Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 281
Ботевград, 15.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 864 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С Определение № 5273 от 02.10.2018г.
по гр.д.№864/2018г. по описа на РС-Ботевград, което е влязло в сила с
Определение № 1335 от 27.11.2018г. по ч.гр.д. № 653/2018г. по описа на СОС е
прекратено съдебното производство по делото по предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС като недопустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.42, б.“в“ от Закона за
наследството/ЗН/.
Д.М.Н. ***, с ЕГН: **********, лично и като
правоприемник или наследник по закон на В.М.Т. ***, с ЕГН: **********, който е
починал в хода на разглеждане на делото, а именно на 24.10.2018г., е предявила
иск срещу В.Т. ***, с ЕГН:********** за прогласяване на нищожност на основание
чл.42, б.“в“ от Закон за наследството на саморъчно завещание, съставено на
07.04.2009г. от И.М.Т., починал на 13.03.2013г., в полза на ответника В.Т.Т.,
обявено с Протокол от 20.06.2013г. на Нотариус № ***-Д.Г., с район на действие
РС-Ботевград, вписано в Службата по вписванията при РС-Ботевград с вх. рег. №
1140/24.06.2013г., №106, том І, н.д.№531/2013г., партида №*****, поради това,
че мотивът за извършване на завещателното разпореждане не е да се надари
лицето-бенефициер, а да му се вмени задължение за грижи и издръжка приживе по
отношение на самия завещател, както и поради това, че то противоречи на добрите
нрави, тъй като с него се нарушавал принципът на справедливостта.
В съдебно
заседание ищцата Д.М.Н., лично и чрез пълномощник адвокат Х.Я. от САК/пълномощно
от 24.06.2019г.-л.89/ и аддвокат Е.К.Е.от САК/ пълномощно от
06.07.2018г.-л.107/ поддържа така
предявения иск и моли да се уважи изцяло и се присъдят направените разноски по
делото. Прави възражение за прекомерност на размера на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение. Представя
писмени бележки с вх.№ 7295 от 23.10.2019г., изпратени по електронната поща на
РС-Ботевград.
ОТВЕТНИКЪТ-В.Т. *** е направила възражение по иска и е
представила писмен отговор с вх.№ 5438 от 14.08.2018г., в предвидения в закона
срок.
В писмения
отговор ответникът оспорва иска като твърди, че основният мотив, изразен по
категоричен начин в саморъчното завещание от 07.04.2009г., съставено от И.М.Т.
е да възнагради жената, с която живее на семейни начала-В.Т., „която единствена
полага грижи за него, когато е бил здрав и когато е бил болен“. С този мотив
започва завещанието, за което е основен, причина за завещанието. И този мотив
съответства на закона и морала. В завещанието има и втори мотив-да се накаже
безотговорния-„Не искам другите ми роднини да получат каквото и да било, защото
никога не са ми помагали, когато съм имал нужда от нещо“. Това последното не е
нарушаване на добрите нрави, тъй като няма опора в общочовешките морални норми.
Ответникът оспорва твърдението, че ищците са полагали грижи за завещателя в
последните му години от живота, тъй като за него се е грижила тя. Моли да се
отхвърли иска и се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът В.Т.Т., лично и
чрез пълномощник адвокат Г.Я.Д. от САК/пълномощно от 24.06.2019г.-л.90/ оспорва
иска и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли
иска и се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.108/. Представя писмени бележки с вх.№ 7282 от
23.10.2019г.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищците
Д.М.Н. и В.М.Т. са наследниците по закон
на И.М.Т., починал на 13.03.2013г. като негови сестра и брат.
В хода на разглеждане на
делото, а именно след предявяване на исковата молба на 16.05.2018г., ищецът В.М.Т.
е починал на 24.10.2018г. и е оставил за единствен наследник по закон сестра му
или ищцата Д.М.Н..
Горното се установява от приложените писмени доказателства-копие от
удостоверение за наследници № 71/27.03.2013г., издадено от Кметство с.Т./ и
оригинал на удостоверение за наследници № 01/07.01.2019г., издадено от Кметство
с.Т./.
От друга страна ответникът В.Т.Т. е живяла на съпружески начала с И.М.Т.
от около 20 години преди смъртта му на 13.03.2013г. в с.Т./, ул.Д.Ч. №*, на
първия етаж от построената в имота двуетажна къща, а ищецът В.М.Т. е живял на
втория етаж.
Горното се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели-П.Н.П.,
Д.И.Т., С.М.Х.и Т.И.Т..
Страните не спорят за това, че И.М.Т. е бил собственик на 6/8 идеални части от
жилищната сграда на два етажа, всеки от по 88 кв.м. застроена площ, находяща се
в село Т./, Соф. област, построена въз основа на отстъпено право на строеж
върху държавна земя, представляваща УПИ *-**** в кв. 59 по плана на с. Т./,
общ. Ботевград, с площ 1156 кв.м., като правото на собственост на 5/8 ид.ч. е
придобил от своя баща М.Т. Л.по силата на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт No *4/1995г.
на нотариус при РС-Ботевград, а останалата 1/8 ид.ч. е придобил по наследство
от баща му. Не се спори, че ищците, които са брат и сестра на И.М.Т., като след
смъртта на баща им на свой ред са придобили по наследство от него по 1/8 ид.ч.
от правото на собственост на жилищната сграда.
Горното се установява и от приложените
писмени доказателства-копия от констативен нотариален акт № 84, том V, дело №
1769 от 29.12.1995г. на нотариус при РС-Ботевград и нотариален акт № 51, том І,
дело № 175 от 09.02.1996г. на нотариус при РС-Ботевград и копие от скица №98/17.07.2013г.
на Кметство с.Т./.
Видно от
приложеното копие от саморъчно завещание от 07.04.2009г., съставено от И.М.Т.,
се установява, че същият на посочената дата-07.04.2009г. е завещал на ответника
В.Т.Т. цялото си имущество - “всичко, което притежавам към
момента на моята смърт”. В завещанието е посочено,
че е в полза на “....жената, с която живея на семейни начала която
единствена полага грижи за мен както когато съм бил здрав, така и когато съм
бил болен…”. Записано е, че завещателят не желае “другите ми роднини да
получат каквото и да било, понеже никога не са ми помагали когато съм имал
нужда от нещо”. След текстът на завещанието е положен подпис на завещател.
Завещанието е обявено с Протокол от 20.06.2013г. рег. № 2669/2013 г. на
нотариус Д.Г. с рег. № *** на НК, с
район на действие РС- Ботевград, и е вписано в Служба по вписванията Ботевград
с вх. рег. № 1140/24.06.2013г., който протокол е приложен в копие като писмено
доказателство по делото.
Съгласно
приложените писмени доказателства-копия от съдебни решения № 8 от 14.01.2015г.
по гр.д.№ 1164/2013г. по описа на РС-Ботевград, влязло в сила на 02.08.2016г.,
след като е потвърдено с Решение № 237/22.06.2015г. по гр.д.№293/2015г. по
описа на Окръжен съд-София и Определение №332 от 02.08.2016г. по гр.д.№
1882/2016г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, се
установява, че между страните по настоящето дело е разрешен правен спор за
нищожността на завещателното разпореждане и правото на собственост върху
недвижим имот в село Т./, тъй като с горните съдебни актове съдът е отхвърлил
предявените от Д.М.Н. и В.М.Т. искове срещу В.Т.Т. с правно основание чл. 42,
б. “б” от ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 07.04.2009г.,
съставено от И.М.Т.,***, починал на 13.03.2013г., обявено с Протокол от
20.06.2013г., № 96, т. ІІ, рег. № 2669/2013г. на Нотариус № *** Д.Г., вписано в
Службата по вписвания при РС-Ботевград с вх. рег. № 1140/24.06.2013г., № 106,
т. І, н. д. № 531/2013г., партида № 19136, както и са отхвърлени изцяло исковете им с правно
основание чл.108 от ЗС за признаване правото на собственост на ищците на
основание наследство от И.М.Т.,***, на следния недвижим имот: Жилищна сграда на два етажа, всеки от
по 88 кв.м. застроена площ, построена въз основа на отстъпено право на строеж
върху държавна земя, представляваща УПИ *-****, в кв. 59 по плана на с. Т./,
общ. Ботевград, с площ 1156 кв.м., при съседи на поземления имот: УПИ *-****,
УПИ **-****, улица, УПИ **-****, УПИ ***-****и УПИ ****-****, с
административен адрес с. Т./, ул. “Д.Ч.” No *, и осъждане на ответника В.Т.Т.
да им предаде владението върху първия етаж от сградата. Със сила на присъдено нещо между страните по
гр.дело № 1164/2013г. по описа на РС-Ботевград е установено, че саморъчното
завещание от 07.04.2009г., с което И.М.Т. е завещал на ответницата В.Т. цялото
си имущество, е написано и подписано от И.М.Т.. Завещанието е автентично, като
са изпълнени всички елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 25, ал. 1
от ЗН. Поради това завещанието е действително,
а предявеният иск с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН за обявяване
нищожността му е приет за неоснователен и като такъв е отхвърлен изцяло.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че завещателят И.М.Т. и ответницата В.Т. са живеели на семейни начала от дълги
години до неговата смърт като същият е починал внезапно без да е било известно
на близки, приятели и бивши колеги, да е бил болен преди това. Същият е бил
пенсионер, но е работил. От показанията
на св.П.Н.П. се установява, че преди 7, 8 години е бил свидетел на разменени крясъци
и викове между ответницата и И.М., след което двамата по отделно отишли на
работа. Ищците и И.М. били в прекрасни отношения и между тях не е имало
проблеми. От показанията на св.Т.И.Т. се установява, че И.М. и В.Т. са били в
добри отношения, грижили са се един за друг, тъй като са били семейство до
смъртта му, двамата са ходили на работа и са се издържали.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният
иск с правно основание чл.42, б.“в“ от ЗН е допустим съгласно Определение № 1335 от 27.11.2018г. по ч.гр.д. №
653/2018г. по описа на ОС-София.
Разгледан по същество искът с правно основание чл.42, б.“в“ от ЗН е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни
съображения:
Завещанието е
едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта.
Предвид този едностранен и безвъзмезден характер мотивите на завещанието имат
важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали
разпореждането е в границите на закона. А мотивите могат да са различни - да се
отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се
прояви щедрост, да се осигури нуждаещия се, да се накаже безотговорния - това
са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на
завещанието, неговите цели и подбуди. Във всеки отделен случай мотивът на
завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и
материални потребности на личността на завещателя. Безвъзмездният характер,
обаче не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер.
Напротив, обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и
той съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е
обусловено от няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят
волята на завещателя.
Разпоредбата
на чл.42, б.“в“ от ЗН
предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или
единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно,
че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив
и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в
завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да
съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в
нерешаващите, допълнителни мотиви, не се отразяват на действителността на
завещанието.
В
случая в завещанието на И.М.Т. ясно е посочен само благодарствения мотив за положени
грижи за завещателя- „когато е бил здрав, така и когато съм бил болен“,
т.е. касае за положени вече грижи от В.Т. и благодарност за вече
положените грижи от нея към него, без да е изразено очакване за в бъдеще тези грижи да
продължават.
Поради
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че завещанието не противоречи на
закона и не е нищожно на основание чл.42, б. „в“ от ЗН. В този смисъл е
и практиката на ВКС, отразена в Решение № 117 от 10.11.2015г. по дело №
710/2015г. на ВКС, ІІ г.о.
За изразената от завещателя благодарност за
минали грижи, положени за него от ответницата е и отразеното в завещанието, че
„също така не искам другите ми роднини да получат каквото и да е било понеже
никога не са ми помагали, когато съм имал нужда от нещо“. Този мотив представлява
обосноваване на първия мотив относно благодарността към ответницата за
положените от нея минали грижи за него, които го мотивират да завещае
имуществото си. Този допълнителен мотив
не противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави, както и не нарушава
принципа на справедливостта, за това, че в знак на благодарност за положени
минали грижи завещателят завещава имуществото си на ответницата. От така събраните пред настоящата съдебна
инстанция гласни доказателства не се установиха влошени взаимоотношения между
завещателя и ответницата, напротив от показанията на всички разпитани по делото
свидетели се установи, че те дълги години-около 20 години преди смъртта на
завещателя са живеели заедно, като семейство, всеки един от тях е работил.
Показанията на св. П.Н.П. за разменени реплики на висок тон между тях
епизодично се отнасят до житейски ситуации, възникващи в семействата, което
само по себе си не обосновава правен извод за влошени взаимоотношения между
тях. Освен това от всички събрани по делото гласни доказателства-показанията на
разпитаните по делото четирима свидетели се установи, че завещателят е бил в
добри отношения и с ищците, но същият е бил работоспособен и видимо здрав до
смъртта си и не е имал нужда от някакви специални грижи, които да са престирани
към него от ищците.
Поради гореизложеното съдът намира, че
вторият мотив, отразен от завещателя да лиши ищците, негови брат и сестра от
наследството му, отразено като: „също така не искам другите ми роднини да
получат каквото и да е било понеже никога не са ми помагали, когато съм имал
нужда от нещо“ не нарушава принципа на справедливостта и не противоречи на
добрите нрави, тъй като завещателят е живеел до смъртта си на семейна начала с
ответницата, т.е. те са били семейство от дълги години, за което завещавайки на
нея като негов най-близък човек имуществото си, съдът намира, че това не
противоречи на добрите нрави.
С
оглед на горното предявеният иск за нищожност на завещанието
на основание чл.42, б. „в“ от ЗН е неоснователен като недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното искане от
страна на ответника за заплащане на направените от него по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати такива в размер на 1000лв./хиляда
лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие /л.90/. Съдът намира, че не е основателно възражението
на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника
съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, тъй като по делото е предявен иск с правно основание чл. 42, б.“в“ от ЗН и адвокатското възнаграждение
в размер на 1000лв., при иск със цена от 4716.80лв. и проведени три открити
съдебни заседания, съдът намира за съобразено, както със значителната правна и
фактическа сложност на делото, за това, че по делото са събрани писмени
доказателства и свидетелски показания, проведени са повече от две съдебни
заседания, при което е осъществявано активно участие на процесуалния
представител на ответника. Определеното възнаграждение е съобразно Наредба №1
от 9.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал.1, т.2 и ал.8 от същата. При тези съображения съдът намира
възражението за прекомерност на възнаграждението за процесуално
представителство на ответника за неоснователно.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от Д.М.Н. ***, с ЕГН: **********, лично и като
правоприемник или наследник по закон на В.М.Т. ***, с ЕГН: **********, който е
починал в хода на разглеждане на делото, а именно на 24.10.2018г. срещу В.Т. ***, с ЕГН:********** за
прогласяване на нищожност на основание чл.42, б.“в“ от Закон за наследството на
саморъчно завещание, съставено на 07.04.2009г. от И.М.Т., починал на
13.03.2013г., в полза на ответника В.Т.Т., обявено с Протокол от 20.06.2013г.
на Нотариус № ***-Д.Г., с район на действие РС-Ботевград, вписано в Службата по
вписванията при РС-Ботевград с вх. рег. № 1140/24.06.2013г., №106, том І,
н.д.№531/2013г., партида №*****, поради това, че мотивът за извършване на
завещателното разпореждане не е да се надари лицето-бенефициер, а да му се
вмени задължение за грижи и издръжка приживе по отношение на самия завещател,
както и поради това, че то противоречи на добрите нрави, тъй като с него се
нарушавал принципът на справедливостта, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.М.Н. ***, с ЕГН: ********** да заплати В.Т. ***, с ЕГН:********** сумата
от 1000лв./хиляда лева/ за направени
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/