№ 209
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20231800500701 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 116/21.06.2023г. по гр.д. 479/2021г. на Районен съд – гр.
Сливница е признато за установено по отношение на А. Л. С. по исковете с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1
ЗЗД, че съществува вземането в полза на „П.“ АД за сумата от 22 119,64 лева,
получена от ответника без основание вследствие извършена от него неправомерна
платежна операция без наличен съответстващ баланс по сметката му, ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното му изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна от ответника А. С., в която излага
съображения за неправилност на последното. Твърди, че още с доклада по делото
съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил всички
направени възражения и не се е произнесъл по поставените от ответника въпроси
към вещото лице.
Заявява, че не е извършил твърдените в исковата молба преводи и че, дори
след блокиране на акаунта му, от същия са правени опити за извършване на
транзакции, за доказване на което обстоятелство е направено искане за допускане
на експертиза. Твърди, че съдът не се бил произнесъл по доказателствените
искания и така делото е останало непопълнено от фактическа страна.
Оспорва и дадената от съда правна квалификация на иска, като твърди, че в
исковата молба ищецът се позовава на разпоредби от раздел XII, т. 4 от Общите
условия за ползване на електронен портфейл А1 Wallet, което би следвало да
обоснове договорно неизпълнение. Счита, че съдът е следвало да даде указания, на
ищцовата страна да уточни, на какво основание претендира своето вземане, и, след
като даде прецизна правна квалификация, да даде указания, кои релевантни за
1
делото факти трябва да бъдат доказани, а, като не е направил това, съдът е
поставил ответника в невъзможност да орГ.зира защитата си.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като
съдът неправилно бил приел, че, закупувайки от „Г.Е.“ ООД крипто валута на
стойност 22 119,64лв., е захранил с нея своята сметка в „П.“ АД. Не било доказано,
че сумата е била на негово разположение при така установената фактическа
обстановка. Намира също така за недоказано, че се е обогатил за сметка на „П.“
АД, тъй като не са събрани доказателства да е получил пари, електронни пари,
крипто валута или друга облага на претендираната стойност.
Намира за физически и фактически невъзможно, физическо лице да извърши
последователни транзакции по захранване на сметка и впоследствие разпореждане
с нейното салдо в рамките на 10 секунди. Поради това счита за недоказано, че
именно той е извършил процесните транзакции, като навежда довод, че
неоснователно обогатилото се лице е дружеството „Г.Е.“ ООД, а
правоотношенията по извършените транзакции са възникнали направо между „П.“
АД и „Г.Е.“ ООД.
Посочва, че съдът е задължил трето неучастващо в спора лице, а именно
„Г.Е.“ ООД, да представи писмени документи и въпреки че дружеството не е
сторило това, съдът се е произнесъл по делото без то да е било изяснено от
фактическа страна.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „П.“ АД, в който се
изразява становище за нейната неоснователност. Въззиваемият твърди, че в
отговора на исковата молба ответникът не е поддържал, че не е получил
претендираните суми или че не е извършвал процесните транзакции. Оспорва и
твърдението, че съдът не се бил произнесъл по поставените в отговора на
ответника въпроси към допуснатата СТКЕ. Твърди, че ответникът е имал
възможност да изрази становище по допуснатите доказателства, но вместо това е
посочил, че няма възражения срещу проекта за доклад и че няма доказателствени
искания.
Намира за неоснователен и довода, че първоинстанционният съд бил извел
погрешна правна квалификация на спора, тъй като в петитума на исковата молба
изрично било посочено, че сумата е получена без основание.
Счита, че районният съд е съобразил изцяло изводите си със събрания по
делото доказателствен материал. Оспорва доводите, че процесните транзакции са
резултат на хакерска атака, както и че неоснователно обогатилият се правен
субект е третото лице „Г.Е.“ ООД. Възразява срещу твърдението, че „Г.Е.“ ООД
следва да е легитимиран ответник по делото, като сочи, че придобитата от „Г.Е.“
ООД крипто валута не се превежда по банкова сметка, а в специални криптирани
портфейли. Същевременно счита, че обстоятелствата относно крипто валутата са
ирелевантни за разрешаването на правния спор.
С определение № 872/20.11.2023г. по настоящото дело въззивният съд е
констатирал, че исковата молба е нередовна, поради което е оставил същата без
движение, с указания за уточнение на характера на исковата претенция, нейното
основание и надлежните страни по делото.
С молба с вх. № 913 от 31.01.2024г. ищецът е уточнил иска си, като е
посочил, че претенцията се основава на извъндоговорен източник на
облигационни отношения, а именно - неоснователно обогатяване. Заявил е, че е
предоставил процесните суми на ответника чрез приложението A1 Wallet. Твърди,
че ответникът, в качеството си на потребител на портфейла, извършил съответните
действия, за да захрани сметката си в „П.“ АД чрез карта, издадена от друг
доставчик на платежни услуги. Поради техническа грешка, сметката на ответника в
„П.“ АД била заредена със съответните суми, без по картата да са били налични
2
наредените парични средства. Разяснява, че банката на картодържателя е отказала
транзакцията, но софтуерът на „П.“ АД не е изчакал достатъчно дълго резултата и
е изпълнил нареждането на потребителя да захрани виртуалния му портфейл с
посочената сума. Тази грешка била открита от системата при следващото
обхождане на масивите, като е регистрирала отрицателен баланс по виртуалния
портфейл. Така ответникът е успял да захрани своя портфейл със суми, с които не е
разполагал, но които е използвал за закупуване на криптовалута от „Г.Е.“ ЕООД,
като така е настъпило обедняването на ищцовото дружество.
С оглед извършеното уточнение на иска, на ответника е дадена възможност
да депозира отговор, като съдържанието на последния възпроизвежда
депозираната от тази страна въззивна жалба. Възпроизведено е и направеното с
въззивната жалба доказателствено искане за допускане на съдебна компютърно-
техническа експертиза.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят А. Л. С.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д., който поддържа
жалбата, и от адв. А., която заявява, че по делото не е установено по безспорен
начин, че въпросните транзакции са извършени от А. С. и че именно той
действително се е обогатил със сочената от ищеца крипто валута. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемото дружество
„П.“ АД, редовно призовано, не се представлява. От процесуалния му
представител – адв. М. – е постъпилa молба за даване ход на делото в негово
отсъствие. Заявява, че счита въззивната жалба за неоснователна и моли, същата да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80
от ГПК (л. 198 от делото). Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа
на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в
обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство с протоколно определение от 06.03.2024г. е
допусната съдебна компютърно- техническа експертиза по част от поставените от
жалбоподателя и от въззиваемия въпроси. От приетото по делото заключение по
тази експертиза се установяват датите, устройствата, моментите и IP- адресите, от
които са извършени процесните захранвания по сметката на ответника. Установява
се също, че на посочените в експертизата дати „Г.Е.“ ЕООД е получило плащания в
определен размер за закупуването на крипто валута от сметката на ответника, като
крипто валутата е закупена от три различни електронни адреса с посочени имена
на трима различни потребители.
В открито съдебно заседание вещото лице М. Е. Б., поддържа заключението
и изрично заявява, че „Г.Е.“ ООД е получило плащания от „П.“ АД. Източникът на
сумата е А. С., който е депозирал някаква сума в „П.“ АД, но програмният продукт
на „П.“ АД не е отразил, че сумата не е постъпила от неговата сметка в „П.“ АД.
Впоследствие от тази сметка в П.“ АД била направена заявка за покупка на крипто
валута, и „П.“ АД е превело парите на „Г.Е.“ ООД. Също така вещото лице посочва,
че С. е заявил прехвърлянето на някаква сума по сметката си в „П.“ АД, но такава
сума не е имало по неговата сметка във външната банка; „П.“ АД не изчакало
отговор от банката, дали има такава наличност, в резултат от което превело
собствени пари за покупката на крипто валута. След време дружеството
установило, че банката е отказала транзакцията, но програмният продукт при тях е
дал грешка и не е изчакан отговора на банката. По отношение на придобитата
3
крипто валута се установявало, че тя е действително продадена от „Г.Е.“ ООД, за
което е приложена и справка от това дружество. Вещото лице уточнява, че в „Г.Е.“
ООД са регистрирани три акаунта, два от които са на А. С., а третият е на лицето
Ева Владимирова, но всички те се захранват от един акаунт в „П.“ АД и това е
акаунтът на А. С.. Изрично заявява, че именно това физическо лице е свързано с
този акаунт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото
на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения
такъв.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че не било изяснено правното
основание на исковата претенция (неоснователно обогатяване или договорно
неизпълнение), както и че не били дадени указания относно подлежащите на
доказване релевантни факти и разпределението на доказателствената тежест.
Действително, по този въпрос е съществувала известна неяснота, но въззивният
съд я е отстранил, като е оставил исковата молба без движение, и, след надлежното
й уточняване, е предоставил възможност на насрещната страна за отговор. В
резултат от уточнението е установено, че не се предявява иск, различен от
разгледания от районния съд, а ищецът поддържа вече заявените пред първата
инстанция фактически твърдения, като пред въззивния съд само ги прецизира и
уточнява. Поради това, противно на поддържаното от жалбоподателя, не може да
се приеме, че районният съд бил разгледан непредявен иск. Колкото до правната му
квалификация, дори по нея да има съмнения, това не би обусловило недопустимост
на обжалваното решение, тъй като съдът е определил правилно релевантните
факти съобразно твърденията на ищеца и е разпределил тежестта на доказването
им.
ІІІ. По същество
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
ищцовото дружество е предоставило на разположение на ответника сумата в
размер на 22119,64лв., а ответникът се е разпоредил с нея, като е закупил от трето
лице крипто валута. Този извод се подкрепя на първо място от заключението по
изготвената в хода на въззивното производство съдебна компютърно-техническа
експертиза, което не е било оспорено от никоя от страните, и съгласно което за
закупуване на тази валута „П.” АД е превело собствени пари на третото лице „Г.Е.“
ООД по заявка на ответника. Идентичен извод обуславя и анализът на
представената по делото справка за движението по сметката на ответника в А1
4
Wallet (л. 44 от първоинстанционното дело), от която може да се заключи, че
опитите да бъде захранена сметката чрез инициирани от ответника транзакции са
били неуспешни, но въпреки това в сметката му в А1 Wallet е генерирана
разполагаема сума, която не е съответствала на депозираната от ответника
наличност, но която му е позволила да извършва разплащания (т.е. да се разпореди
с нея), като регистрирането на всяко от които е довело до увеличаването на
отрицателния баланс на сметката (видно от знака „минус“ справката). В същия
смисъл е и изричното изявление на вещото лице в открито съдебно заседание на
26.03.2025г. (л. 232 от делото), че „П.“ АД е превело собствени пари за
инициираните от С. покупки на крипто валута.
Не обосновава обратен извод фактът, че покупките на крипто валута са били
извършени през три различни акаунта, регистрирани в „Г.Е.“ ООД, тъй като вещото
лице изрично е заявило, че и трите акаунта се захранват само от един акаунт в „П.“
АД, и това е именно акаунтът на А. С.. При това, на конкретно поставен въпрос от
съда, вещото лице е отговорило, че няма съмнение, че именно физическото лице А.
С. стои зад този акаунт.
Същевременно, ответникът не е успял да докаже наличие на валидно правно
основание за получаване на сумите, с които се е разпоредил в полза на третото
лице „Г.Е.“ ООД. Точно обратното: в условията на насрещно доказване ищецът
„П.“ АД е установил, че сумите са били предоставени на ответника без основание.
Доказателства за това са заключенията по двете допуснати по делото експертизи,
съгласно които ответникът е заявил няколко трансфера на суми от сметка във
външна банка към профила (акаунта, сметката) си при ищцовото дружество.
Поради грешка в системата, софтуерът на дружеството е приел за постъпила по
сметка на ответника заявената от него сума преди да получи потвърждение от
външната банка, че ответникът разполага с необходимата наличност и че
трансферът може да бъде реално извършен. Така, без да има основание да извърши
захранването на сметката, автоматизираната система на ищеца е предоставила
средства на ищеца в патримониума на ответника, който е получил възможността да
се разпорежда с тях.
Неоснователно ответникът твърди, че не той е извършил сочените
транзакции, чрез които се е разпоредил с така предоставената сума. Този довод не
намира опора в събраните по делото доказателства, а и противоречи на приетото в
първоинстанционното производство експертно заключение, според което, от
представените данни за профила на С. е видно, че именно той е единствен негов
титуляр. Нещо повече: според т. 2 и т. 7 от заключението на в.л. Събева, действия в
системата могат да се генерират само от титуляр, т.е. в случая от самия С.. В същия
смисъл са и поясненията, дадени от в.л. Б. в открито съдебно заседание пред
въззивния съд във връзка с допуснатата от този съд експертиза. Поради това съдът
намира за доказано, че процесната сума е била постъпила в сметка, регистрирана
на името на ответника и управлявана от него, както и че като единствен неин
титуляр именно той се е разпоредил с тази сума.
Също неоснователно във въззивната жалба и в депозирания пред въззивната
инстанция отговор на уточнената искова молба ответникът е оспорил, че сумата е
била на негово разположение, респ. че е получил пари, крипто валута или каквато
и да било друга облага на стойност 22119,64лв. Това възражение се опровергава
както от вече обсъдената справка за движението по сметката на лицето, която
отбелязва отрицателен баланс на наличността и която регистрира плащанията в
полза на дружеството „Г.Е.“ ООД, така и от събраните при изготвянето на
експертиза данни, че плащания от профила именно на ответника в „П.“ АД са
извършвани за покупка на крипто валута чрез три различни акаунта към „Г.Е.“
ООД, но всички те – захранвани само от акаунта на А. С. при ищеца.
Също така, обстоятелството, че част от покупките на криптовалута са
5
захранили акаунт, създаден със същия имейл адрес, с който ответникът е създал и
единствения си профил в „П.“, за който не съществува спор, че е негов собствен,
опровергава и довода му, че зад извършените транзакции вероятно стои външна
намеса на автоматизиран софтуер. До аналогичен извод води и съвместния анализ
на заключението по допуснатата в първоинстанционното производство експертиза
(в частта му, с която се заявява, че поради несъвършенство в софтуера, той е
изпълнил нареждането да се захрани сметката и че - веднъж захранена - тя
позволява в рамките на кратък период от време разпореждането със захранената
сума) и изричното изявление на в.л. Б. в открито съдебно заседание пред въззивния
съд, че именно физическото лице А. С. управлява този профил (акаунт), тъй като
при регистрацията му той е представил редица данни, които несъмнено го
индивидуализират. В подкрепа на горното са и вече обсъдените отговори по т. 2 и
т. 7 от заключението на в.л. Събева.
В обобщение, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не бил разполагал с процесната сума в акаунта си в „П.“ АД,
нито се бил разпоредил с нея.
Същевременно, доколкото жалбоподателят не е имал наличност по картовата
си сметка, от която е нареждал захранване на акаунта си в „П.“ АД, този акаунт е
бил зареден с процесната сума - според в.л. Б. - от собствени пари на „П.“ АД.
Горното обуславя липса на основание за настъпилото имуществено
разместване, поради което предявеният иск се явява основателен.
Ирелевантно е възражението на жалбоподателя срещу извода на районния
съд, че закупената криптовалута била захранила сметката на ответника в „П.“ АД.
На първо място, то не съответства на действителното фактическо положение, тъй
като такъв извод не се открива в обжалваното решение. На второ място, дори да
беше направен такъв извод, той не би се отразил върху изхода на делото, тъй като
няма отношение към даването и получаването на процесната парична сума без
основание, а само към нейното последващо разходване от обогатилото се с нея
лице.
Във връзка с това, неоснователен е и наведеният от жалбоподателя довод, че
такова лице е не той, а дружеството „Г.Е.“ ООД. Както се обоснова по- горе,
процесните парични суми са били предоставени от „П.“ АД на А. С., а
разпореждането с тях е извършено по волята и в интерес на последния, което
означава, че се е обогатил именно той, а не неговият контрагент по закупуване на
крипто валута – третото лице „Г.Е.“ ООД.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не се бил обогатил за сметка
на „П.“ АД, тъй като не било доказано да е получил пари, електронни пари, крипто
валута или друга облага на претендираната стойност. Както се обоснова по- горе,
достатъчно за уважаване на иска е да се установи имущественото разместване, за
което не се доказва годно правно основание, което в случая е направено. А дали
жалбоподателят е получил насрещна престация в резултат от разпореждането си с
неоснователно получената от него парична сума, е без значение за изхода на
делото.
На последно място, неоснователен е и доводът за неправилност на
обжалваното решение поради допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд и неизясняване на делото от фактическа страна, с оглед
непредставяне на изискани документи от „Г.Е.“ ООД, поради следните
съображения:
Недопустимо е по реда на чл. 192 от ГПК, трето лице да бъде задължавано да
състави и представи нарочен документ за нуждите на процеса (в случая –
справка). Този ред е приложим само за документи, за които страните не
6
спорят (или са налице данни), че вече съществуват и се намират в държане на
съответното лице, защото непредставянето им е свързано с неблагоприятни
последици за него. Поради това задължаването на „Г.Е.“ ООД да представи
справка за покупки на крипто валута от страна на А. Л. С. е било
незаконосъобразно. Съответно, неизпълнението на това незаконосъобразно
задължение не може да доведе до претендираните от жалбоподателя правни
последици.
Наистина, изисканата с определението по чл. 140 от ГПК справка не е била
представена по делото, но такава е била предоставена на вещите лица,
изготвили заключения по допуснатите в първоинстанционното и във
въззивното производство експертизи. Така тя е била приобщена към
доказателствения материал по делото и е взета предвид както от вещите лица,
така и от съда.
По тези съображения, настоящият съдебен с намира, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
IV. По разноските
С оглед изхода на делото ,право на разноски във въззивното производство на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има въззиваемата страна „П.“ АД. В представения
списък по реда на чл. 80 от ГПК същата претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 3480лв. с ДДС, като представя доказателства за действителното му
заплащане.
Неоснователно е направеното от насрещната страна възражение за неговата
прекомерност, поради следните съображения.
Видно от представеното Допълнително споразумение от 29.09.2023г. към
Договор за абонаментно правно обслужване от 01.02.2021г. , към датата на
възникване на правоотношението между страната и адвоката е била в сила
редакцията на НМРАВ от ДВ, бр. 88 / 04.11.2022г. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от нея,
минималното адвокатско възнаграждение за дело с материален интерес като по
настоящото, възлиза на 1300 + 0,09 * 12119,64 = 2390 лв. без ДДС. Същевременно,
обаче, настоящият съдебен състав намира, че всяка страна има право да избере
такъв адвокат, за когото счита, че по най- добър начин би защитил интересите й,
като не може да се очаква той задължително да оценява труда си по минималните
цени от наредбата. Поради това, дори да има известно завишаване на разноските
над минимума по тази наредба, то би следвало да се приеме за допустимо до
размер от 50% съобразно социално-икономическите условия в страната и предмета
на делото. Завишаването на претендираното възнаграждение (без ДДС) в
конкретния случай не надхвърля посочения праг, поради което възражението за
неговата прекомерност следва да бъде оставено без уважение. В допълнение към
това, видно от представената фактура № 132/17.10.2023г. (л. 199 от делото), адв. Г.
М. е регистриран по ДДС с № *********, което е основание за допълнително
завишаване на възнаграждението с размера на данъчната ставка, т.е. с 20%.
С оглед гореизложеното, претендираните от въззиваемата страна разноски в
размер на 3480лв. с ДДС следва да бъдат присъдени в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 116 от 21.06.2023г. по гр.д. 479/2021г. на
Районен съд – гр. Сливница.
ОСЪЖДА А. Л. С. с ЕГН ********** да заплати на „П.“ АД с ЕИК
********* сумата 3480 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8