Определение по дело №164/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно съединени претенции по чл.373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, ал.1 и по чл.27 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /СМР/ от „ГОГОВИ - АГ" О., със седалище и адрес на управление гр.П., ул."Е. Й." №44, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. Ц. Ц. – Г. насочена против “.О., със седалище и адрес на управление с. П. , община П., ул ."М. В."№ 7, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. С. С..

Твърди се в исковата молба, че между „ГОГОВИ -АГ" О., като изпращач, и “. О., като превозвач, бил сключен договор за автомобилен превоз, съгласно който превозвачът следвало да превози от гр.П. до гр.В., Р. И., 4 966 чифта обувки и 28 празни кутии за обувки с получател STILMAN FOOTWEAR S.R.L. , В., И..

Твърди се, че на 18.02.2011г. била издадена международна товарителница (CMR) със страни „ГОГОВИ - АГ" О. изпращач и “.О. превозвач, удостоверяваща предаването на товара на камион с регистрационен № Е4649 ВХ и Е6408ЕА.

Твърди се и че стоката е била предадена на получателя STILMAN на 23.01.2011г. с отбелязване в товарителницата, че са доставени по-малко 2 818 чифта обувки и 18 празни кутии .

Шофьорът на камиона К. С. Р. декларирал пред полицейските власти на Италия, че на 21.02.2011 срещу 22.02.2011 г. в района на община Палманова, област Удине, докато почивал на паркинг, от камиона били откраднати 282 кашона със стока предназначена за СТИЛМАН.

Стойността на липсващата стока възлизала на 35 626.76 евро, с левова равностойност 69 472,18 лева.

Поддържа се, че съгласно чл. 17 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки ( Конвенция CMR), превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз, до този на доставянето й.

В случая не били налице основанията за освобождаване на превозвача от отговорност предвидени в чл. 17 т. 2 , 3 и 4, поради което превозвача „ГААЛ" О. с.П. дължал на ищцовото дружество стойността на липсващата стока, а на основание чл.27 т.1 от Конвенцията и лихва за забава в размер на 5% годишно върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното и изплащане.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да осъди “. О. , с. Пъвомай , община П., ул."М. В."№ 7, ЕИК ********* да заплати на „ГОГОВИ - АГ" О. гр.П., ул."Е. Й." №44, ЕИК ********* сумата от 69 472.18 лева, представляващи стойността на 2 818 чифта обувки недоставени на получателя по договор за превоз, както и лихва за забава в размер на 5% годишно върху главницата от предявяването на иска до окончателното и заплащане, както и направените деловодни разноски.

В срока за отговор по реда на чл.367 ГПК ответното дружество, чрез законния си представител е оспорил изцяло заявената искова претенция по основание и размер.

Поддържа от своя страна, че по силата на чл.17, т.2 от Конвенцията в случая дружеството ответник не носи отговорност за претедираната частична липса на стока, тъй като същата се дължи на обстоятелства, които не е могъл да избегне и последиците от тях не е могъл да преодолее.

Твърди, че част от стоката, която е била превозена от ответното дружество до адреса на получателя, е станала обект на престъпление – кражба, като на 21.02.2011 г. срещу 22.02.2012 г. в района на община П., обл.У., докато шофьорът почивал на охраняем паркинг, от камиона на дружеството, превозвал стоката, били откраднати 282 кашона със стока, предназначена за фирмата получател на същата „Стилман", И..

За това обстоятелство имало образувана преписка в държавната полиция, отдел пътна полиция Ф., В., Д., подразделение П., обл.У..

В резултат на описаното престъпно деяние част от товара, представляващ претенцията на ищеца, липсвал.

Поддържа се, че това е обстоятелство, което превозвачът не е могъл да избегне, нито да преодолее последиците от него.

Ето защо и дружеството ответник не следвало да бъде отговорно за претендираната липса.

На самостоятелно основание се възразява за изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск, като възражението се основавало от въведеното твърдението на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че процесната стока е предадена на получателя, фирма „Стилман" И. на 23.01.2011 г.

Вън от горното се поддържа, че исковата претенция за посочената в иска главница не е установена по размер.

Ищецът поддържал, че общият размер на липсващата стока е 69 472.18 лева, представляваща стойността на 2 818 чифта обувки, недоставени на получателя по договор за превоз. Според обстоятелствената част на исковата молба е, че се претендират липси от стоката като 282 кашона със стока, предназанчена за С., на стойност 35 626.76 евро, с левова равностойност 69 472.18 лева.

Очевидно било налице противоречие между обстоятелствената част на исковата претенция и нейния петитум. Не било ясно как е получена стойността на липсите и липсващите 282 кашона със стока, какво са съдържали, респ. съдържали ли са претендираните в петитума 2 818 чифта обувки.

А съгласно разпоредбата на чл.23, т.1 от Конвенцията обезщетението, което претендира ищеца се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз.

В тази връзка се възразява, че исковата претенция не почива на конкретни факти и данни относно фактурирана стока, брой, вид и цена на артикули.

Вън от горното се навеждат доводи, че дружеството ответник, като превозвач по международен транспорт, е валидно застраховано в „ДЗИ – Общо застраховане" , Агенция П., по застрахователна полица № *00039/07.06.2010 г., касаеща „Отговорност на превозвача на товари по шосе" със срок на действие от 00.00 часа на 08.06.2010 г. до 24.00. часа на 07.06.2011 г.

Тази застрахователна полица застраховала дружеството като превозвач на територията на цяла Европа с МПС с peг. № Е 4649 ВХ и Е 6408 ЕА.

Застрахователното покритие по тази полица е съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари / CMR/ и била валидна за всеки превоз от момента на издаване на CMR - товарителницата до момента на разтоварване на товара на място, обозначен като краен пункт в товарителницата.

Съгласно условията на полицата, както и съгласно Общите условия по тази застраховка на ЗПАД „ДЗИ - Общо застраховане", визирани в раздел II, т.1 „Покрити рискове", застрахователят покрива отговорността на превозвача за цялостната или частична липса или повреда на стоката, съгл. гл. IV от Конвенцията, освен в случаите на изключени рискове.

Вън от горното и на самостоятелно основание се прави възражение за ограничена отговорност на превозвача на основание чл.23, т.З от Конвенцията.

Във връзка с него се излагат съображения, че съгласно чл.17 от Конвенция CMR превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до момента на доставянето й.

Тази отговорност била ограничена, съгласно курсът СПТ/EUR за 02.2011 г. на килограм бруто тегло липсваща стока, освен в случай на обявена стойност на стоката или при обявен интерес при доставка съгласно чл.24 и чл.26 от Конвенцията.

Поддържа се, че не случайно законът е предвидил за гарантиране интересите на товародателя - изпращач и товарополучателя - получател по товарителницата в случаите, когато товарът е с по-висока стойност от максимално покриваната от превозвача, е да се сключи т.нар. Карго застраховка, преди предаване на стоката на превозвача.

Само така би се гарантирало пълното възстановяване на евентуалните щети, настъпили по време на транспорта на стоката.

Застраховката „Карго" може да бъде сключена както от изпращача, така и от получателя. Важно е тук да отбележа, че инициативата за сключване на тази застраховка задължително следва да изхожда от заинтересованите от стопанската операция страни, а именно - изпращач /ищец в настоящото производство/ или получател на стоката / фирма Стилман в настоящото производство/, като сключването на тази застраховка по никакъв начин не било задължение на превозвача.

По изложените съображения и при условия на алтернативност се поддържа възражението за частична отговорност на ответното дружество.

На самостоятелно основание и съгл.чл.104 ЗЗД се прави възражение за прихващане на суми, които ищеца дължал на ответното дружество по 18 /осемнадесет броя/ фактури за извършен от него международен транспорт.

В тази връзка се поддържа, че страните по делото били в търговски отношения и през 2011 г. сключили осемнадесет последователни търговски сделки, извършване на международен транспорт на различна стойност.

Тези сделки били оформени с издадени осемнадесет броя фактури, подробно описани.

Поддържа се, че всички транспортни услуги били извършени от ответното дружество качествено и в срок. Въпреки, че ищцовото дружество е осчетоводило процесиите фактури, и въпреки многократните ни покани да заплатят дължимата сума по тези фактури за извършен превоз към настоящия момент, плащане по тях не постъпило в касата на “. О..

Предвид на горното за ответното дружество бил налице правен интерес да предяви при условията на евентуалност възражение за прихващане, при уважаване на иска да се прихванат задължения на ищеца към представляваното от мен търговско дружество за заплащане на сумата 37 811.67 /тридесет и седем хиляди осемстотин и единадесет хиляди лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща главница от сбора от неплатени фактури за извършени от “.О., но незаплатени от „ГОГОВИ - АГ"О. осемнадесет броя транспортни услуги за международен транспорт на стоки България - Италия ведно със сумата от 2 258.23 /две хиляди двеста петдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща общия размер на мораторната лихва от падежа на всяко едно задължение по приложените 18 фактури до датата на предявяване на настоящото възражение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящото възражение до окончателното изплащане на сумата.

Наведени са и доводи, че след като ответното дружество разбрало за извършената кражба своевременно уведомило ЗПАД „ДЗИ - Общо застраховане" за настъпилото застрахователно събитие и била заведена щета № *008.

“. О. не било получило каквото и да било обезщетение от застрахователя.

Ето защо и на основание чл.219, ал.1 ГПК във връзка с чл.367, ал.4 ГПК като трето лице - помагач на ответника по иска е конституирано ЗПАД „ДЗИ - Общо застраховане", с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.С., ул."Георги Бенковски" № 3, представлявано от Н. Д. Ч. главен изпълнителен директор М. Г. К. К.- ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР УИМ ГИЛИАМС - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР и срещу него при условието на евентуалност при уважаване на главната претенция е предявен обратен иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ, като увредено лице по смисъла на КЗ.

В допълнителния отговор ищецът е заявил относно стойността на стоките, че видно от международната товарителница, превозваната стока представлявала 510 колета опаковани като кашони, съдържащи 4 966 чифта обувки и три колета опаковани като кашони с общо 28 празни кутии.

В графа 18 от товарителницата (резерви и забележки) било отбелязано, че са доставени по -малко (липсващи) 279 колета, съдържащи 2818 чифта обувки.

Броя на липсващите чифтове обувки се потвърждавал и от писмото на „СТИЛМАН" И. до ищеца от 23.02.2011 г., което се представя и от ответника.

Твърди се, че ответникът бил пропуснал да представи приложението към същото писмо представляващо подробен списък със стойността на липсващите чифтове обувки.

Вида на превозваната стока се установявал и от придружаващите товарителницата фактури, приложени към товарителницата и представени от ответника с отговора на исковата молба, които ние не оспорват, както и пакинг листове, придружаващи товарителницата, приложени към допълнителната искова молба.

Оспорено е възражението за прихващане като процесуално недопустимо и неподлежащо на разглеждане в това производство, предвид че лицето, посочено като получател от името на „ГОГОВИ АГ" О. - А. Г., е съдружник в дружеството , но няма права да представлява същото.

В постъпилия отговор от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Средец", ул. „Г. Бенковски" № 3, чрез адв. Петър Георгиев Бончовски, ЛАН *, „Владимиров и Ко", пълномощник по делото, със съдебен адрес; гр. С. 1618, бул. „Ц. Б. III" 2. . 5, О. 1., тел. 02 8501601 обратният иск на “. О., ЕИК ********* се оспорва като неоснователен и недоказан.

В качеството на другар на “. О. в процеса се оспорват и подадените от ищеца по главния иск „Г. - АГ" О., ЕИК *********, искове като неоснователни и недоказани.

Оспорва се фактът, че кражбата била осъществена на охраняван паркинг и се твърди в тази връзка, че ,ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД не дължи обезщетение въз основа на клауза 11.10 от Общите условия, представени от ищеца.

Оспорва се също така, че “. О. е обезщетил пострадалото лице, поради което за него не съществува доказана и основателна материално правна претенция срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД.

Оспорва се също, че „Гогови - АГ" О. е собственик на превозваните стоки, както и че за него е възникнала вреда, т.к. съгласно представената товарителница получател на товара е италианско дружество (Стилман фуутуеар), което следва да носи риска от погиване на стоката от момента на натоварването.

При условията на евентуалност, ако се установи, че кражбата е от охраняван паркинг, се оспорва, че “. О. носи отговорност към собственика на каргото при условията на неизпълнение на задълженията си по договора за превоз.

След като, както се твърди, са взети всички разумни и добросъвестни мерки, за охрана на товара, докато водачът на камиона осигури задължителната си почивка, то кражбата е обстоятелство, което не може да се вмени във вина на превозвача.

Оспорва се, че за „Г. - АГ" О. е възникнала вреда, защото не е обезщетил по никакъв начин италианско дружество (Стилман фуутуеар).

Оспорва се и че обезщетението се търси в рамките на лимита на разпоредбата на чл. 23.3 от СМР Конвенцията.

Благоевградският окръжен съд, като прецени приобщените по делото доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и се установява от писмените и гласни доказателства, приобщени по делото, че между „Г.”О., в качеството му на изпращач и “.О., в качеството му на превозвач, е бил сключен консенсуален договор за международен автомобилен превоз на стоки.

Според клаузите на същия превозвачът е трябвало да преводи от гр.П., РБългария до гр.В., РИ. стоки – 4 966 чифта обувки и 28 празни кутии за обувки.

Получател на стоката е бил „Силман фудуеър”, В. И..

Във връзка с постигнатата договореност между страните на 18.02.2011 г. се издала и международна товарителница /СМR/, в която за изпращач е посочено ищцовото дружество, за получател – С., В., И., а за превозвач – ответното дружество.

Според отразеното в товарителницата камионът с рег.№ Е 4649 ВХ и Е 6408 ЕА, е бил натоварен с общо 510 кашона, съдържащи 4 966 чифта обувки и 3 кашона, съдържащи 28 празни кутии.

Товарителницата е била придружена и от фактура № 392 393/18.02.2011 г. и пакинг лист № 392/393/18.02.2011 г.

По делото не се спори, а се установява както от отразеното в товарителницата, така и в останалите приобщени по делото писмени доказателства, вкл. от гласните такива, че на получателя на 23.02.2011 г. са били доставени 276 кашона /колета/ по-малко, съдържащи 2 848 чифта обувки по-малко от изпратените.

Няма спор още, че това се е дължало ан факта, че на 22.02.2011 г. шофьорът на автомобила, превозващ същата, декларирал пред пътната полиция на П., обл.У. и пред длъжностно лице към криминална полиция, че от управлявания от него автомобил е била извършена кражба.

От показанията на свидетеля Рупелов се установява, че същият работи повече от две години при ответното дружество като шофьор по международен превоз.

По повод на конкретния случай твърди, че той е управлявал товарния автомобил, превозвал натоварените от гр.П. за гр.В., И. обувки и празни кутии, като на 21.02.-22.002.2011 г. е спрял на бензиностанция в района на общ.П., обл.У. за почивка.

Твърди, че шофьорите на ответното дружество, превозващи стоки за РИ. редовно спират за почивка на този паркинг, на който се намира и бензиностанция, която е голяма, осветена и снабдена с видеонаблюдение.

Там вечерял, направил оглед на камиона и легнал да спи.

Събудил се около 05,00 часа българско време и след като тръгнал да прави оглед на автомобила си установил, че в горния десен ъгъл мушамата е отворена, а въжето на същата било срязано.

Установил, че са направени няколко разреза в страни на каросерията на автомобила, от които в последствие явно е изнесен част от товара.

Като установил, че има липси, отишъл в ресторанта и помолил да се обадят в полицията, която дошла на място сравнително бързо.

В последствие отишли в Полицейското управление в П. и там дошли инспектори, които направили оглед на стоката, преброяване и снимки. Там била отстранена и митническата пломба, направил се и протокол /както и декларация за кражба/, който се подписал от свидетеля.

Както същия, така и свидетелите С. и Л. /също шофьори на международни превози, често пътуващи до И./ твърдят, че паркингът, на който е бил паркиран автомобилът, управляван от Р. – „Ф.”, е голям, осветен, оживен, на него има бензиностанция и заведение, както и видеонаблюдение. Той бил ограден с ограда, като камерите били наредени на високи пилони, на които се намират и лампите за осветление.

Всички шофьори твърдят, че спират често на този паркинг, който винаги са намирали за сигурен.

Настоящият състав кредитира показанията на горните свидетели, вкл. и в частта им, установяваща съществуването на система за видеонаблюдение на паркинга, на който на 21.02-22.02.2011 г. е бил паркиран автомобилът, управляван от свидетеля Р., т.к. същите са последователни и безпротиворечиви.

В останалата им част показанията на Р. също следва да се кредитират, доколкото се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства, изходящи от длъжностни лице на Пътна полиция на П., обл.У., РИ..

От приобщеното писмо от същата Полицията, адресирано до процесуалните представители на “. З. се установява, че същият паркинг не е нито охраняван, нито контролиран, и всяко превозно средство, което се движи по магистрала А/4 може да има свободен достъп до него.

По делото не е спорен фактът, че управляваният от Рупелов автомобил към момента на извършване на кражбата е бил застрахован със застрахователна полица № *00039/07.06.2010 г. съгласно общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” за територията на Европа /периода на застраховката е 00.00 ч. на 08.06.2010 г. до 24.00 ч. на 07.06.2011 г./.

Именно по повод на същата и декларираната от Р. кражба застрахователят отправил запитване до полицията в гр.П. по повод на което получил горепосочения отговор, че паркингът, на който е бил паркиран автомобила по време на събитието, не е охраняем и е без система за наблюдение.

От приобщената като доказателство по делото фактура № 392/18.02.2011 г., която е придружавала стоката, натоварена в автомобила, извършващ процесния международен превоз на товари, се установява, че купувач на стоката е С., И., а стоката е описана в два отделни позиции.

В първата от тях са изброени артикули – общо описани в 10 позиции, отнасящи се до 4 966 броя такива, всички с единична цена от 6 евро, на обща стойност 29 796 евро.

Втората касае отделни артикули, пак описани в 10 позиции, с различна единична цена и обща стойност 19 103 евро.

Цялата стойност на фактурата е 48 899 евро.

Втората фактура 393/18.02.2011 г. е на стойност 17,08 евро.

Според приложения опаковачен /пакинг/ лист и писмото, изходящо от ищцовото дружество и адресирано до ДЗИ Общо застраховане ЕАД от 09.02.2012 г., фактура № 392/18.02.2011 г. посочените модели във фактурата касаели мъжки чехли и сандали, всичко общо на брой 4 966 чифта, опаковани в 510 кашона.

Видно от фактура № 8/16.02.2012 г., издадена от С. футуеър, И.до „Г. – АГ”О., касаеща компенсация, същата се отнася до дебитно известие за открадната стока по време на транспортирането по писмо от 23.02.2011 г. и касае сумата от 35 626,76 евро.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която не се оспори от страните по делото и която съдът кредитира, като изчерпателна и компетентна се установи, че всички приобщени по делото общо осемнадесет броя фактури, издадени от ответното дружество с получател – ищцовото такова, се били осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, съгласно изискванията на ЗСч.

По тях „Г. – АГ”О. е ползвало данъчен кредит, съобразно отразеното в Дневниците за покупки на това дружество за отделните отчетни периоди и отчетени в Декларация по чл.125 ЗДДС.

Дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва по главници, представляващи отделните фактури, и по периоди – от датата на падежа на всяко едно задължение по приложените фактури до датата на предявяване на възражението за прихващане – 19.03.2012 г., експертизата е изчислила на 2 247,53 лв.

При установеното по-горе от фактическа страна решаващият съд приема от правна страна следното:

По предявената главна претенция по чл. чл.373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, ал.1 и по чл.27 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /СМР/ от „ГОГОВИ - АГ" О. против “.О..

Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, предвид надлежната процесуална легитимация на страните в процеса /определяща се от ищеца/, както и наличието на правен интерес за последния от търсената съдебна защита.

Разгледан по същество този иск се явява и основателен, по следните съображения:

Както вече се отбеляза в определението по чл.140 ГПК, съдът намира възражението на ответната страна за погасяване на претенцията по давност за правнонесъстоятелна, доколкото от данните по делото се установява, че към момента на предявяване на иска едногодишният срок по смисъла на чл.32, ал.1 от Конвенцията не е изтекъл.

При приетото за установено по-горе безспорно се налага изводът, че ищцовото и ответното дружества по главния иск са надлежно обвързани от договорно правоотношение, основано на договор за международен автомобилен превод на стоки.

По този договор ответното дружество не е изпълнило своето задължение да достави стоките на получателя на стоките в цялост, като част от нея - на получателя на 23.02.2011 г. са били доставени 276 кашона /колета/ по-малко, съдържащи 2 848 чифта обувки по-малко от изпратените.

Стойността на последните, съобразно отразеното и в придружаващите международната товарителница документи – фактури, вкл. – съобразно представеното кредитно извествие, е в размер на 35 626,76 евро.

Причина за последното е била извършена кражба от превозвалия стоките автомобил, декларирана от шофьора в периода 21-22.02.2011 г. от неохраняем паркинг в района на гр.П., обл.У.

Съдът счита, че последната не е правноизключващо отговорността на превозвача обстоятелство, което той не е могъл да избегне или да преодолее, доколкото се установи, че паркингът, на който е бил автомобила по време на кражбата не е бил охраняем, а е имал само видео наблюдение, като за определен период от време стоката и автомобилът са били оставени без наблюдение от страна на превозвача /шофьора/ и без охрана.

Това обстоятелство е могло да се избегне, ако шофьорът е оставил без надзор автомобила на охраняем паркинг или е положил усилия в насока охрана на превозвания товар.

Ето защо и се налага изводът, че в случая превозвача е отговорен отчасти за липсата на стоката, т.к. тя е установена от момента на приемането й до доставянето й така, както сочи чл.17, ал.1 от Конвенцията.

Неговата отговорност по договора е към товародателя, а не към получателя на стоката така, както се прави възражение в становището по същество на процесуалните представители на ответниците по главния и по обратния иск.

Горното т.к. превозвачът има задължение по договора да достави предадения му товар на посочения от товародателя получател, поради което и неговото задължение не е поето към получателя, а към товародателя.

След като не го е изпълнил и при липса на правноизключващите отговорността на превозвача обстоятелства по смисъла на чл.17, ал.2 от Конвенцията, превозвачът дължи обезщетение за частичната липса на стоката /чл.23, ал.1 от Конвенцията/, което следва да се изчисли според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз.

В случая тази стойност на място и по време на приемане за превоз се установява безсъмнено от приложената към товарителницата CMR фактура № 392/18.02.2011 г., в която са отразени броя и единичната цена на всички стоки, превозвани от ответното дружество, вкл. от отразеното в самата товарителница досежно броя на получените стоки и кредитното известие, изготвено от получателя на стоката до товародателя.

Съдът намира правнонесъстоятелни възраженията на процесуалния представител на ответното дружество досежно неустановеността на заявената главна претенция по размер, доколкото в случая тя се установява съобразно нормата на чл.23, ал.1 от Конвенцията и писмените доказателства, придружаващи товарителницата - фактури и пакинг листа.

Съдът счита и за несъстоятелно възражението, че тя е завишена по размер, с оглед нормата на чл.23, ал.3 от Конвенцията, доколкото ответникът не ангажира доказателства /при изходящо от него възражение/, че обезщетението надвишава посочения в нея лимит.

Поради основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава по реда на чл.27 от Конвенцията за заплащане на лихва върху обезщетението в размер на 5% годишно, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По възражението за прихващане:

Същото е процесуално допустимо, като направено в срока по чл.219, ал.1, във вр. с ал.3 ГПК, а разгледано по същество – и основателно, по следните съображения:

Безспорно се установи от приобщените по делото общо 18 броя фактури, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която не се оспори от страните по делото, че всички те са осчетоводени в счетоводството на ищцовото и ответното дружества, съгласно изискванията на ЗСч и по тях ответното дружество е ползвало данъчен кредит по чл.125 ЗДДС, но е платило на ответното такова задълженията си, отразени във фактурите.

Според отразеното във всяка една от фактурите, предоставената услуга по тях е извършен международен транспорт от И.-Б., като е посочен и номер на съответен автомобил.

Доколкото фактът, че между страните по делото са съществували множество договорни правоотношения, основани на договор за международен превоз на стоки, по които са издавани и съответните фактури не се оспори от ответното дружество, като същото е отразило надлежно в счетоводството си задължения за заплащане на посочените във фактурите суми по тези договори, вкл. е ползвало данъчен кредит, съдът намира, че направеното възражение за прихващане се явява основателно.

Обсъдените по-горе доказателства навеждат на извод, че ищцовото дружество не е изпълнило към ответното такова задълженията си по договорите за международен превоз на товари за заплащане на задълженията, произтичащи от съответните товарителници и договорите.

При изложеното съдът намира, че в случая се установи наличието на необходимите кумулативни предпоставки за уважаване на възражението за прихващане, а именно – наличие на два дълга, които могат да бъдат и на различно правно основание, наличие на идентичност между дълг и вземане между едни и същи лица, еднородност и заместимост на двете престации, изискуемост на вземането на кредитора и установеност по основание и размер на същото.

Поради последното и задължението на ответното дружество към ищцовото по главната претенция следва да бъде прихванато до размер на 40 059,20 лв. /главница и лихви за забава върху тях, незаплатени от ищцовото дружество на ответното по договорите за превоз в периода 02.03.2011 г. – 27.12.2011 г./.

Така след направената компенсация ответното дружество ще следва да заплати на ищцовото сумата от 29 412, 98 лв.

По обратния иск.

Поради уважаване на заявената главна претенция, макар компенсирана с възражението за прихващане съдът намира, че следва да се произнесе по същество и по предявения при условието на евентуалност обратен иск.

При безспорно установения факт, че страните по този иск са били надлежно обвързани по договорно правоотношение, основано на договор за застраховка, обективирано в застрахователна полица № *00039/07.06.2010 г., за периода от 08.06.2010 г. до 07.06.2011 г., при приложените Общи условия към него съдът счита, че този иск се явява неоснователен.

Съобразно чл.10 от Общите условия към този договор /Глава изключени рискове/, по тази застраховка не се покрива отговорността на превозвача за загуби при кражба на/от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставането без охрана, докато е било под отговорност на застрахования.

В конкретния казус установи се безспорно, че през нощта на 21.02.-22.02.2011 г. товарният автомобил, управляван от свидетеля Рупелов и за който е имало валидно сключен договор за застраховка при споменатите Общи условия, е бил паркиран на неохраняем паркинг /видеонаблюдението не означава и охрана/ и е било оставено без охрана по време на извършване на кражбата от него.

Ето защо и правноизключващото отговорността на застрахователя възражение по този договор се явява основателно и същото не дължи обезщетение, т.к. случаят попада в хипотезата на изключените от договора рискове.

По тези съображения и предявеният обратен иск следва да се отхвърли.

Съобразно изхода от спора ответното дружество следва да заплати на ищцовото такова сторените от него по делото разноски, съобразно уважената част от претенцията след направеното прихващане в размер на 1 176,52 лв. ДТ по производството и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.

Същото следва да заплати и на ДЗИ Общо застраховане направените от него разноски по производството в размер на 3 334,67 лв. възнаграждение на процесуалния му представител.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Г."О., със седалище и адрес на управление с. П. , община П., ул ."М. В."№ 7, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. С. С. да заплати на „ГОГОВИ - АГ" О., със седалище и адрес на управление гр.П., ул."Е. Й." №44, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. Ц. Ц. – Г. сумата от 29 412, 98 /двадесет и девет хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляващи стойността на 2 818 чифта обувки недоставени на получателя по договор за превоз, компенсирана с насрещно прихващане, както и лихва за забава в размер на 5% годишно върху сумата от 69 472,18 /шестдесет и девет хиляди четиристотин седемдесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща главница по заявената претенция, считано от датата на предявяването на иска до окончателното и заплащане, както и сумата от 2 176,52 /две хиляди сто седемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от “.О., със седалище и адрес на управление с. П. , община П., ул ."М. В."№ 7, ЕИК *********, представлявано от управителя Георги Сандов Смилков против „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Средец", ул. „Г. Бенковски" № 3, представлявано от изпълнителните директори Н.Д. Ч., М. Г. К. К. и У. Г. сумата за заплащане на сумата от 69 472,18 /шестдесет и девет хиляди четиристотин седемдесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща стойността на 2 818 чифта обувки, недоставени на получателя по договор за превод, ведно с лихвата за забава в размер на 5% годишно върху главницата, считано от 21.02.2012 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА “.О., със седалище и адрес на управление с. П. , община П., ул ."М. В."№ 7, ЕИК *********, представлявано от управителя Г. С. С. да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Средец", ул. „Г. Бенковски" № 3, представлявано от изпълнителните директори Н. Д. Ч., М. Г. К. К. и У. Г. сумата от 3 334,67 /три хиляди триста тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ направени по делото разноски по делото за възнаграждение на процесуалния им представител.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Средец", ул. „Г. Бенковски" № 3, представлявано от изпълнителните директори Н. Д. Ч., М. Г. К. К. и У. Г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: