РЕШЕНИЕ
№ 14404
гр. София, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110135247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба на С. И. П. срещу „Комет
дизайн“ ЕООД, с която се иска осъждане на ответника да плати на ищцата
514,94 лева – обезщетение за разходи за поправка на недостатъци в
интериорен ремонт на баня; 423,60 лева – обезщетение за разходи за
закупуване на нов диван; 3780 лева – разходи, необходими за пребоядисване
на корпусни мебели; 6043,17 лева – неустойки за неизпълнение, както и 500
лева – разходи за правни консултации – обезщетения за вреди от неточно
изпълнение на договори № 569 и № 570 от 04.11.2021 г. за извършване на
интериорни работи и доставка на мебели и обзавеждане в имот с адрес: С.,
бул. „В.“, № *, ет. * (надпартерен), офис № *, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022 г., до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните били сключени два
договора с посочени по-горе номера, с които следвало да се извърши от
ответника пълно интериорно обзавеждане и оборудване на офиса, а ищцата
следвало да заплати общо 64 515,96 лева, като срокът за изпълнение бил
четири месеца и четири седмици от датата на превеждане на авансово
плащане. Ищцата твърди, че е заплатила 60 431,72. В договора била
уговорена и неустойка за некачествено изпълнение – 10 % от платената цена.
При приемане на работата обаче забелязала несъответствия в цветовете на
мебелите. Излага твърдения, че след това подписала на 31.03.2022 г. спогодба
за уреждане на отношенията между страните, за което уведомила ответника
1
със сканирано копие до неговия електронен адрес, като била приспадната част
от цената в размер на 4084,24 лева. Поддържа, че подписала спогодбата под
натиск и че същата съдържала неравноправни клаузи. Ищцата твърди, че във
връзка с неизпълнението на договора й се дължали 6043,17 лева неустойка,
които намалява с приспаднатите 4084,24 лева и претендира само 1958,93 лева.
Освен това била направила и разходи от 423,60 лева за поправка на диван; за
пребоядисването на мебелите била необходима сумата от 3780 лева; 350 лева
ищцата платила за отстраняване на недостатъци по строителни работи; 164,94
лева платил за строителни материали за ремонта, както и 500 лева –
възнаграждение за правни съвети. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника – „Комет дизайн“ ЕООД, с който исковете се оспорват по
основание. Признава, че с ищцата са имали договор за извършване на
ремонтни дейности и цялостен интериорен дизайн, по който ищцата е платила
60 431,72 лева. Твърди се, че договорът е бил изпълнен точно с боя по заявка
на ищцата в цвят RAL 6011 Verde, който обаче ищцата била възприела на
компютърен модел и било възможно да има леко разминаване с цвета на
място. Твърди се, че при изпълнение на договора ищцата и нейни роднини
постоянно поставяли множество специфични изисквания, което затруднявало
силно изпълнението. Излагат се твърдения, че ищцата е подписала спогодба
от 31.03.2022 г., с която се е отказала от претенциите си към ответника срещу
отбив от цената в размер на 4084,24 лева. Отрича се договорът да е подписван
под натиск, като се твърди, че дори е бил прегледан от адвокат на ищцата
преди подписването му. Поддържа, че спогодбата няма как да не е
индивидуално уговорена, поради което правилата за неравноправни клаузи
няма как да се приложат. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
В съдебното заседание страните поддържат доводите си, като
представят и подробни писмени защити.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада си по делото (на лист 153) съдът е обявил за безспорно
обстоятелството, че между страните са били сключени договори за ремонт и
интериорен дизайн на имот с адрес: С., бул. „В.“, № *, ет. *(надпартерен),
офис № *, при обща цена 64 515,96 лева, като за неизпълнение била
уговорена неустойка в размер на 10 % от платената цена; че ищцата е
изплатила по договора 60 431, 72 лева; че ищцата е подписала спогодба с
ответника, за която го е уведомила по електронна поща, от 31.03.2022 г., като
е получила отбив от цената 4084,24 лева, и е декларирала, че няма други
претенции към ответника.
Съгласно показанията на свидетеля И. П., баща на ищцата, на лист 169 –
170 от делото между страните е сключен договор за цялостен ремонт на
процесния апартамент, като на изпълнителя са предоставени ключове. При
едно от посещенията си в обекта при извършването на ремонта свидетелят
2
забелязал, че цветът на мебелите не отговаря на проекта. Свидетелят имал
забележки по извършването на ремонтните дейности, като впоследствие се
наложило да заплаща на майстор за извършване на довършителни работи в
обекта. Дава показания, че след като останали недоволни от извършените
работи, той се свързал с дъщеря си – ищцата, която влязла в преговори с
ответното дружество. казала му, че последното предложили спогодба – да
прекратят ремонта, като ищцата да не доплати останалата цена от около 4000
лева. Свидетелства, че ищцата искала договорът да продължи да се
изпълнява, но точно, и се почувствала принудена да приеме спогодбата,
защото имало вещи, които още били недоставени и тя се опасявала
субективно, че ще я излъжат и няма да ги доставят. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като съответстват на твърденията и на двете
страни относно развитието на отношенията му, а по отношение на опасенията
на ищцата – тъй като няма други доказателства по делото, които да им
противоречат.
Съгласно показанията на свидетеля Г. В. на лист 169 от делото се
установява, че през пролетта на 2022 г. същият е извършил ремонтни
дейности в апартамента на ищцата, изразяващи се в монтаж на две огледала,
параван, бойлер, поправка на подов сифон, довършване на фуги в банята.
Това станало след като в апартамента ремонтирала друга фирма. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, тъй като не противоречат на други
доказателства по делото и са логични и последователни.
Съгласно показанията на свидетеля на ответинка И. В. на лист 170 – 171
от делото се установява, че той е изработил по проект и монтирал мебелите за
апартамента на ищцата, като използвал цвят по задание на изпълнителя.
Въпреки това ищцата имала забележки чрез родителите си, което наложило
прекъсване на ремонта и работниците на свидетеля успели само частично да
почистят, защото отношенията се прекратили бързо. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като съответстват на тези на другите свидетели
по делото.
От разпита на свидетеля на ответника Ц. П. (на лист 171 от делото) се
установява, че той изработил мебелите по задание на ответника, като
използвал боя RAL 6011 – цвят по каталог. Дава показания, че цветът
съответства на каталожния. Съдът кредитира показанията на свидетеля
относно начина на боядисване, тъй като съответства на документите по
делото, но не по отношение на съответствието на цвета, тъй като е въпрос на
преценка.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени две групи искове.
Първата група искове е с правна квалификация чл. 265, ал. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тази група искове се уважава, ако
съдът установи, че между страните е сключен договор за изработка, който
ответникът не е изпълнил точно, като ищцата е претърпяла вреди – разходи за
поправка на неточно изпълнените и довършване на неизпълнените работи.
3
Втората група искове е с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тази група искове се уважава, ако се установи
уговорка за неустойка между страните за неточно изпълнение и неизпълнение
от посочения вид (неточно).
И двете групи искове обаче ще се отхвърлят, ако ответникът установи
наличие на спогодба с ищцата, която изключва отговорността му, освен ако
ищцата не установи, че спогодбата е била сключена по принуда или е по
текст, изцяло предложен от ответника и без възможност за промяна, и същата
съществено нарушава равновесието между правата и задълженията на
страните.
По делото е безспорно, че между страните са сключени договори за
ремонт и интериорен дизайн на апартамента на ищцата, като за уреждане на
възникнали спорове относно изпълнението на договорите, между ищцата и
ответника на 31.03.2022 г. е сключено споразумение.
Съгласно чл. 4 от представената на лист 148 по делото спогодба с
изпълнение на клаузите на същата страните се съгласяват, че считат
отношенията си, възникнали при или по повод на договор № 569/25.10.2021 г.
и договор № 570/25.10.2021 г., Анекс № 1 към Договор № 569/25.10.2021 г. и
Анекс № 1 към Договор № 570/25.10.2021 г. за напълно и окончателно
уредени, без претенции от каквото и да е правно и фактическо естество,
включително парични и оценими в пари такива на която и да е от двете
страни. Ищцата С. П. е декларирала, че няма да има претенции за в бъдеще
към ответника „Комет Дизайн“ ООД относно изплащането на главница, лихви
или неустойки, както уговореното или каквото и да е друго обезщетение
и/или разноски във връзка с договор № 569/25.10.2021 г. и договор №
570/25.10.2021 г. и всички последващи анекси и споразумения към тях.
По делото не беше установено ищцата да е сключила посочената
спогодба по принуда. Показанията на свидетеля Игнатий Петров, баща на
ищцата, че последната е подписала спогодбата поради опасения, че ако не я
подпише, ответното дружество няма да извърши доставка на мебелите, тъй
като вече била заплатила по-голямата част от сумата по договора, не
обосновават извод, че ищцата е подписала договора по принуда. Принудата е
обстоятелство, при което има или пряка заплаха срещу страна или
недвусмислено с действията си някой показва, че ще настъпят
неблагоприятни последици за тази страна.
Липсата на съгласие за сключване на договора, което е основание за
неговата нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, е налице,
когато външно волята на лицето е обективирана чрез надлежно поведение, но
зад изявлението липсва вътрешно волево решение (в този смисъл
Тълкувателно решение № 5/2020 от 30.05.2022 г. по т.д. № 5/2020 г., ОСГТК
на ВКС), като в хипотезата на упражнено насилие правният субект съзнава, че
не желае правните последици на договора, въпреки изявлението си, но е
заставен да сключи същия поради упражненото върху него насилие. Ако пък
е налице заплаха за насилие, договорът е унищожаем съгласно чл. 30 ЗЗД, но
тази заплаха трябва обективно да е отправена от другата страна и да
4
предизвиква сама по себе си страх.
От доказателствата по делото не се установява при сключването на
спогодбата у ищцата С. П. да е липсвало вътрешно волево решение за
настъпване на правните последици на спогодбата, поради упражнено спрямо
същата насилие. Напротив, от представената по делото кореспонденция
между страните на лист 19 – 22 и 138 – 146 от делото се установява, че
ищцата се е съгласила да сключи споразумението и активно е уговаряла
условията на бъдещото такова. Заявените от нея страхове не са възбудени от
ответника, а са плод на собствените й виждания и вътрешни преживявания. За
такива ответникът няма как да бъде държан отговорен.
От кореспонденцията между страните става ясно, че не е налице и
хипотезата на сключване на спогодбата от ищцата по изцяло предложен от
ответното дружество текст, без възможност за промяна на клаузите на
същото. Сключената спогодба не нарушава значително равновесието между
правата и задълженията на страните, тъй като в резултат на нея ищцата е
получила намаление от цената в размер на 4084,24 лева, а ответникът е
изпълнил почти изцяло договора, като дори твърдените в исковата молба
средства за довършване на ремонта са близки до спестената от ищцата сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че условията на спогодбата
валидно са обвързали страните по делото, съответно отношенията между тях
се регулират от нея и предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият с представения по делото договор за
правна защита и съдействие на лист 166 по делото е доказал разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1017,75 лева, които следва
да му бъдат присъдени в пълен размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. П., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, искове с правна
квалификация чл. 265, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и
чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Комет Дизайн“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.
В.“ № *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, да плати на С. И. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, бул. „Г.М.Д.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от
514,94 лева – обезщетение за разходи (материали и труд) за поправка на
недостатъци в интериорен ремонт на баня; сумата от 423,60 лева
(четиристотин двадесет и три лева и 60 стотинки) – обезщетение за разходи за
закупуване на нов диван; сумата от 3780 лева (три хиляди седемстотин и
осемдесет лева) – разходи за бъдещ ремонт на корпусни мебели; сумата от
6043,17 лева (шести хиляди четиридесет и три лева и 17 стотинки) –
5
неустойка за неизпълнение, както и сумата от 500 лева (петстотин лева) –
разходи за правни консултации – обезщетение за вреди от неточно
изпълнение на договори № 569 и № 570 от 04.11.2021 г. за извършване на
интериорни работи и доставка на мебели и обзавеждане в имот с адрес: гр. С.,
бул. „В.“ № *, ет. * (надпартерен), офис № *, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.06.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. И. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, бул. „Г.М.Д.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати
на „Комет Дизайн“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С. В.“ № *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. 2, сумата от
1017,75 лева (хиляда и седемнадесет лева и 75 ст.) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6