РЕШЕНИЕ
№ 1682 дата 01 декември
2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ- ти състав,
в публично заседание
на 23 ноември 2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА С.
Секретар: Кристина Линова
Прокурор:…………………….
разгледа адм. дело № 1366 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.190в, ал.3 от Закона за водите.
Образувано е по жалба на Община
Камено представлявана от кмета Ж. Вардунски против Заповед №
РД-09-122/22.06.2020г. на Областен управител на област Бургас, с която е
отказано приемането на дарение, предложено от Община Камено на язовир, находящ
се в поземлен имот с идентификатор 73211.62.34 по КККР с площ от 5 681 кв.м.,
съответстващ на имот с номер 000603 с площ от 5 679 кв.м. по КВС за землището
на село Трояново, актуван с акт за публична общинска собственост №
24/30.10.1997г. на Община Камено.
Жалбоподателят оспорва заповедта
като незаконосъобразна, като възразява, че предметът на дарението е със статут
на язовир от самото му изграждане, поради което счита, че неправилно се тълкува
легалната дефиниция на понятието дадена в §1, т.94 от ДР на ЗВ. Твърди също за
допуснато процесуално нарушение поради неизясняване на факти и обстоятелства,
както и поради неспазване на едномесечния срок визиран в разпоредбата на чл.19а от ЗВ,
както и посочва, че Общинският съвет е взел решение за дарението на язовира,
което не е било обжалвано и следва да се изпълни. Иска се отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът – Областен управител на
област Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна, ангажира изготвянето на експертиза. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна – Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири"
не се представлява.
Заинтересованата
страна – Министър на икономиката не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на
закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С
решение по т.23 от протокол № 39/26.07.2018г. на Общински съвет Камено е дадено
съгласие за безвъзмездно прехвърляне на собствеността на 16 броя язовири,
публична общинска собственост на държавата, сред които в т.14 е посочен и
процесния язовир ПИ № 000603 (изписан като 603000) по КВС, находящ се в
землището на с. Трояново, с площ от 5 679 дка., при граници конкретно
описани, актуван с акт за публична общинска собственост № 24/30.10.1997г.
Със
заявление рег. № 04-15-3/13.09.2018г. на кмета на община Камено е направено
мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне
на държавата на 18 броя язовири, общинска собственост, между които и процесния.
В заявлението е посочено, че общината не разполага с експертен
капацитет/специалисти за поддържането им, наема външен изпълнител с граждански
договор, не разполага с финансов ресурс за осигуряване на необходимите дейности
по поддържането им, не разполага с финансови средства за проектиране и
възстановяване на скъсаните язовирни стени. Декларирано е, че към момента на
подаване на заявлението всички язовири са общинска собственост, не са отдадени
на концесия и под наем.
С
протокол от 01.06.2020г. на комисия назначена със заповед № РД-10-165/
08.10.2019г., допълнена със заповед № РД-10-196/11.12.2019г. на областен
управител на област Бургас е направена проверка на документите за язовир
"в имот № 000603", разположен в имот с идентификатор 73211.62.34 по
КККР на землището на с. Трояново (№ 000603 по КВС) с площ 5 862 дка.
Посочено е, че язовирът няма оператор, няма данни за дължината на язовирната
стена, както и че няма разлика в площта на имота по акта за общинска
собственост и скица.
Със
Заповед № РД-09-122/22.06.2020г. на Областен управител на област Бургас, на
основание чл.19б, ал.5, т.1 и т.3 от Закона за водите е отказано приемането на
дарение, предложено от Община Камено на язовир, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 73211.62.34 по КККР с площ от 5 681 кв.м., съответстващ на имот с
номер 000603 с площ от 5 679 кв.м. по КВС за землището на село Трояново,
актуван с акт за публична общинска собственост № 24/30.10.1997г. на Община
Камено, като в мотивите на заповедта е посочено, че предложеният поземлен имот
не представлява язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена не попада в
своята цялост в границите на имота, актуван от Община Камено.
Заповедта
е законосъобразна.
Съгласно разпоредбата
на чл.19б, ал.5
от ЗВ
областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща
предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1.
заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал.1, т.94 от ДР, или 2. предложението
се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска
собственост.
Областният управител
е отказал да приеме дарението, като се е позовал на първата хипотезата, като е
приел, че даряваният обект не представлява язовир, а част от такъв, тъй като
язовирната стена не попада своята цялост в границите на имота актуван от Община
Камено.
Съгласно разпоредбата
на §1, ал.1, т.94 от ДР
към ЗВ
язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени. Следователно, липсата на който и да е елемент от водоностопанската
система води до невъзможност даден обект да бъде определен като язовир.
В случая, назначената
от областния управител комисия, след обследване състоянието на язовира е
излязла със становище, че съоръжението не представлява язовир, а част от такъв,
тъй като язовирната стена не попада в границите на предложения за дарение имот.
Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената в съдебното
производство съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, като вещото
лице посочва, че в имот 000603 по КВС, съответстващ на ПИ с идентификатор 73211.62.34,
актуван с АПОС № 24/30.10.1997г., предмет на дарението, попада по-голямата част
от язовира, но представлява само водния му обем. След измервания на място и
справка в Кадастрално-информационната система на АГКК експертът е установил, че
съоръженията към язовира са разположени върху няколко имота, както следва: част от язовирната стена попада в имот 063080 по КВС съответстващ на ПИ с
идентификатор 73211.63.80 (частна собственост с начин на трайно
ползване – овощна градина); част от въздушния
откос на язовирната стена попада в имот 000015 по КВС съответстващ на ПИ с
идентификатори 73211.63.159 (публична общинска собственост с начин на
трайно ползване – за селскостопански, горски, ведомствен път); части от язовирната стена и преливника са в имот 000016 по КВС съответстващ
на ПИ с идентификатор 73211.62.43 (публична общинска собственост с начин на
трайно ползване – за селскостопански, горски, ведомствен път) и в имот 000297 по КВС съответстващ на ПИ с идентификатор 73211.62.44 (частна
общинска собственост с начин на трайно ползване – дере), съответно част от въздушния откос
на язовирната стена попада в имот 000298 по КВС съответстващ на ПИ с
идентификатор 73211.62.46 (частна общинска собственост с начин на трайно
ползване – дере).
Правната
възможност по чл.19а от ЗВ за
безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост от страна на общината към
държавата върху язовир предполага наличието на цялата водностопанска система, а
не на част от нея и доколкото ПИ с идентификатор 73211.62.34 представлява само
площта заета от водното съдържание на системата то с основание е прието, че
този имот не обхваща цялата водностопанска система, а само част от нея, поради
което тази дарявана част не може да се дефинира като язовир.
Жалбата,
като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса
в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
както и 450лв. разноски за изготвяне на експертиза.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Камено,
представлявана от кмета на общината, против Заповед № РД-09-122/22.06.2020г. на
Областен управител на Област Бургас.
ОСЪЖДА Община Камено, гр.Камено, ***, с ЕИК ***,
да ЗАПЛАТИ на Областен управител на област с административен център Бургас
сумата от 550лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: