че в подадените от „Т.-95“ ЕООД митнически декларации за допускане до свободно обращение на автомобилите в ел. д. 3/19 - кл. 14 за декларатор /представител/ е посочена фирма „К. Н-2009“ ЕООД. С писмо с рег. № 32-338113/06.10.2022 г. от „К. Н-2009“ ЕООД бил предоставен „Договор за изготвяне на документи“ с „Т.-95“ ЕООД от 07.06.2021 г., от който било видно, че предмета на договора е единствено за „изготвяне на митнически документи“. При проверка на счетоводните документи, проверяващият екип установил, че в хронологичния счетоводен регистър за проверявания период в дебита на см/ка 602 „Разходи за външни услуги“ срещу основание за услуга „транспорт“, фигурират имената на „К. Н-2009“ ЕООД и „митническа декларация“, както е изложено в таблица № 6 от доклада за служебно ползване.

В хода на проверката не били установени първични счетоводни документи (банкови извлечения, платежни нареждания, РКО и др.), за извършени плащания към доставката на автомобили, допуснати за свободно обращение. Сочи се, че с придружително писмо с рег. № 32-337952/06.10.2022 г. управителят на дружеството е дал пояснения, че няма разписани изрично разходни касови ордери/РКО/, разписки или други документи. Заявява, че няма разплащане по банков път. Към датата на извършване на проверката документи за транспортни разходи не са представени, поради което същите се начисляват за целите на митни сборове и ДДС и се сторнират.

При така констатираното проверяващият екип отхвърлил посочения в митническите декларации метод за определяне на митническата стойност. Приел, че митническа стойност на стоките не може да бъде определена на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Счел, че митническата стойност не може да бъде определена и на основание чл.74 от същия регламент, за което изложил своите съображения в доклада. В хода на последващия контрол не е пределен размер на държавните вземания. Направено е предложение доклада да бъде предоставен на директор на ТД Митница Русе за предприемане на действия по компетентност.

С писмо рег.№ 32-755772/27.02.2024 г. директор на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ уведомил директор на ТД Митница Бургас (л.18), че във връзка с писмо с рег.№ 32-418373/02.12.2022 г. за извършване на проверка по международното сътрудничество относно възникнали съмнения за декларирани ниски стойности на допуснати за свободно обращение 16 автомобила, с държава на изпращане Конфедерация Швейцария е получен отговор от Федералната служба за митническа и гранична сигурност на К Швейцария.

С писмо рег.№ 32-872697/30.05.2024 г. на зам.директора на ТД А. М. е уведомен директора на ТД Митница Русе за така извършената проверка, като към него са приложени доклада за служебно ползване и придружаващите го документи (л.17). В писмото се посочва, че във връзка с отправена молба за проверка по линия на международното сътрудничество относно проверката на „Тодород-95“ ЕООД, с писмо рег.№ 32-755772/27.02.2024 г. (л.18) била получена информация и документи, представени от Федералната служба за митническа и гранична сигурност на Конфедерация Швейцария по отношение на стоки (автомобили), допуснати за свободно обращение с митнически декларации по МП „Пристанище Лом“.

С докладна рег.№ 32-932032/15.07.2024 г. (л.108) от началник на МП П. Л., във връзка с извършената на „Т.-95“ ЕООД проверка и информацията и документите, получени от Федералната служба за митническа и гранична сигурност на Конфедерация Швейцария, на директора на ТД Митница Русе е предложено издаване на решение за определяне на нов размер на митническото задължение и корекция на 16 броя митнически декларации, съобрано приложена таблица.

Във връзка с извършената проверка в рамките на последващия контрол и резултатите от нея, обективирани в доклада за служебно ползване, до управителя на „Т.-95“ ЕООД било изпратено писмо с рег.№ 32-936597 от 17.07.2024 г. (л.109), с което дружеството се уведомява, че на основание чл. 26 от АПК започва производство за определяне на нова митническа стойност и нова данъчна основа за стоките, декларирани в проверяваните митнически декларации. Посочено е, че от Федералната служба за митническа и гранична сигурност на Конфедерация Швейцария е предоставена информация и документи от момента, когато автомобилите са били продадени преди износа им за България, от която може да се определи разлика в стойността им при декларирането в страната. Въз основа на представените документи била определена нова митническа стойност, нова данъчна основа и изчислен нов размер на дължимите държавни вземания, посочен в писмото под формата на таблица. На дружеството е дадена възможност да изрази становище в срок от 30 дни от получаване на писмото.

Видно от представеното известие за доставяне, писмото е получено на 22.07.2024 г., като на 21.08.2024 г. в деловодството на ТД Митница Русе е депозирано становище от „Т.-95“ ЕООД. В него дружеството излага доводи, че в уведомителното писмо по §22 от МК не били изложени мотиви за основанието за възникване на новото задължение, както и не било посочено при коя от хипотезите на МК се определя новата митническа стойност, респ. е определен новия размер на митото и ДДС. Посочва също, че в писмото не се съдържали никакви данни относно отговора на Швейцарските власти, като не са описани документите, приложени към него, не се посочва датата на изпращане на запитването и на получения отговор.

В резултат на проведеното производство, с оспореното решение рег.№ 32-994288 от 04.09.2024 г. директорът на ТД Митница Русе не приема митническата стойност на стоките по митнически декларации с MRN номера конкретно изброени в колона 2 на Таблица № 1 от мотивната част на решението, определя нова митническа стойност на стоките, нова данъчно основа, разпорежда коригиране на елементите от данни (ЕД) в митническите декларации (ЕД 4/11, ЕД 8/6, А00 и В00) и установява допълнително публични задължения за събиране за стоките поставени под режим „допускане за свободно обръщение“ с посочените митнически декларации в общ размер за М. - 19 523,63 лв., за ДДС - 42 951,92 лв., както определя и лихви за забава, считано от датата на регистрация на митническите декларации.

Според изложените в акта мотиви, предвид резултатите от извършената проверка на дружеството „Т.-95“ ЕООД и съмненията за достоверността на декларираната митническа стойност на стоките по чл.70, пар. 1 от МКС, анализа на представените по линията на международното сътрудничество информация и документи за 16 броя автомобили, поставени под режим „допускане за свободно обращение“ в Митнически пункт Пристанище Лом, е прието, че стойностите при износа на тези автомобили от Конфедерация Швейцария не съответства на декларираната при митническото оформяне за свободно обращение в Република България. Органът изцяло се позовава на представените документи за всеки един от 16 броя автомобили, съдържащ уточнение за идентификация, характеристики и продажна цена при напускане държавата на износа, а именно: писмо за всяко превозно средство със съответния резултат от разследването и електронни договори за продажба със съответните платежни нареждания с фигуриращи покупни- цени, заплатени в Швейцария от купувачите, както следва:

1. За употребяван пътнически автомобил Jeep Cherokee 2.2 ТD, рама № 1С4Р JMDU6GW111661 (МД 21BG004205018806115/24.11.2021) - продажна цена 6 150.75 CHF;

2. За употребяван пътнически, автомобил Ford Kuga l.6 SCTl 4x4, рама № WFOAXXWPMADA01728 (МД 2IBG004205018808R3/24.11.2021)-продажна цена 7167.40 GHF;

3. За употребяван пътнически автомобил BMW 2.25i xDrive, рама № WBA2A91000V475334 (МД 21BG004205G18810R5/24.11.2021) - продажна цена 9057.55 CHF; -

4. За употребяван пътнически автомобил Nissan Micra, рама № VNVK1400Q59072S27 (МД I 21 BG004205018811R4/24.11.2021)-продажна цена 5029.60 CHF;

5. За употребяван пътнически автомобил Kia Carens 2.0 GDI Trend, рама № KNAHU813ВЕ7043478 (МД 21BG00420501SS12R3/24.11.2021) продажна цена 6820.60 CHF;

6. За употребяван пътнически автомобил Renault Captur 1.3 Т Intens 150 PS, рама № VFIR8700763299842 (МД 21BG004205018815R0/24.11.2021) - продажна цена 9488.23 CHF;

7.За употребяван пътнически автомобил Suzuki Kizashi 2.4 4WD, рама № JSAFRF9IS00100328 (МД 21BG004205018.816R0/24.11.2021) - продажна цена 3523.95 CHF;

8.За употребяван пътнически автомобил VW Tiguan 2.0 OTS1, рама № WVGZZZ5NZDW079761 (МД 21BG004205018805R6/24.11.2021) - продажна цена 8250.90 CHF;

9.За употребяван пътнически автомобил Toyota Yaris 1.33, рама № VNKKJ3D370A103011 (МД 22BG00420502Q217R0/20.01.2022) - продажна цена 4061.40 CHF;

10. За употребяван пътнически автомобил Dacia Dokker dCi95 Stepway, рама № UU1K6720966341821 (МД 22B0004205020218R9/20.01.2022) - продажна цена 7442.05 CHF;

11. За употребяван пътнически автомобил Ford Fiesta 1.0 SCTi, рама № WFODXXGAKDDB57017 (МД 22BG004205020219RS/20.01.2022) - продажна цена 3851.35 CHF;

12. За употребяван пътнически автомобил Dacia Duster SCc 115 Prestige 4x4, рама № VF1HJD40362977257 (МД 22BG004205Q20220RO/20.01.2022) - продажна цена 8359.65 CHF;

13. За употребяван пътнически автомобил Audi Q5 40 TDI Quattro, рама № WAUZZZFYlК2048481 (МД 22BG00420502022-2R9/20.01.2022) - продажна цена 28012.75 CHF;

14. За употребяван пътнически автомобил Nissan X-Trail 2.0 dCi LE 4x4, рама № JN1TCNT31U0316151 (МД 22BG004205020224R7/20.01.2022) - продажна цена 5.612,25 CHF;

15. За употребяван пътнически автомобил Toyota C-HR 1.2 Turbo, рама № NMTLY3FXX0R006296 (МД 22ВG004205020223R8/20.01.2022) — продажна цена 13 814.65 CHF;

16. За употребяван пътнически автомобил Mercedes-Benz с 300 (280) Elegance4-Matic, рама № WDD2040811F063386 (МД 22BG004205020225R6/20.01.2022) - продажна цена 2855.15 GHF.

Органът е посочил, че в тези случаи следва да се има предвид, че получените отговори от митнически администрации на държави, с които Република България и Европейският съюз имат сключени споразумения или спогодби за взаимопомощ в митническата област, в случая с Конфедерация Швейцария, представляват официални документи, изготвени от официални лица, в кръга на служебните им задължения, по установена форма и ред, съгласно тези споразумения или спогодби. С оглед на това обстоятелство е прието, че те представляват годно доказателство за извършените от митническите органи на съответната държава действия по проверка на автентичността на изпратените документи. Като официални свидетелстващи документи те притежават официална доказателствена сила, която обвързва митническите органи, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, са такива, каквито се твърдят в документите. Според ответната страна от представените документи за 16 броя автомобили е видно, че стойността при износа на същите от Конфедерация Швейцария не съответства на декларираната при митническото им оформяне за свободно обращение в Република България.

Въз основа на така представената информация и документация органът определя на основание чл.70, ал. 1 от МКС нова митническа стойност и нова данъчна основа, както и изчислен нов размер на държавните вземания, т.е са определени суми за досъбиране, подробно изложени в Таблица № 1 от решението. При така изложените мотиви, на основание чл. 101, пар. 1 и пар. 2 от МКС и на основание чл. 77, пар. 1, буква а) и пар. 2, във вр. с чл. 85, пар.1 от същия регламент и чл. 54 от ЗДДС, органът е определил задължения за досъбиране, съобразно определената нова митническа стойност и нова данъчно основа в общ размер, а именно: М. - 19 523,63 лв. и ДДС – 42 951,92 лв.

Решението е връчено на жалбоподателя на 09.09.2024 г., видно от приложеното по делото известие за доставка (л.16).

В хода на съдебното производство ответната страна е представила лицензирани преводи на писмата на митническите власти на Конфедерация Швейцария, касаещи процесните автомобили (л.293 и сл.), а жалбоподателят преводи на договори за покупка – фактури и на талони и фактури за тях (л.505 и сл.).

По делото е допусната и приета съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А., според която дружеството- жалбоподател е поставило под режим допускане за свободно обращение на стоки 16 броя употребявани автомобили в митнически пункт Пристанище Лом с декларирани износители от Конфедерация Швейцария, подробно описани в изложението.

От представена на експертизата хронологична справка на сметка 304 /Стоки/ е видно, че всички автомобили са заведени в счетоводството на дружеството по цена на придобиване /фактурна стойност/. Към всяка митническа декларация има приложен договор, сключен с физически лица от Конфедерация Швейцария. Митото за стоките, допуснати до свободно обращение от Конфедерация Швейцария, е отразено по дебита на сметка 304 /Стоки/ срещу кредита на счетоводна сметка 459 /Други разчети с бюджета и ведомства/. Плащането на задълженията за вносно мито са отразени по дебита на счетоводна сметка 459 /Други разчети с бюджета и ведомства/ срещу кредит сметка 50305 /Разплащателна сметка в лева/. Транспортните услуги са извършени от „МИЛИТА“ ЕООД и „БУЛ СТАРС“ ЕООД и същите са платени. Стойността на транспортната услуга е отразена по дебита на сметка 602 /Разходи за външни услуги/.

Според вещото лице плащането на автомобилите е извършено в брой. За проверявания период е представена хронология на сметка 501 /Каса/, от която е видно, че плащанията на горепосочените автомобили са осчетоводени по кредита на посочената сметка срещу дебит сметка 401 /Доставчици/ с основание „изплащане на автомобили по МД“. Съгласно представени писмени обяснения от управителя на дружеството, поради неразбиране на български език от чуждестранните лица-продавачи, няма изрично разписани разходни касови ордери по българските стандарти. Подписани са единствено договори за покупко- продажба на автомобилите на чужд език.

Според експертизата е налице съответствие между цената на автомобилите, осчетоводена като платена от дружеството с декларираната стойност в митническите декларации.В таблицата, поместената в изложението на заключението, експертизата посочва покупната и продажна цена на всеки от автомобилите. Посочва, че от представените счетоводни хронологични справки е видно, че дружеството изписва автомобилите по кредита на сметка 304 /Стоки/ по стойност, която включва покупната цена и платеното мито. Приходът от продажбата на автомобилите е отразен по сметка 702 /Приходи от продажба на стоки/. ДДС е начислен при продажбата им и осчетоводен по сметка 453 2/Начислен данък за продажбите/. Плащането е извършено в брой или чрез банков превод, по начин посочен срещу всеки автомобили в поместената в изложението таблица.

При така изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок. Решението е получено на 09.09.2024 г., а жалбата е подадена на 19.09.2024 г.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл.19, ал.7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно.

Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му, поради което съда не споделя възражението за липса на мотиви в оспорения акт. Не е спорно, че жалбоподателят е бил уведомен за образуваното производство, съответно предоставена е възможност да изрази становище и правото на защита не е било нарушено. Относно съдържанието на уведомлението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, настоящият състав намира следно:

Според чл. 8, § 1, б. в) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 в съобщението следва да се съдържа упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в б. а). Това изискване в случая не е спазено, но този порок, както и непосочването на конкретните регистрационни номера на исканията за предоставяне на информация и получените отговори, не са довели до нарушаване на правото на изслушване на жалбоподателя и не може да бъдат преценени като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяна на административния акт, противно на доводите в жалбата. /Решение № 520 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5599/2024 г. и др./

Уведомяването по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип, както твърди и жалбоподателят (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30–дневен срок. Действително същото е бланкетно и не съдържа конкретни доказателства. В отговор на така предоставената възможност в ТД Митница Русе е постъпило становище от жалбоподателя. По този начин правото му на изслушване не е нарушено. Само, когато е нарушено правото на изслушване и правото на становище, това може да доведе до незаконосъобразност на решението на митническите органи при обжалването им пред независим съдебен орган (виж т. 49 от 13 март 2014 г. по съединени дела C-29/13 и C-30/13, "Глобъл Транс Лоджистик" ООД).

В практиката на СЕС, както и практиката на ВАС, се приема, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това процесуално нарушение, което ако не бе допуснато би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ’ Italia Srl СЕС посочва, че нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат. /Решение № 649 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2024 г./.

Неоснователно е възражението в жалбата, че мотивите за Решението не се съдържат в съобщение с рег.№ 32-936597 от 17.07.2024 г., издадено на основание чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013. Съдът не споделя това възражение, тъй като в обстоятелствената част на съобщението са изложени аргументите, които са послужили за направените изводи - извършен последващ контрол и проверка по линия на международното сътрудничество относно възникнали съмнения за декларирани занижени стойности на автомобили, допуснати за свободно обращение, с държава на изпращане Конфедерация Швейцария, с получена информация и документи от момента, когато автомобилите са били продадени преди износа им за България. Органът има задължение да мотивира акта си, като това мотивиране може да бъде извършено, както със съдържанието на самия акт, така и със съдържанието на административната преписка към него. В случая, ответникът е мотивирал волеизявлението си, както с изпратеното съобщение, така и с административната преписка, в която се съдържа разменената кореспонденция с митническите власти на Швейцария.

Оспореното решение на директора на ТД Митница Русе не е мотивирано с констатациите в доклада за служебно ползване от извършената проверка по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС) и чл. 84, ал.1, т.2 от ЗМ, а с предоставената информация по линия на международното сътрудничество.

Конфедерация Швейцария е страна по Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (Обн. L ОВ. бр. 54 от 26 Февруари 2013 г.) и в съответствие с член 10, параграф 3 от същата тя влиза в сила съответно на 1 май 2012 г. за Съюза и на 1 януари 2012 г. за Швейцария. Затова и в чл. 1 от изменения Протокол № 3 към Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария (OB L 300, 31.12.1972 г.) относно определението на понятието "продукти с произход" и методите на административно сътрудничество е посочено, че за целите на изпълнението на настоящото споразумение се прилагат допълнение I и съответните разпоредби от допълнение II към Конвенцията, в т. ч. нейният чл. 32, озаглавен "Проверка на доказателствата за произход".

Според чл. 32, § 2 за целите на последващите проверки на доказателствата за произход митническите органи на договарящата страна вносител връщат сертификата за движение EUR. 1 или EUR-MED и фактурата, ако същата е била представена, декларацията за произход или декларацията за произход EUR-MED или копие от тези документи на митническите органи на договарящата страна износител. Според § 3 проверката се осъществява от митническите органи на договарящата страна износител. За тази цел те имат право да изискват всички доказателства и да провеждат всички проверки на счетоводната документация на износителите или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. Според § 5 поискалите проверката митнически органи се информират във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати ясно сочат дали документите са автентични и дали описаните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от някоя от договарящите страни и отговарят на другите изисквания на настоящата конвенция.

В случая, не е спорно по делото, че с писмо рег.№ 32-751779/23.02.2024 г. е получена информация и документи, представени от Федералната служба за митническа и гранична сигурност на Конфедерация Швейцария по отношение на поискано с писмо от 11.12.2022 г. от българските власти съдействие, за изясняване автентичността на документите за общо 16 автомобила по подадени от „Т.-95“ ЕООД митнически декларации. Според представената информация, разследването не е успяло да установи каквито и да е било документи, представени на швейцарските митници по повод износа за България. Единственото, което е установено, е информация за пазарната стойност, на която всеки един от процесните 16 автомобила е бил продаден в Швейцария на посредник или на евентуален износител (според швейцарските власти), непосредствено преди износа за България. Видно от приложените по делото преводи на документи, изпратени по линия на международното сътрудничество (л. 293 и сл.), МПС са били предадени от техните собственици на застрахователна компания след произшествие. Последната е продала автомобилите чрез платформа за остатъчна стойност на един и същи купувач, видно от приложените електронни договори за покупко-продажба и платежни документи, а именно „А.Л.Б. Аутомобил“ Сагл, вия „Зорзи“ 15, 6900 Парадизо (Швейцария) ([интернет адрес] Automobili Sagi, Via Zorzi 15, 6900 Paradiso (CH)), за следните суми:

1. Jeep Cherokee 2.2 ТD, рама № 1С4Р JMDU6GW111661 (МД 21BG004205018806115/24.11.2021) - продажна цена 6 150.75 CHF;

2. Ford Kuga l.6 SCTl 4x4, рама № WFOAXXWPMADA01728 (МД 2IBG004205018808R3/24.11.2021)-продажна цена 7167.40 GHF;

3. BMW 2.25i xDrive, рама № WBA2A91000V475334 (МД 21BG004205G18810R5/24.11.2021) - продажна цена 9057.55 CHF;

4. Nissan Micra, рама № VNVK1400Q59072S27 (МД I 21 BG004205018811R4/24.11.2021)-продажна цена 5029.60 CHF;

5. Kia Carens 2.0 GDI Trend, рама № KNAHU813ВЕ7043478 (МД 21BG00420501SS12R3/24.11.2021) продажна цена 6820.60 CHF;

6. Renault Captur 1.3 Т Intens 150 PS, рама № VFIR8700763299842 (МД 21BG004205018815R0/24.11.2021) - продажна цена 9488.23 CHF;

