Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 22.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори
граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретаря Румяна Конова, като
разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №6321/2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, представлявано от ***– ***, чрез ******,
против П.Ц.В. с ЕГН **********, адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че между
ответника и „***“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №***/***г.,
по силата на който кредитодателя се задължил да предостави на В. сумата от 6700
лв., която сума била преведена по посочена от ответника банкова сметка ***.***г. Твърди се в молбата, че страните се уговорили
и относно обстоятелството, ответника да заплати сумата от 201 лв. такса за
разглеждане на кредита и сумата от 464,99 лв. за застраховка. Твърди се , че
била уговорена и договорна лихва, която била
фиксирана за целия срок на договора и начислена към датата на отпускане
на кредита, но възлизала общо на сумата от 7365,99 лв. Посочва се в исковата молба, че задължението
следвало да бъде погасявано чрез 60 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на
164,37 лв. по определен погасителен план, неразделна част от договора за
кредит, като първата погасителна вноска била дължима на дата 07.04.2015г., а
последната – на 07.03.2020г.
Твърди се, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г. и индивидуален договор
от ***г. към него, сключен между „***“ ЕАД и „А.з.с.н.в.„ ЕАД, вземанията
към П.Ц.В. били прехвърлени на ищеца
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. всички лихви,
такси, комисионни и разноски. Посочва се в исковата молба, че длъжникът бил
уведомен за извършените цесии с писмо с изх.№ ***/*** от дата ***г. Иска се от съда да признае за
установено, че в полза н. „А.з.с.н.в.„ ЕАД против П.Ц.В. съществуват вземания
за следните суми: сумата от 4340,31 лв.-главница, сумата от 283,08 лв.–
възнаградителна лихва за периода от 07.08.2017г.-07.03.2020г.; сумата от 926,19
лв. - обезщетение за забава за периода 07.08.2017г. до 05.06.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( 05.06.2020г.) до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***/***г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д.
№***/2020г. по описа на РС П..
На основание
чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника по местоработата му.
В
законоустановения месечен срок не е
постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Страната взема становище в молба с вх.№***/18.06.2021г. като моли съда при наличие на законовите
предпоставки да постанови неприсъствено решение
на основание чл.238, ал.1 ГПК, както и да уважи изцяло предявените
искове. Депозиран по делото е и списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не взема становище по проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът,
след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед приобщените доказателства по
делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№***/2020г.
описа на РС-П., че на 05.06.2020г. „А.з.с.н.в.“ ЕАД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против П.Ц.В., както и че в хода на производството била
издадена Заповед №***/***г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, с която РС – П. разпоредил длъжникът да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 4340,31 лв.-главница, сумата от
283,08 лв.– възнаградителна лихва за периода от 07.08.2017г.-07.03.2020г.;
сумата от 926,19 лв. - обезщетение за забава за периода 07.08.2017г. до
05.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (
05.06.2020г.)
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 110,99 лв. платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съобщението за
изготвена заповедта е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С
разпореждане №***/20.10.2020г. заявителят
бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 28.10.2020г. С искова молба вх.№***/26.11.2020г. в законовия месечен срок е
инициирано настоящото гражданско дело №6321/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно
по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество заверено копие
на договор за потребителски кредит №***, че
между П.Ц.В. и „***“ ЕАД съществувало облигационно правоотношение, по
силата на което дружеството кредитодател се задължило да предостави сумата от
6700 лв. при такса за разглеждане на
кредита в размер на 201 лв. и уговорена
еднократна застраховка с премия в размер на 464,99 лв. или общ размер на
кредита на кредита в размер на 7635,99 лв.
и обща дължима сума от потребителя 9862,25 лв. Между страните бил
уговорена плаваща лихва и фиксирана
надбавка от 11,33 %. и годишен лихвен
процент в размер на 11,99 %. Сумата следвало да бъде върната от длъжника на 60
месечни вноски всяка в размер на 164,37 лв.
като първата вноска следвало да бъде заплатена на 07.04.2015г. , а
падежната дата на всяка следваща била определена на 7-мо число от месеца.
Не
се оспорва между страните и се
установява от представените от ищеца
писмени доказателства (заверено копие на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2010г.; заверено копие на индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания от ***г.; заверени копия на
потвърждение за цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД; заверено копие на
извлечение от Приложение № 1 към договор от ***г.; заверено копие на пълномощно
н. „ А.з.с.н.в.“ ЕАД; заверено копие на пълномощно от „***“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД;
заверено копие на уведомително писмо
изх.№ ***/*** от ***г.; заверено копие на писмо от ***г.; заверено копие
на обратни разписки; заверено копие на писмо изх.№ ***от ***г.), че вземанията по договор за потребителски кредит
били прехвърлени „А.з.с.н.в.“ ЕАД), както и че е изпълнена процедурата по чл.99,
ал.3 ЗЗД с връчване на исковата молба на ответника.
Спори се между странитe действителен ли е договора
между страните и дължи ли ответника и в
какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че е
сезиран с обективно
съединени искове по чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД против П.Ц.В. за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца на следните суми: сумата от 4340,31
лв.-главница, сумата от 283,08 лв.– възнаградителна лихва за периода от
07.08.2017г.-07.03.2020г.; сумата от 926,19 лв. - обезщетение за забава за
периода 07.08.2017г. до 05.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК ( 05.06.2020г.) до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед
№***/***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №***/2020г. по
описа на РС П..
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане
за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. Съобщението ведно с препис от разпореждане №***/2020г., препис от исковата молба и приложенията към нея, ответникът е получил на 01.04.2021г. Не е представил в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. С призовка ведно с Определение № ***/26.05.2021г., връчени на 09.06.2021г., ответникът е уведомен за датата
на откритото съдебно заседание на 21.06.2021г. Ответникът
не се е явил в първото съдебно заседание и не е заявил желание производството
да се разгледа в тяхно отсъствие, както и не е взели становище по исковата
молба.
Съдът намира, че
от събраните в хода на делото писмени доказателства може да бъде направен
извод, че исковете се явяват вероятно основателни. Настоящото неприсъствено решение не следва да
се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за това по чл.239, ал.1 ГПК.
Гореизложеното води до извода, че исковете н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД против П.Ц.В. следва да бъдат уважени
като основателни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в исковото
производство, както следва: сумата от 110,99 лв. платена държавна такса и сумата от 350 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и деловодни разноски в заповедното производство в размер на 110,99 лв. държавна такса и сумата от
50 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо сумата от
621,98 лв.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, че в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от ***–
***, съществуват вземания против П.Ц.В.
с ЕГН **********, адрес: ***, и последният дължи на дружеството следните суми: сумата
от 4340,31 лв.-главница, сумата от 283,08 лв.– възнаградителна лихва за периода
от 07.08.2017г.-07.03.2020г.; сумата от 926,19 лв. - обезщетение за забава за
периода 07.08.2017г. до 05.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК ( 05.06.2020г.) до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед
№***/***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №***/2020г. по
описа на РС П..
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 П.Ц.В. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати н. „„А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от ***– ***, сумата от 621,98 лв. – общо
направени деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: