РЕШЕНИЕ
№ 3542
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Б.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110207795 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с №
9/20.03.2024г. издадено от Началник на 09 РУ-СДВР, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на И. И. А., с ЕГН: ********** му е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 100.00 лева за административно
нарушение по чл.257, ал.1 вр. чл.64 от ЗМВР.
Въззивният жалбоподател А. обжалва наказателното постановление.
Излага във въззивната си жалба чрез защитника адвокат П. П. инвокирани
доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено
административно нарушение. Посочват се подробни съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на
санкционния акт. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - Началник на 09 РУ-СДВР, редовно призована, се
представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира пред
съда доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба.
Претендират се разноски.
Съдът в качеството си на последна инстанция по фактите, като
обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 13.05.2024г., в законоустановения
1
14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован
и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, връчено на 29.04.2024г. (събота - неприсъствен работен
ден) с разписка, инкорпорирана в НП на л.4 от СП, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 9/20.03.2024г. издадено от Началник на 09
РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на И. И. А., с ЕГН:
********** му е наложено административно наказание „парична глоба“ в
размер на 100.00 лева за административно нарушение по чл.257, ал.1 вр. чл.64
от ЗМВР.
В НП и в АУАН на актосъставителя - разпитаният по делото свидетел А. Б.
А. на длъжност полицейски инспектор към 09 РУ-СДВР е прието, че на
05.03.2024г., около 14:40 часа в гр.София, в ж.к. „Люлин“, ул. „Ген. Асен
Николов“ № 38 на платен охраняем частен паркинг жалбоподателят И. И. А.
по време на извършвана полицейска проверка по сигнал до Оперативна-
дежурна част при СДВР и след сигнал до Национален телефон 112, след
издадено към него устно и изготвено писмено полицейско разпореждане, се е
държал грубо и арогантно, с отправени закани и заплахи, снимайки със своя
телефон. Прието е било в АУАН и НП, че по този начин жалбоподателят А. е
пречел на полицейските органи да изпълняват служебните си задължения,
осуетявайки извършването на полицейска проверка.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетеля А. Б. А. на длъжност полицейски инспектор към 09
РУ-СДВР. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото,
съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305,
ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдебният състав отчита, че съгласно показанията на свидетеля А. Б. А.,
проверката по ЗМВР на жалбоподателя И. И. А. на 05.03.2024г., около 14:40
часа в гр.София, в ж.к. „Люлин“, ул. „Ген. Асен Николов“ № 38 на платен
2
охраняем частен паркинг не е била осуетена. Реализирана е била фактически.
Установило се е на инкриминираното място наличие на възникнал граждански
спор между собственика на паркинга и жалбоподателя А. относно дължимата
сума за паркирания му автомобил на този паркинг. Жалбоподателят А. е
очаквал (по негови субективни разбирания) съдействие от страна на
служителите на 09 РУ-СДВР. Респективно, според съда той е бил афектиран,
заради правомерният отказ на служителите на реда към него да решат
гражданския му спор.
Съдебният състав приема, че в АУАН и НП е допуснато абсолютно
нарушение от императивен процесуален характер на основание чл. 42, ал.1, т.4
от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В АУАН и НП не са описани от фактическа страна елементите на
изпълнителното деяние по състава на чл.64 вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Елементите на изпълнителното деяние на твърдяното административно
нарушение не могат да се извеждат за първи път от писмените доказателства
или от показанията на свидетеля А. Б. А. пред въззивния съд, след като не са
залегнали в АУАН и НП. В противен случай, жалбоподателят А. няма да знае
срещу какво нарушение следва да се защитава и срещу какви факти. Факти не
са му били предявени. Правото му на защита е накърнено по съществен начин.
Въззивният съд не може да замести фактите на административното
нарушение със своето решение - в противен случай съдът ще смеси
обвинителната функция и решаващите правомощия на съда, а за
жалбоподателя А. ще липсва една инстанция по фактите. Въззивният съд се
явява да е последна такава. Пред касационният съд е недопустимо оспорване
на фактите от жалбоподателя А., ако бъдат новоустановени за първи път от
въззивния съд. Елементите на изпълнителното деяние на административното
нарушение, което се твърди в АУАН и НП, не могат да се запълват с правни
термини или с общо, бланкетно, абстрактно, аморфно или схематично
посочване на същите. Не са наведени факти. Не са отразени фактически
констатации в АУАН и НП. Всяко административно-наказателно обвинено
лице се защитава срещу фактите, а не срещу правното твърдение за
нарушението. В АУАН и НП не са конкретизирани точно и дословно кои
заплахи и закани с какво съдържание актосъставителят и административно-
наказващия орган инкриминират, респективно за какво точно преследват по
административен ред жалбоподателят А.. Не е отразено в какво се изразява по
съдържание грубото и арогантно поведение на жалбоподателя А.. Липсва в
АУАН и НП какво по съдържание например е било полицейското писмено
и/или устно разпореждане към него. Не става ясно с какво точно е пречел
жалбоподателя А. на свидетеля А. като полицейски орган, след като
последният напрактика е реализирал проверката си по ЗМВР - опазен е бил
общественият ред и спокойствието на гражданите; не са били допуснати
ексцесии; били са приложени полицейските правомощия на свидетеля А. към
жалбоподателя А.; отправени са били полицейски разпореждания към него;
било е осъществено задържане на жалбоподателя А.. Спорът между страните
не е пререстнал във физическо нападение, независимо дали страните са имали
готовност и/или желание да сторят това.
3
По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ,
за сумата от 600.00 лева. Според посочената процесуална норма – когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е съобразено изцяло с Наредбата на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед възведеният
материален интерес по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 9/20.03.2024г. издадено от
Началник на 09 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на И. И. А., с
ЕГН: ********** му е наложено административно наказание „парична глоба“
в размер на 100.00 лева за административно нарушение по чл.257, ал.1 вр.
чл.64 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 ДА ЗАПЛАТИ НА
ВЪЗЗИВНИКА И. И. А., с ЕГН: ********** на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 600.00 лева за дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство
и за сторени пътни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5