№ 173
гр. Л., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20234310101924 по описа за 2023 година
Производството по поделото е образувано по повод подадена искова
молба от д-р М. С. М. против Държавна психиатрична болница Л. за отмяна
на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност преди
уволнението и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат
на незаконно уволнение.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор, сключен на
15.05.2003 г., ищецът е назначен от Министерството на здравеопазването на
длъжност „директор на държавна психиатрична болница“ първоначално до
провеждане на конкурс, а след провеждането на такъв, със споразумение от
02.07.2004 г., на същата длъжност, но за неопределено време.
Със заповед на Министър на здравеопазването от 17.10.2023 г. ищецът
твърди, че трудовото му правоотношение на длъжността „директор на
държавна психиатрична болница“ е прекратено поради наложено му
дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа, че наказанието е
наложено след направен одит във връзка с избухнал пожар на 02.10.2023 г.,
при който е загинал пациент в лечебното заведение.
Ищецът оспорва законността на уволнението с твърдения, че към датата
на връчване на заповедта за уволнение е ползвал отпуск по болест във връзка
с установен здравен проблем на 16.10.2023 г., за който е издаден болничен
1
лист за временна нетрудоспособност за срок от 14 дни. Препис от болничния
лист е изпратен на Министерството на здравеопазването, във връзка с което
на 17.10.2023 г. е издадена заповед от главния секретар за прекъсване
ползването на разрешен по-рано редовен платен годишен отпуск за времето
от 09.10.2023г. до 20.10.2023 г. Заповедта за уволнение е връчена на ищеца в
дома му, в същия ден (17.10.2023 г.), като преди връчването й работодателят
не е поискал и получил предварително разрешение от Инспекция по труда за
прекратяване на трудовата връзка.
От май месец 2020 г. ищецът твърди, че е диагностициран с
Неинсолинозависим захарен диабет без увреждания. Заболяването попада в
обхвата на Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда
(Наредба № 5). Преди прекратяване на трудовата връзка се твърди, че не е
изискана информация за това има ли ищецът установени здравни проблеми,
не е изискано мнение на ТЕЛК и не е получено разрешение от Инспекция по
труда преди прекратяване на трудовата връзка.
В процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ се
твърди, че са допуснати нарушения, като не са изискани обяснения от ищеца.
Оспорва се ищецът да е извършил вменените му нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в несъздаване на необходимата организация за
осигуряване пожарната безопасност на територията на лечебното заведение,
несъществено контрол по разработването и актуализирането на документите
за пожарна безопасност. В тази връзка в молбата се твърди, че при извършена
на 09.11.2022 г. проверка от Районна служба „ Пожарна безопасност и защита
на населението“ Л., за която е съставен протокол, са дадени преписания. В
писмо от 20.11.2023 г. е потвърдено от страна на началника на РС „ПБЗН“, че
те (предписанията) са изпълнени в указния срок – до 31.03.2023 г., като
именно във връзка с неизпълнението им е ангажирана отговорността на
ищеца.
Ищецът поддържа, че избухналия на 02.10.2023 г. пожар в ДПБ Л., при
който е загинал пациент, няма нищо общо с описаните в заповедта
нарушения, за което му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
Поддържа също, че заповедта не отговаря на изискванията на закона,
тъй като извършеното от работника нарушение не е описано по ясен и
2
разбирам начин, не е посочено кога е извършено нарушението, в това число в
кой период от време ищецът не е предприел действия за организиране
пожарната безопасност на територията на лечебното заведение; не са
изложени мотиви за налагане на наказанието. От формулировката на
заповедта не може да се направи извод за това наложено ли е наказанието в
рамките на законовите срокове – два месеца от откриването и не по-късно от
една година от извършването му.
При налагане на наказанието не е взето предвид поведението на ищеца и
не е отчетено, че в рамките на 2023 г. на два пъти (през м. април и през м.
юли) му е изплатено допълнително възнаграждение за постигнати резултати.
В следствие на незаконното уволнение ищецът твърди, че е останал без
работа, като за периода от датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение (17.10.2023 г.) до датата на подаване на исковата молба
(15.12.2023 г.) е претърпял вреда, за която търси заплащане на обезщетение от
8 681,56 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае
уволнението на ищеца за незаконно и да го отмени, да го възстанови на
длъжността, заемана от него преди уволнението и осъди ответника да му
заплати обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно
уволнение за времето от 17.10.2023 г. до 15.12.2023 г. в размер на 8 681,56 лв.
