Р Е Ш Е Н И Е
№ 808/31.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –VІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от
съдия Хубчева адм. дело № 427 по описа на съда за 2022 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано
е по жалба на „Мега плод“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Блатница, община Стрелча, област Пазарджик, представлявано от
управителя М. С. Й., чрез пълномощника адв. Е.М., против Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/2232 от
10.03.2022 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 год., издадено от
Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, в частта с която на жалбоподателя е
наложена санкция и му е отказано финансово подпомагане за 2020 год., по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: СЗ-ДККП-28 491,74 лева
и СЗ-КЛЧ – 30 412,16 лева.
В жалбата се твърди, че
уведомително писмо, в оспорената му част, за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2020 год. е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса
на мотиви, от които да е видно на какво основание е извършено намаляване на
финансовото подпомагане по схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци-отменително основание по чл.
146, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли се за
отмяна на обжалвания административен акт, в
обжалваната част и връщане делото като
административна преписка на органа за ново произнасяне съгласно дадените от съда задължителни
указания.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. М., която моли съда за отмяна оспорения
административен акт, в посочената му част. Претендира присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът по жалбата –
Заместник-Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, чрез пълномощника
му юрисконсулт Н., с писмена молба вх. № 7925 от 07.10.2022 год., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на жалбоподателя.
Административен съд –
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Административното производство
е образувано с подаването на заявление за подпомагане с УИН 13/220620/07461 за
кампания 2020 год. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез
интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършена на
задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл. 37
от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление, към което са подписани общите и
задължителните декларации. Към заявлението са
приложени таблица на използваните парцели 2020 год., които са идентифицирани по
землище, БЗС и площи, както и карти на блокове на земеделско стопанство.
В хода на съдебното производство са представени протокол за архивиране
и/или предаване на обработено досие от 10.07.2020 год., ведно с доклад от
проведена проверка на място от РТИ в периода от 23.06.2020 год. до 29.06.2020 год. Представено е и уведомително писмо за извършена проверка
на декларираните площи
с изх. № 01-172-2600/106 от 08.07.2020 год., както и
доклад от проведена проверка на място от РТИ чрез дистанционен контрол от
24.10.2020 год.
Последвало е издаването на обжалваното уведомително писмо,в оспорената му
част, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 год., с което е
отказано финансово подпомагане за 2020 год., по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, както следва: по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ досежно СЗ-ДККП-28 491,74 лева и СЗ-КЛЧ – 30 412,16
лева, на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908 от 2014 год. на
Комисията.
Оспореното уведомително писмо е връчено на жалбоподателя на 15.03.2022 год.,
видно от датата на изтеглянето му от системата за електронни услуги (СЕУ) на
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, а жалбата му е подадена чрез
административния орган до съда на 29.03.2022 год., поради което същият е
упражнил правото си на жалба в законоустановения 14-дневен срок.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът формира следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в посочената му част,
от лице с правен интерес от обжалването, адресат на акта и чиито права и
законни интереси са засегнати от него и е подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразена
ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт.
Държавен
фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република
България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на
земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно параграф 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според параграф
1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по
признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган
въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на
средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на
Европейския съюз“.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният-директор
на фонда е изпълнителен-директор и на Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността й и я представлява, като разполага и с правомощието по
вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и
мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.
От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, Изпълнителният директор може да
делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. С т. 1 от заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 год.,
изпълнителният директор на Д „ФЗ“, е делегирал на заместник изпълнителния
директор Петя Славчева, правомощия по издаване и подписване на всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за
финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания.
Уведомителното
писмо, в оспорената му част, представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК и следва да отговаря на изискванията, въведени с чл. 59,
ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. В т. 4 от посочената разпоредба е прието, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му. Налице е императивно изискване за мотивиране на
административните актове. Мотивите на административния акт представляват
единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие
позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да
защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и
при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
административния акт.
В разглеждания
случай, като фактически основания за издаване на обжалваното уведомително писмо
акт е посочено, че „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана
система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП“. Други фактически, а също така
и правни основания, не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до
извод кои изисквания не са спазени. Не е ясно за кои площи от заявените за
подпомагане парцели е прието, че са недопустими за подпомагане, по всяка една
от заявените схеми и мерки, наложило и намаление на заявеното подпомагане, за
да е възможна проверката за съответствието на фактическите констатации с
действителното положение. Нито от таблица 1 „Оторизирани суми“ и в частност колона 3 „Намаления“ към същата, нито от приложените към преписката доказателства не
са направени пояснения кои законови изисквания жалбоподателят не е спазил и
респективно не може да се установи конкретното правно основание за намаленията,
посочени в колона 3 „Намаления“ на таблица 1 „Оторизирани
суми“. От изброените под колона 3 „Намаления“ хипотези също
не могат да бъдат извлечени данни коя от тях е приложена за всяка една от
мерките и схемите, по отношение на които е налице намаление на оторизираните
суми. Уведомителното писмо следва да съдържа конкретна информация за всеки един
парцел, който не отговаря на изискванията, неговата площ и основанието за
извършеното намаление. От самото писмо по никакъв начин не може да се установи
каква е причината за извършеното намаление на заявените за финансово
подпомагане суми. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията
към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание
за извършената редукция с уведомителното писмо, в оспорената му част,
оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни, относими констатации
по отношение на заявлението на оспорващия. Дори и в приложените към преписката
доказателства липсва излагане на фактическите основания за извършеното
изчисление на размера на финансовото подпомагане.
В оспорения административен акт, в посочената му част, липсват и посочени
правни основания. В разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени
хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или
отказва плащане по схемите за директни плащания, но при липса на фактически
установявания, не могат да бъдат изведени и правните такива за издадения отказ.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде
намален лежи върху административния орган, който следва да установи
фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид
посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното
оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на
административния орган да изложи фактическите основания за издаване на
оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно
защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се
посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането
на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на
мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде
административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно
прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, който се обжалва. Следва да се отбележи също, че в рамките на
съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но недопустимо
е мотивите да се допълват впоследствие в съдебна фаза със съображения, които не
се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които
актът препраща.
Предвид
изложеното, съдът намира, че уведомителното писмо, в обжалваната му част
досежно намалението на исканите суми, е издадено при неспазване на
установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за
издаването му, както и поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т.
2 и т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на
въпроса не позволява решаването му от съда, делото следва да се изпрати като
административна преписка на компетентния административен орган за ново
произнасяне по подаденото от „Мега плод“ ЕООД заявление, в частта му, с която са направени намаления и са отказани плащания на
поисканата от дружеството суми по следните схеми: СЗ-ДККП – 28 491,74 лева и
СЗ-КЛЧ – 30 412,16лева, съобразно указанието, дадено в мотивите на настоящото решение.
С
оглед изхода на делото, съдът намира своевременно направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за основателно. Съдът съобрази инвокираното от ответника възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложимо на основание чл. 144 от АПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, но с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата
и правна сложност на спора и извършените от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя правни и фактически действия го намира за неоснователно. Ответникът
- Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, следва да бъден осъден да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски в размер на 900,00 (деветстотин) лева, обективирани
в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, от които 850,00 (осемстотин
и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение и 50,00 (петдесет)
лева за заплатена държавна такса по сметка на Административен съд-Пазарджик.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пазарджик,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/2232
от 10.03.2022 год. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 год., издадено от
Заместник-Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, в
частта с която на „Мега
плод“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена санкция и му е отказано финансово
подпомагане за 2020 год., по схеми и мерки за директни плащания, базирани на
площ, както следва: СЗ-ДККП-28 491,74 лева и СЗ-КЛЧ – 30 412,16 лева.
ИЗПРАЩА делото
като административна преписка на Заместник-Изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ гр. София, за ново произнасяне по заявлението за подпомагане
на „Мега плод“ ЕООД, в частта му, с която са направени намаления и са отказани плащания на
поисканата от дружеството суми по следните схеми: СЗ-ДККП – 28 491,74 лева и
СЗ-КЛЧ – 30 412,16лева, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане
на закона в настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт,
считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на „Мега плод“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Блатница, община Стрелча, област
Пазарджик, представлявано от управителя М. С. Й.,
сумата от 900,00 (деветстотин) лева, представляваща разноски по делото, от
които 850,00 (осемстотин и петдесет лева) за адвокатско възнаграждение и 50,00
(петдесет) лева за държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му до страните.
На
основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните
по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: /П/