МОТИВИ
по ПРИСЪДА № 123 от 03.10.2012г по НОХД № 408/2012г по описа на РС-Елхово.
С
внесения обвинителен акт, образуван в настоящото наказателно дело, РП-
Елхово е предявила обвинения против
подсъдимите, за извършени от тях в съучастие – в различно съотношение и при
условията на продължавана престъпна дейност, престъпления, с правна
квалификация за Ж.С.С. и С.С.С. – по
чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.7,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал.1 и вр.чл.2 НК,
а за втория и престъпление по чл. 216,ал. НК-в съучастие, за подс. И.Т.С. – по
чл.195,ал.1,т.3 и т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК и за подс.И.Н.Н. –
непълнотелен - по чл. 195,ал.1,т.3 и
т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал1,т.3 НК и по
чл.216,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.4 НК – в съучастие осъществено.
Производството
в съдебната си фаза, по искане на подсъдимите и техните защитници е протекло по
реда на диференцираната процедура на глава ХХІХ от НПК- съкратено съдебно
следствие, в хипотезата на чл. 371,т.2 НПК, което като процесуално допустимо
при наличие на предпоставките по чл. 370 НПК и изрично изразено съгласие от всички
привлечени подсъдими, съдът е уважил.
По делото не са предявени, съответно приети за
съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите от престъплението.
Участващият
по делото прокурор, поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. При направено индивидуално
от всеки подсъдими, цялостно признание на фактическите обстоятелства, изложени
в обвинителния акт, в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и
субективна страна извършването на престъпните деяния, при възведената правна
квалификация. Поради това, пледира за признаването им за виновни в извършването
на престъпленията, предмет на обвинението, като им бъдат наложени следващите се
наказания-лишаване от свобода, определени при условията на чл.58а,ал. НК, с
конкретно предложение за тяхната индивидуализация – в размер на 1 година и 6 месеца за подсъдимите Ж.С. и С.С.,
за последния и 6 месеца –за престъплението по чл.216 НК, които да се намалят с
1/3, както и се постанови ефективното им изтърпяване, за подс. С.С.,след
определяне на общо наказание за двете престъпления –в размер на 1 година.За подсъдимия И.Н., след приложение
на задължителната редукция по чл. 63 НК – 6 месеца ЛС за всяко от двете
престъпления, същите да бъдат намалени с 1/3, като по реда на чл.23 НК се определи общо
наказание – с окончателен размер 4 месеца Лсв, а за подс. И.Т.С. – 9 месеца ЛСв,
което също се редуцира с 1/3,или 6
месеца ЛСв. По отношение на последните двама подсъдими се предлага и
приложението на института на условното осъждане, като се отложи изпълнението на наложените им наказания, за
минималния изпитателен срок, съобразно приложимото правно основание – 1 година
за И.Н. /чл. 69 НК/ и 3 години за И.С. - съгласно чл. 66,ал.1 НК. Прокурорът
поддържа и искане, основано на чл. 68 НК – за привеждане в изпълнение наложените
на подс. С.Симеонов наказания -ЛС, с влезли в сила присъди, по три отделни НОХД на различни съдилища, в изпитателния срок
на които е извършил настоящото деяние, инкриминирано с обвинителния акт.
Подсъдимите Ж.С.С.,
С.С.С., И.Н.Н. и И.Т.С. - участват лично в съдебно заседание и с назначените им
служебни защитници – адвокати. Всеки от тях
с лично изявление в с.з. е потвърдил съгласието си с предприетото
процесуално действие за провеждане на съкратено съдебно следствие, като в хода
на предварително изслушване поддържат твърдения, че признават изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт и дават съгласие за същите да не се събират
доказателства. В процесуалното време на последна дума, изразяват съжаление за
извършеното, като подс. Ж. и С.С., молят за определяне на наказания, съизмерими
с времето, през което са били задържани с мярка за неотклонение.
Защитниците на всеки от подсъдимите, при проведеното
съкратено съдебно следствие и направено
признание за всички факти по обвинението от подсъдимите, излагат доводи основно
във връзка с индивидуализацията на следващите се наказание. В тази насока се
позовават на процесуалната разпоредба и следващото от това приложение на чл.58а НК, като пледират за определяне на наказания в размер на предвидения минимум,
съотв. 1 година -за подс. Ж. и С. Стефанови за престъплението по чл.19 НК,
което да бъде намалено с 1/3, с ефективно изтърпяване, като при изпълнението на
същото се приспадане на времето на задържането под стража, докато за подс. И.С.
– защитникът –адв. Атанасов предлага 6 месеца ЛС, което да се редуцира и същото
се отложи на основание чл.66,ал.1 НК. Защитникът на подсъдимият И.Н., не
оспорва претендираното от ЕРП наказание за
същия.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл.373,ал.3 НПК, обсъждайки направеното от
подсъдимите индивидуално самопризнание в хипотезата на чл.372,ал.4 НПК- пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема
за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Подсъдимите
Ж.С.С. и С.С.С.,*** и знаели кои имоти в селото не се обитават постоянно. На 23 срещу 24.12.2011г двамата решили да влязат в една от тези къщи, а именно находящата се на ул. „Тракия”
№ 1, която била собственост на св. К.К., живеещ в др. населено място. В
изпълнение на това си намерение, двамата изчакали да се стъмни, взели със себе
си клещи и се отправили към посочения имот, в с.Кирилово. Прескочили оградата на двора и се придвижили
до къщата, подсъдимият С.С. отворил входната врата, като я ритнал с крак.
Двамата влезли в къщата, в една от стаите намерили черно-бял телевизор, марка
„Юность”, който взели със себе си, като на излизане отрязали, с помощта на
носените от тях клещи, още 5 метра
захранващ ел.проводник тип 2х4кв и 30метра мостов ел.проводник тип 2х2,5кв,
които също отнесли. Така откраднатият
проводник, на следващия ден двамата подсъдими обгорили в покрайнините на селото. След това го
поставили в сак и подсъдимият С.С. ***, където го предал в пункт за вторични
суровини, в присъствието на св. Г.Д.Г.. Вече на следващия ден, собственикът на
посочения имот – св. К.К. установил извършената кражбата на горепосочените
вещи, за което уведомил полицейските органи. След проведени
оперативно-издирвателни мероприятия, се разкрили и извършителите на
престъплението – подсъдимите – Ж.С. и С.С..
На
27.12.2011г подсъдимият И.Н.Н. *** и свидетелите Д.В.И. и С.Х.И.,***, от
където и тръгнали за с. Кирилово с лек
автомобил- „Опел Астра”, с рег. № С 48 53. От селото взели подсъдимият С.С.,
след което се придвижили до село Коневец, общ. Тунджа. Достигайки там, в края
на селото, в посока с.Трънково, св. Д. И. спрял автомобила и със свидетеля С.И.
останали в него, а двата подсъдими
слезли, като С. взел със себе си и черния сак, който носил и бил качил в
колата още при тръгването си. Те се отправили към центъра на селото, където
се намирал смесен магазин, стопанисван
от ЕТ „Коневец- Христо С.”, с.Коневец. С помощта на щанга, която носили,
двамата подсъдими –С. и Н. разбили катинара на входната врата и влезли вътре в
търговското помещение. От магазина те взели
15бр. шоколади „Своге”от 40гр; 10 бр. шоколадови вафли, марка „Сами”; 12
бр. шоколодови вафли „Боровец”; 2 бр. пакета вафли „Боровец” ; 2 бр. пакети
вафли „ Фокус”, 2 бр. бутилки с вместимост 10 л минерална вода „Горна баня”; 9
бр. дезодоранти;15 чифта мъжки чорапи; 6 бр. бутилки с вместимост0,5л бира, от
марката „Хаберман”, 5 бр. кутии локу; 2бр. тарелки –баклава; и 2 бр. тарелки сладки-саралии. Всички тези
продукти сложили в сака и в чувал, който намерили в магазина. След това по
телефона, повикали св. Д.И. да ги вземе с автомобила от мястото, като при
пристигането му в колата натоварили всички вещи и тръгнали в посока
с.Робово,общ. Тунджа. Придвижвайки се по този маршрут, по пътя, в близост до
крайпътна чешма между селата Каравелово и Сламино, общ. Тунджа, двамата
подсъдими скрили откраднатите продукти.
След
полунощ, вече на 28.12.11г,двамата подсъдими и свидетелите пристигнали в с.
Робово. Там отново С. и Н., слезли от автомобила и тръгнали по посока центъра
на селото, а свидетелите – Д.И. и С.И. останали да ги чакат. В центъра и на това се намирал магазин, в който
търговска дейност осъществявал ЕТ „Силвия-С.В.”***. С помощта на носената
щанга, двамата подсъдими успели да направят дупка в една от стените на магазина,
изградена от талашитена плоскост с изолация, но не успели да проникнат вътре.
След това те се върнели при автомобила и всички –подсъдимите и свидетелите
потеглили за гр. Ямбол. По пътя спрели на мястото, където били скрили по-рано откраднатите продукти от магазина в
с.Коневец. По-късно част от тях, подсъдимите изконсумирали съвместно със
свидетелите , а друга част, подсъдимият С.С. продал на свидетелката З.С. ***.
На
28.12..2011г подсъдимият И.Т.С. и св. Д.В.
И., тръгнали с лек автомобил –„Опел Астра” с рег. № С 4853 , отново от
гр. Ямбол за с.Кирилово. От там взели подсъдимите С.С. и Ж.С. и всички заедно
тръгнали за с.Попово. При качването си автомобила С.С. носил черен сак. В края на селото
свидетелят И. спрял, а тримата подсъдими – С.С., Ж.С. и И.С., слезли и тръгнали
към центъра на селото, като първият взел със себе си и носения сак. В центъра
на посоченото село се намирал магазин, стопанисван от ЕТ Неделина- Г.Х.”, със
седалище гр.Елхово. Отново с помощта на щангата, която носили със себе си,
тримата разбили катинара на входната врата на магазина и проникнали в
търговското помещение. От там взели пари – в банкноти и монети, на стойност 530
лв.След това по мобилния телефон се обадили на св. Д.И., за да ги прибере с
автомобила, от мястото където се намирали и тръгнали обратно за гр. Ямбол. По
пътя те разделили помежду си откраднатите пари.
На
30.12.11г, св. Н.П.Х. *** установила извършената кражба от смесения магазин в
с.Попово, в който работила тя и уведомила полицейските органи.В резултата на
проведените оперативно-издирвателни мероприятия били открити и извършителите –
подсъдимите С. С., Ж.С. и И.Т.С..
От
заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза, назначена в хода на
ДП, се установява паричната равностойност на откраднатите вещи- общо в размер
653,14лв, както и стойността на повредената вещ – възлизаща на 15,60лв
Подсъдимият
С.С.С. е неколкократно осъждан, като от приетата по делото справка за съдимост
се установяват следните влезли в сила Присъди, релевантни за правната
квалификация по настоящото обвинение-повторно извършено деяние,по смисъла на
чл.28 НК, а именно :
По НОХД № 1885/10г на ЯРС, с Присъда
влязла в сила на 27.10.11г е осъден за престъпление по чл. 195,ал.1,т.3,4,5 и
т.7,вр.чл.194 НК и по чл. 216 НК, като му е наложе общо наказание 1 година ЛСв,
отложено за изпитателен срок от 1 година, на основание чл.
69,ал.1,вр.чл.66,ал.1 НК.
По НОХД
№ 648/11г на ЯРС, е осъден за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и
т.,т.5,т.7,вр.чл.194 вр.чл.26,ал.1 и вр.чл.28 НК на 1 година ЛС, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години. Присъдата по посоченото
дело е влязла в сила на 11.06.11г
По НОХД
№ 470/11г на ЯРС, с присъда влязла в сила на 11.06.11г е осъден за престъпление
по чл. 195 НК, наложеното му наказание е пробация. Същото с Определение от 14.07.11г по цитираното дело е групирано с
наказанията по НОХД № 238/08г;188/09г на ЕРС и 273/10г на РС Кубрат, като
определеното общо е 6 месеца ЛСв., отложено за изпитателен срок от 1 година. От
включените в тази съвкупност, осъждания за престъпления кражба са тези по НОХД
№ 238/08г на ЕРС- чл.194,ал.1 НК и 273/10г на РС-Кубрат.