В депозиран по делото отговор ответникът поддържа, че оспорената
заповед е връчена лично на ищеца, без възражения от негова страна. Оспорва
ищецът да е отстранил изпълнил предписанията, посочени в одитния доклад
преди датата на избухване на пожара в болничното заведение. Оспорва
ищецът да страда от заболяване, попадащо в обхвата на Наредба № 5.
В хода на производството ищецът участва лично и с адв. Л., която по
същество излага съображения за основателност на иска за незаконно
уволнение поради допуснати нарушения в хода на производството по налага
на дисциплинарно наказания – невзети обяснения от работника, разрешение
от Инспекция по труда и становище от ТЕЛК с цел преодоляване на
предвидените в закона защити. Адв. Л. оспорва извършването на вменените
нарушения, тъй като предписанията на РС“ПБЗН“ Л., за неизпълнението на
които ищецът е санкциониран са изпълнени далеч преди издаването на
заповедта за уволнение. Поддържа също, че в оспорената заповед не са
3
описани извършените нарушения, което също е основание за отмяната й.
След датата на прекратяване на трудовата връзка представителя на ищеца
заявява, че той е останал без работа, по делото са ангажирани доказателства,
което е основание за заплащане на обезщетение от ответника, като счита, че
тази претенция следва да се уважи в заявения размер в исковата молба.
Ответникът се представлява по делото от адв. Ч., която по същество
поддържа изложените възражения, че ответникът не е процесуално
легитимиран да отговаря по заявените искове (на тези възражения съдът е
отговорил в разпореждането по насрочване и в откритото съдебно заседание,
проведено на 11.04.2024 г.).
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Между Министерството на здравеопазването, представлявана от
министъра доц. Б. Ф. от една страна и д-р М. С. М. от друга, е постигнато
съгласие и сключен договор, по силата на който на М. е възложено на
изпълнява задълженията за длъжността “директор на държавна психиатрична
болница” до провеждане на конкурс, при 8-часов работен ден, с месечно
възнаграждение от 528,00 лв. и допълнително, определено в процент от
основното (л. 15 от делото).
С допълнително споразумение от 23.07.2023 г. д-р М. е преназначен на
същата длъжност за неопределено време, отново при 8-часов работен ден, с
посочено основно и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
прослужено време (л. 16 от делото).
Със споразумение от 14.09.2023 г., считано от 01.01.2023 г., основното
трудово възнаграждение на ищеца, за заеманата длъжност, е определено в
размер на 3 515,60 лв. (л. 17 от делото).
В протокол от 18.11.2022 г. са отразени резултати от извършена на
09.11.2022 т. проверка от РС “Пожарна безопасност и защита на населеното”
Л. в ДПБ Л.. При проверката са установени нарушения на пожарната
безопасност са и дадени предписания със срок за изпълнение: да се
актуализира заповед за определяне на длъжностно лице, което да осигурява
дейността по пожарна и аварийна безопасност в обекта съгласно чл. 6, ал. 1 т.
1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. (Наредбата); да се създаде пожаро-
4
техническо досие на обекта съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата; да се
актуализират всички заповеди, изискващи се по чл. 9, ал. 2 от Наредбата; да
се актуализира дневникът за контрол на наличието и изправността на
носимите и возимите пожарогасители по образец приложение № 4 към чл. 13,
ал. 1 от Наредбата (т. 1 от протокола); по всички евакуационни пътища да се
поставят табели, указващи посоката за движение при евакуация съгласно
изискванията на чл. 23, ал. 4 от Наредбата и в съответствие с Наредба РД-07/8
от 20.12.2008 г. (т. 2 от протокола); наличните пожаротехнически средства да
се монтират съгласно изискванията на чл. 23, ал. от Наредбата (т. 3 от
протокола); наличните пожаротехнически средства да се обозначат със знаци,
съгласно Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. (т. 4 от протокола); всички
лампи, които са с нажежаем проводник, да бъдат снабдени със защитен
разсейвате или да бъдат подменени с без нажежаем проводник съгласно чл.
37, т. 3 от Наредбата (т. 5 от протокола); локалните отоплителни уреди в
обекта да се монтират на разстояние от 0,5 м. или повече от конструктивни
елемент, стенни покрития или тавани с класове по реакция на огън В – F
съгласно чл. 40, ал. 1, т. 8 от Наредбата (т. 6 от протокола). По т. 1-5 е
определен срок за изпълнение до 31.03.2023 г., а по т. 6 до 19.12.2022 г.
Препис от протокола е връчен на д-р М. срещу подпис (датата не се чете) – л.
626-629 от делото.
В отговор на отправено запитване от д-р М. М. до РС “Пожарна
безопасност и защита на населеното” Л. началника на службата е отговорил,
че на ДПБ Л. е извършена комплексна проверка за съответствие с изискваният
за пожарна безопасност при експлоатация на 09.11.2022 г. За проверката е
съставен протокол от 02.12.2022 г. с отразени в него констатации за
извършени нарушения за пожарната безопасност, описани в шест пункта.
Предписанията на изпълнени в указанията срокове – тези по точки едно до
пет до 31.03.2023 г., а по точка шест до 19.12.2022 г. (л. 23 от делото).
Представеното по делото по пожарна безопасност на ДПБ Л. включва
вътрешни правила за противопожарен ред и недопускане на пожари и план за
действие при пожар, план за евакуация от сградите на болницата (изготвен от
“П. К.” ЕООД), одобрени от д-р М. М. и заповеди от № ра 44 до 51 от
01.03.2023 г. С първата заповед на инж. Х. Х., на длъжност “Организатор на
стопанска дейност”, е възложено дейността по координация с РС “Пожарна
безопасност и защита на населеното” Л., като са определени
5
координационните задачи; във втората заповед отново на инж. Х. е възложено
да извършва и координира дейността с РС “Пожарна безопасност и защита на
населеното” Л. по изготвяне на планове за осигуряване на пожарна
безопасност на обекта по време на текущ ремонт и строително ремонтни
дейности; в третата заповед са посочени кои дейности за огневи, от кого
могат са се извършват, провеждането на предварителен инструктаж пред
започването им, а контрола при провеждането им е възложен на инж. Х.;
четвъртата заповед определя местата и видовете отоплителни и нагревателни
тела, които могат да се монтират, отговарящи за тях лица и изискванията им
при монтаж (на не по-малко от 0,8 м. от горими предмети), като се въвежда
забрана за ползване на уреди, което не отговарят на посочени изисквания; в
петата заповед се забранява тютюнопушенето на територията на ДПБ Л.,
определят се места за пушене и се въвежда забрана за изхвърляне на угарки;
шестата заповед въвежда изискване за изключване на ел. захранването в места
без денонощни потребители и се въвежда изискване за документиране на тези
дейности; в седмата заповед организацията и провеждането на инструктаж за
противопожарна подготовка се възлага на инж. Х. и се определят
изискванията, на които да отговаря инструктажа и как да се документира
провеждането му; осмата заповед регламентира дейностите, които се
извършват в извънработно време и организацията във връзка тях; с
последната девета заповед на инж. Х. се възлага проверката и поддържането
на поставените в обекта противопожарни уреди и да контролира наличието на
изправността на носимите и возимите пожарогасители да се отразява в
дневника по приложение № 4 към чл. 13, ал. 1 от Наредбата, като веднъж
годишно да се извършва прегледа им от търговец, получил съответно
разрешение (л. 109-137 от делото).
Във връзка с възникнал пожар на 02.10.2023 г. в стая в Първо мъжко
отделени в ДПБ Л., д-р М. М. – директор на ДПБ Л., е изготвил доклад до
Министерството на здравеопазването. В него са отразени всички
обстоятелства около възникнали пожар, в това число настъпилите вреди и
предприетите действия за установяване на причините за възникването му. (л.
6230625 от делото).
На 06.10.2023 г. министъра на здравеопазването е разпоредил да се
извърши извънреден одитен доклад в ДПБ Л. относно системата за контрол в
6
лечебното заведение; определен е екип, който да извърши одита в срок от 25
работни дни от датата на възлагането му (подписване на заповедта). – л. 623
от делото.
