№ 6070
гр. София, 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110206450 по описа за 2023
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „****“ АД (подадена чрез адв. К.) срещу Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система Серия Г № 0025937, издаден от Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ), на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на „****“ АД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и издаден при
съществени нарушения на административно – производствените правила. Посочва се, че
описаното в Електронния фиш нарушение не е извършено, тъй като към 11.01.2021г.
процесното моторно превозно средство (МПС) е имало валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Освен това се заявява, че
„****“ АД не е собственик на автомобила и че задължението за сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е на „****“ ЕООД. На следващо место в жалбата се
твърди, че в Електронния фиш няма описание на нарушението, тъй като не било посочено
дали МПС е било в режим на управление. Освен това от словесното описание на
нарушението в Електронния фиш излизало, че нарушението е извършено от законния
представител на юридическото лице, което е в разрез с това, че е наложена „имуществена
санкция“ на представляваното от него Дружество.
1
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ АД се представлява от адв. С., който
в съдебно заседание на 21.06.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 20.09.2023г. адв. С. пледира за отмяна на Електронния фиш, тъй като
процесното МПС е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Защитата иска съдът да присъди в полза на Дружеството – жалбоподател и направените по
делото разноски, за които представя и списък.
Въззиваемата страна СДВР се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. А.,
която в съдебно заседание на 21.06.2023г. заявява, че оспорва жалбата, а по време на
съдебните прения пред СРС на 20.09.2023г. не взема участие. Същевременно по делото са
депозирани писмени бележки от юрк. А. с вх. № 257805 от 18.09.2023г., в които се иска СРС
да остави жалбата без уважение като неоснователна, необоснована и недоказана.
Претендира се да са налице всички изискуеми реквизити на Електронния фиш. Посочва се,
че от събраните по делото доказателства се установява извършването на нарушението, а
наказващият орган правилно е приложил чл.638, ал.1 от КЗ. Твърди се, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, като не е
съобразил валидността на сключената застраховка и необходимостта от подновяването й.
Иска се съдът да потвърди Електронния фиш и да присъди юрисконсултско възнаграждение
в полза на СДВР. В случай на претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя,
юрк. А. прави възражение за прекомерност с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на казуса.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Дружеството „****“ ООД е собственик на лек автомобил „****” с рег. № ****, а
„****“ АД е юридическо лице, което може да използва МПС-то по силата на право,
различно от правото на собственост (ползвател). Това било изрично отбелязано в
свидетелството за регистрация на МПС – част I на посочения по-горе лек автомобил, както и
в справка за собственост на МПС с рег. № ****.
За лек автомобил „****” с рег. № **** имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/03/120003301081, валидна от
01.12.2020г. до 30.11.2021г.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-1587 от 12.01.2021г. за времето от 16.00 часа до 18.00 часа на
11.01.2021г. автоматизирано техническо средство/система (АТСС) вид CORDON № MD1192
е било позиционирано в гр. София, ул. „Даскал Стоян Попандреев“ до спирка „Гробищен
парк Бояна“, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се по посока от
ул. „Кумата“ към Околовръстен път при стационарен режим на измерване и приближаваща
посока на задействане.
На 11.01.2021г. в 17:26 часа в гр. София, ул. „Даскал Ст. Попандреев“, спирка
„Гробищен парк Бояна“, с посока на движение от ул. „Кумата“ към Околовръстен път бил
2
заснет в движение лек автомобил „****” с рег. № ****. Движението на автомобила и
неговата скорост били установени и заснети с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON M2 с № MD1192. Същата е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № B-46 на дата 06.07.2018г. със
срок на валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г. Относно това техническо средство
е била извършена и последваща проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 06-С-
ИСИС от 21.02.2020г. с периодичност на проверката на видео-радарната система една
година.
Срещу „****“ АД бил издаден процесният Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система Серия Г № 0025937 от СДВР за това, че на 11.01.2021г. в 17:26 часа в
гр. София, ул. „Даскал Ст. Попандреев“, спирка „Гробищен парк Бояна“, с посока от ул.