7. Suzuki Kizashi 2.4 4WD, рама № JSAFRF9IS00100328 (МД 21BG004205018.816R0/24.11.2021) - продажна цена 3523.95 CHF;

8. VW Tiguan 2.0 OTS1, рама № WVGZZZ5NZDW079761 (МД 21BG004205018805R6/24.11.2021) - продажна цена 8250.90 CHF;

9. Toyota Yaris 1.33, рама № VNKKJ3D370A103011 (МД 22BG004205020217R0/20.01.2022) - продажна цена 4061.40 CHF;

10. Dacia Dokker dCi95 Stepway, рама № UU1K6720966341821 (МД 22B0004205020218R9/20.01.2022) - продажна цена 7442.05 CHF;

11. Ford Fiesta 1.0 SCTi, рама № WFODXXGAKDDB57017 (МД 22BG004205020219RS/20.01.2022) - продажна цена 3851.35 CHF;

12. Dacia Duster SCc 115 Prestige 4x4, рама № VF1HJD40362977257 (МД 22BG004205020220RO/20.01.2022) - продажна цена 8359.65 CHF;

13. Audi Q5 40 TDI Quattro, рама № WAUZZZFYlК2048481 (МД 22BG004205020222R9/20.01.2022) - продажна цена 28012.75 CHF;

14. Nissan X-Trail 2.0 dCi LE 4x4, рама № JN1TCNT31U0316151 (МД 22BG004205020224R7/20.01.2022) - продажна цена 5.612,25 CHF;

15. Toyota C-HR 1.2 Turbo, рама № NMTLY3FXX0R006296 (МД 22ВG004205020223R8/20.01.2022) — продажна цена 13 814.65 CHF;

16. Mercedes-Benz с 300 (280) Elegance4-Matic, рама № WDD2040811F063386 (МД 22BG004205020225R6/20.01.2022) - продажна цена 2855.15 GHF.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е сторено. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този см. е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.).

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) № 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446).

В случая, митническият орган е отказал да приеме декларираната митническата стойност на 16-те броя автомобила, но без да приложи чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Независимо, че швейцарската митническа администрация е събрала и предоставила информация, в която е посочена продажна цена на всички 16 МПС, която е значително по-висока от посочената от жалбоподателя в митническите декларации, и която би могла да обоснове основателни съмнения, по делото не са налице доказателства за поискана от декларатора допълнителна информация. С решението си органът е определил нова митническа стойност на описаните по-горе 16 автомобила отново по реда на чл. 70, § 1, коригирана в съответствие с чл. 71, § 1, б. д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, но като приема, че договорната стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките, е тази, посочена от швейцарската митническа администрация с приложените електронни договори за покупко-продажба и платежни документи-фактурати, представени от продавача по тях- застрахователно дружество АКСА Винтертур (AXA-Winterthur).

Следва да се посочи, че от една страна жалбоподателят действително не представя други документи във връзка със закупуването на процесните автомобили, различни от първоначално представените такива, нито доказва, че декларираната от него цена за придобиването им, посочена в приложените към митническите декларации фактури, е действително заплатена на продавача, посочен в тях, доколкото плащането в счетоводството му е отразено като такова в брой. От друга страна от писмото на проверяващия митнически орган на Конфедерация Швейцария не се установява, каквато и да е било връзка между извършената преди износа за България продажба на автомобилите и самия износ. Приложените договори за продажба на остатъчна стойност, вкл. платежни документи /фактури/ за придобиването на автомобилите, обясненията на последните собственици на автомобилите не обвързват жалбоподателя с установената от швейцарските митнически органи информация.

Така представените от Конфедерация Швейцария електронни договори за покупко-продажба и платежните документи, на които се позовава ответната страна, макар и изпратени по линията на международно сътрудничество и съдържащи информация за продажба на автомобилите непосредствено преди износа им за България, не могат да обвържат, нито жалбоподателя с извършената чрез платформата за остатъчна стойност продажба, нито пък доказват, че купувача по тях - „А.Л.Б Аутомобили“ Сагл, Вия, Зорзи 15 (A.L.B. Automobili Sagi, Via Zorzi15) е посредник или евентуалния износител преди вноса за България. Доказателства в тази посока не се представят от митнически орган на Конфедерация Швейцария. Според съдът, тези документи са недостатъчни, за да се формира извод, че данните от договорите и фактурите, представени от жалбоподателя, не са достоверни.

В случая, при наличието на две фактури/два договора, представляващи частни диспозитивни документи, за всеки един от 16-те автомобила, в които е вписана различна цена на придобиване, митническият орган приема, че договорната стойност на същата като метод за определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е по-високата от двете цени, без да обосновава това свое решение. Отговорът на швейцарската митническа администрация като официален документ по определението в чл. 179, ал. 1 ГПК е доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не доказва по безспорен начин договорната стойност. Същата удостоверява, че процесните автомобили са били продадени не на „Т.-95“ ЕООД или на някое от физическите лица, посочени като износители в митническите декларации, а на А.Л.Б Аутомобили“ Сагл, Вия, Зорзи 15 (A.L.B. Automobili Sagi, Via Zorzi15). Предположението, че последният е посредник или евентуален износител не се потвърждава в съдебното производство. Според настоящата съдебна инстанция наличието на два платежни документа с различни стойности за всяко едно от процесните 16 МПС не означава, че документа, представен от жалбоподателя, е с неистинска стойност или обратното.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната стойност на процесните 16 автомобила, съответстваща на представените фактури и е определил нова такава на база информация от представени от Федералната служба за митническа и гранична сигурност на Конфедерация Швейцария, което не обвързва по никакъв начин „Т.-95“ ЕООД, директорът на ТД Митница Русе е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Не са налице предпоставките, установени в чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на основание чл.70, § 1 във вр. с чл.71, §1, б."д", подб i) от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени с оспорения акт и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС. Както бе посочено, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, т. 27, решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23, решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т. 27). Това следва от член 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, според който, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, и ако съмненията им не отпаднат, могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, §1. (В този смисъл има множество решение, сред които и Решение № 5798 от 01.06.2023 г., постановено по адм.дело №11803/2022 г. на ВАС; Решение № 5494 от 25.05.2023 г. по адм.дело № 11045/2022 г. на ВАС; Решение № 5257 от 17.05.2023г, по адм.дело № 1039/2023 г. на ВАС; Решение № 4966 от 10.05.2023 г. по адм.дело № 1377 / 2023 г. на ВАС и др.)

С оглед изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна, а оспореното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на дружеството -жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер от 6 338,00 лв., от които 50.00 лв. платена държавна такса (л.12), 5 500 лв. платено адвокатско възнаграждение (л.15), 500,00 лв. заплатен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 288,00 лв. заплатена сума за превод на документи (л.574-575). От страна на процесуалния представител на ответния орган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При определяне на адвокатското възнаграждение, за което отправна точка е размерът на възнагражденията за адвокатска работа, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът следва да се съобрази с решение С-438/22 и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и без да се подценява обема и качеството на предоставената правна защита от процесуалния представител на жалбоподателя - изготвяне на жалба, лично участие в съдебни заседания, искане за извършване на експертиза и др., размер на адвокатско възнаграждение от 6 780,00 лева е прекомерен и несъответен. Той не отговаря на критериите за справедливост и обоснованост, а ответникът понася прекомерна тежест и този прекомерен според съда размер следва да бъде редуциран до 5 500 лв., който съдът намери за съответен и в близост към размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, във вр. с чл.8, ал.1 от същата наредба.

Мотивиран от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Т.-95“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, [жк], [улица]км, представлявано от Б. Т., Решение № 32-994288/04.09.2024г. на директора на ТД Митница Русе.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Т. -95“ ЕООД, с ЕИК: *********, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 6 338,00 (шест хиляди триста тридесет и осем) лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.