№ 7888
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110146779 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за признаване за
установено по отношение на ответника Н.О.И. ..., с адрес в ..., че ищцата М. Х. Г., ЕГН
**********, с адрес в ..., е работила в Д.Ф.Д.-С., в периода 03.02.1976 г. до 01.09.1978 г. на
длъжност „бродеристка“, при пълно работно време от осем часа, което време се признава за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.
Ищецът М. Х. Г. твърди, че за периода 03.02.1976 г. до 01.09.1978 г. е работила в
Д.Ф.Д.-С. по трудово правоотношение на длъжността „бродеристка“ при пълно работно
време. Работодателят бил прекратен без правоприемник, като в НОИ не била предадена
документация на работодателя, с оглед на което от НОИ-ТП София-град е издаден отказ и
впоследствие удостоверение. Прави искане да бъде признато по отношение на ответника, че
е работила при посочения работодател и за исковия период на пълен работен ден, с трудово
възнаграждение съразмерно със заеманата длъжност по ведомост, което време следва да се
зачете за трудов стаж и стаж при пенсиониране, включващо се в общия осигурителен стаж.
Претендира разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът НОИ, ТП София-град е подал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, с който счита исковата молба за нередовна, но искът за допустим, тъй като
е представено удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. Оспорва предявения иск. Счита, че
не са налице основания за допускане до разпит на свидетели. Прави искане предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсулт. Възразява за размера на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
1
Предявен е иск по чл. 3, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на
трудов стаж по съдебен ред за установяване на за установяване на трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, искът за установяване на трудов стаж се предявява
срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без
да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение
на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж, което е условие
за допустимост на иска.
В настоящия случай по делото е представено и прието удостоверение по чл. 5, ал. 2
от Закона, издадено от ответника ТП на НОИ – София град, на посоченото от ответника
правно основание – чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в което е удостоверено, че в осигурителния
архив на НОИ са предадени за съхранение ведомости за заплати на осигурителя съгласно
Приемателно-предавателен протокол № 2059/15.04.2011 г., отнасящи се за периода след
исковия – 01.01.1981 г. до 31.12.1999 г. От удостоверението се установява, че за
работодателя ДФ „ДЕСИСЛАВА“ (ТПК Българско везмо“) липсва информация за
наличие на правоприемник. Същевременно от удостоверение от 06.06.2022 г., издадено от
ответника ТП на НОИ – София град, се установява и че в архива на НОИ липсват писмени
данни за положен от лицето М. Х. Г. трудов/осигурителен стаж при работодателя ДФ
„ДЕСИСЛАВА“ (ТПК Българско везмо“).
Удостоверението е издадено от ТП на НОИ, в качеството му на орган, който приема и
съхранява документи за осигурителен и трудов стаж и доход на осигурители с прекратена
дейност, без правоприемник, поради което искът е допустим.
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения
работодател и на заявената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина
на заплащане на труда.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени от събраните
по делото писмени доказателства.
Заеманата от ищцата длъжност „бродеристка“ в ТПК „Българско везмо“ – София, за
периода от 03.02.1976 г. до 01.09.1978 г., на пълен (8 часов) работен ден, с място на работа в
гр. София, с начин на плащане на трудовото възнаграждение в пари, се установява от
представения за констатация оригинал на трудова книжка № 193, издадена на 19.11.1965 г. в
гр. София на М. Х. Г., копие от която е прието като писмено доказателство по делото, като
за верността на посочените обстоятелства ищцата е представила и декларация по чл. 8 от
ЗУТОССР.
От представения оригинал на документ се установява, че на стр. 14 и 15 са вписани
данни за съществуващо трудово правоотношение между ищцата и ТПК „Българско везмо“ –
2
София за исковия период. Съгласно чл. 164 от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.) условията,
сроковете и редът за признаване на трудов стаж, условията и сроковете за внасяне
осигурителни вноски за зачетен трудов стаж се определят с правилник. Представената
трудова книжка е издадена съгласно § 101 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен с § 1, т. 1 от заключителните
разпоредби на ПМС № 30 от 10 март 2000 г. за приемане на Наредба за пенсиите и Наредба
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа
в чужбина - ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г., в сила от 01.01.2000 г., според който през време на
действие на посочения нормативен акт, трудовият стаж се установява с осигурителни,
трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното
предприятие, учреждение или организация.
Разпоредбата на т. 5 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж (обн. - ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 1975
г.) изключва възможността за издаване на удостоверения и справки за придобит трудов стаж
при наличие на редовни документи за установяването му - осигурителни или трудови
книжки и др., поради което представената трудова книжка пряко удостоверява положения
труд при работодателя, направил отбелязването в нея за периода от 03.02.1976 г. до
01.09.1978 г. (в този смисъл разрешението в т. 2 от ТР № 59 от 01.06.1962 г. по гр. дело №
54/1962 г. на ОСГК на ВС) и при нормален работен ден от 8 часа, установен в чл. 39 от
Кодекса на труда от 1951 г. (в редакцията от изм. ДВ. бр.27 от 4 Април 1975 г.). Това е така,
тъй като съгласно чл. 6, буква „а“ от Инструкция № 2492, в трудовата книжка по чл. 17 от
Кодекса на труда от 1951 г. (отм.) се вписва и продължителността на работното време, ако
трудовият договор е сключен за по-малко от половин работен ден, за непълна работна
седмица или за неопределено работно време, при които случаи в графата за заеманата
длъжност или извършваната работа се прави отбелязване. Ето защо при липса на
отбелязване от работодателя на друго в трудовата книжка, както и на възражения и
проведено доказване на противното от страна на ответника, продължителност на работния
ден по чл. 39 от КТ (отм.) следва да се счита установена от документа.
Тъй като обстоятелството, че ищцата е полагала труд на посочената в трудовата
книжка длъжност при пълен работен ден за исковия период се установява по делото,
предявеният иск по чл. 1 от ЗУТОССР е основателен и следва да се уважи, а възражението
на ТП на НОИ за недопустимост на гласните доказателствени средства на основание чл. 6,
ал. 4 от ЗУТОССР се явява неотносимо.
По отношение на разноските:
Съгласно ТР № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, в
производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноските. Специалната норма на чл. 9, ал. 2 от ЗУТОССР е приложима
само в исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 от
ЗУТОССР, но не и в исковото производство за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т.
3 от ЗУТОССР, ето защо в полза на адвоката на ищцата, осъществил процесуално
3
представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева, който е под минималния, установен в чл.
7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (редакция от ДВ. бр. 43 от 8 Юни 2010 г.), действаща към момента на
заявяване на претенцията.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, по
отношение на ответника Н.О.И. ..., с адрес в ..., че ищцата М. Х. Г., ЕГН **********, с
адрес в ..., е работила в Д.Ф.Д.-С., в периода 03.02.1976 г. до 01.09.1978 г. на длъжност
„бродеристка“, при пълно работно време от осем часа, което време се признава за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране.
ОСЪЖДА Н.О.И. ..., с адрес в ..., да заплати на адвокат Н. К., Софийска адвокатска
колегия, номер **********, с адрес на кантората в ..., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 600 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4