„Кумата“ към Околовръстен път, като законен представител на юридическо лице, което е
собственик на МПС - лек автомобил „****” с рег. № ****, регистрирано в Р. България и не е
спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
като е установено нарушение на Кодекса за застраховането с АТСС № MD1192. Поради това
и на основание чл.638, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ на „****“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Няма данни кога този Електронен фиш е бил връчен на „****“ АД, но на 24.04.2023г.
той е бил обжалван с жалба, подадена по пощата.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : застрахователна полица №
BG/03/120003301081; извадка от информационната система на „Гаранционен фонд“ за МПС
с рег. № ****; свидетелство за регистрация на МПС – част I; плик от жалба; снимков
материал; справка за собствеността на МПС с рег. № ****; Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи; Протокол от проверка № 06-С-ИСИС от
21.02.2020г.; справка от сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство
за измерване с номер на вписване В-46; Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-1587 от 12.01.2021г. със снимка на техническото средство; справка от СДВР за
датата на съставяне на обжалвания Електронен фиш /без посочена дата на връчване/;
Ежедневна форма на отчет за 11.01.2021г.; писма от Български институт по метрология с вх.
№ 176165 от 21.06.2023г., с вх. № 176218 от 21.06.2023г. и с вх. № 176450 от 21.06.2023г. - с
приложени Протокол от проверка № 06-С-ИСИС от 21.02.2020г., извадка от Регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване и извадка от Ръководство за
експлоатация на многоцелева фото-радарна система CORDON-M2; писма от „Гаранционен
фонд“ с вх. № 176805 от 21.06.2023г. и с вх. № 192622 от 05.07.2023г. - с приложена справка
от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за МПС с рег. № ****.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
3
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви,
обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства.
Застрахователната полица с № BG/03/120003301081, извадката от информационната
система на „Гаранционен фонд“ за МПС с рег. № **** и писмата от „Гаранционен фонд“ с
вх. № 176805 от 21.06.2023г. и с вх. № 192622 от 05.07.2023г. - с приложена справка от
базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за МПС с рег. № **** са
относими, информативни, достоверни и еднопосочни писмени доказателства. От съвкупната
им преценка се установява, че за лек автомобил „****” с рег. № **** е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от
01.12.2020г. до 30.11.2021г. Това означава, че към процесната дата (11.01.2021г.) за лек
автомобил „****” с рег. № **** е имало валидна и действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Приложените на лист 8 и лист 27 от делото свидетелство за регистрация на МПС –
част I и справка за собствеността на МПС с рег. № **** са официални документи, издадени
от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за удостоверените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и приема, че собственик на лек автомобил
„****” с рег. № **** е „****“ ООД, а „****“ АД е юридическо лице, което може да използва
МПС-то по силата на право, различно от правото на собственост (ползвател).
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-1587 от 12.01.2021г. и Ежедневна форма на отчет за 11.01.2021г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. Поради това съдът ги кредитира. От тези писмени доказателства се
установяват мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та, броят и
номерата на клиповете, заснети с техническото средство, вида на техническото средство
(CORDON с № MD1192), както и други обстоятелства, които се явяват ирелеванти за
конкретния спор като ограничението на скоростта на движение на превозните средства и
наличието на пътен знак В-26.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метрология с вх. №
176165/21.06.2023г., с вх. № 176218/21.06.2023г. и с вх. № 176450/21.06.2023г., приложените
към тях Протокол от проверка № 06-С-ИСИС от 21.02.2020г., извадка от Регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване и извадка от Ръководство за
експлоатация на многоцелева фото-радарна система CORDON-M2, както и от справката от
сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на
вписване В-46 и Решението за одобрение на типа на уреда за измерване, а също и от
кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система се установява, че техническото средство, с което е бил заснет процесният автомобил
в град София е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и
съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че
доколкото в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
4
рег. № 4332р-1587 от 12.01.2021г. се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден
Протокол от проверка № 06-С-ИСИС от 21.02.2020г. и в същия смисъл са и писмата от
Български институт по метрология с вх. № 176165/21.06.2023г., с вх. № 176218/21.06.2023г.
и с вх. № 176450/21.06.2023г., то следва, че посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система АТСС е именно видео-радарната система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с № MD1192, вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г.
със срок на валидност до 13.06.2027г. Същевременно от Протокола от проверка № 06-С-
ИСИС от 21.02.2020г. и писмата от Български институт по метеорология с вх. №
176165/21.06.2023г., с вх. № 176218/21.06.2023г. и с вх. № 176450/21.06.2023г. се
установява, че АТСС е преминало и последваща проверка с валидност една година, т.е. до
21.02.2020г. Следва да се отбележи, че посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1587 от 12.01.2021г.
техническо средство (CORDON № MD1192) фигурира и в снимковия материал на лист 26 от
делото. Всичко това означава, че техническото средство, с което е заснет автомобилът, е
било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да заснеме
автомобила в движение към процесната дата.
На следващо место, с оглед разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, вр. чл.189, ал.15 от
ЗДвП съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство става
ясно къде то е било позиционирано. Посредством снимката на лист 26 от делото се
установява марката и регистрационният номер на автомобила, както и датата, часа и
мястото на движение на МПС-то. Този снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира. Доколкото тази снимка е направена на 11.01.2021г. в 17:26 часа и попада в
часовия диапазон от 16:00 часа до 18:00 часа, в който ATCC вид „CORDON“ с № MD1192 е
било позиционирано в гр. София, ул. „Даскал Ст. Попандреев“ до спирка „Гробищен парк
Бояна“, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Кумата“
към Околовръстен път (според Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-1587 от 12.01.2021г. и Ежедневната форма на отчет за
11.01.2021г.), съдът приема, че процесното МПС е заснето именно с техническото средство,
описано в Ежедневната форма на отчет за 11.01.2021г., Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1587 от 12.01.2021г. и
Протокол от проверка № 06-С-ИСИС от 21.02.2020г. Доколкото между снимката на лист 26
от делото (от една страна) и Ежедневната форма на отчет за 11.01.2021г. и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1587 от
12.01.2021г. (от друга страна) има припокриване относно времето, мястото, номера на
техническото средство, за съда не възниква съмнение, че снимката на лист 26 от делото е
5
направена именно с ATCC „CORDON M2“ с № MD1192 на процесните място, ден и час.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-172 от 29.02.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира и тази Заповед.
Приложеният на лист 25 от делото плик от жалба има достоверна дата на пощенското
клеймо. Поради това съдът кредитира и това писмено доказателство и съответно приема, че
жалбата е била подадена по пощата на 24.04.2023г.
Приложените на лист 35, лист 57, лист 156 и лист 173 от делото справки от СДВР за
датата на съставяне на обжалвания Електронен фиш са еднопосочни, достоверни и
обективни. Поради това съдът ги кредитира и установява, че процесният Електронен фиш е
бил съставен на 22.01.2021г., но доколкото не е отбелязана датата на неговото връчване,
съдът приема, че тя е неустановена по делото. Въпреки това съдебният състав е на мнение,
че е сезиран с процесуално допустима жалба – доколкото няма доказателства тя да е
просрочена. Когато липсват данни относно датата на получаване на Електронния фиш, с
оглед достъпа до правосъдие, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Настоящият съдебен състав приема, че приложените на лист 96-103, лист 114, лист
118-121, лист 124, лист 139-142, лист 148, лист 150-151, лист 153 и лист 167 от делото
документи не следва да се подлагат на анализ, тъй като касаят друг Електронен фиш, друго
МПС, друг нарушител и друг вид нарушение, поради което се явяват неотносими към този
правен спор и заради това следва да останат извън доказателствената съвкупност.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и се явява процесуално
допустима. Поради това тя следва да се разгледа по същество.
Според чл.647, ал.3 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП. Съгласно последното изречение от
цитираната норма не се прилага единствено чл.189, ал.5 от ЗДвП („Електронният фиш по ал.
4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща имуществена санкцията или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”). Това
6
означава, че останалите правила за Електронния фиш, разписани в ЗДвП следва да се
прилагат и за Електронния фиш по чл.647, ал.3 от КЗ.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението; регистрационния
номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното
средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане). Съпоставяйки изискуемите от закона
реквизити на Електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
(към която препраща чл.647, ал.3 от КЗ) и с оглед липсата на специални правила в Кодекса
за застраховането относно съдържанието на Електронния фиш по чл.647, ал.3 от КЗ, със
съдържанието на обжалвания Електронен фиш, съдът приема, че последният не отговаря на
всички законови изисквания. В Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия
Г № 0025937 е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението (СДВР); мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението; регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът на
същото, както и това, че превозното средство е регистрирано в Р. България, не е спряно от
движение и за него няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Посочено е, че е
„установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано
техническо средство/система № МD1192” и че е нарушена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ. Отбелязана е наложената на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ
„имуществена санкция” (в размер на 2000 лева) като е указано в какъв срок, по чия сметка и
как следва да се плати.
Въпреки това СРС счита, че при описание на нарушението е налице неяснота и в тази
връзка напълно основателно е възражението на жалбоподателя, че при словесното описание
на нарушението в Електронния фиш съществува неяснота относно административно –
наказателно отговорното лице. Веднъж се твърди, че нарушител е законният представител
на юридическото лице - собственик на автомобила, а след това се налага „имуществена
санкция“, което означава, че се наказва по административен ред юридическото лице,
посочено в Електронния фиш като собственик на МПС-то. С основание в жалбата се
отбелязва, че в процесния Електронен фиш не е посочено с думи дали автомобилът е бил в
режим на управление. От тук следва изводът, че в процесния Електронен фиш не се
съдържа ясно описание на нарушението. Посочването, че е „установено нарушение на
Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система №
7
МD1192” не съдържа словесно описание на конкретното нарушение - предвид множеството
залегнали в КЗ състави на административни нарушения и не може да компенсира изведената
по-горе неяснота. Посочването, че автомобилът не е бил спрян от движение и е бил
регистриран в Р. България, но законният представител на юридическото лице – собственик
не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ описва до някъде
нарушението по чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, но не изцяло,
ясно и несъмнено. Доколкото не става ясно дали отговорност за несключената задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ носи законният представител на юридическото лице
– собственик на МПС или самият собственик на автомобила, нито е ясно дали той е бил
управляван на 11.01.2021г., съдът приема, че липсва пълно, точно и ясно описание на
нарушението в обжалвания Електронен фиш. Визираната тук празнота на Електронния фиш
не може да бъде запълнена от посочените за нарушени правни норми, защото
квалификацията на деянието е друг реквизит на Електронния фиш и съдът следва да следи
дали между словесното и цифровото описание на нарушението има тъждество. В случая
тази проверка няма как да бъде направена, тъй като не е ясна волята на административно –
наказващия орган какво фактически се вменява в нарушение и на кого. Изискването за
посочване в Електронния фиш на описание на нарушението не е самоцелно. То се налага
именно, за да се запознае нарушителят с конкретните обстоятелства и факти, на които се
базира административното обвинение срещу него, които определят предмета на доказване
по делото и срещу които факти нарушителят следва да се защитава.
Посочената по-горе неяснота при словесното описание на нарушението в
Електронния фиш представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо
до невъзможност наказаното лице да разбере в какво точно се състои повдигнатото
административно – наказателно обвинение. Поради това процесният Електронен фиш
следва да бъде отменен на формално основание – поради допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице.
Водим от изложеното съдът прие, че следва да се отмени обжалвания Електронен
фиш на формално основание. Налице са, обаче, и основания за отмяна на Електронния фиш
и ако спорът бъде разгледан по същество. Според чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно
от движение. Това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. От кредитираните по-
горе свидетелство за регистрация на МПС – част I и справка за собствеността на МПС с рег.
