Решение по дело №87/2020 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2020 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Тодор Илиев Тихолов
Дело: 20204420100087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 01.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Никополски районен съд, ……. граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и  двадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Десислава Бунева и в присъствието на прокурора Мария Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Тихолов гр.д.№87 по описа на съда за 2020г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

Производство по чл.28, ал.1 от ЗЗДетето и чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДетето

С исковата си молба АСП, ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” гр.Никопол, представлявана от М.П. - директор моли съда да постанови решение, с което на основание чл.28, ал.1 и чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗакД да настани децата А.Л.К., ЕГН********** и И.Л.К., ЕГН********** на основание чл.28, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗакД в професионалното приемно семейство на Л.С.О., ЕГН********** и Л.С.Я., ЕГН********** *** за срок от три години.

Биологичната майка на малолетната А.Ю.Я., редовно призована, не се явява в съдебно заседание.

Контролиращата страна РП – Никопол е изпратила представител, който е взел становище по молбата.

Детето А.Л.К. – малолетен не се явява.

Назначеният особен представител е взел становище, че е в интерес на детето да бъде настанено с решението на съда в приемното семейство, в което по административен ред до произнасяне на съда е настанено до промяна на обстоятелствата.

Детето И.Л.К. – малолетен не се явява.

Назначеният особен представител е взел становище, че е в интерес на детето да бъде настанено с решението на съда в приемното семейство, в което по административен ред до произнасяне на съда е настанено до промяна на обстоятелствата.

За ДСП-НИКОПОЛ не се е явил представител, но в качеството на свидетел е бил разпитан социалният работник Л.К..

Явил се е приемният родител Л.Я., който е бил разпитан в качеството на свидетел по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

На 24.02.2020г. в отдел „ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО“ при ДСП-Плевен били регистрирани два устни сигнала с вх.№СИГ/Д-ЕН/76/24.02.2020г. и № СИГ/Д-ЕН/77/24.02.2020г. подадени от С.Я.– старша акушерка в „Клиника по неонатология“ към УМБАЛ „д-р Г.Странски“ гр.Плевен за децата А.Л.К., ЕГН********** и И.Л.К., ЕГН**********. В сигнала се посочва, че двете деца са близнаци и за майката са четвърто и пето по ред дете. Сочи се още, че биологичната майка заявила пред медицинския персонал, че не може да се грижи за децата в семейна среда и депозирала заявления вх.№СГ/Д-ЕН/76-001/25.02.2020г. и №СГ/Д-ЕН/76-002/25.02.2020г. до директора на ДСП-Плевен за настаняване на децата по реда на ЗЗакД.

Със заповеди №ЗД/Д-ЕН-036/27.02.2020г. и № ЗД/Д-ЕН-037/27.02.2020г. на директора на ДСП-Плевен, считано от 28.02.2020г., децата били настанени в професионалното приемно семейство на Л.С.О. и Л.С.Я..

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че молбата на ДСП-Никопол е основателна.

Следва да се посочи, че по несъмнен начин в хода на съдебното дирене се установи, че биологичната майка на децата не може да осигури подходяща семейна и социална среда за отглеждане и развитие на децата. Тя е заявила това лично пред медицинския персонал и е подписала заявления до директора на ДСП-Плевен.

Според съда, поведението на биологичната майка налага извода, че тя не е в състояние да адаптира мисленето и поведението си към настъпили промени в живота й, още повече, че това са четвърто и пето дете, които тя ражда. Емоционално-поведенческите й реакции имат проблематика и са обусловени от променливо функциониращи когнитивни схеми, индивидуални особености и методи, които изключват внимание по повод отглеждане и възпитание на родените деца.

Налице съвкупност от фактори, които указват отрицателно влияние на качеството на грижата за децата в семейството на майката. На първо място биологичната майка не разполага със средства за отглеждането им. На второ място липсва семейна среда, в която да се отглеждат те и не на последно място е налице риск от изоставяне на децата, както и опасност за увреждане на физическото, психическо и емоционално развитие.

В допълнение следва да се посочи още, че отглеждането на деца изисква непрекъснати, непосредствени материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Наличие на възпитателна функция, тъй акто в средата на семейството и във връзка с полагането на грижи се извършва първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на семейната среда, децата могат да получат начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на лицата полагащи грижите, а неговото отражение върху децата, изразяващо се в негативното засягане на основните им права. Например: правото им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на грижи за здравето, имуществото и др. Няма значение също така дали опасността е предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на полагащите грижите лица. Целта е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу виновно поведение, т.е. субективното отношение на полагащите грижите към засягането на правата на децата няма значение за публичноправната намеса. Според чл.18 т.1 от Конвенцията  за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989г.,  ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г.  и влязла в  сила от 3.07.1991г. родителите  носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на децата.  Висшите интереси на децата са тяхна основна грижа. Според чл.20 на същата конвенция дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.

Ето защо съдът приема, че молбата на ДСП-Никопол е основателна и в тази връзка следва да се уважи изцяло.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА на основание чл.28, ал.1 от ЗЗакД и чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗакД децата А.Л.К., ЕГН********** и И.Л.К., ЕГН********** в професионалното приемно семейство на Л.С.О., ЕГН********** и Л.С.Я., ЕГН********** *** за срок от три години.

Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и същото подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Плевенски Окръжен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: