№ 874
гр. Русе, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520100857 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал.2 КТ, както и насрещни
искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 226, ал. 1 КТ.
Постъпила е искова молба от „Бозмов“ ЕООД против И. Ц. Х., в която
се твърди, че страните се намирали в трудови правоотношения по силата на
сключен трудов договор от 03.01.2024г., с който ответникът бил назначен в
ищцовото дружество на длъжността „пакетировач“ в производственото
предприятие на дружеството в гр. Русе. С оглед неявяване на работа и
предприета дисциплинарна процедура срещу ответника, на същия било
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ със заповед от 28.11.2024г. и
въз основа на тази заповед трудовото му правоотношение било прекратено.
Заповедта била изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на ответника,
който се запознал със съдържанието и, но отказал да получи пратката.
̀
Заповедта не била обжалвана в преклузивния за това срок по чл. 358, ал. 1 т. 2
КТ и била влязла в сила. Въз основа на това и на основание чл. 221, ал. 2 КТ
ищцовото дружество счита, че е възникнало правото му да претендира
обезщетение от ответника в размер на 3 брутни трудови възнаграждения,
изчислени върху последното цяло брутно трудово възнаграждение на
ответника за месец август 2024г. в размер на 933лв., или общо дължимата сума
1
като обезщетение възлизала на 2799лв. Моли се да бъде постановено съдебно
решение, с което ответникът И. Ц. Х. да бъде осъден да заплати обезщетение
по чл. 221, ал. 2 КТ на ищеца „Бозмов“ ЕООД, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на иска, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за частична
основателност на исковата претенция. Оспорва предявения иск по размер, тъй
като твърди, че с негова молба от 10.10.2024г. е отправил 3-месечно
предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение, която била
одобрена от работодателя и той е отработил част от това предизвестие в
размер на 6 дни. Поради това счита, че претендираното от работодателя
обезщетение следва да бъде намалено за тези отработени от него 6 дни, или
със сумата от 254,46 лв., която му била дължима за отработените 6 дни.
В срока за отговор ответникът предявява и насрещни искове, като в
насрещната си искова молба твърди, че за периода, в който е действало
трудовото правоотношение между страните има неизплатено трудово
възнаграждение, както и неизплатено обезщетение за използван отпуск. Също
така се излагат твърдения, че след прекратяване на трудовото
правоотношение, работодателят не е оформил и не е предал трудовата книжка
на работника, с което му е причинил вреди, а именно невъзможността да
започне работа при няколко други работодателя, при които той е пробвал след
прекратяване на трудовото му правоотношение. Наложило се е да започне
работа с нова трудова книжка, тъй като старата не му била предоставена от
работодателя-ответник.
С оглед на изложеното в насрещната искова молба, се иска да бъде
постановено решение, с което „Бозмов“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на
И. Ц. Х. сумата от 2586,97 лв., представляваща обезщетение за незаконно
задържане на трудовата му книжка, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска до заплащането и, 254,46 лв., представляваща
̀
обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 6 дни, ведно със
законната лихва върху сумата от предявяването на иска до заплащането и,
̀
както и 254,46 лв., представляваща изработено и неизплатено трудово
възнаграждение за 6 дни, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването и до окончателното издължаване. Претендират се и
̀
направените по делото разноски.
2
В срока за отговор по насрещните искове, ответникът по тях изцяло ги
оспорва, като твърди, че всички дължими трудови възнаграждения за периода
на трудовото правоотношение между страните са изплатени на ищеца, както и
че същият е използвал целият полагаем отпуск за периода на трудовото
правоотношение. Оспорва се и наличието на трудова книжка, която да е
предоставена от ищеца на работодателя, поради което и за последния не
съществувало задължение да му я върне и заради това не би могло да се
приеме, че е причинил вреда с това свое „бездействие“.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение и
ответникът е заемал длъжността „пакетировач“ с място на работа
предприятието на ищцовото дружество в гр. Русе, с уговорено основно
трудово възнаграждение на месец в размер на 933лв. В т.6 от трудовия договор
между страните (№***/03.01.2024г.) е уговорен срок на предизвестието за
прекратяването му в размер на 3 месеца.
Със заповед №***/08.11.2024г., работодателят е наложил на ответника
И. Цветелинов Х. дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, а
със заповед №***/08.11.2024г. е прекратил трудовото правоотношение между
страните поради наложеното с предходната заповед дисциплинарно
наказание.
Заповедите са връчени на ответника на 19.11.2024г. същите не са
обжалвани и понастоящем са влезли в сила.
Според представените по делото от работодателя извлечение от
банкова сметка и ведомост за заплати за месец септември октомври 2024г., на
ответника (ищец по насрещните искове) са му начислени и изплатени за месец
октомври 2024г. за 12 отработени дни 377,73лв. Това обстоятелство не е и
оспорено от работника-ищец по насрещните искове.
С молби от 10.07.2024г. и 03.09.2024г., И. Х. е поискал ползването на
два пъти по 10 работни дни платен годишен отпуск, който му е разрешен от
работодателя със заповеди съответно от 12.07.2024г. и 05.09.2024г. Ползването
на по 10 работни дни отпуск и неговото заплащане е отразено и във
ведомостите за заплати за месец юли и септември 2024г.
3
Разпитаният по делото свидетел Д.Т.Т. установява, че работи в
„Бозмов“ ЕООД на длъжност „човешки ресурси“. Той бил единственият
човек, който подготвял документите на работниците и служителите в
дружеството във връзка с сключване на трудовите договори и прекратяването
на трудовите правоотношения. В дружеството нямало практика да се
съхраняват трудови книжки на работници. При прекратяване на трудовото им
правоотношение, същите представяли трудовите си книжки за попълване и
след това им били връщани. И. Х. не бил представял трудова книжка за
съхранение от работодателя, не представил такава и при прекратяване на
трудовото му правоотношение. При постъпване на работа И. Х. попълнил и
представил на работодателя декларация, че притежава трудова книжка, но ще
я представи при напускане.
Посочената от свидетеля декларация е представена по делото, като
подписът положен под нея за работник е оспорен от ищеца по насрещните
искове.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер
на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение съгласно чл.
221, ал.2 КТ. С оглед на това, при прекратяване на трудовото правоотношение
на ответника поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, той
дължи на работодателя обезщетение в случая за три месеца съгласно
уговореното в т. 6 от трудовия договор между страните, или сумата от 2799лв.
(3х933). Страните нямат спор по дължимостта на това обезщетение от
ответника по първоначалния иск. Неоснователно е възражението, на
ответника, че от тази сума следва да бъде „приспадната“ сумата, която му е
дължима за шест отработени дни, най-малкото защото същата тази сума е
предмет и на единия от насрещните искове. Също така дължимостта на
обезщетението по чл. 221, ал.2 КТ е законосъобразна последица от
прекратяването на трудовото правоотношение с наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ и не е обусловено от никакви други
обстоятелства, включително и в хипотезата на наложено най-тежко
дисциплинарно наказание в срока на предизвестие за прекратяване на
4
трудовото правоотношение, дадено от работника или служителя. Също така и
процесуалният представител на ответника изрично е оттеглил в проведеното
съдебно заседание възражението си срещу размера на претендираното по
първоначалния иск обезщетение.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.
221, ал.2 СК следва да бъде изцяло уважен като доказан по основание и
размер.
По насрещните искове:
Ищецът по насрещните искове е претендирал неплатено трудово
възнаграждение за шест отработени дни, докато е престанал да се явява на
работа -17.10.2024г. Видно от представените и неоспорени доказателства,
всички трудови възнаграждения на ищеца по насрещните искове са изплатени,
включително и за отработени 12 дни през октомври, т.е. за повече отколкото
твърди, че е работил. Следователно исковата му претенция с правно
основание чл. 128 т.2 КТ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Също така според представените и неоспорени писмени доказателства,
в това число и две подписани от ищеца молби, той е ползвал за времето на
трудовото си правоотношение с ответното дружество общо двадесет работни
дни, при положение, че му се е полагал по – малък размер платен отпуск, тъй
като не е имал отработена една година при работодателя. Възраженията на
ищеца, че „не е ползвал реално“ начисления по ведомостите отпуск са
недоказани. По тези съображения претенцията му с правно основание чл. 224,
ал.1 КТ следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна.
По предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал.1 КТ:
Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. В случая
ищецът е обосновал тази своя претенция с твърдението, че работодателят не
му е върнал трудовата книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. Една от предпоставките (основната) за
уважаване на тази искова претенция е доказването на обстоятелството, че
работникът е предоставил на работодателя трудовата си книжка, било то при
започване на работа или по друго време. Доказателствената тежест за това
обстоятелство е на ищеца. В случая последният не е ангажирал никакви
5
доказателства за това, въпреки дадените указания от съда в доклада му по
делото. Същевременно свидетелските показания на разпитания по делото
свидетел установяват обратното – че ищецът не е предавал трудовата си
книжка на работодателя. Безспорно свидетелят като служител на ответното
дружество би могло да се приеме, че е заинтересован от изхода на спора, но
доколкото по делото не са налице доказателства, които поне да разколебават
изложеното от него, съдът не може да не съобрази тези показания.
Допълнителен аргумент за това е обстоятелството, че със свидетелските
показания не се установява подлежащ на доказване от страната поискала
свидетеля факти (такива, които са в нейна тежест), а в допълнителна степен
установяват недоказаността на подлежащи на доказване факти от насрещната
страна. По тези съображения съдът не е открил и производство по оспорване
истинността на представената от работодателя декларация, тъй като дори и то
да бъде проведено успешно, горните изводи не биха могли да се променят и да
се приеме за доказано обратното на отразено в декларацията. Последната
съдът не съобразява при изводите си относно неоснователността на насрещния
иск.
По изложените съображения и без да бъдат обсъждани твърденията на
ищеца за настъпили вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка,
след като такова незаконно задържане не е установено, искът следва да бъде
изцяло отхвърлен като недоказан. Изложените от процесуалния представител
на ищеца аргументи за неизпълнени от работодателя задължения да изиска от
ищеца трудовата му книжка са неотносими към спора, доколкото той е
относно „задържането“ на вече предадена трудова книжка. Не се претендират
вреди от друго задължение на работодателя.
Съобразявайки изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него
разноски за настоящото производство в размер на 500лв. адвокатско
възнаграждение и 111,96лв. държавна такса. Направените от ответника
разноски следва да останат в негова тежест.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Ц. Х. ЕГН**********, с адрес село ***, община Русе,
6
***** да заплати на „Бозмов“ ЕООД ЕИК117685969, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул. „Свети Димитър Басарбовски“ №13,
представлявано от управителя И. Тодоров Бозмов сумата от 2799лв.
представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ за период от три месеца,
ведно със законната лихва върху нея считано от 12.02.2025г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Ц. Х. ЕГН**********, с адрес село
***, община Русе, ***** срещу „Бозмов“ ЕООД ЕИК117685969, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Свети Димитър Басарбовски“
№13, представлявано от управителя И. Тодоров Бозмов насрещни осъдителни
искове за заплащане на сумите: 2586,97 лв., обезщетение за незаконно
задържане на трудовата му книжка, 254,46лв., обезщетение за неизползван
годишен отпуск в размер на 6 дни и 254,46лв., неизплатено трудово
възнаграждение за 6 дни, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И. Ц. Х. ЕГН**********, с адрес село ***, община Русе,
***** да заплати на „Бозмов“ ЕООД ЕИК117685969, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул. „Свети Димитър Басарбовски“ №13,
представлявано от управителя И. Тодоров Бозмов сумата от 611,96лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7