№ **** се установява, че собственик на лек автомобил „****” с рег. № **** е „****“ ООД, а
„****“ АД е юридическо лице, което може да използва МПС-то по силата на право,
различно от правото на собственост (ползвател). Това означава, че принципно „****“ АД
може да носи административна отговорност за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, но не
като собственик на МПС-то, а като негов ползвател. В случая, обаче, с процесния
Електронен фиш е ангажирана административната отговорност на „****“ АД като
8
собственик, на когото е регистрирано МПС-то и доколкото се доказа, че Дружеството –
жалбоподател не е собственик на автомобила, излиза, че и административно –
наказателното обвинение е недоказано. Освен това административно – наказателното
обвинение е напълно оборено от застрахователната полица с № BG/03/120003301081,
извадката от информационната система на „Гаранционен фонд“ за МПС с рег. № **** и
писмата от „Гаранционен фонд“ с вх. № 176805/21.06.2023г. и с вх. № 192622/05.07.2023г. -
с приложена справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за
МПС с рег. № ****. От съвкупната им преценка се доказва, че за лек автомобил „****” с рег.
№ **** е имало сключена и валидна към 11.01.2021г. задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което нарушението по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ не може да се приеме за извършено от обективна страна и съответно санкционната
норма на чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е неприложима в случая.
Гореизложеното показва, че и по същество са налице основания за отмяна на
обжалвания Електронен фиш.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено – видно от списъка, приложен на лист 177 от делото.
Според този списък и според приложените на лист 23-24 от делото договор за правна защита
и съдействие от 20.04.2023г. и фактура уговореното и платено възнаграждение за адвокат на
„****“ АД е в размер на 500 лв. без ДДС или 600 лв. с ДДС. Видно от лист 24 от делото тази
сума е била изплатена изцяло по банков път от Дружеството – жалбоподател. Това означава,
че по делото е доказано, че „****“ АД е направило разноски за адвокат в размер на 600 лева
(с включено ДДС).
Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – при имуществена санкция от 1000 до 10000 лева
(както в случая – 2000 лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв.
+ 10 % за горницата над 1000 лева. В конкретния случай това ще рече, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 500 лева. Уговореното и изплатено адвокатско
възнаграждение в случая е 500 лв. без ДДС или 600 лв. с ДДС. Според §2а от ДР на Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът
на възнагражденията по тази Наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност
(ДДС), а за регистрираните - дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Видно
от лист 24 от делото адвокатското дружество, от което е процесуалният представител на
9
„****“ АД е регистриран по ДДС, поради което платеното му възнаграждение в размер на
600 лева е с включен данък върху добавената стойност. От тук следва, че доколкото
адвокатското дружество е регистрирано по ДДС и размерите на минималните
възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при регистриран по ЗДДС адвокат се явяват данъчна основа, върху която се
дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата, в случая - процесуално представителство
пред съд, следва крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение да включва и
ДДС. Това означава, че върху минималния размер на адвокатското възнаграждение от 500
лева (според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) следва да се начисли ДДС, което се равнява на
100 лева над сумата от 500 лева. В този смисъл са Определение № 266/18.04.2019г. на ВКС,
ТК, II т.о.; Определение № 349/01.07.2021г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение №
60385/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 60309/02.08.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.
и други. Поради това и съгласно чл.143, ал.1 от АПК органът, издал процесното НП (т.е.
СДВР) следва да заплати на Дружеството - жалбоподател направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. От една страна тази сума е съобразена и
съвпада с действително платеното адвокатско възнаграждение, а от друга страна е
съобразена и с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 и §2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г №
0025937, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи, с който за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, на основание чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1
от Кодекса за застраховането на „****“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на „****“ АД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 8, с представители С.М. и К. И. С., със Съвет на директорите :
С.М., Г.С., К.А.А., Ренато Беритич, С.М., Ф. О’Д. и К. И. С., с начин на представляване :
заедно от всеки двама от Изпълнителните членове или заедно от един Изпълнителен
директор и един от останалите членове на Съвета на директорите, сумата от 600
(шестстотин) лева за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11