№ 1271
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Темислав М. Д.
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20174818/20.08.2021 г. по гр. д. № 27648/2020 г. на СРС, 164 с - в,
е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Д. Б. И., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: **** сумата от общо 648, 61 лв., от която 552, 59 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м. 05.2017 г. до м. 12.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от 13.02.2020 г. -
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата от 95, 22
лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г.
до 30.01.2020 г., сумата от 0, 72 лв., представляваща цена за извършено дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата за извършено дялово разпределение, считано от 13.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, 0, 08 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, за които вземания по ч. гр. д. № 7675/2020
г. на СРС, 164 с-в, е издадена заповед по чл. 410 ГПК на 21.02.2020 г.
С решението изцяло са отхвърлени исковете, предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК **** срещу Б. Д. И., ЕГН: **********, с правно основание 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване
задължения за същите суми. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски
в производството.
Решението се обжалва само в отхвърлителната част от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, чрез процесуалния му представител, с доводи за необоснованост и
допуснати нарушения на материалния закон. В жалбата се твърди, че неправилно СРС
1
е отхвърлил частично исковете приемайки, че ответника Б. И. не е потребители на ТЕ
по смисъла на ЗЕ в процесния период. Поддържа, че по делото е представен договор за
продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ (отм.) в условия на СИО. Установено е, че
ответникът Б. И. е собственик на 1/2 ид. част от имота на собствено основание, след
прекратяване на брака му с А.В. чрез развод от 2008 г. След този момент имотът е в
обикновено съсобственост по 1/2 между Б. И. и А.В. до смъртта й, след което нейната
1/2 част става собственост по наследство на ответника Д. И.. Собствеността на имота е
доказана и от нот. акт № 101/2018 г., с който двамата ответници са прехвърлили
собствените си 1/2 ид. ч. от имота на Ж. и Г.Г.. При това сочи, че Б. И. е собственик на
1/2 ид. ч. от имота и като такъв, клиент на ищеца за доставка на ТЕ за битови нужди.
Поддържа още, че по делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение. Ответниците не са спазили законовите изисквания да сменят
партидата на имота в 30 дневен срок след смъртта на наследодателя по смисъла на чл.
63, ал. 1 ОУ на ищеца. Излага доводи, че е установено и реалното количество ТЕ за
имота в период, както и изпадането в забава на потребителя по смисъла на чл. 86, ал. 1
ЗЗД в съответствие с ОУ на ищеца от 2016 г. – в 45 - дневен срок от датата на
публикуване на фактурата. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлена
част и исковете да се уважат изцяло и срещу Б. И.. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ответник Б. Д. И., чрез представителя си, оспорва жалбата
в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в правилно приложение на закона и
събраните пред него доказателства СРС е приел, че не се установява този ответник да е
в облигационно правоотношение с ищеца в исковия период. По делото е безспорно
доказано, че ответникът Б. И. няма качеството потребител на ТЕ и живее на друг адрес.
Въпреки изричното указване на доказателствена тежест от СРС, ищецът не е провел
доказване на облигационна връзка с ответника и исковете законосъобразно са
отхвърлени. Сочи, че не е налице правно основание, на което да се претендира сумата
от ответника. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Претендират
разноски, съгласно списък.
Ответникът Д. Б. И. не е взел становище по жалбата.
Третото лице помагач на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не взема становище по
жалбата.
Настоящият състав намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове,
предявени по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Решението на СРС, върху което въззивният съд, в рамките на правомощията си
съгласно чл. 269 ГПК се произнася, е валидно и процесуално допустимо в оспорената
част.
Съдът е разгледал исковете по чл. 422 ГПК след подадени възражения от
ответниците в срока по чл. 414 ГПК.
Решението е влязло в сила в неоспорената от ответника Д. И. уважена част от
исковете.
По законосъобразността на решението в отхвърлените части, въззивният състав
е обвързан от доводите в жалбата. Решението е постановено при изцяло изяснена
фактическа обстановка, която въззивният състав не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
2
В жалбата се поддържа основно съображение, че за да отхвърли исковете срещу
Б. Д. И. неправилно СРС е приел, че този ответник няма качеството потребители на ТЕ
за процесния имот, процесния апартамент 179, находящ се в гр. София, ж. к. **** през
претендирания период м. 05.2017 г. – м. 12.2018 г.
Във връзка с направените в жалбата възражения следва да се посочи, че по
общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1
от ГПК) Ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлоенергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия,
обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва
за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи
възражения.
С доклада по делото първоинстанционният съд е дал указания на ищеца за
фактите, подлежащи на доказване от негова страна в процеса.
Както приема и СРС, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според
легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител
на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида
на свое име.
За да достигне до правния извод, че Б. И. не е потребител на ТЕ в периода, СРС е
съобразил представените от ищеца писмени доказателства в цялост. От тях се
установява, че процесният апартамент № 179, находящ се в гр. София, ж. к. **** е
притежаван първо от А.В. и Б. И., в режим на СИО - закупен по време на брака им с
3
договор за покупко - продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) от 10.10.1988
г. до развода им през 2008 г., според решението за развод от 04.04.2008 г. на СРС, 84 с-
в, по гр. д. № 2609/2007 г., а след това е бил съсобствен между двамата в режим на
обикновена съсобственост при равни права – по 1/2 ид. част до смъртта на А.В. на
22.10.2018 г. Към този момент последната е заместена от своя наследник по закон -
сина си Д. Б. И.. До 14.12.2018 г., когато имотът е продаден от ответниците Д. и Б. И.и
на Ж. и Г.Г. с нот. акт № 101, т. ІІ, рег. 9690, дело № 275/2018 г., двамата са били
собственици при равни права.
СРС е съобразил и обстоятелството, че ответникът Д. И. изрично е поискал
партидата за имота, находящ се на адрес в гр. София, ж. к. ****, ап. 179, с аб. № 30366,
със заявление - декларация вх. № Г -27448/30.11.2018 г., да бъде прехвърлена на негово
име.
След като само Д. И. е подал заявление за откриване партида на имота на негово
име следва да се приеме, според даденото по – горе тълкуване от ВКС, че това лице е
изразило изрично воля за сключване на договор за доставка на ТЕ за имота с ищеца.
СРС е съобразил и приетото пред него Споразумение от 30.11.2018 г. с ищеца, от
което се установява, че ответникът Д. И. извънсъдебно е признал задълженията за
потребената топлинна енергия в топлоснабдения имот - ап. № 179, за периода от
01.05.2017 г. до 31.10.2018 г. вкл.
Предвид изложеното, основното възражение на ищеца в жалбата, че вторият
ответник Б. И. има качеството на потребител на ТЕ в периода, е неоснователно.
Настоящият състав изцяло споделя изводите, че в рамките на производството ищецът
не е провел пълно и главно доказване ответникът Б. И. да е потребител (клиент) по
договора за доставка на ТЕ по смисъла на ЗЕ.
Обосновано и в съответствие с доказателствата в съвкупност СРС е направил
извод, че както главният, така и акцесорният иск - за установяване дължимост на суми
за лихва за забава върху главното вземане срещу Б. И. са недоказани, а от там -
неоснователни и ги е отхвърлил.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС,
решението в оспорената част е постановено в съответствие с материалния и
процесуален закон и е обосновано, поради което следва да се потвърди в тази част,
включително по разноските присъдени в полза на този ответник.
По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора право на разноски имат
въззиваемия ответник Б. И.. По делото са представили доказателства за реално
направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв., които следва
да се присъдят в негова полза, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20174818/20.08.2021 г. по гр. д. № 27648/2020 г.
на СРС, 164 с - в, в частта, в която са изцяло отхвърлени исковете, предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **** срещу Б. Д. И., ЕГН: **********, с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че последният дължи общо 648, 61 лв., в това число : 552, 59 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
4
периода от м. 05.2017 г. до м. 12.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от
13.02.2020 г. - подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 95, 22 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2016 г. до 30.01.2020 г., сумата от 0, 72 лв., представляваща цена за извършено
дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата за извършено дялово разпределение, считано от 13.02.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, 0, 08 лв. - лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение, за които вземания по ч. гр. д. № 7675/2020 г. на СРС, 164 с-в,
е издадена заповед по чл. 410 ГПК на 21.02.2020 г. и „Топлофикация София“ ЕАД е
осъдена за заплащане на разноски в полза на Б. Д. И..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес : гр. София, ул. ****
да заплати на Б. Д. И., ЕГН: **********, с адрес по делото : гр. София, ул. ****, чрез
адв. Т., адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 400 лв., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5