Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 28.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1110 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от Г.Н.С. с ЕГН ********** чрез своята
майка и законен представител Ц.А.Л. с ЕГН **********,*** против Н.Г.С. с ЕГН **********
***.
В исковата молба се твърди, че родителите на малолетния ищец са бивши
съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № **г., постановено по гр. дело
№165/2013 г. по описа на Районен съд Карлово. Родителските права по отношение
малолетното дете били възложени за упражняване на майката.
С бракоразводното решение била определена и издръжката, която следвало
да заплаща ответникът Н.С.. Същата била в размер на 80 лева. От постановяването
на бракоразводното решение през 2013 г. до настоящият момент издръжката не била
увеличавана, нито доброволно, нито по съдебен ред.
За този период, ответникът Н.С. не поемал никакви други разходи във
връзка с отглеждането и възпитанието на детето Г.. Ответникът никога не се
заинтересувал от нуждите на детето като дрехи, обувки, учебници и тетрадки,
учебни помагала. Г. растял и за шест години, от момента на развода им,
ежедневните му нужди и разходи се увеличили и непрекъснато нараствали. Г. вече
бил на единадесет години. Завършил ч..клас, предстояло да бъде в п.. клас в СУ И.В.
гр. С.. Увеличавали се разходите и през учебната година. Същите били увеличени
неколкократно за периода, през който не била променяна издръжката. За тези шест
години, икономическата обстановка в страната също била много променена, цените
на стоките, цената на ел.енергията, на горивата и прочее били увеличени.
Същевременно била увеличена и минималната работна заплата за страната в размер
на 560 лева, на базата на която се формирала минималната месечна издръжка, която
следвало да се заплаща. Нормативно определено, последната била в размер на
¼ (една четвърт) от минималната работна заплата или 140 лева.
Ответникът не се интересувал от празниците на детето. Не се интересувал
от здравето на детето. Не поемал никакви други грижи и разходи във връзка с
отглеждането и възпитанието на Г..
Ищцата била със средни доходи, месечно в размер на 1000 - 1200 лева.
Налице били всички обстоятелства за промяна размера на издръжката, още
повече, че ответникът не полагал никакви други грижи във връзка с отглеждането
и възпитанието на детето. Ищцата се стараела да осигури нормални условия за
отглеждане и възпитание на детето, да осигури условия за неговото правилно и
добро развитие. В тази насока ѝ помагала нейната майка. Независимо от това,
ответникът като баща следвало да е по заинтересован от потребностите на детето Г..
Същият в качеството си на баща бил длъжен да поеме по-голяма част от издръжката
на детето. Това било негово както морално задължение, така и задължение по
закон.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да измени определената с
решение от 342/25.03.2013 г. по гр. дело № 165/2013 г. по описа на КрлРС съд
издръжка, която Н.Г.С. е осъден да заплаща на детето си Г.Н.С., чрез неговата
майка и законен представител Ц.А.Л., като я УВЕЛИЧИ от 80 (осемдесет) лева на
180 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба –
25.07.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й
до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът, с отговора на исковата молба оспорва иска по размер. Твърди,
че редовно изплащал издръжката, присъдена с решение № **г., постановено по гр.
дело №165/2013 г. по описа на Районен съд Карлово, включително – в по-голям
размер при необходимост и възможност от негова страна. Понастоящем майката
претендирала издръжка за детето в размер на 180 лева, предвид настъпили
съществени промени както в нуждите на детето, с оглед неговото израстване, така
в икономическите условия в страната.
Действително такова съществено изменение на нуждите на детето и на
икономическата обстановка било налице. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, размерът на
издръжката се определял според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. От представеното удостоверение от
02.09.2019 г., издадено от работодателя му било видно, че брутното му трудово
възнаграждение възлиза на 566.72 лева месечно. А след направените удръжки,
нетното месечно възнаграждение, което реално получавал възлизало на 439.76
лева. Това бил единственият му доход. Нямал никакви други доходи. Наред с това
се грижел за възрастните си родители (близо 80 г.), които живеели при него. Те
били с малки пенсии. Майка му Л.И.С.страдала от диабет и ѝ бил нужен
специален хранителен режим.
От друга страна не отговаряло на действителността твърдението на ищцата,
че не поемал никакви други разходи във връзка с отглеждането и възпитаването на
детето Г., както и не отговаряло на истината твърдението, че не се интересувал
от неговите нужди. Никога в разговор с него ищцата не искала увеличаване на
издръжката. Нещо повече, тя избягвала всякакви разговори с ответника, дори и по
телефона. Ако поискала да плаща по-висока издръжка, ответникът твърди, че щял
да го направи. Никога не бягал от отговорност и бил изненадан от предявения
иск, който щял да ги натовари с допълнителни разноски, вместо тези пари да ги
използват за детето.
