Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1128 13.04.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на петнадесети март две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3472 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
по чл.31 ЗЗД и чл.108 ЗС.
Ищецът Г.С.А., ЕГН ********** *** е предявил против Т.К.К.,
ЕГН ********** *** искове, с които се
иска да бъде унищожен до ½ ид.ч. договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № *, дело № */*. при н. ***, по силата на
който С. А.А. и неговата с. Н.Щ. А. на 21.03.2011г. са продали своя апартамент
№ *, находящ се в гр. П., ****, който попада в сграда № *, находяща се в
поземлен имот № ***, със застроена площ
от 55,69кв.м, представляващ самостоятелно жилище при граници: ап.*, ап. *,
от горе ап.5/17, заедно с принадлежащото му избено помещение №*, с полезна площ
от 5,77 кв.м., при граници на избеното помещение - от ляво изб. помещение № *, от дясно изб.
помещение № *; заедно с 0,718% идеални части от общите части на сградата, в
които е построен блока и да бъде осъден ответникът да предаде владението на ½ ид. част от процесния
апартамент.
В исковата молба се навеждат доводи, че по силата на
сключения договор за покупко-продажба покойният б. на ищцата С. А. и неговата с.
на 21.03.2011г. са продали процесния апартамент на ответника. Твърди се, че
видно от експертно решение № * от *** б. на ищцата е с 70% намалена
работоспособност, в следствие мозъчно - съдова болест в вертебробазилана съдова
недостатъчност. Б. й бил във влошено здравословно състояние и не е разбирал
смисъла и значението на извършеното и в началото на 2012г. починал. Този факт
се потвърждава от обстоятелството, че на датата на сключване на сделката б. е
положил пръстов отпечатък вместо подпис. Твърди се, че към момента на сключване
на договора б. й не е могъл да изразява волята си. Иска се да бъде осъден
ответникът да предаде 1/2 фактическа власт от процесния апартамент, тъй като,
ако не е била порочната сделка, ищцата щяла да стане собственик на процесния
имот. Претендира разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват изцяло предявените искове. Твърди се, че не са налице фактическите
състави на чл.31,ал.1 ЗЗД. Прави се възражение за погасителна давност, както и
за липса на законовите предпоставки по реда на чл.31, ал.2 ЗЗД и в тази връзка се моли да бъде отхвърлен и
ревандикационния иск по чл.108 ЗС. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложения нотариален акт за продажба на недвижим
имот /намиращ се на л. 4/ № *, том *, рег.№*, дело № * г. на н. ***, с рег. № *
по регистъра на НК, вписан в службата по вписвания под вх. № ***/* г., акт № *,
т. *, дело № ** г., се установява, че на посочената дата – 21,03,2011 г. С. А.А.,
ЕГН ********** и съпругата му Н. Ш. А., ЕГН ********** са продали на Т.К.К.-
ответник следния
недвижим имот: апартамент № *, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., ж. к.****, който попада в
сграда № *, находяща се в поземлен имот № *, със застроена площ от 55,69кв.м, представляващ самостоятелно
жилище при граници: от ляво -ап.*, отдясно- ап. *, от горе ап.*, заедно с
принадлежащото му избено помещение №*, с полезна площ от 5,77 кв.м., при
граници на избеното помещение - от ляво
изб. помещение № *, от дясно изб. помещение № *; заедно с 0,718% идеални части
от общите части на сградата, в които е построен блока за сумата от 14 900
лв.
Видно от препис извлечение
от удостоверение за наследници изх. № **** г. /л. 8/ С. А.А. е починал на
08,01,2012 г., като е оставил трима свои наследници, един от който е ищцата – Г.А..
Като писмени
доказателства по делото са приети медицински документи – амбулаторни листове,
епикризи експертни решения, които са свързани със здравословното състояние на С.
А..
По делото са разпитани свидетелите Н.М. и А. А..
От показанията на
свидетеля М. се установява, че през 2010 – 2011 г. здравословното състояние на С.
А. се е влошило, не е бил добре с главата и ходел по болници. Когато го видял през 2011 г. С. е губил равновесие,
говорът му се бил променил. Според свидетелката А., която е д. на ответника в
периода 2010 – 2011 г. С. е имал физически проблеми свързани с това, че не може
да пази равновесие, имал е проблеми с говора- трудно му се е разбирало, но е
общувала с него.
Съдът кредитира
изцяло показанията на М. и А., последните преценени на основание чл. 172 ГПК,
като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на
останалия доказателствен материал.
От заключението на
съдебно- медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно и
обективно, се установява, че С. А. е бил с нарушена психическа годност да
разбира свойството и значението на извършеното от него по време на сключване на
договора за покупко продажба от 21,03,2011 г. С. А. е страдал от ХМСБ. Съдова
деменция- лакунарен тип в преход към глобарна с епизоди на обърканост.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
ПО ИСКА ЗА
УНИЩОЖАВАНЕ ПО чл. 31 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД предвижда, че
унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му
не е могло да разбира или да ръководи действията си. Константната
съдебна практика приема, че хипотезата на чл. 31, ал.1 ЗЗД- неспособност на
страната да разбира или ръководи действията си, е налице при слабоумие или
душевна болест на някоя от страните. Тази способност има отношение към нуждата
от запрещение и затова чл. 31, ал.2 ЗЗД забранява унищожаването на договора след смъртта на лицето, освен ако
приживе не е искано поставяне под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор. В случая по делото няма данни
преди смъртта на С. А.А. да е било поискано поставянето му под запрещение,
поради което след смъртта на същия не може да се иска унищожаване на сключените
от него сделки и в частност на договора за покупко- продажба от *** г. поради
това, че не е могъл да разбира или да ръководи действията си. Не може да се
приеме и че процесния прехвърлителен договор е доказателство за наличието на
недееспособност на един от продавачите по него – С. А., тъй като продажбата на
недвижим имот сама по себе си не е доказателство за неспособност да се разбират
и ръководят действията. В обобщение от изложеното дотук се налага изводът, че
процесния договор не страда от порок, който да води до неговата унищожаемост.
Ето защо предявеният конститутивен иск за унищожаемост на процесния договор е
неоснователен и следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
така предявения иск е погасен и по давност. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД
правото да се иска унищожение се погасява с три годишна давност. Началото на
погасителната давност е изискуемостта или друг факт, определен в закона, до
настъпването на които давностния срок не тече. В закона е определен един общ
факт - деня на сключване на договора и няколко специални - в зависимост от
основанието за унищожението. Регламентираната специална давност касае следните
лица: 1. лице, което не е навършило пълнолетие и за него правото да иска
унищожение започва да тече от деня на навършване на пълнолетието, 2.
поставеният под запрещение, който придобива правото да иска унищожение от деня
на вдигане на запрещението, 3. лицата, които са сключили сделката при грешка и
измама и те имат право да се иска унищожението й от датата на откриване на
грешката или измамата, както и 4. лицата, които са сключили сделка при
заплашване, за които давността се брои от деня, в който то е престанало. За
лицата, които са сключили сделката при условията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД /т. е. без да могат да
разбират и да ръководят действията си, но не са поставени под запрещение/
законодателят не е определил специална давност. В теорията и практиката се
приема, че тъй като те са дееспособни, за тях е приложима общата давност - от
сключване на сделката /вж. решение № 487 от 9.01.2012 г. по гр. д. № 1764/10 г.
на IV г. о. и решение № 59 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 392/12 г. на IV г. о.,
постановени по чл. 290 от ГПК/. От сключването на сделката – 21,03,2011 г. до
предявяването на настоящия иск са минали пет години.
Искът по чл. 108 ЗС е иск на собственика срещу
владеещия несобственик на вещта. Тъй като не се установи унищожаемост на
договора за покупко-продажба, то собственик на имота е ответника Т.К.К., поради
това претенцията на ищцата да й бъде предадено владението, като собственик на
имота е неоснователно. Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Направено е съответно искане и доказателства за сторени такива в
размер на 600 лева– платено адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Г.С.А., ЕГН ********** *** против Т.К.К., ЕГН ********** *** иск за унищожаване на ½ ид. част на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *,
дело № *. при н.***, по силата на който С. А.А. и неговата с. Н.Щ. А. на
21.03.2011г. са продали на Т.К.К., ЕГН ********** апартамент № *, находящ се в
гр. П., ****, който попада в сграда № *, находяща се в поземлен имот № ***, със
застроена площ от 55,69кв.м, представляващ
самостоятелно жилище при граници: ап.*, ап. *, от горе ап.*, заедно с
принадлежащото му избено помещение №*, с полезна площ от 5,77 кв.м., при
граници на избеното помещение - от ляво
изб. помещение № *, от дясно изб. помещение № *; заедно с 0,718% идеални части
от общите части на сградата, в които е построен блока.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Г.С.А., ЕГН ********** *** против Т.К.К., ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че Г.С.А., ЕГН ********** е собственик на ½ ид. част на следните недвижим имот:
апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **,
находящ се в гр. П*******, който попада в сграда № *, находяща се в поземлен
имот № ***, със застроена площ от
55,69кв.м, представляващ самостоятелно жилище при граници: от ляво -ап.*,
отдясно- ап. *, от горе ап. *, заедно с принадлежащото му избено помещение №*,
с полезна площ от 5,77 кв.м., при граници на избеното помещение - от ляво изб. помещение № *, от дясно изб.
помещение № *; заедно с 0,718% идеални части от общите части на сградата и за
осъждане на Т.К.К., ЕГН ********** да предаде владението на ½ идеални
части от посочения по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА Г.С.А., ЕГН ********** ***, да заплати на Т.К.К.,
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
РЦ