Резултатите от одита са обективирано в доклад от 16.10.2023 г. В него е
констатирано, че на 09.11.2022 т. в ДПБ Л. е извършена проверка от РС
“Пожарна безопасност и защита на населеното” Л., приключила с
констатации за извършени нарушения, обобщени в шест точки. В доклада са
описани документите, прегледани от екипа, вкл. становището на д-р Едрева
във връзка с избухналия пожар и доклада на д-р М. във връзка с него( доклада
е коментиран по-горе). В част извод от доклада са преповторени
констатираните нарушения при проверката от РС “Пожарна безопасност и
защита на населеното” Л.; представените документи – досие за пожарна
безопасност, което включва правила за осигуряване на противопожарен ред и
напускане при пожар, план за действие на състава при пожар в ДПБ Л. и
плана за евакуация на сградата на болницата и заповед, касаеща пожарната
безопасност, като е маркирано, че на проверяващите не е посочената дата на
утвърждаването им и влизането им в сила. Констатирано е, че поддръжката и
обслужването на пожарната инсталация в сградата на ДПБ Л. от април 2023 г.
се извършва по договор от “П. К.” ООД. Във връзка с пожара е представен
доклад, в който е посочено, че всички пациенти от отделението са преместени
своевременно в безопасно помещение и не са пострадали. Липсват данни за
причините поради които пациентът в изолатора не е изведен с останалите
пациенти. (л. 631 -637 от делото).
В амбулаторен лист от 20.05.2020 г. е удостоверено, че е извършен
преглед на М. С. М. от д-р Н. Ц., като на база прегледа, снета анамнеза и
проведени изследвания е поставена диагноза: Неинсулинодависим захарен
диабет без усложнение и е предписана терапия (л. 22 от делото).
В етапна епикриза, издадена от д-р Д. П. на 18.10.2023 г., е
удостоверено, че М. С. М. се води на диспансерен учет при
общопрактикуващия лекар за захарна болест, като водещата му диагноза е
Неинсулинодависим захарен диабет без усложнение и придружаващи
заболявания: Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.
Увреждане на междупрешлените дискове с поясни и други отделения на
гръбначния стълб с радикулопатия. Астма с преобладаващ алергичен
7
компонент (л. 21 от делото).
Със заповед от 18.09.2023 г. на д-р М. С. М. е разрешено ползването на
десет дни платен годишен отпуск за времето от 09.10.2023 г. до 20.10.2023 г.
(л. 18 от делото).
Съгласно издаден на 16.10.203 г. болничен лист на името на М. С. М. му
е разрешен болничен, при режим на лечение – домашен амбулаторен, за
времето от 16.10.2023 г. до 29.10.2023 г. (л. 19 от делото).
Със заповед от 17.10.2023 г., издадена от главния секретар на
Министерството на здравеопазването, на д-р М. С. М. е прекъснат разрешения
платен годишен отпуск за времето от 16.10.2023 г. до 20.10.2023 г. вкл.,
поради представен болничен лист от 16.10.2023 г. (л. 20 от делото).
Със заповед, издадена на 17.10.2023 г. от министъра на
здравеопазването, на д-р М. С. М. – директор на ДПЛ Л. е наложено
дисциплинарно наказание “Уволнение“ и трудовото му правоотношение е
прекратено. В заповедта се посочва, че тя е издадена във връзка одитен
доклад от 16.10.2023 г. за извършен одитен ангажимент за консултиране на
ДПБ Л. във връзка с избухнал пожар, при който е загинал пациент на
лечебното заведение. В частта, в която са обсъдени фактическите
констатации на заповедта е посочен одитния доклад (коментиран по-горе) и
докладната, изготвена във връзка с пожара от д-р М. (коментирана по-горе).
Отразено е, че при одита са установени пропуски при извършване дейността
в лечебното заведение, посочени в пет пункта: не е създадена необходимата
организация по пожарна и аварийна безопасност в съответствие с
действащата нормативна уредба (Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г., глава
втора); не са актуализирани заповедите, с които се определя длъжностното
лице, което създава организация и осъществява контрол за спазване на
правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност, съгласно
нормативната уредба (Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.); не са предприети
действия за създаване на актуално противопожарно досие на обекта, съгласно
действащата уредба (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.); не са
предприети действия за актуализиране на заповедите за спазване на
изискванията за пожарна безопасност (чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-
647/01.10.2014 г.); не са предприети действия за актуализиране на дневника за
осъществяване контрол на носимите и возимите пожарогасители (чл. 13, ал. 1
8
от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.). Констатираните нарушения е
посочено, че се дължат на липса на организация от страна на д-р М. съгласно
изискванията на нормативната уредба (Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.) и
виновно неосъществен контрол по разработването и актуализирането на
документите за пожарна и аварийна безопасност, като съставлява нарушение
на пожарните правила и норми за безопасност, на правилника за устройството
и дейността на лечебните заведение за стационарна психиатрична помощ (чл.
22, т. 1) и задълженията си по длъжностна характеристика, връчена му на
08.02.2021 г. – да отговоря за цялостната дейност на ДПБ, като я представлява
пред всички държавни и общински органи, организации, физически и
юридически лица в страната и чужбина (т. 5.2) – л. 452 от делото.
Извършените нарушения са подведени под нормата на чл. 187, ал. 1, т. 3, 5 и
10, във връзка с чл. 190, т. 7 КТр. Заповедта е връчена срещу подпис на
наказаното лице на 17.10.2023 г. (л. 11-14 от делото).
В проведено на 11.04.2024 открито съдебно заседание е извършена
констатация по представена трудова книжка, издадена на името на М. М., е
установено, че след приключването й от Министерство на здравеопазването
няма последващи записвания в нея.
От справка за актуално състояние на трудови договори към 25.03.2024 г.
(л. 104 от делото) се установява, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ДПБ Л. няма последващи записвания на името на М. М..
От изслушаното в хода на производството заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в месеца, предхождащ
прекратяването на трудовата връзка с ищеца, той е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 4 851,52 лв., включващо основно и допълнително
възнаграждение и обезщетение за използван отпуск. В посочения размер на
брутното възнаграждение не са включени начислените сума за минало време
за увеличение на основното трудово възнаграждение на ищеца.
Фактическата обстановка по делото съдът установява на база
представените и обсъдени писмен доказателства, вкл. такива създадени след
образуването на производство. В тази връзка не намира за основателни
възраженията на ответника, че ангажираното писмо от РС „ПЗБН“ и етапна
епикриза, тъй като са съставени след прекратяване на трудовата връзка не
могат бъдат основа за формиране на изроди по фактите. Те свидетелствата за
9
факти, което са се осъществили в едни минал момент, а удостоверението в
тях факти се установяват и от други представите по делото доказателства
(противопожарно досие и амбулаторен лист за преглед от 2020 г.).
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
При условията на първоначално обективно съединяване на искове съдът
е сезиран с три искови претенции: за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна – иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр; възстановяване на
предишната работа – иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр, за заплащане на
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение –
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 връзка чл. 225, ал. 1 КТр.
Искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
предявен от лице, страна по трудовото правоотношение, срещу работодателя,
т. е. от и против лица, които са активно и пасивно легитимирани да водят,
респективно да отговарят по такива искове (на възраженията на ответника във
връзка с процесуалната му легитимация да участва в хода на производството
съдът е отговорил в мотивите на разпореждане от 09.02.2024 г. и в
протоколно определение от 11.04.2024 г., а съображенията поддържа и към
момента).
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
издадена от Министъра на здравеопазването – горестоящ орган спрямо
работодателя съгласно правилото на чл. 192, ал. 2 КТр.
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради извършено от
него нарушение на трудовата дисциплина, осъществено чрез бездействие,
изразяващо се в неизпълнение на задължения, свързани със създаване на
организация по пожарна и аварийна безопасност в сградата на ДПБ Л..
Преди налагането на дисциплинарното наказание съгласно разпоредбата
на чл. 193 КТр работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Изпълнението на това задължение предполага работникът да
бъде поканен да даде обяснения, като се посочат обстоятелствата, за които те
се отнасят и му се предостави разумно време за тяхното ангажиране. Законът
не поставя изисквания относно поканата - устна или писмена, но искането за
даване на обяснения трябва така е да е направено, че да може да се възприеме
10
от работника.
По делото не се събраха доказателства за това преди налагане на
дисциплинарното наказание от ищеца да се изискани писмени обяснения, а за
предоставянето им да е предоставен разумен срок. Заповедта е издадена във
връзка с изготвен одитен доклад от проверка. Той е изготвен на 16.10.2023 г.,
а оспорената заповед е издадена на следващия ден 17.10.2023 г., когато е й
връчена на наказаното лице. Обективно в този отрязък от време (един ден) не
може да се обезпечи възможността на работника както да се запознае с
обстоятелствата, във връзка с което следва да даде обяснения и да ангажира
такива. Посочените факти подлежат на установява от ответника и доколкото
той не е представил доказателства за установяването им, съдът, с оглед
правилото на чл. 154 ГПК, следва да приеме, че те не са се осъществили, т. е.,
че от ищеца, не са изискани писмени обяснени за обстоятелствата за което е
наказан.
Това процедурно нарушение законът отчита, като особено тежко и го
въздига в самостоятелно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание.
При прекратяване на трудово правоотношение поради налагането на
дисциплинарно наказание уволнение работникът се ползват със защита,
посочени в чл. 333 КТр. За да упражни работодателят субективното си право
на уволнение той следва да преодолее защитата, получавайки съответните
мнения, разрешения и съгласия.
Към датата на връчване на заповедта за уволнение на ищеца, той се е
ползвал със защита по чл. 333 КТр на две основания – като лица, страдащо от
заболяване, попадащо в предметния обхват на Наредба № 5/1987 г. и като
работник, започнал ползването на разрешен му отпуск (чл. 333, ал. 1 т. 3 и 4
КТр).
През 2020 г. на ищеца е поставена диагноза Неисулинозависим захарен
диабет без усложнения, предписана му е терапия и е заведен на диспасерен
учет при общопракикуващ лекар за този здравен проблем. Преди датата на
налагане на дисциплинарното наказание няма данни да се събрани
доказателства от работодателя за това страда ли ищецът от заболяване,
посочено в Наредба № 5/1987 г. Активен за установяването на тези
обстоятелства (страда ли работника от заболяване, при което се ползва със
11
защита) е работодателя, а не работника, която няма задължение да уведоми
работодателя си за заболяванията си, аргументи за което могат да се почерпят
от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. (в този смисъл опр. №
199/18.03.2019 г. по гр. д. № 2892/2018 г.; опр. № 32/13.01.2020 г. по гр. д. №
3282/2019 г. на III г. о. на ВКС). Коментираната норма, възлага задължение на
работника, който страда от заболяване посочено в чл. 1, ал. 1 от Наредбата,
при поискване да предостави на предприятието медицински документи
(епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните
заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет, а не да
уведомява работодателя си във всеки един момент страда ли и от заболяване
и да представя доказателства за това.
При ангажирането на такива доказателства от работника, за да преодолее
защитата, работодателят следва изиска мнението на трудово-експертната
лекарска комисия. Задачата на ТЕЛК е като съобрази вида, естеството и
характера на заболяването, какви са последиците от прекратяването на
трудовата връзка върху него и възможността му за адаптация. След
получаване на мнението следва да се отправи искане до инспекция по труда
за давана на разрешение за прекратяване правоотношението с работника.
Предварителното разрешение за прекратяване на трудова връзка поради
извършено дисциплинарно уволнение е предпоставка за прекратяване на
трудовата връзка и с работник, които към датата на налагане на наказанието е
започнал ползването на разрешени му от работодателя отпуск.
Със заповед от 18.09.2023 г. на ищеца е разрешено ползването на платен
годишен отпуск за времето от 09.10.2023 г. до 20.10.2023 г. По време на
ползването на този отпуск на ищеца е разрешен отпуск за временна
неработоспособност от здравните власти. За разрешаването на този отпуск
горестоящия на работодателя орган е уведомен, основание за което дава
издадената заповед, с която се констатира прекъсването на ползването на
разрешения редовен платен годишен отпуск и започнатото ползване на отпуск
поради временна неработоспособност. Към датата на връчването на
оспорената заповед ищецът фактически е ползвал отпуск и се ползва с
предварителна закрила при уволнение.
По делото не са събрани данни за това преди връчването на заповедта, с
която наказанието дисциплинарно наказание се счита за наложено (арг. чл.
12
195, ал. 3 КТр) работодателят да е получил разрешение от инспекцията по
труда, съгласно изискването на чл. 333, ал. 1 КТр. Тежест на доказване за
установяване на тези обстоятелства се носи от страна на работодателя, а
доколкото той не е ангажирал доказателства, съдът следва да приеме, че
разрешение не е получено и защитата, с която се ползва работника в
процедурата по налагане на дисциплинарно наказания „уволнение“ не е
преодоляна.
Коментираните по-горе нарушени в процедурата по налагана на
наказания са основание за отмяна на оспорената заповед за уволнение без
спора по основателността й да се подлага на оценка в хода на производството.
Уважаването на втората обективно съединена претенция е предпоставена
от признаването на уволнението за незаконно и от неговата отмяна. В случая
законовите предпостави са налице, видно и от посоченото по-горе, с оглед на
което тази искова претенция също следва да бъде уважена, като ищецът се
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „директор на държавна
психиатрична болница“ в Държавната психиатрична болница Л..
Предпоставките за уважаване на третата искова претенция за заплащане
на обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение са:
1/ незаконност на уволнението (уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 КТр); 2/
претърпяна от работника/служителя вреда, изразяваща се в пропусната полза;
3/ причинна връзка между незаконното уволнение и претърпяната вреда от
работника/служителя.
За периода 17.10.2023 г. (датата на уволнението) до 15.12.2023 г. (датата
на подаване на исковата молба) ищецът е останала без работа. Това се
установява от представеното по делото удостоверение за регистрирани
договори по партидата на ищеца, издадено от ТД на НАП Велико Търново и
от извършената констатация по представена от ищеца трудова книжка. В
месеца, педхождащ този на уволнението ищецът е получил брутен доход в
размер на 4 851,52 лв. (основно и допълнително възнаграждение). За периода
17.10.2023 г. до 15.12.2023 г. дължимото обезщетение на ищеца е в размер на
9 240,97 лв., съставляващо пропусната от ищеца полза. Ищецът е заявил
искане за присъждане на обезщетение в размер на 8 681,56 лв., до който
размер претенцията му за присъждане на обезщетение следва да бъде
уважена, с оглед установения в гражданския процес принцип на
13
диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), ведно със законната лихва от
15.12.2023 г. до изплащането му.
Ищецът е направил искане за разноски, като е представя списък на
сторените такива. Това искане следва да се уважи изцяло, като в нейна полза
се присъди сумата от 2 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение (платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 лв. в полза на адв. К. по
исковете за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата
преди това длъжност и 1 160,00 лв. – по иска за заплащане на обезщетение за
оставане без работа, платено в полза на адв. Л.).
Ответникът е заявил искане за разноски, като при изхода на спора, няма
основание такива да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавни такси в размера на 447,26 лв. (347,26 лв. по иска за
заплащане на обезщетение според уважения размер и по 50,00 лв. по исковете
за отмяна на уволнение и за възстановяване на заеманата длъжност) в полза
на РС Л.. В тежест на ответника следва да се възложат и направените
разноски по делото в размер на 150,00 лв. - възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр за НЕЗАКОННО
УВОЛНЕНИЕТО на д-р М. С. М., с ЕГН **********, извършено със Заповед
№ РД-15-1515/17.10.2023 г. на министъра на здравеопазването и я ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр д-р М. С. М., с
ЕГН ********** на заеманата от него длъжност преди уволнението –
„директор на държавна психиатрична болница“ в Държавната психиатрична
болница Л..
ОСЪЖДА на основание чл. 225, ал. 1 КТр Държавна психиатрична
болница Л., с ЕИК *********, с адрес: гр. Л., ул. „К. А. I Б.“ № 22,
представлява от д-р Л. З. Т. да заплати на М. С. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ул. „Ал. С.“ № 26 сумата от 8 681,56 лв. (осем хиляди
шестстотин осемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки) - обезщетение
за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение за периода
14
17.10.2023 г. до 15.12.2023 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Държавна психиатрична
болница Л., с ЕИК *********, с адрес: гр. Л., ул. „К. А. I Б.“ № 22,
представлява от д-р Л. З. Т. да заплати на М. С. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ул. „Ал. С.“ № 26 сумата от 2 360,00 лв. (две хиляди триста и
шестдесет лева) - сторени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на Държавна психиатрична болница Л., с горните
данни, за присъждане на сторените разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Държавна психиатрична
болница Л., с ЕИК *********, с адрес: гр. Л., ул. „К. А. I Б.“ № 22,
представлява от д-р Л. З. Т. да заплати в полза на Районен съд Л. държавна
такса в размера на 447,26 лв. (четиристотин четиридесет и седем лева
двадесет и шест стотинки) и разноски в производството в размер на 150,00 лв.
(сто и петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от 25.04.2024 г.
пред Ловешки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
15