Ищцата не само не разговаряла с него, но и многократно не му давала
детето, в изпълнение на определения от съда режим и време за лични контакти.
Ответникът живеел в гр. Х** и всяко идване до гр. С***, за да види детето било
свързано със сериозни разходи за него. Така много пъти пътувал до С***, с оглед
установения от съда режим на лични контакти с детето, но майката
възпрепятствала срещите му с него под различен предлог. Дори тази година взел
отпуск, за да вземе детето за един месец през лятото, но майката не го дала под
предлог че ще го води някъде. Това наложило да подаде жалба до прокуратурата и
била образувана преписка с № 1140/2019г. по описа на РП-Карлово. С
постановление от **** г. на ищцата бил съставен протокол за предупреждение да
спазва установения от съда режим за моите лични контакти с детето.
Предвид разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК моли съда да вземе за основа
нетния размер на заплатата му, която реално получавал. При нетна заплата 439,76
лв., една четвърт от нея възлизала на сумата 109,94 лв. Съгласен бил да заплаща
издръжка в размер на 120 лв., която обективно можел да плаща. Останалата част
от общата издръжка на детето, моли да се възложи на ищцата предвид, че имала
месечен доход около 1200 лв. (какъвто тя сама твърдяла, че има), който бил
неколкократно по-висок от неговия. И съответно тя да поемела останалата част от
общата издръжка на детето.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от
представеното удостоверение за раждане, че
Ц.А.Л. и Н.Г.С. са родители на малолетния Г.Н.С..
Безспорно е също така и се
установява от представеното в препис Решение № **г., постановено по гр. дело
№165/2013 г. по описа на Районен съд Карлово, че след развода между Ц.А.Л. и Н.Г.С., родителските права по
отношение на сина им са предоставени на майката, а бащата е осъден да плаща на
детето си месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 23.05.2013 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
По делото е представено
удостоверение **** г. от което е видно, че за учебната 2018/2019 г. детето Г.С.
е записан като ученик в пети клас на СУ И.В. - гр. С..
От представенота удостоверение от 02.09.2019 г. се
установява, че ответникът работи като куриер във „Б.К. – гр. С..З.., като за
периода м. септември 2018 г. – м. август 2019 г., включително, е получил нетно
трудово възнаграждение в размер на общо 4695.14 лева или средно по 391.26 лева
на месец.
Ответникът е представил с
отговора на исковата молба преписи от жалба и постановление на РП Карлово от
02.08.2019 г., от които е видно, че Н.С. е изложил оплаквания против бившата си
съпруга, че същата нарушава режима на лични контакти между него и малолетното
му дете и не му позволява да го взема в определените от съда дни. РП К*** е
приела, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер и е
отказала да образува досъдебно производство.
В първото по делото открито
съдебно заседание ищцата представя като доказателство уведомление адресирано от
нея до ответника, с което го информира, че от 12.07.2019 г. до 12.08.2019 г. ще
ползва отпуск, през който има намерение да заведе детето им на почивка и няма
как бащата да ползва режима си на лични контакти. Моли го да съобрази това
обстоятелство и да я уведоми кога смята той да ползва отпуск и да вземе детето
през лятната ваканция. Видно от приложената разписка, уведомлението е върнато
невръчени, с отбелязване, че не е потърсено от адресата.
По делото са представени от
ответника 2 бр. лабораторни изследвания на лицето Л.И.С.– от 16.06.2019 г. и
02.09.2019 г., които обаче нямат доказателствена стойност. От съдържащата се в
изследванията информация няма как настоящият съдебен състав да прецени какво е
здравословното състояние на изследваното лице, тъй като за това са необходими
специални знания. Ето защо тези две лабораторни изследвания следва да се
изключат от доказателствата по делото.
От свидетелските показания на В.Х.Л.
се установява, че е майка на ищцата. Бракът между дъщеря ѝ и ответника
бил прекратен с развод, като родителските права по отношение на детето им Г.
били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични
отношения със сина му и бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на
80 лева. След развода ищцата и сина ѝ заживели при свидетелката в дома
ѝ в гр. С***, а ответникът останал в гр. Х**, където живеели през време
на брака. Ответникът, който работел като куриер, плащал редовно издръжката на
малолетното си дете, но извън тези 80 лева по никакъв начин не помагал за
отглеждането му. Единствените допълнителни разходи за детето правел, когато го
вземал при себе си. През останалото време всички грижи се полагали от майката,
която трябвало да му купува храна, дрехи, обувки, учебни помахала, лекарства и
т. н. Ищцата имала месечни доходи около 1000 лева, които не ѝ достигали и
се налагало свидетелката да ѝ помага финансово.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК,
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се
иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено
дали след влизане в сила на съдебното
решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква
промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.
150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда
са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са бащата Н.С. и
малолетния Г.С., действащ чрез своята майка и законен представител Ц.Л., като е
безспорно по делото, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето се
полагат от майката. Не се спори и относно обстоятелството, че към момента на
завеждане на делото бащата е бил осъден да заплаща издръжка на сина си в размер
на 80 лева. Установи се от показанията на разпитания свидетел, че след развода бащата е останал да заживее
при родителите си в гр. Х**, а ищцата и сина им са се върнали в гр. С***. Освен
да заплаща присъдената издръжка, той по никакъв начин не е участвал в грижите
за него. Всички разходи по отглеждането и възпитанието му – закупуване на храна,
дрехи, обувки, лекарства, учебници и битови разходи, се установи, че се
заплащат от майката.
Съгласно разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете е равен на ¼ от
размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2019 г. е в размер на 560.00
лева, т. е понастоящем законовият минимум е 140.00 лева.
От определяне на предходния
размер на издръжката до настоящият момент са изминали повече от шест години,
през който период несъмнено са настъпили значителни промени – детето е
пораснало и съответно са нараснали разходите за неговото отглеждане и
възпитание. Съдът счита, че увеличените нужди на детето от храна, облекло и
здравни услуги, както и културните и образователните му потребности, не могат
да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 80.00 лева месечно, а освен това
този размер противоречи на нормативно установения минимум. Настъпили са промени
в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран и тези
изменения имат траен и продължителен характер. Нарастването на потребностите на
детето се определя, както с оглед изминалия значителен период от време от
определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му –
понастоящем на *** години, при която бързо нарастват духовните и материални
потребностите на малолетния, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като
стойностен израз на тези потребности.
По делото се представиха писмени
и гласни доказателства, от които е видно, че месечните доходи на ищцата са
около 1000 лева, а тези на ответника – около 320 лева.
Съобразявайки обичайните нужди
за възрастта на детето – потребностите му от здравословна храна, облекло според
сезона, учебни помагала, развлечения, съдът приема, че необходимата обща издръжка
на малолетния Г. следва да се определи на 300 лева месечно. От тази сума ответникът
следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 160 лева, която е лева близка
до законовия минимум (който от 01.01.2020 г. ще е 152.50 лева) и която съдът
счита, че няма да му създаде особени затруднения и е съобразена с материалните
му възможности.
Останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката, която упражнява родителските права и полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Усилията,
които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с
отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи – ППл на ВС № 5/1970 г., т.4.
Имайки предвид всичко изложено, съдът
намира иска по чл.150 СК за частично основателен и определената с Решение № **г., постановено по гр. дело №165/2013 г. по описа на
Районен съд Карлово издръжка
за детето, следва да се увеличи от 80.00 лв. на 160.00 лв. месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до пълното
изплащане на сумата, като до пълния претендиран размер от 180 лева искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищцовата страна е претендирала
разноски по делото и съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да ѝ присъди
такива, съразмерно с уважената част от иска, а именно – в размер на 266.67 лева
от общо претендираните 300 лева за
възнаграждение на един адвокат.
Ответната страна не е
претендирала разноски по делото и такива не следва да се присъждат.
Възраженията за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца, са
неоснователни, тъй като същият е в минимален размер. В случая по аналогия
следва да се приложи разпоредбата на чл.7 ал.1 т.6 от Наредба №1/09.07.2004 г.,
която сочи минимално възнаграждение на адвоката-повереник на ответник по дело
за издръжка за една инстанция в размер на 300 лв.Така заплатеното от ищеца
възнаграждение в размер на 300 лв. се равнява на минимума по дела за издръжка.
На основание чл.78, ал.6 във
връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса
върху увеличения размер на издръжката в размер на 115.20 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК,
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително
изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от Н.Г.С. с ЕГН ********** *** месечна издръжка, определена с Решение
№ **г., постановено по гр. дело №165/2013 г. по описа на Районен съд Карлово, в
полза на малолетния Г.Н.С. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Ц.А.Л.
с ЕГН **********,*** като я УВЕЛИЧАВА от 80.00 лв. (осемдесет лева) на 160.00
лв. (сто и шестдесет лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба – 25.07.2019 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от датата на падежа до пълното изплащане на сумата, като до пълния
претендиран размер от 180 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Г.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на Ц.А.Л. с ЕГН **********,***, направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 266.67 лв.
(двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Н.Г.С. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС Карлово, в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от общо 115.20 лв. (сто и
петнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения
размер на присъдената издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.