По
НОХД № 296/08г на ЕРС, с Присъда влязла в сила на 30.03.09г е осъден за
престъпление по чл.194,ал.1 НК, както и по НОХД № 321/08г, присъдата влязла в
сила 30.03.09г е осъден за престъпление по чл. 195,ал.1,т.3,т.4 НК и за двете
наложени са наказания пробация, осъжданията му са като непълнолетен. Тези
наказания по цитираните две присъди, също са групирани с Определение от
14.07.11г, постановено по НОХД 470/11г на ЯРС.
Подсъдимият
Ж.С.С. също, преди датата на настоящото престъпление е осъждан за същите такива
престъпления, като релевантни видно от
справката за съдимост са присъдите:
По
НОХД № 342/09г на ЕРС, с Определение за одобряване на споразумение е осъден за
престъпление по чл. 197,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр. вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26 и
вр.чл.63, т.4 НК за което му е наложено наказание пробация с мерки по
чл.42,ал.2,т.1,т.2 и 3 НК-за срок от 6 месеца .
По
НОХД № 335/09г на ЕРС, с одобрено споразумение с опредеелние влязло в сила на
03.08.09г е осъден за престъпление по чл. 195,ал.1,т.3,т.7,вр.чл.194,ал.1 Нк,вр.чл.63,т.3 НК, наложено му е наказание пробация, с пробационните мерки по чл.42а,т.1 и т.2
–за срок от 1 година, и по т.3 –за срок
от 6 месеца
По
НОХД № 392/08г , със Споразумение е осъден за престъпление по чл.
197,т.1,вр.чл.194 НК,вр.чл.63,т.4 НК, за което му е наложено наказание пробация
– за срок от 6 месеца с пробационни мерки по чл. 42а,т.1,т.2 и т. НК
Подсъдимите
И.Т.С. и И.Н.Н. не са осъждани, видно от приетите по делото справки за
съдимост.
В хода
на досъдебното производство, мярка за неотклонение –„задържане под стража” е
била взета спрямо подсъдимите С.С. и Ж.С., с Определение от 04.01.12г по ЧНД №
3/12г, влязло в сила 10.01.12г. Същите са били задържани, още от 01.01.12г, на основание
Постановление на прокурор от с.дата, за
срок от 72 часа, във връзка с разглеждане искането за вземане на посочената
мярка.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371,т.2,вр. чл.373,ал.3 НПК. Изведената въз основа на тях фактическа
обстановка, която съдът изложи е
безспорно и несъмнено установена, за което се
цениха направеното в с.з. самопризнания от подсъдимите С.С., Ж.С., И.Н.
и И.С., подкрепени от приложените към досъдебното
производство и приобщени по надлежния ред-чл.283,вр.чл.373 НПК писмени
доказателства и доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие
от 30.12.11г в с.Попово,с изготвен фотоалбум към него протокол за оглед на
местопроизшествие/последващ/ от
01.01.12г, в землището на с.Бояново, близо до разклона за с.Жребино, с
фотоалбум към същия, 2 бр. протоколи за следствен експеримент от 01.01.12г с
фотоалбуми към тях; протокол за доброволно предаване от 01.01.12г на вещи – метална щанга, метален секач и 1бр.
черна раница, подписан от С. Ст.С./предалият ги/, съдържащ саморъчните му
обяснения относно притежанието и ползването на същите; протокол от 03.01.12г за
доброволно предаване от Ж. Ст.С. на вещи
–клещи, съдържащ саморъчни обяснения за същите, 2бр.справки-разпечатка от
регистър Дакси, за правно състояние на вписани търговци- ЕТ „Неделина- Г.Х.”със
седалище гр. Елхово и ЕТ „Силвия- С.В. ***; съдебно решение по ф.д. 1362/93г на
ЯОС за вписване в търговски регистър на ЕТ „Коневец-Христо С.” ; 2бр. протоколи за личен обиск; 4бр. справки
за съдимост, заключения по съдебно стоково- оценителни експертизи, както и
гласните доказателства-свидетелски показания. Съдът кредитира същите, включващи
показанията на свидетелите – Д.В.И., С.Х.И., Н.П.Х., С.С. Василева, Т.Г.С., А.Д.Г.,
З.С.А.; И.Г.И., Г.Д.Г., К.К. и Радка Илиева, за първите двама свидетели и
дадени пред съдия по реда на чл. 223 НПК – по ЧНД №№ 2/12г и 1/12г на ЕРС, всички те материализирани в съответни
протоколи за разпит на свидетели. Обясненията на подс. С.С., Ж.С., И.Н. и И.Т.С.,
също се възприеха от съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят
от останалите доказателства. Последните, както и показанията на свидетелите – Д.В.И.,
С.Х.И., Н.П.Х., С.С. Василева, Т.Г.С., А.Д.Г., З.С.А.; И.Г.И., Г.Д.Г., К.К. и Р.
И., съдържими се в протоколите за разпитите им, съставени в ДП са пряко и
косвено са относими към фактите,
релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, досежно изпълнителното деянието, механизма на осъществяването му и
предмета на престъплението, като установяват фактическите действия по
отнемането на вещите, последващото им своене и разпореждане с тях, начина на
проникване в жилищния имот и съот. магазините. По отношение показанията на
Радка Илиева-майка на подс. И.Н., следва да се отбележи, същите макар и
кредитирани не са пряко относими към конкретната престъпна деятелност, като
касаят единствено личността му, като непълнолетно лице, към датата на
престъплението.
Съдебният
състав възприема изцяло и заключенията по извършените две съдебно-стоково-оценителни
експертизи, досежно стойността на отнетите вещи, както и имуществените вреди от
повреждането на вещта. Последната не се оспорва от страните по делото,
извършена е от съответния специалист, аргументирана е, поради което и се
кредитира за обективна и компетентна. За достоверни по своето съдържание се
цениха и писмените доказателства, също не оспорени от страните, така и също и
писмените доказателствени средства, материализиращи действия по разследването-
огледи и следствени експерименти, валидно извършени в съответствие с правилата
на НПК, съдържащи всички изискуеми реквизити.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимите
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл.373 ал.2
и 3 НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни
изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме
следното:
При
така установените факти, изведени в хипотезата на чл.373,ал.3 НК, съдебният
състав намира за безспорно доказано, че с деянието си, всеки от подсъдимите е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, в
извършването на които са обвинени, действайки в съучастие, а за някои и при
условията на продължавана престъпна дейност, а именно: подсъдимият Ж.С.С. – по чл. по чл.195,ал.1,т.3,т.4
и т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,вр.чл.28 НК; подсъдимият С.С.С. - по чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.7,
вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,вр.чл.28 НК и по
чл.216,ал. НК,вр.чл.20,ал.2 НК; подсъдимият И.Н.Н. – по чл. 195,ал.1,т.3 и
т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал1,т.3 НК и по
чл.216,ал.1,вр.чл.63,ал.1,т.4 НК и вр.чл.20,ал.2 НК, като макар непълнолетен
към датата на деянието е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките
си и подсъдимият И.Т.С.– по
чл.195,ал.1,т.3 и т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК. В случая, налице са достатъчно доказателства,
подкрепящи самопризнанията на подсъдимите, въз основа на които по категоричен
начин е установено, на икриминираните дати - в периода 23.12. до 30.12.11г и от
различни населени места в общините Елхово, Тунджа и Болярово, действайки в
съучастие в различно съотношение помежду си, същите последователно са
отнели описаните движими вещи и пари, всичко на обща стойност 653,14лв, от
владението на различни собственици, без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят, като за извършване на деянието са използвали
техническо средство и са разбили прегради здраво направени за защита на имот и същото за подс. Ж.С. и С.С. се явява
повторно по смисъла на чл. 28,ал.1 НК и не представлява маловажен случай, както
следва:
на 23
срещу 24.12.2011г в с.Кирилово от частен дом, находящ се на ул.”Тракия” № 1
подсъдимите Ж.С.С. и С.С.С., в съучастие
помежду си, действайки като извършители, чрез разбиване на преграда здраво
направена за защита на имот-разбиване на входна врата и чрез използване на
техническо средство-клещи, са ОТНЕЛИ 1
бр. употребяван телевизор марка „Юност”,
и 5 метра захранващ проводник тип 2х4 кв и 30 метра мостов ел.
проводник,тип 2х2,5 кв, на обща стойност 53,32 лв от владението на собственика
– К.К. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят.
На 27.12.2011г
вечерта в с.Коневец,общ. Тунджа от
смесен магазин, подсъдимият С.С.С. и подсъдимият И.Н.Н., в съучастие помежду
си, действайки като извършители, чрез разбиване на преграда здраво направена за
защита на имот – разбиване на катинар на входната врата и чрез изполлзване на
техническо средство- 1бр. метална щанга, отнели чужди движими вещи - 15бр.
шоколади „Своге” с тегло от 40гр; 10 бр. шоколадови вафли, марка „Сами”; 12 бр.
шоколадови вафли „Боровец”; 2 бр. пакета вафли „Боровец” ; 2 бр. пакети вафли „
Фокус”, 2 бр. бутилки с вместимост 10л минерална вода „Горна баня”; 9 бр.
дезодоранти;15 чифта мъжки чорапи; 6 бр. бутилки с вместимост0,5л бира, от
марката „Хаберман”, 5 бр. кутии локум; 2бр. тарелки –баклава; и 2 бр. тарелки сладки-саралии с грама,
всичко на обща стойност 69,82лв, от владението на собственика Христо С. в
търговското му качество на ЕТ”Коневец- Христо С.”, с.Коневец, без негово
съгласие и с намерение противозаконно за ги присвоят, като подс. И.Н., макар непълнолетен
е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
на 29
срещу 30.12.2011г в с. Попово общ.Болярово, от хранителен магазин, подсъдимите Ж.С.С.,
С.С.С. и И.Т.С., в съучастие помежду си, действайки като извършители, чрез
разбиване на преграда здраво направена за защита на имот и чрез използване на
техническо средство-метална щанга, ОТНЕЛИ пари в банкноти и монети, на стойност
530лв, от владението на собственика – ЕТ”Неделина –Г.Х.” – със седалище
гр.Елхово, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят.
Даказано
е още и престъпното деяние, извършено на
28.12.2011г в с. Робово, общ.Тунджа, съвместно
от подсъдимите С.С. и И. Н.Н.. Същите, действайки в съучастие като извършители,
са повредили противозаконно, като счупили талашитена плоскост с изолация с с размери 1,3мх0,5м,
представляваща една от стените на магазина, стопанисван от ЕТ”Силвия-С.В.”***,
с което причинили материални щети в размер 15,60лв-престъпление по чл.216,ал.1 НК,вр.чл.20,ал. НК, като подсъдимият И.Н., макар и непълнолетен е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Последната норма като част от цифровата правната квалификация на
деянието,възпроизведена в присъдата, следва иманентно от предявеното
фактическото обвинение за съучастието им в това престъпление, във форма на
съизвършителство. В този смисъл формалният пропуск за посочването й в
обвинителния акт, съдът цени единствено за техническа грешка, доколкото в същия,
както в изложението на обстоятелствата, така и в диспозитива, ясно и конкретно се визира факта на съучастието
на тези двама подсъдими в престъплението по чл.21 НК, така са формулирани и
обвиненията им. Поради което, не може да се счита за съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите, от тук не е
препяствано и постановяването на присъдата, в рамките на така очертания предмет
на доказване, с предявеното фактическо обвинение, нито пък е налице основание
за връщане на обвинителния акт.
Фактите за времето, мястото, както и
изпълнителните действия по отнемането на описаните движими вещи, предмет на
престъпното деяние, също така и по повреждането на др. вещ, техният механизъм на осъществяване, както и
авторството – в лицето на четиримата подсъдими, се доказват от безпротиворечивите
свидетелски показания, направеното самопризнание от подсъдимите по реда на чл.
371,т.2 НПК, както и от писмените доказателствени източници. В тази насока
цениха се от съда показанията на свидетелите -Д.В.И., С.Х.И., Н.П.Х., С.С.
Василева, Т.Г.С., А.Д.Г., З.С.А.; И.Г.И., Г.Д.Г., К.К., както и дадените
обясненията от С.С., Ж.С., И.Н. и И.С./подсъдимите/, пряко и косвено относими
към съставомерните признаци от обективната страна на всяко от деянието. Налице
са, доказани фактически действия, извършено общо от подсъдимите, при указаното
различно съчетание на съучастието им, изразили се в проникване в помещения
–жилищни и търговски и отнасянето на различни вещи, с което те са прекъснали
фактическата власт на техните собственици и са установили своя такава. В тази
изпълнителна форма се състои и отнемането на движимите вещи, като от др. страна
обективно е вярно, от страна на собствениците
е липсвало съгласие за това своене, изводимо от свидетелските показания
на /Н.Х., Т.С. и С.В./, подкрепящи и
самопризнанията на подсъдимите, които са ги отнели независимо от чуждата воля.
Деянието е довършено и в конкретния случай, намерението за провозаконното
присвояване на вещите е пряко
манифестирано, с оглед последващото разпореждане със същите-чрез консумирането
на част от тях, респ. продажбата на други и поделянето на отнетата парична
сума. Ето защо, безспорно следва да се приеме за настъпил съставомерния
престъпен резултат от това деяние.
Всеки един
от подсъдимите непосредствено и пряко е участвал, както в действията по
отнемане на движимите вещи, така и в установяването на фактическата власт върху
тях, поради което всеки от тях е действал, като извършител по смисъл на
чл.20,ал.2 НК.
Категорично доказани, на
доказателствената основа, в съвкупност от съдържанието на протоколите за оглед
на местопроизшествия, следствен експеримент, свидетелските показания , както и
обясненията на подсъдимите, са и действия на подсъдимите, субсумиращи
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, каквито безспорно
са взломяването на входната врата, респ. и на катинари на магазините– първото,
чрез удар с крак, а др. чрез разбиване /катинарите/, с оглед защитно им предназначение и съгласно
обвързващите указания дадени с ППВС №
6/71г. Предвид това доказан е квалифициращия признак по на чл.195,ал.1,т.3 НК.
С оглед доказаното използване и на инструменти
–клещи и метална щанга, за отнемането на вещите, съотв. за разбиването на
катинарите, установен се явява и др. обективен признак - използването на технически средства, от тук и
квалификацията на деянието по т.4 на чл. 195,ал.1 НК.
Предмет
на престъплението са били движими вещи, подробно описани по-горе, противоречия
относно отнетото имущество не съществуват, като тези вещи притежават определена
стойност –типична за отнетата парична сума- 530лв, съответно за групата на
движимите вещи – битови предмети, кабел и хранителни продукти – общо 123,14лв, или
всичко на обща стойност 653,14лв. Посочената равностойност е доказана от
кредитираното заключение по съдебно-оценителните експертизи назначени от
досъдебното производство.
На последно място, налице е и
квалификацията - продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, тъй
като се касае за доказани три отделни деяния, осъществяващи поотделно еднакви
състави на едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време -23/24 до 30.12.11г, при относителна една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на
предходното, с оглед вътрешната им определеност и насоченост-
облагодетелстване по престъпен начин. Тази връзка и ги характеризира като едно продължавано престъпление
и същите се преценяват в съвкупност, с оглед причинения общ престъпен резултат.
Деянието, с основен състав по чл. 194,ал. НК, по отношение на подсъдимите Ж.С.
и С.С. се явява извършено повторно, по смисъла на чл.28,ал.1 НК, тъй като всеки
от тях вече е бил осъждан за същото такова престъпление. Релевантните осъждания
са повече от едно, за всеки от тях, обсъдени в изложението по фактите от
настоящите мотиви, като за подс. С.С.-това са Присъдите, влезли в сила, в
периода 30.03.09г 27.10.11г по НОХД № 321/08г 296/08г на ЕРС 238/08г на
ЕРс273/10г на РС-Кубрат, 470/11г на ЯРС и 648/11г на ЯРС; 1885/10г на
с.съд-всички за престъпления по чл.194,ал.1,респ. по л.19 НК, а за подсъдимият Ж.С.
- по НОХД № № 392/08г; 335/09г и 342/09г
на ЕРС, присъдите по които са влезли в сила в периода 30.10.08г до 01.09.09г ,
с които е осъден за престъпления по чл. 197,т.1,вр.чл.194 НК
чл.195,вр.чл.19 НК С оглед датите на
постановяването им и изтърпяването на наложените наказания с тях, до датата на
извършване на деянието по настоящата присъда не е не изтекъл и 5 годишния срок
по чл.30,ал.1 НК, изключващ квалифициращия признак – повторност. Същевременно,
инкриминираното деяние, по убеждение на съда, не може да се квалифицира за
маловажен случай/чл.93,т. НК/, т.к. не разкрива по-ниска обществена опасност от
типичната за този род престъпления. И това е така, както предвид паричната стойността
на отнетото имущество, която надхвърля в
пъти размера на минималната работна заплата, така и съучастието на лицата-в различно съотношение и
брой за всяко от деянията, включени в продължаваното престъпление, широкия
периметър на местопрестъпленията,ообхващаш села от три общини, както и наличието
на отегчаващо обстоятелство, че за придвижването си подсъдимите са използвали и
МПС – извън правната квалификация на обвинението. Наред с това налични са и
осъждания на подсъдимите за др. престъпления, наред с релевантните за
обвинението, като в съвкупност тези обстоятелства, изключват маловажността.Обсъдените
осъждания и изложените съображения деянието да не представлява маловажен
случай, квалифицират кражбата като повторно извършена – чл.195,ал.1,т. НК по отношение на подсъдимите С. и Ж.
