Р
Е Ш Е
Н И Е № 1 9 6 3
гр.
Пловдив, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 4393/2019
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0329-000493 издадено
на 31.05.2018 г. от Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ-гр.Раковски, с което на П.Д., с ЕГН/ЛНЧ: ********** на основание чл.185
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба
в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят П.Д. с жалбата си излага доводи за неправилност
и незаконосъобразност на наказателното постановление /НП/ и прави искане за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна сектор РПУ–Раковски, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8
от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение от
08.04.2018 год. било констатирано, че на същата дата около 14:30 часа на път
ІІІ-666, жалбоподателят Д.П. управлявал личния си товарен автомобил „Форд
Рейнджър“ с рег.№ ***, собственост на ЕООД „Соже Лиз – България“, клон Пловдив,
като: 1. Автомобилът не е преминал ГТП в срок; 2. Не представя СРМПС, част ІІ.
Актът бил съставен от св.С.Д.К., заемащ длъжността „***“ към
РУ-Раковски при ОД на МВР-Пловдив.
В АУАН е било записано, че по този начин жалбоподателят
виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което нарушенията били подведени от АНО под разпоредбата на чл.147,
ал. от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което постановил на основание чл.185 от ЗДвП налагане
на глоба в размер на 20 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лв.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира,
че се налагат следните правни изводи:
По делото се установи неправомерно поведение от страна на
жалбоподателя П.Д., който на 18.04.2018г. действително е управлявал товарен автомобил
,,Форд Рейнджър‘ с рег. № ***, който не бил преминал задължителен годишен периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност и за който водачът на въпросното МПС не носел
свидетелство за регистрация, като самият жалбоподател в жалбата си не излага аргументи,
оборващи презумптивната доказателствена сила на АУАН, съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП.
Въпреки това, при извършена служебна проверка и контрол от
страна на настоящата съдебна инстанция се установи, че са допуснати съществени нарушения
на изискванията на административнонаказателния процес, касаещи разпоредбите на чл.42,
т.3, пр.2 и чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН, относно мястото, където е извършено
нарушението. В настоящият случай и в двата административни акта като място на извършване
на процесните две нарушения е отбелязано път Трети клас № 666, като не са посочени
други индивидуализиращи признаци – община или местоположение спрямо други трайно
установени обекти. Такива не бяха установени и от показанията на актосъставителя,
който сочи, че е съставил акта на „територията на Община Раковски или Брезово,
между две села“, без да внесе яснота и конкретика къде точно е установил нарушенията
от страна на жалбоподателя. Това допълнително допринася за невъзможността да бъде
установено безспорно и категорично мястото на извършване на процесните нарушения
от страна на санкционираното лице, което накърнява правото му на защита. Посочването
на точното място на извършване на нарушението е един от задължителните реквизити
на АУАН и НП и е недопустимо същият да се предполага, евентуално да се извлича по
тълкувателен път, както и да се установява едва в хода на въззивното производство,
което в обсъждания казус не беше постигнато. В случая се касае за липса на описан
съществен реквизит по смисъла на посочените разпоредби от ЗАНН, което води до извода
за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване
на акта и наказателното постановление, довело до възпрепятстване на правото на защита
на жалбоподателя, което от своя страна е основание за отмяна на наказателното постановление.
Допълнително основание за отмяна на наказателното постановление
е и допуснатото в хода на административното производство съществено процесуално нарушение на разпоредбата
на чл.21, ал.2 от НПК, към която препраща чл.84 от ЗАНН. Задължение на съставителя
на акт за установяване на административно нарушение е да предостави възможност на
нарушителя да се запознае с неговото съдържание и да го подпише, така както
повелява разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. В ЗАНН няма изрична разпоредба, която
да урежда на какъв език следва да се води административнонаказателното производство,
както и такава относно възможността за лицата, които не владеят български език,
да се ползват от родния си език. В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в този
закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби против
НП се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл.21 от НПК наказателното производство
се води на български език, като ал.2 на същата разпоредба от НПК сочи, че „лицата
които не владеят български език могат да се ползват от родния си или друг език.
В тези случаи се назначава преводач.” Наред с това съгласно разпоредбата на чл.
6, т.3, б."е" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, обвиняемият има право да се ползва от безплатни услуги на преводач, ако
не разбира или говори езика, използван от съда.
В настоящия случай липсват доказателства това задължение
да е било изпълнено от административнонаказващия орган и същият да е осигурил преводач
на жалбоподателят П., който безспорно е чужд гражданин, като по този начин е следвало да се гарантира развитие
на административното производство на разбираем за чужденеца език. Неосигуряването
от страна на актосъставителя и на административнонаказващия орган на преводач на
жалбоподателя, в разрез със законовите изисквания, с чиято помощ да може да се разбере
какво административно нарушение му се вменява и съответно да се носи административна
отговорност за него, съдът преценя като съществено процесуално нарушение, засягащо
правото на защита на санкционирания, а като такова същото е и основание за отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно.
С оглед изложеното Съдът приема,
че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0329-000493 издадено на
31.05.2018 г. от Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ-гр.Раковски, с което
на П.Д., с ЕГН/ЛНЧ: ********** на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение
на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния
съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.