Стефанови.
Налице е съвместно извършено съставомерно деяние, с което подсъдимите С.С.
и И.Н. са консумирали състава на чл.216,ал.1 НК, в хипотезата –ПОВРЕЖДАНЕ на
вещ. От обективна страна доказано, по делото е счупването на талашитена
плоскост, представляваща стена на магазин в с.Робово,общ.Тунджа, който видно от
фотоалбума изготвен във връзка с проведения следствен експеримент на
01.01.12г/сн.9,л.74-76 от ДП/ представлява трайно прикрепен, към земята. С
оглед това й предназначение и вграждането й в др. недвижим обект, какъвто
безспорно е процесния магазин, инкриминираната талашитена плоскост, като родово
определена движима вещ е изгубила самостоятелността си, превръщайки се в
съставна част от друга главна вещ, която е и недвижима, съгласно легалната
дефиниция на чл.110,ал.1 ЗС. Поради това, за правна прецизност и с оглед
правилното приложение на закона, инкриминираното повреждане, следва да бъде
отнесено, т.е. да се обвърже с главната недвижима вещ - магазин, спрямо която и
са настъпили съставомерните последици-резултата, изразил се в нарушаване
целостта на една от стените, от тук и засягането на неговата структурата,
с частично и временно отпадане годността
й за ползването според обичайното предназначение. Иначе казано подсъдимите са
осъществили 2 - рия фактическия състав на изпълнителното деяние -повреждане по
чл.216,ал. НК, а именно на недвижими
имот, съгласно предложение второ. Докато в обвинителния акт, при формулираното фактическо обвинение за това
престъпление – счупили стена на магазина”, представляваща, както се
посочва индивидуално счупената талашитена
плоскост, неправилно е възприета квалификация повреждане на движима вещ. И
доколкото изложените по-горе съображения, касаят единствено правен въпрос, какъвто безспорно е преценката за
движимостта, респ. недвижимостта на една вещ, при същите фактически
обстоятелства въведени с първоначалното обвинение, без от друга страна да се
променя по-никакъв начин формата на изпълнителното деяние –повреждане, съгласно
обвинението очертано в обвинителния акт.Т.е. настоящото правно обсъждане не
влияе на фактическото обвинение и неговата правна квалификация, още повече и не
произтича от новоустановени факти, поради което и не е обвързано формално
изменение на обвинението по смисъла на чл. 287 НПК.Следователно липсват
процесуални пречки за постановяване на настоящата осъдителна присъда, в частта на това от
обвиненията /по чл.216 а.1Н/ против тези двама подсъдими, при дължимата адекватна
правна интерпретация на фактите за естеството на вещта. Още повече, тъй като
вече се каза, не се приемат различни от твърдяните факти или др. –различни или
по-тежки правни квалификации, конкретното разрешение съдебният състав счита за
процесуално допустимо и съвместимо с особеностите на производството на
съкратеното съдебно следствие в хипотеза на пълно признание на фактическите
обстоятелства от обвинителния акт.
По изложените съображения, доказани са изпълнителни действия от страна на
подсъдимите, несъмнено съставомерни, като
форма на повреждане, доколкото счупването на плоскостта представляваща
стена на търговския обект, е довело само до частична, а и временна негодност на
магазина, отстранима, чрез ремонтни дейности, най-малко, чрез подмяната само на
тази плоскост. Установени са и всички останали обективни признаци на това
престъпление – времето, мястото, авторството на престъплението, изяснен е
механизмът на изпълнителното деяние, общността в действията на подсъдимите И.Н.
и С.С., както и настъпилия престъпен резултат. Съучастието им, като извършители
е безспорно, с оглед събраните доказателства и техните самопризнания, направени
по реда на чл.371,т.2 НПК. В конкретиката на фактическите обстоятелства,от
обективна страна- съучастието на две лица, едното от които и осъждано
пълнолетно лице, обекта на престъпното посегателство-търговски, изпълнителната му форма, времето и начина на
извършването му, независимо от незначителния размер на причинените
материалните щати, възлизащи на сумата
15,60лв, инкриминираното деяние не може да се приеме за маловажен случай на
повреждане, по смисъла на чл.93т.9,вр.чл.216,ал.4 НК. Ето защо, налице са
всички обективни елементи от престъпния състав по чл.216,ал.1 НК, обосноваващо
признаването на подсъдимите за виновни по същия, в изпълнителната форма на
повреждане на недвижим имот.
Подсъдимият И.Н.Н., към датата на извършване на настоящите престъпления, е
бил непълнолетен – не навършил 18 години. Независимо от това, същият е разбирал
свойството и значението на извършеното и бил в състояние да ръководи постъпките
си. Тази преценка за психологическата и емоционално - волева годност, следва както от достигнатата зрелост, с навършване на
конкретната биологична възраст – 17 години, почти на прага на пълнолетието, като по делото няма данни същата да е в
отклонение от типичната за тази група лица, или свързани с невменяемост, обосновава
се и от др. доказателства по делото. В тази насока се цениха свидетелските
показания на Радка Илиева- негова майка, налице са и непосредствени впечатления
от личността на този подсъдим.Всичко това го характеризира като годен субект на
престъплението и наказателно отговорно лице.
От субективна страна – инкриминираните престъпни деяния са извършени от подсъдимите – виновно,
при пряк умисъл, като изводите за наличието на общност на субективните им
представи, са безспорно. Всеки от подсъдимите –Ж.С., С.С., И.Н. и И.С., е
разбирал обществената опасност на престъпленията, предвиждал е техните
последици и в субективно
измерение – пряко е целял настъпването им, като неизбежен резултат от
действията им. Техният умисъл, в интелектуално-волевия си елемент, е бил
обективиран в изпълнителните деяния на престъпните прояви, част от които и в
условията на продължавано престъпление. Едновременно с това, при общо
осъществени деянията, всеки от подсъдимите е бил наясно с обстоятелството, че действа
съвместно с др. лица за постигане на общия престъпен резултат, осъзнавайки
ролята и прякото им участие в осъществяване на същите, като по отношение на
подс.непълнолетния И.Н. за годността му да разбира и ръководи постъпките се
изложиха съображения.
Предвид
тези правни аргументи, на основание чл. 372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК ползвайки
направените самопризнанията на подсъдимите, подкрепени изцяло от събраните
доказателства, съдът призна Ж.С.С., С.С.С. за виновни в извършване на
престъпление по чл. 195,ал.1,т.3,т.4 и
т.7,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал.1 и вр.чл.28,ал.1 НК, а С.С. и за
престъпление по чл.216,ал.1,вр.чл. 20,ал.2 НК, съответно подсъдимият И.Н.Н. за
виновен в извършване на престъпления по чл. 195,ал.1,т.3 и т.4 ,вр.чл.194,ал.1 НК,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.1,т.3 НК и по
чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.1,т.4 НК и подсъдимият И.Т.С., за виновен в извършването на
престъпление по чл. 195,ал.1,т.3 и т.4, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал. НК,
съобразно възведените правни квалификации по обвинение. По отношение на
подсъдимите С.С. и И.Н. и за деянието по чл.216,ал. НК, т.к. съдът ги призна за
виновни в повреждането на недвижима вещ, в постановената се присъдата се
обективира единствено оправдателен диспозитив за невиновността им в повреждането
на движима вещ- плоскост от стена на магазин,за което вече се изложиха правни
съображения.
Относно
наказанието:
Предвид
приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързван от
императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващите се наказание
при условията на чл. 58а, ал.1 НК, като преди това по отношение на
подсъдимия И.Н. се приложи редукцията на наказанието, съгласно правилото на чл.
63,т.3 и т.4 НК, приложими с оглед предвидената наказуемост на вменените му две
престъпления. При спазване общото правило на чл.54 НК, съдът взе предвид
обществената опасност на всяко от деянията, която за престъплението кражба се
явява завишена, с оглед броя на отделните
деяния, включени в продължаваното престъпление, дадеността на два квалифициращи признака, еднакви за всяко от тях, невъзстановяването на
щетите, както и съучастието на четири лица, в различното съотношение помежду им,
съответно за второто престъпление –по
чл. 216 НК относително по-ниска, предвид незначителния размер на причинените
щети, в резултат на престъплението. Досежно личната обществена опасност на
дейците, като висока се отчете тази на подсъдимите С.С. и Ж.С., предвид
предходните им осъждания, извън релевантните са правната квалификация
повторност, за други престъпление- чл.325 НК, респ. по чл.15 НК. Подсъдимите И.Н.
и И.Т. –не са осъждани, от тук и извод ниска обществената опасност на личността
им. От друга страна, отчетоха се, като смекчаващи отговорността обстоятелства -
дадените обяснения от подсъдимите и направените от тях самопризнания в хода на
ДП, с което са спомогнали за разкриване на обективната истина, изразеното
съжаление и проявена самокритичност, както и изключително ниската стойност на
щетите от повреждането на недвижимата вещ, досежно кражбите и обстоятелството, че
част от тези вещи са били употребявани. С ефект на отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете - извършването на деяния, осъществяващи състави на
различни престъпления, в последователност и в кратък период от време, в тъмната
част на денонощието, широкия териториален периметър на местопрестъпленията,
включващ населени места от три различни
общини, както и начинът и упоритостта при преследването на престъпния резултат,
изразено в придвижването им с МПС до различните населени места, отдалечени значително
едно от друго.Последният факт, в случая е извън признаците от правната
квалификация на престъпленията, предмет на обвинителния акт. В случая миналите
осъждания за същите престъпления, както и използваните средства, доколкото
попадат в правната квалификация на престъплението по чл.195 НК, съдът не
отчита, тъй като същите се явяват предварително съобразени и отчетени от
закона. При така обсъдените релевантни за отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест и в количествено отношение, съдът прие превес
на смекчаващите такива, без същите да са многобройни или изключителни, поради
което наказанията се индивидуализираха при условията на чл.54,ал. НК и към
минимума на предвиденото в съответната приложима материална наказателна норма.
Мотивиран
така, съдът определи наказания, както следва:
-на
подсъдимия Ж.С. наказание от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, на
основание чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.7 НК, а след задължителното редукция с 1/3
/равно на 5 месеца, спрямо цялото- 15месеца/, съгласно чл. 58а,ал.1 НК, като
краен резултат на същия се наложи наказание за срок от 10месеца ЛСв, тъърпимо
ефективно, при първоначален строг режим и в затвор, на основание чл. 60,ал.1 и
чл.61,т.2 ЗИНЗС.
-на
подсъдимия С.С., за престъплението по чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.7 НК, наказание в
размер на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, както и 6 месеца лишаване от
свобода-за престъплението по чл. 216,ал.1 НК. След редуцирането им с 1/3/съотв.
спрямо съответното цяло -5 м., респ.2 месеца/, съгласно императивното правило
на 58а,ал.1 НК , като краен резултат се наложиха наказания лишаване от свобода
за срок 10 месеца- за първото престъпление
и 4 месеца – за второто. Тъй като тези две престъпния деяние са
извършени в реална съвкупност, на основание чл.23,ал.1 НК, съдът наложи на този
подсъдими едно общо наказание, което е най-тежкото измежду двете наложени, а
именно 10 месеца ЛСв. Същото постанови да се изтърпи ефективно, при
първоначален „строг „ режим и в затвор, съгласно чл.60,ал.1, и чл.61,т.2 ЗИНЗС.
-на
подсъдимия И.Т.С. за престъпление по чл. 195,ал.1,т.3 и т.4 НК,вр.чл.194,ал.1 НК, са определи наказание от 9 месеца лишаване от свобода и след задължителната
рекуция с 1/3 /т.е. 3 месеца спрямо цялото- 9/ като краен резултат се наложи
наказание – 6 месеца лишаване от свобода.
По
отношение на подсъдимия И.Н.Н., тъй като
същият е непълнолетен съдът първо приложи задължителната редукция, на основание
чл.63,ал.1,т.3 НК, във връзка с престъплението по чл.195 НК, като в рамките на
заменяемото – до 3 години лишаване от свобода, определи наказание - 6 месеца лишаване от свобода, а за второто
престъпление –по чл.216,ал. НК, на основание чл.63,ал.1,т.4 НК – до 2 години
лишаване от свобода, следващото наказание се индивидуализира за срок от 6
месеца ЛС. Тези наказания, на основание чл. 58а,ал. НК, съдът намали с 1/3/т.е.
с 2 месеца/, поради което като краен резултат, за всяко от посочените
престъпления наказания 4 месеца лишаване от свобода. С оглед съотношението на
реална съвкупност между тези деяния, на основание чл. 23 НК, съдът наложи едно
общо за изтърпяване наказание, което е най-тежкото измежду наложените му, а
именно 4 месеца ЛСВ.
По
отношение на подсъдимият И.Н.Н. и подсъдимият И.Т.С., съдът прие, че са налице
основанията по чл.69,ал.1 НК, съотв.чл.66,ал.1 НК, тъй като с оглед чистото им
съдебно минало и установените др.смекчаващи отговорността обстоятелства, както
и индивидуалната обществена опасност на извършените от тях деяние и личната им
такава, с отдаване приоритет на личната превенция, намира че за постигане
целите на наказателната репресия не е наложително да изтърпяват ефективно
наложените им наказания. В случая последните са в рамките на три години и
двамата подсъдими не са осъждани, до момента, с това са удовлетворени и
формалните условия от ФС на чл. 66,ал.1 НК. С тези съображения, на посоченото правно основание съдът отложи
изпълнението на наказанието наложено на подсъдимия И.С. за изпитателен срок от
3 години, считано от влизане в сила на присъдата, който е минималният предвиден
в закон, съобразен с превеса на смекчаващите вината обстоятелства. За
подсъдимият И.Н., тъй като е бил непълнолетен към датата на престъплението, изпитателния
срок се определи, съгласно приложимата норма на чл.69,ал.1 НК и се
индивидуализира в размер на 1 година, за този срок, считано от влизане в сила
на присъдата, се отложи изпълнението общо наказание 4 месеца ЛСв, наложено на
същия.
Така
индивидуализираните наказания, по вид, продължителност и начин на изтърпяване, за всеки от
подсъдимите, ,по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и
адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите на
наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Във връзка с изпълнението на наказанията, наложени
на подсъдимите Ж.С. и С.С., тъй като същите са били задържани в ДП с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, взета с
Определение № 3 по ЧНД № 3/12г на ЕРС, влязло в сила на 10.01.12г, потвърдена и в съдебната фаза
на производството с протоколно определение от 22.08.12г, съдът приложи чл.5 НК.
На това основание, при изпълнение на наложеното наказание
лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което всеки един от подсъдимите
е бил задържани под стража, считано от 01.01.12г – началната датата на
задържането им, въз основа на постановление на Прокурор, до привеждане в изпълнение на присъдата.
Спрямо подсъдимият С.С., прокуратурата претендира приложение на чл. 68 НК, като се иска
едновременно привеждането на няколко условни наказания ЛС, наложени с влезли в
сила присъди по отделни НОХД, на различни съдилища, в изпитателния срок на
които са извършени престъпленията. Съдът, в рамките на проведеното съкратено
съдебно в настоящото наказателно производство, както и при установените данни
за усложнена форма на престъпна дейност, включително и данни за извършено групиране
на някои от сочените присъди, при постановяване на присъдата си, не обсъди приложението
на чл. 6 НК. Последното предпоставя пълно обследване на съдимостта, чрез
събиране на всички надлежни доказателства – съдебните актове, респ. бюлетини за
съдимост, установяване и проверка на
формирани съвкупности, респ. категорични констатации за определен изпитателен
срок на конкретно наказание, началния момент на неговото броене, каквито
доказателства няма събрани, нито ЕРП е инициирала събирането им. Следва да се
посочи, още че и искането е правно
неиздържано и не е съобразено със закона, доколкото недопустимо е привеждането
на отделни условни наказания, по няколко различни присъди, преди за тях да е
извършена преценка за групирането им, като в евентуално производство по чл.306,т.1 НПК, няма процесуална пречка, а и е задължително да се реши въпросът за
изтърпяването на общото наказание. /чл.25,ал.4 НК/, едва тогава ще е налице
яснота за наличие на условията по чл.68,ал.1 НК и привеждане в изпълнението отложено наказание
ЛС. С оглед изложеното и при
съществуващата правна възможност, съгласно чл. 306,т.1 НПК, съдът намира че
именно по този ред, следва да бъде разрешен въпросът за наказанието което да
изтърпи подс.С Симеонов за предходните си осъждания, в което и ще се събират
пълни данни и надлежните, годни доказателства, удостоверяващи съдимостта и
наложените му наказания.
На основание чл.
53,ал.1,б.”А” НК, се ОТНЕХА в полза на Държавата на веществените доказателства – 1 бр. клещи ,
1бр. черна раница, 1бр. метална щанга; 1 бр. метален секач, представляващи
средства за извършване на престъплението. Същите, съдът постанови да бъдат
унищожени след влизане на присъдата в сила, поради малозначителната им
стойност.
При
признаването на подсъдимите за виновни по предявените им обвинения,съдът на
основание чл. 189,ал.3 НПК, осъди всеки
от тях да заплати в полза на държавата – по 15 лв разноски от общо сторените
60лв в ДП, вносими по сметка на ОД на МВР-Ямбол, както и по 5лв-ДТ, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по бюджета на съдебната власт,
по сметката на ЕРС.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: